неделя, 29 октомври 2017 г.

Конгресът на БСП и фризирането на статуквото

(свободни размисли на един от многото гости)

            Току-що завърши последното безсмислено заседание на конгреса на БСП. Буря в чаша вода ли? Телевизионна показуха и пиар ли? Промяна на политиката на БСП ли? Или поредното разчистване на сметките с лявото движение в БСП и утвърждаване на социаллибералния курс? Въпроси, въпроси, въпроси? Такива въпроси си задаваха стотици делегати и гости на заседанието на Конгреса. И още маса други въпроси. Но не получиха отговор. Зад красивите емоционални слова на Нинова, зад нейното актьорско майсторство и образ, зад множеството верни констатации за политическата ситуация в страната, зад критиката на олигархическото управление на ГЕРБ, зад красивата фасада, зад яростната атака на „бандата на деветимата“ остана усещането, че на конгреса му избяга главното – същностната промяна на политиката на БСП в опозиция и на власт. И отново, по лукановски, победи вечното статукво на заложената неолиберална политика от правителствата на Луканов и Костов, политика по същество подкрепяна и от правителствата на Сакскобурготски, Станишев, Орешарски и Борисов. 

            Главният, кардиналният въпрос на Конгреса бе за алтернативата, за това БСП да е алтернативата на ГЕРБ. Но по-същество не стана дискусия за лявата алтернатива на десния неолиберален модел на управление на страната. Имаше предимно лява фразеология, която не засяга дълбоката същност на крайната антинародна фундаментална форма на неолибералната политика в България. В своите безкрайни емоционални, дълги красиви и идейно празни слова Нинова за пореден път се опита да атакува статуквото и да иска промяната, дори основавайки се на думите на поета Петев. Дори в Декларацията на конгреса акцентът още от заглавието е „алтернатива“ и обявяване на „нашата алтернативна идея за развитието на страната“. Нищо лошо, дори много добре като фраза. Действително България се нуждае от силна радикална лява идея за развитието на страната, лява идея с която да се пребори омразното неолиберално статукво.  

А какво е българското статукво, наложено от Костов и прокарвано и до днес от трите правителства на Борисов? С няколко думи - слаба държава, държава изгонена от собствеността и управлението на промишлеността, транспорта, услугите, търговията и т.н., дори от здравеопазването, образованието и културата. Слаба държава с ниски доходи за работещите, с огромни печалби за бизнеса, с обърната данъчна скала, с жестока експлоатация и никаква защита на труда в частния сектор, държава, която е оставила бизнеса (т. е. вълка) и профсъюзите (т.е. агнетата) да се договарят за доходите и равнището на работните заплати и социалната политика. Отвсякъде трудовия човек е обгърнат от несигурност, от ограбване и бедност, от безнадеждност, от невиждана експлоатация силно генерираща бедност.  Мутроолигархията, не без помощта на някои лукановистки (без Луканов по лукановски) среди от БСП, превърна държавата в огромно блато, блато на нищетата, мизерните доходи, агресията, побоищата, ограбването, насилието, рекета, корупцията, принизяване на българското, на българската национална памет и достойнство и т.н. А това е така понеже основните политически партии в страната на практика поддържат неолибералната концепция за предимство в обществото на бизнеса и подчинено положение на работещите, на трудовите хора. Още през 2007/2008 г. неолиберализма бе обявен от Овчаров, П. Димитров, Орешарски и компания като безалтернативен. Българите в огромното си мнозинство усетиха, че няма значение кой е на власт – политиката е все една и съща, политика против интересите на трудовите хора. И се породи, разви и разширява негативното отношение към цялата политическа класа. На изборите хората гласуват предимно от позицията на избор на по-малкото зло. Оттук все по-намаляващия авторитет на политическите партии и на Народното събрание, на т.нар. „политически елит“.

