(БСП в изборите
2017 г.)
Преминаха
извънредните парламентарни избори 2017 г.. Избори на
голямата надежда за промяна, за отказ от статуквото на мизерията и
несправедливостта, за промяна насочена към повече справедливост, по-голямо
равенство на възможностите, към социална и обществена солидарност, защита на
българското национално достойнство. Промяната, отказът от българско дясно
статукво можеше и може да стане само с предлагане и провеждане на действена
лява политика. Естествено надеждите на българското общество бяха вперени в
единствената значима лява политическа партия – БСП. И мнозина очакваха победата
на БСП и загубата на ГЕРБ. Но не стана. В крайна сметка победи статуквото.
Всички резултати от избори се обясняват с
всевъзможни причини. Причината за неудовлетворението в БСП от недостатъчният
резултат, определено казано, главната причина е, че ръководството на БСП не
можа, или не поиска, да прочете вярно политическата ситуация и в решаващия
момент да възприеме верен подход и правилни действия. Главните слабости са:
Първо. Неадекватна предизборна платформа.
Този дълъг документ от 13 страници е неразбираем за по-голямата част от
избирателите. Платформата е насочена с голямо предимство към развитието на
бизнеса и защита на интересите на бизнеса и най-вече на средния и дребния
бизнес. В страната с най-ниските доходи и с голямата многогодишна безработица,
контент-анализът разкри, че няма дори дума за защита на труда на наемните работници,
няма ясни послания как да се увеличат доходите на работещите, да има по-голяма
справедливост като се увеличат данъците на богатите и намалят данъците (ДДС) на
потребителите и да се постигне разумен данъчен баланс. Прилаганото увеличаване
на доходите над 10 000 лева е само имитация на действия за справедливост и
социална загриженост. Не е случайно, че само около 50%
от гласувалите за БСП са работещи, заети лица, докато при ГЕРБ те са две трети.
По същество чрез предизборната си платформа на БСП освободи лявото политическо
пространство. И то моментално бе заето от поти всички други политически партии
и предимно ГЕРБ и ОП. Главните съперници на БСП се състезаваха с нея на
територията на лявата политика. И за съжаление на ръководството на БСП, ГЕРБ и
патриотарите успяха да привлекат маса
избиратели на своя страна със своите по-леви от тези на БСП социални послания. И
като резултат от потенциалните избиратели, които на президентските избори
гласуваха за Радев, около 30% подадоха гласа си за ГЕРБ, ОП и ДПС, а за БСП
гласуваха само 55%.
Второ. Неправилното дистанциране от
Радев и оставянето му сам и неопитен в политиката да състави служебното
правителство. В стремежът му това да не е ляво ориентирано
правителство, той допусна груби грешки като назначаването на създателят на
търговското здравеопазване в България за вицепремиер и министър на здравеопазването,
сътрудничката на Дончев в усвояването и разграбването на евросредствата,
множество царисти и др. Независимо от обясненияна на Радев за СЕТА, истината е,
че той подкрепи декларацията, макар, че не е я подписвал. Всичко това се
стовари като допълнителен негатив към БСП. Негативно повлияха нежеланието за
отмяна на постановление № 208 на МС, толериращо емигрантите-заселници за сметка
на българите и нежеланието да се разсекрети стенограмата за КТБ.
Трето. Непоследователност в редица от
посланията на БСП. Чрез отказът от страна на ръководството на БСП от: отмяна
на плоския данък и въвеждане отново на прогресивното данъчно облагане; отмяна
на делегираните бюджети, на новия закон за образованието; съществени, значими
промени в здравеопазването; отказът от настояване Президентът да разсекрети
стенограмата за КТБ и др., ръководството на БСП демонстрира пред избирателите
си непоследователност и несигурност в действията.
