четвъртък, 16 март 2017 г.

Как някои четат резултатите от изборите в Нидерландия?



            При всички избори в т.нар. „парламентарни демокрации“ повечето политици и политически партии четат статистическите резултати от изборите както дяволът чете евангелието. И почти всички се обявяват за победили в някакъв аспект. Най-често се подменят понятията „победа“ и „победител“ с коректното „най-висок резултат“. Победа и победители са само тези партии, който са постигнали най-висок резултат, но с повече от половината на гласове и получили над половината места в съответния парламент. Изборите са своеобразно политическо състезание. Но то съществено се отличава от спортното. В спорта резултатът се определя по поредността на заетото място в проведеното състезание. Победител е заелият първото място. С спорта целта на участието в състезанието на най-силните спортисти е заемането на първото място. В политиката целта е чрез изборите партията да получи легитимното право да управлява страната. В политиката резултатът се мери не по рекорди за време, разстояние, сила, точки, голове и т.н., а според правото да се управлява страната. Победата в парламентарните избори дава възможността  партията да управлява самостоятелно и да реализира своята програма и предизборни управленски стратегии и платформи.
У нас на парламентарни избори ГЕРБ се обявява за победител през 2009, 2013 и 2014 година, но по същество ГЕРБ постига най-висок резултат спрямо другите партии, но не получава необходимото народно доверие да състави свое самостоятелно правителство, т.е. те са първи, но не са победители в политическия смисъл на изборите като състезание. Но партийните лидери на спечелилите първо място по брой гласове депутатски места винаги се обявяват за победители. В това особено силно им пригласят някои политолози, социолози и журналисти. По такъв начин се манипулира общественото мнение за истинския резултат от изборите.
Подобна ситуация сега се прояви и в Нидерландия. Дясната Либерална народна партия се обяви и бе обявена от журналисти, редица западноевропейски и български политици, социолози и политолози за „победител“ в проведените тези дни парламентарни избори. Марк Рюте самодоволно обяви, че „тази нощ, след „брекзита“ и американските избори, Нидерландия спря шествието на десните популисти“. Българските средства за масови внушения, манипулации и дезинформация ни убеждават че партията водена от Рюте е спечелила „убедителна победа“ и той бил лично поздравен с тази убедителна победа от Меркел, Оланд и Юнкер. В тази редица на поздравителите се нареди и Бойко Борисов. Нашите медии ни осведомяват, че той е изпратил поздравителен адрес до Марк Рюте по повод „категоричната победа“ на дясноцентристката партия на Нидерландия. Първото място в изборната класация на Либералната народна партия Бойко Борисов определи като „изборна победа“, като „победа на реалната и рационалната политика над популизма“. Нищо чудно, Борисов подражава на неолибералните глобалисти, за които всяко споменаване на думата народ, нация, патриотизъм, национално достойнство е някакъв вид лош популизъм.
А дали има  видим дали има „категорична победа“ на дясната Либерална народна партия на Нидерландия? Отговорът можем да потърсим чрез кратък анализ на огласените предварителни резултати, показващи че 13 партии ще влязат в Парламента:
ü  Дясна Либерална Народна партия – 32 места в 150 членния Парламент, при 41 места в предишния състав, или намаление с 9 места, т.е. реализира спад в народното доверие. Депутатските места на ЛНП ще са около 20% от броя на депутатите в Нидерландския парламент.
ü  Партията на свободата на Герт Вилдерс, обявявана за ултрадясна партия с евроскептична позиция има  19-20 места, с 4-5 повече от предишните избори, т.е. има, макар и далеч под очаквания от нейните лидери, ръст в доверието.   
ü  Християн-демократическата партия има 19 места в бъдещия Парламент, при предишни 13 места;
ü  Партията „Демократи-66“ също има осигурени 19 места в Парламента;
ü  Партията на Зелените леви има 16 места;
ü  Социалистическата партия има само 14 места, най-лошият резултат на тази партия в последните няколко десетилетия;
ü  Партията на труда – с 9 места, при пердишни 29;
ü  Християнски съюз – с 6 места;
ü  Партия за защита на животните – с 5 места;
ü  Етническата (турско и мароканско малцинство) ислямска партия ДЕНК с 3-4 депутатски места;
ü  Други партии – 7-8 места.
При тези резултати в Нидерландия има само две реални възможности за управление: нови избори или сложна чети-пет съставна коалиция с неясна управленска програма. По такъв начин се формира т.нар. „патова политическа ситуация“. Никоя партия не победи, а победи статуквото. Победители се считат и Рюте, загубил 9 мандата, и Вилдерс, спечелил поне 4-5 мандата повече.
Изводите от проведените избори в Нидерландия могат да се разберат не само като съпоставка между резултатите на отделните партии  като ранглиста, но и процесите на промени в политическата ситуация в Нидерландия.
Първият извод е, че десните неолиберални партии удържат функционирането на неолибералното политическо статукво в Нидерландия и в Европейския съюз. Това удържане е на ръба на провала. Вижда се отстъплението на десните либерални, християндемократически и християнски партии. В нидерландското политическо пространство изчезват категоричните лидери, формира се група от 4-5 партии с почти изравнени възможности.
Вторият извод е  продължаващото спадане на авторитета и позициите на социалистическата партия. и на социал-демократите от трудовота пратия. Възприетият от тях , както и от почти всички социалистически и социалдемократически партии курс на Блеър-Шрьодер и на ПЕС „Трети път“, т.е. превръщането им в социаллиберални партии и провеждане на колаборационистична политика с десните партии, неминуемо води, както и във всички европейски страни до спад на електоралната подкрепа, до маргинализирането на тези партии.
Третият извод е, че в Нидерландия националистическите и национално-патриотичните настроения са поддържани на традиционно високо равнище и през последните година и месеци имат ръст. Ръстът, който отбелязват националистическите  партии и движения след Брекзит и изборите в САЩ, макар и в по-малка от очакваната степен засяга и Нидерландия.
Четвъртият извод е, че  се усилват ролята и влиянието на новите леви движения в Европа и предимно в развитите западни страни. Показателен е изборният резултата на  Партията на зелените леви. На предишните избори (2012 г.) тя има 2.3%, а през 2017 г - вече 11% и 16 депутатски места. При нея има  ясно проявено съчетание на две от трите главни съвременни политически платформи – социалистическа (социално ориентирана) и екологично (зелено) ориентирана. Липсв има само национално-патриотичната изява.
Петият извод е много тревожен. За него мълчат повечето наблюдатели, коментатори и анализатори. А това е, че не само в България, Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Македония в парламентите на християнска Европа има ислямски партии на етническа основа.  За разлика от Балканските страни, в Нидерландия новата партия ДЕНК се формира на основата на преселници и потомци на преселници, а не от местни мюсюлмани. Този резултат още веднъж подчертава провала на Меркеловата политика на мултикултурализъм и примамване на ислямисти в Европа.
Очаквам, че формираният либерален подход да се обявяват победители в парламентарните избори, без да има действителна победа, ще се прояви отново в България след 26 март. Ще има „победители“ във различни отношения: спечелено първо място; по-висок резултат от предишни избори; по-висок резултат от прекия конкурент и т.н. Истината е, че която и партия или коалиция и да бъде на първо място при сегашната политическа ситуация в доминираща степен в България ще бъде съхранено политическото неолиберално статукво.

16.03.2017 г.

Анко Иванов – д-р по философия

Няма коментари:

Публикуване на коментар