            Хората очакват някаква алтернатива на провежданата от всички правителства от Иван Костов насам политика. А това е политика водеща до неимоверна бедност на българите, неолиберализъм водещ до мизерия, емиграция и обезбългаряване на Родината. Да, страната се нуждае от лява алтернатива на дясната партия ГЕРБ. Големият въпрос е дали сегашното ръководство на БСП предлага действителна лява политика, отказ от дясната неолиберална политика на ГЕРБ? Поводът за този въпрос е претенциозността на съставянето на алтернативен държавен бюджет. Но както правилно посочи на конгреса проф. Гечев не може да става дума за алтернативен бюджет, а за алтернативна икономическа и бюджетна политика. Като „първа стъпка“ се предлагат някои правилни неща като например отказ от плоския данък и въвеждане на подоходно облагане, премахване статута на търговски дружества на държавните и общинските болници. Подходът за отказ от плоския данък бе възприет от предишното ръководство на БСП и в тогавашното предложение (огласено от Миков и Гечев), ако се въведеше, нямаше да води до намаляване на приходите в държавния бюджет, а до тяхното увеличаване и повишаване справедливостта, за разлика от идеята на Стойнев, при въвеждането на която ще има дефицит на приходите. И защо в края на 1016 г. Нинова изтегли от Народното събрание предложението за отмяна на плоския данък и в предизборната платформа предложи карикатура на отмяната му? За да загуби БСП изборите ли? Да, трябва да отпадне плоския данък за физическите лица, да отпадне въобще облагането на доходите до размера на минималната работна заплата, но след това скалата да бъде на повече равнища и по-висока за доходите над двойния размер на средната работна заплата. Това е справедливо. И само толкова от Нинова и Стойнев. А хората очакват повече справедливост, солидарност, равенство не само в потенциалните хипотетични възможности бедняка чрез труд и стопанска инициатива да стане милиардер. В приказката за двете ябълки вече никой не вярва.

Силна, всеобхватна социална политика се реализира само на основата на значими приходи в държавния бюджет. Тази истина едничка кой би смял да отрече!  А откъде идват парите в държавния бюджет? От два главни източника: приходи от държавните предприятия и концесиите и от данъците. За да има повече приходи от държавните предприятия трябва да има по-силна държавна собственост. Първият източник (държавните предприятия и концесии) на приходи е в незначителен размер. Сега по някои експертни оценки делът на държавните предприятия в произведения БВП е под 10%, когато в по-добре развиващите се от нас Полша и Словакия той е над 40%. За разлика от частния бизнес, който плаща мизерният корпоративен данък от 10%, държавните предприятия привеждат в държавния бюджет между 70 и 80% (при Дянков). Увеличаването на държавния дял чрез изкупуване на дялове, изкупуване на цели предприятия, изграждане на нови производствени мощности е един от най-силните лостове за набиране на средствата за социалните плащания в държавата. Предлаганите от Стойнев 100 млн. лева (фонд „Регионално развитие“ към МРРБ) са нищо. Дори те не са за придобиване и създаване на нова държавна собственост, а само за любимата на ГЕРБ пътна инфраструктура и транспорт в Северозападна България и Странджа-Сакар. Това не носи приходи, а само подпомага частния бизнес и населението. Значи ГЕРБ може да прахосва 2 млрд. за саниране, т.е. за корупционно финансиране на свързани с тях фирми и общински структури, а БСП не може да предложи поне 1 млрд. лева за създаване на нови производствени мощности и придобиване на фирми, с което да се увеличат приходите в бюджета и следователно парите за социални плащания. 

Вторият източник на приходи в държавния бюджет са данъците. Те в България са не само най-ниските в Европейския съюз, но са с обърната структура. Няма друга държава в ЕС с плосък данък от 10%. Този данък е в изключителен интерес на едрия и средния бизнес. НЕ е случайно че в държавата с най-ниски корпоративни данъци (България) има най-голяма бедност в Европа. Корпоративният данък е с различни стойности и с различна диференциация в страните от ЕС. В Естония е 20%, в Полша основният е 19%, в Литва 15%, Словакия 21%. И защо в България да не е поне 15%? Дясното ръководство на лявата партия мълчи по този въпрос? Само ни говорят за европейски практики. А 15% не е измислена граница. Тя е заложена в облагането на едноличните търговци в България, които в повечето случаи работят семейно и плащат данък от 15%. За каква справедливост ще говорим от трибуната на конгреса, когато хората с личния си труд в семейния бизнес плащат с 50% по-висок данък от крупните финансови и промишлено-строителни-търговски акули? Делът на корпоративния данък в данъчните приходи на бюджета у нас е едва 8% за 2016 г. и е по-нисък от данъка на физическите лица (11%), т.е. наемните работници, експерти и служители. Последните плащат повече данъци на държавата от едрия и средния бизнес. Но главното е че приходите от ДДС (разбирай данък върху потреблението наложен на всички българи и то в еднакъв, при това много висок 20% размер) има дял от 32%, т.е. четири пъти повече от приходите в бюджета от бизнеса. Тази обърната структура на данъчното облагане води до нищета повечето български семейства и особено децата и пенсионерите.  