Четвърто. Вътрешнопартийните
промени отслабиха БСП. Под фалшивата маска за демократизиране бе
удовлетворена амбицията, за превръщане на БСП в послушна лидерска партия и
личностна разправа с представителите на лявото социалистическо движение. В продължение на три месеца вниманието бе
съсредоточено към вътрешнопартийни проблеми, а не към формирането отдолу-нагоре
на предизборна лява политическа платформа. Независимо от обсъжданията на
проекта, ръководството си утвърди почти 1:1 предложената от няколко нелиберални
икономисти предизборна платформа. Тя само бе леко фризирана със социалистическа
терминология. Тук трябва да цитираме Кеворкян: „Обновлението, всъщност
чистката, която Нинова направи в БСП, само доказа, че тя не знае едно важно
правило: „В трудни времена се разчита на стари глави“.“
Пето. Слаби
кандидат-депутатски листи. С малки изключения в състава и липсват
опитни законотворци. При съставянето на листите и особено на водачите на листи
по избирателни райони бе възприета погрешната линия за количествени промени,
без оценка на качествата и обществения авторитет на кандидатите. Въведени бяха
някакви неадекватни изисквания за подмладяване. Вместо такова БСП има най-много
(10) пенсионери в състава на депутатите и само незначителен брой действително
млади хора. В лявата партия не може водещи позиции да имат хората на едрия
капитал. Известна е омразата към милионерите не само в БСП. В другите партии
също има милионери, но те не са леви партии. Богатството не е порок, но е
неприемливо наличието много милионери в Национален съвет на БСП и сред водачите
на листи. На челни позиции в листите бяха и хора, които са обществено
неглижирани от предишни участия във властта. Изборите при неолиберална
политическа система са състезание не между политики, а състезание на
телевизионни образи. Всяко показване по телевизиите на милионерите,
приватизаторите и дескридитирираните от предишни участия във властта лица от
БСП, води до намаляване на гласоподавателите за БСП. Войната на образите се
печели не от самите лица, а предимно от влиянието в телевизиите, вестниците,
радиостанциите и напоследък все повече в Интернет. И това е едно от най-слабите
места на БСП. Когато я избираха Нинова обеща, че БСП ще има собствена телевизия
до края на 2016 г. но и това обещание, както и обещанието за обединението на
левицата не бе спазено.
Шесто. Самодоволство
от победата на Радев и подценяване на ресурсите и възможностите на ГЕРБ. По време на президентските избори и
малко след тях в страната, а и в ръководството на БСП, се формира нагласата за
това, че има червена вълна, че България е почервеняла. Грешната представа за
политическата ситуация подтикна ръководството към водене на вътрешни войни. И
малко преди заседанието на Конгреса започна понижението на вълната в подкрепата
за БСП. Нинова влезе в ритъма на Бойко на непрекъснати ежедневни
послания-заяждания, удари и ответни удари, правени на едно заядливо-махленско
езиково и политическо равнище. Политиката изчезна от политическия небосклон.
Това бе най-удобната за ГЕРБ позиция, да избягва дискусията по същество, а да
се заяжда на микроравнище на характерния за Борисов изказ, с непръснато меняща
се позиция по отделен въпрос. Това непрекъснато емоционално махленско
дискутиране привлече вниманието на избирателите предимно върху тези две партии.
И това, заедно с други фактори, повлия за спадането на резултатите на всички
останали партии. Това бе в интерес предимно на ГЕРБ.
Седмо. Почти пълен провал на медийната
политика на БСП.
Официално ГЕРБ го играеше на смирен,
спокоен политически играч, но задкулисно работеше срещу другите партии чрез
средствата за масова информация и особено Интернет, както за верни, така и за
лъжовни неща. Тези подмолни атаки към БСП (за участието в приватизацията на
Нинова), към Каракачанов и Симеонов (за имоти и изграждането на оградата с
Турция), към Марешки (за внос на некачествено гориво и от нелицензирани
складове) и т.н. Това също нанесе вреди на тези три партии. Но почти нищо за
Борисов и другите от ГЕРБ, нищо за обръчите от фирми на ДПС. Няма значение дали
нещо е доказано, важното е да се каже, че в датското кралство има нещо гнило. А
избирателят е много чувствителен към гнилото и веднага реагира отрицателно.
В словесната абракадабра дясноориентираните
средства за масова информация и манипулация започнаха редица явни манипулативни
действия. Типичен пример е изваждането на думи от контекста и налагането на
мнението, че това е крайната цялостна позиция на БСП и на Нинова. Цитирам А.
