понеделник, 4 септември 2017 г.

Научи ли си МОН урока за прием в Първи клас?



            Наближава началото на новата учебна година. И има някакъв всеобщ ажиотаж сред родители, учители, образователна администрация и общественост. Най-често оживлението е по повод началото на учебната година за първокласниците. Тази година вниманието бе привлечено не само и не толкова от отпечатването на учебници, ремонта на сградите, тежестта на ученическите раници, необходимите средства за ученик за започване на Първи клас и т.н., а от черно-белите учебници за бедните деца. И в интервюто по повод разделението на децата чрез различните по качество и цена учебниците, министър Вълчев обърна внимание на разбиранията за „обществена справедливост“ и „равенство на житейските възможности“.

            През тази година приемът в първи клас стана повод за множество протести и неудовлетворениe сред голяма част от родителите по повод прилагането на адресната регистрация като главен критерий за записване в Първи клас. В интернет пространството се появи проекта за нови изменения в наредба №10, свързани с приема на ученици в Първи клас. По този проект имаше обявено приемане на мнения до 28 август на три интернет-адреса. Не е ясно колко и какви предложения са направени. Българската администрация обикновено гледа на възможностите за предложения по проекти като формално демократична дейност. До сега не няма случай МОН да е публикувал обобщение от постъпили предложения. От тях обикновено се вземат под внимание само тези, които се харесват и/или съответстват на мнението на образователните чиновници, наричани експерти. И с проекта за изменение на Наредба 10 вероятно ще се процедира по подобен сценарии. 

            В предоставения на обществеността Проект за изменение на Наредба №10 се предлага промени в частта за прием на нови ученици в Първи клас. Те са залегнали в § 12, който предвижда измененията в чл. 43 на Наредбата. В този проект правилно е определено, че „водещ критерий е близостта на училището до постоянния/настоящия адрес на родителя/настойника“. А може би по-прецизно би било „водещ критерий е близостта на постоянния/настоящия адрес на родителя/настойника до училището“.  Всеки човек с много дълъг житейски опит разбира, че освен водещият критерий трябва да има и негова сравнително подробна разбивка чрез допълнителни показатели и изисквания. Дяволът е в детайлите на главния критерий. Но по-нататък от текста става ясно, че предлаганите критерии в Проекта за изменение на Наредбата  не осигуряват достатъчно справедливост и прецизност при класирането. В предложените от експертите на МОН критерии е изпуснато нещо много важно. Акцентът е поставен само върху едната страна – адресната регистрация за получаване на кореспонденция от родителя/настойника.

            При внимателен прочит на Закона за гражданската регистрация (ЗГР) разбираме от чл. 89 ал. (1), че „Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си“ (курсивът мой). Главното в адреса е терминът „местоживеене“, многократно използван в ЗГР.  Човекът, който постоянно живее в дадено населено място е негов жител. Това е безспорна истина. И в преходните и заключителните разпоредби на ЗГР се използва този терминът – „жител“. Когато лице, с постоянен и настоящ адрес само получава кореспонденцията си на това място, то съвсем не значи, че той е жител на населеното място и живее в него. А „жител“, според Български тълковен речник (Изд. на БАН, 1993) е „Лице, което живее в дадено населено място или област“, а „живея“ е „прекарвам времето си някъде“, в някакво място, обикновено наричано населено място. Но практиката е показала, че местоживеенето и жителството не е просто „прекарване на времето“, а е свързано с поредица обществени дейности и задължения. Едно от тях е плащането на данъци и такси и особено на местните данъци и такси.  Чрез тях родителите участват в издържането на детските и образователни дейности (детски ясли, детски градини, училища).

            Липсата в критериите за класиране на кандидатите за първи клас на постоянното местожителство формира съществена обществена колизия. Това означава, че детето Иванчо от Долно Нанагорнище (край голям град), където той живее и където баща му си плаща местните данъци и такси (но си получава кореспонденцията в големия град)  има предимство пред детето Марийка, чийто баща е плащал в големия град своите данъци и такси и е участвал в поддържането на образователната система. Но Иванчовия баща има постоянен и настоящ адрес в района на училището (където е и адресът на Марийка) в големия град, където получава само кореспонденция, а родителят на Марийка, живял в София общо на последния адрес десетилетия, само заради това, че за известно малко време е бил на друг адрес в същото населено място (район за големите градове) е без предимство. Пропускането на фактическото местоживеене (т.е жителство) в населеното място е същностен пропуск на показателите за групиране на първокласниците. В така предложените в Проекта групи за класиране на децата не само не се отчита постоянното местоживеене в населеното място, но и се създават условия за корупция и невярно (лъжовно) адресно регистриране. Става дума за няколко казуса.

            Първият казус е откровено нечестен. От година и половина около някои от големите и престижни софийски училища се забелязва засилен интерес за адресна регистрация на несофийски или дори и софийски граждани срещу заплащане на собствениците на апартаменти и къщи за промяна на адресната регистрация. Целта е явна, записване на децата в желаното училище. Това е нерегламентирана стопанска дейност граничеща с подкуп и рушвет. Обикновено в нея вземат участие не само собствениците на жилищата, но и търсещите тази регистрация, обикновено продавачи по пазарите и в магазините, строителни работници от сивия сектор, обслужващ персонал, дребни търговци и т.н., постоянно живеещи в близки до големите градове населени места.