Това което ни предлагат с проектите за бюджет и ГЕРБ, БСП, а и ДПС обикновено има една и съща основа – запазване на социално-икономическото статукво под маската на частични елементарни промени водещи по същество само до фризурата на статуквото. ГЕРБ целево искаха да изпреварят БСП с предлагането на по-красива фризура на статуквото. Стойнев реши и Нинова се подведе, че трябва БСП да надцака ГЕРБ с по половин и един процент от предлаганите ставки в бюджета за 2018 г. В събираемостта на приходите МФ (разбирай ГЕРБ и Горанов) предлага 29.50%, а Стойнев надцаква с 30.4% и т.н. Само при данъка на физическите лица БСП (разбирай Стойнев) предлага по-ниска събираемост. Подобна е схемата при разходите, където няма резки движения, т.е. няма решаване на кардинални проблеми, а само лекото им фризиране и придаването им на по-благоприятна или поне с по-малко лоша външна визия.

Хората, особено младите до 40 г. възраст, очакват съществена промяна на това неолиберално статукво, но на тях им предлагат фризиране. Предлагат нещо, което не променя същността на статуквото, а само чрез лява фразеология запазва досегашната икономическа и финансова политика. Едва ли увеличаването на максималната пенсия на 1155 лв. ще зарадва мнозинството от българските пенсионери, бедните работещи и безработните. Това повече прилича на пиар-акция. Ако след подема преди и по време на президентските избори БСП бе излязла с радикална лява промяна в икономическите и бюджетно-финансови въпроси щеше да победи всички останали участници в изборите. Вместо това Нинова и хората около нея започна вътрешнопартийна разпра с ненужните на предизборния момент промени на устава и отстранява от Народното събрание на опитни и ляво мислещи изградени политически дейци, тя „забрави“ за левите послания от конгреса на 8 май 2016 г.. В политиката политическата ситуация трябва вярно да се разчита и адекватно на нея да се реагира. Това бе огромен пропуснат от Нинова и другите политически шанс за БСП.

Хората само до време съдят по телевизионните образи за партиите и техните лидери. Идва времето на отрезвяването, колкото и десните сайтове и телевизии да подкрепят този курс. Изниква елементарния въпрос: „Защо доказани десни сайтове като Медиапул, Дневник, Епицентър, Фактор, Блиц и т.н. силно подкрепяха Нинова за конгреса?“ Отговорът е прост. Предлаганите промени не засягат същността на неолибералния курс въведен от Костов.

Вторият  кардинален проблем бе прекалено претенциозно озаглавен: „Повече социална Европа в интерес на хората“. Само фраза за социална Европа, без визия. Каква да е тази Социална Европа, тази от преди Третия път на Блеър и Шрьодер или тази на колаборацията на леви и десни в провеждането на неолибералния глобалистки модел на ПЕС. И в продължителното докладване на Станишев, и в тези на Стойнев и Нинова не стана дума за действителните поуки от огромните изборни поражения на леявоцентристките партии и на ПЕС. Нито дума за подценяването на партиите от ПЕС на национално-патриотичните настроения на хората в Европа, включително и на тези в България.   Участието на лявоцентристките партии в десните управления в Нидерландия, Чехия, Австрия, Франция, Германия и т.н. доведе до техният изборен срив. Лява политика не означава само лява фразеология, а предлагане и реализиране на власт на действително същностни социално–икономически промени. Такива послания направи Лейбъристката партия във Великобритания и тя на последните избори значително повишиха своите резултати и то предимно сред младите хора.

Третият кардинален проблем витаещ в атмосферата на конгреса е този, който  възникна непосредствено преди конгреса и се разгоря се на него. Той бе за лидерството на Нинова. За всички трезво мислещи хора в БСП такъв въпрос не стоеше. Нито някой имаше претенции да я измести. Огромната част от дейците на БСП бяха реалисти. Нов лидер няма да има. Напрежението бе изкуствено подкладено след пленума на Националния съвет (НС).  На самия пленум 50 членове смятаха, че не трябва да има конгрес за приемане на алтернативен бюджет, а 54 – обратното. И логически и конституционно противниците на алтернативния бюджет бяха прави. НС може и трябва да разработва и отстоява в Народното събрание икономическа и бюджетна политика, а не бюджет. Това разделение на гласовете даде повод на редица медии да раздухат и повдигнат проблема за конфронтацията и силната опозиция в НС срещу Нинова.  Пленумът е бил закрит и на него са станали остри обсъждания и някои остри изказвания, най-острото от които е на Сивия кардинал, ръководел кампанията за сваляне на Миков и за избирането на Нинова. Критиките са били от различни страни и в различни аспекти. Само др. Живков бе предпазван от критика, като единствената към него бе, че твърдо много работи и трябва да бъде си почива и да се запази за партията (Петко Русев). Но Нинова и обкръжението около нея (предимно Добрев и Стойнев) не са разбрали, че критиката трябва да се възприема като отстраняване на слабости, а не като очернителство.