Райчев: „Взеха една нейна реплика, че демокрацията
ни е отнела много, но ни е дала свобода. Отрязаха я на половина. И хората
чули-недочули, започнаха да я плюят“. На последното си появяване пред БТВ
явно Нинова нямаше вярна политическа социалистическа позиция по много от въпросите.
Най-важното, освен слабостите в
платформата и образът на лицата от телевизионните екрани и в
кандидат-депутатските листи, това за което почти повсеместно се мълчи е
използването от ГЕРБ на лобизма и корпоративният вот. Имаше огромен
фирмен натиск на наетите работници да гласуват за ГЕРБ, със заплахата, че ако
ГЕРБ не е на власт няма да има работа и хората ще бъдат уволнени. Работодателските организации (уж формално
неполитични), а и дори синдикатите заеха позицията за ГЕРБ. И ако полицията и
прокуратурата положиха усилия да намалят влиянието на купения вот, то
корпоративния надмина всякакви граници. Той обхвана всички държавни служители,
повечето общински служители, почти всички работещи в сферата на строителството
и стотици други фирми. Отмина времето, когато ГЕРБ само носеха чували с
бюлетини и купуваха избирателни комисии.
Изборите показаха, че промяната има да
чака. Тя бе подменена от призивите за стабилност, за председателство на ЕС, за
лошите съседи и т.н. Но сега трябва вярна и точна преценка на слабостите и
действия така, че те в бъдеще да не се повтарят. Има нещо общо смущаващо, което не може да се
преодолее в българските избори. А то е стремеж всеки да изважда от статистиката
неща, които са в негов егоистичен интерес. Победител бил ГЕРБ! Но изборите за
Народно събрание не са спортно състезание, където се мери само кой е пръв и той
се обявява за победител. Изборите са с цел властта, управлението на държавата.
А то се постига само с над половината гласове на избирателите. Не по-малко
вредни за политиката са и непрецизните твърдения на основата на сравнения.
Вярно е, че истината се познава чрез сравнението. Но това е верен метод само,
когато се сравняват еднотипни неща. Нинова, направи невярно сравнение, че е бил
постигнат два пъти по-висок резултат от предишните избори. Само, че при
провеждането на изборите има ясно изразена закономерност. Когато партията пада
от власт получава много по-нисък резултат. Но когато е в опозиция и отива на
избори, резултатът е обективно по-висок, т.е. партията не е можела да прави
глупости и да си влоши електоралния облик. Например, излизайки от опозиция през
2005 г. БСП има над 1.1 млн. гласа (33.98%) и 82 депутатски места. През 2009 г.
слизайки от власт, след 4 – годишно коалиционно управление, БСП има
748 147 гласа (17.70%) и 40 мандата. През 2013 г., след като е над три
години в опозиция, БСП има 0.9 млн. гласа (26.61%) и 84 места. През 2014 г.
след като е повече от година на власт (пак нещастна коалиция) и пада от власт
има 0.5 млн. гласа (15.40%). През 2017 г. на сегашните избори БСП получава 0.95
млн. гласа (27.20%) и 80 мандата.
Следователно БСП като резултат от изборите е на равнището на 2013 г. и никакви
двойно по-големи резултати няма. Няма как 80 депутата да са два пъти повече от
84 депутата. Това са резултатите, които
са почти идентични на тези от първия тур на президентските избори 2016 г.,
когато за Радев-Йотова има подадени 0.97 млн. гласа. Ако някой търси сравнение,
трябва да даде отговор, защо гласовете са по-малко, а не повече, и защо е
пропусната силната вълна от президентските избори.
Да,
в крайна сметка статуквото победи промяната. В България няма друга реална
алтернатива на статуквото освен БСП. Но за да бъде такава реална алтернатива,
БСП трябва да си промени политическата линия и да се върне към истинските
социалистически и леви социалдемократически идейни и политически позиции, да
стане истинска партия, представляваща интересите предимно на наемните
работници, специалисти, експерти и служители.
28.03.2017
г.
Автор: Анко
Иванов – д-р по философия
Източник:
Политкомент
Няма коментари:
Публикуване на коментар