Вторият казус е с огромният брой адресно (с постоянен  и настоящ адрес) регистрирани предизборно на един адрес обикновено ромски граждани. Как ще бъдат класирани учениците при наличието на такива адресни регистрации със десетки родители и деца на един адрес? Как ще се класират децата в училището в Столипиново в Пловдив, в 75- то училище в София и т.н.?

Третият казус е особено характерен за определен район на София. Става дума за пространството между булевардите „Ал. Стамболийски“, „Хр. Ботев“, „Сливница“ и „М. Луиза“, където има съсредоточена огромна маса от т.нар. „бежанци“, които постоянно обитават определени постоянни/настоящи адреси. На тях са регистрирани множество деца по проектираната първа група (над 3 години), а родителите им не само не са плащали данъци в София, но и са най-големите получатели на социални помощи. Къде ще остане справедливостта и равенството пред законите?  

Тези три казуса разкриват че има реално деформиране на понятието за „обществена справедливост“. При евентуално приемане на предлаганият текст ще стане така, че децата на лицата, които само си получават кореспонденцията си в дадено населено място (район в София, Пловдив и Варна) получават предимство пред тези, които живеят в това населено място и родителите им си плащат данъците и таксите в него.

За да се преодолее тази възможна несправедливост в определението на главния критерии трябва да се отчетат и двете страни: постоянен/настоящ адрес за живее и адрес за кореспонденция. А това може и трябва да стане като се въведат три нови критерия за подреждането в групите за класиране за прием в първи клас, от децата чиито родители/родител имат постоянен/настоящ адрес в района на училището.

Първият главен критерии е постоянно местоживеене в населеното място (или район за големите градове), адресна регистрация в район на училището и свързаното с това плащане на местни данъци и такси. Плащането на данъци в населеното място (местни данъци и такси) е задължение, но неплащането им не може и не трябва да е привилегия за децата на такива родители. 

Вторият допълнителен критерии е въвеждане на група от деца, чиито родители имат обща (съвкупна), не само от последната регистрация, продължителност на адресна регистрация (постоянен и настоящ адрес) над 7 години, т.е. период от преди раждането на детето, което се записва в първи клас. Това до голяма степен ще попречи на нечистите смени на адресите. Родителите не мислят къде ще учат неродените им деца.

Третият допълнителен критерий е свързан с посещаването на подготвителна група (ал. 6 по проекта). Не всички училища имат подготвителна група. Тази роля се изпълнява от детските заведения. Тази измислена „подготвителна група“ в начално или средно училище бе направена по финансови съображения – използване на свободни стаи в ненатоварени училища и намаляване натиска за прием в детските заведения в големите градове. Получава се наравнопоставеност между децата от подготвителната група в училище и подобната в съседната на училището детска градина. Но в детската градина децата са приемани по определен от съответната община критерий. Понякога работата в подготвителната група в училище е на по-ниско равнище от това в детската градина, където има и по-добри битови условия.

Ако се възприемат предлаганите три критерия ще се повиши чувството за обществена справедливост и равенство в права и задължения на родителите. Ще се оформят три групи. Първа – деца, чиито родител е с постоянно местожителство в населеното място (район за големите градове) и има обща продължителност на живеене и адресна регистрация на последния адрес, попадащ в прилежащия район на училището над 7 години. Втора – деца, чийто родител има адресна регистрация за постоянно живеене и за получаване на кореспонденция на последния адрес, попадащ в района на училището с продължителност над 2 години към 15 септември. При такъв показател ще отпаднат купилите си адресна регистрация през последната година и половина. Трета – деца, чиито родители имат постоянен и настоящ адрес над 1 година на последната си регистрация. И четвърта, когато след приема от предните три групи, остават свободни места.

Главното в промените в приема за първи клас е да се постигне оптимално съчетание на права и задължения към обществото и да се намалят до минимум възможностите за корупция, създавани с акцент само върху постоянен и настоящ адрес като място за получаване на кореспонденция.

В България демагогията на голяма почит. И всеки може да определи всеки показател като дискриминация. Така е и с приема в първи клас. Всичко е въпрос на тълкувания. Напоследък българската прокуратура започна да изземва функциите на изпълнителната власт и на българския съд и тя да определя кое е дискриминация.  При приема в първи клас използването на определени критерии не е дискриминация, както си мислят в Главна прокуратура. Всички деца имат право да се учат безплатно в българско училище. И това право не им се отнема и следователно няма дискриминация. Няма нищо лошо да има привилегии, но такива, които са в духа на обществената справедливост. Пример, значи може децата на министри, зам. министри, депутати и т.н. да се лекуват и здравно обслужват с предимство в Правителствена болница, но не може децата на учителите да учат в същото училище, където работя техните родители! В кое училище да се учат децата зависи не от тяхното право на безплатно образование, а от определени критерии, с които се реализира това право. Веки показател за класиране на едни родители им се струват справедливи, а на други – несправедливи или дори дискриминационни. Но е важен общият принцип за справедливост и равенство на правата.

Сега на ход е министър Вълчев. Ако е истински държавник, трябва да прояви решителност, да не се страхува от прибързаните мнения на някои експерти-бюрократи и самозабравили се прокурори,  та били те и от Главна прокуратура. От подписаните изменения в приема за първи клас ще може да се съди дали министърът на дело е за обществена справедливост и равенство в правата и задълженията.
4.09.2017 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент

Няма коментари:

Публикуване на коментар