Критиката е част от демокрацията в БСП. А от словото на Нинова се подразбира, че който критикува лидера е против БСП, е съюзник на ГЕРБ. Абсолютна неистина, изречена от умни хора. Вероятно вече съжаляват. Проблемът възникна и се разрасна, когато Нинова в интервю след пленума в една от радиостанциите нападна тези, които критично са се изказали на НС и ги обяви поне в седем смъртни гряха. В отговор Гергов публикува отворено писмо, с което опровергава Нинова. И тогава телевизиите започнаха да канят тези, които са критикували Нинова. И тези дейци, произволно подразбирани като „Бандата на деветимата“ (само Нинова знае кои са точно те) свободно в демократичен дух си изказваха мненията и съображенията. В стремежа да привлекат по-голям зрителски интерес, телевизиите започнаха да канят т.нар. „опозиционери на Нинова“ и обратно – на нейни „поддръжници“. Но Нинова на конгреса нападна само тези, които не са от нейните поддръжници. И се стигна до парадокс. Таско Ерменков да упреква деветимата, че са ходили по телевизиите, когато самият той има повече посещения в същите телевизии, т.е. пред телевизията и интервюта пред сайтовете само наши хора, в никакъв случаи инакомислие! Който от другите се появи на екрана е враг, безмилостен враг на светите началници от Изпълнителното бюро. И дори на Конгреса не бе допуснато от Секретариата (под ръководството на Ани Янева) нито едно критично изказване към документите, предложени от ръководството. Прибързано сценарийно бяха прекратени изказванията на делегатите.

Скритият въпрос е защо се търсеше така прибързано това заседание на Конгреса? И вероятно се е търсило не само и не толкова решаване на двата въпроса, предложени в дневния ред, а разчистване на отношенията вътре в групата, която осигури избирането на 8 май 2016 г. на Нинова. Но за пред публиката острието се насочи срещу действително ляво мислещите политици от БСП. Първоначално от група осигурила избирането на Нинова бяха „отстреляни“ от очакваните ръководни места Дъбов и Узунов. След това Паскалев и Асланов. После дойде редът на Гергов и голямата компания, свързана с него, предимно с пловдивските дейци и депутати. Последва Краси Янков. Останаха две големи групи (и самотните поддръжници Бригадир Аспарухов и Стефан Данаилов), агитирали и осигурили избора на Нинова – тази на Сивият кардинал, този който скрито регулираше избора на Нинова, и бившите най-близки сътрудници на Станишев (Добрев, Кутев, Стойнев, Вигенин и т.н.). Постепенно Нинова се освобождаваше от опеката на дейците от групировката, осигурила нейният избор и останаха само сподвижниците на Станишев. Това доведе до яростните изявления на Сивия кардинал. Последва задкулисно договаряне на двете останали групировки и в решаващите дни преди конгреса хората на кардинала заеха междинната позиция – засега подкрепяме Нинова. В словото на Нинова имаше нечист подход да се изваждат отделни думи и изрази от интервютата на хората от „бандата на деветимата“, дори от стенограмата от закрият пленум, което си е организационно нарушение на партийната етика. А бяха пропуснати същностни, важни неща казани от критикуващите Нинова. Ето едно например:  „Големият въпрос е накъде върви БСП, кой е пътят на лявото в България“.


На повърхността като че ли Нинова безапелационно победи. Както се изразиха апологетите на Нинова (Епицентър) „Лидерът на БСП Корнелия Нинова разби критиците си в партията“. Но кого победи? Кого разби Нинова? „Бандата на деветимата“ (по аналогия с ККП и „бандата на четиримата“) ли? Победа над лявото ли в БСП? Утвърди дясното ли в БСП? Но как победи? В организационен план ситуацията в ръководството на БСП не е наред. От НС отсъстват от заседание 74 души. От делегатите на конгреса (782) не се явиха над 100 души. За каква победа говорим, когато против предложението за промяна на Устава на БСП (на сегашното или на бъдещо заседание на Конгреса) гласуваха само 399 делегати и над 130 против, няколко десетки въздържали се и негласували. А в края, за решенията на конгреса гласуваха само 398 делегати. Не е маловажно и обстоятелството че цялата Пловдивска делегация напусна работата на Конгреса. Разчистването на лични сметки на партиен форум не е допустимо в съвременна политическа партия, независимо от нейния спектър.
  

Един излишен конгрес за задоволяване на лична амбиция, който нанесе повече вреди, отколкото ползи. Така накратко може да бъде оценено това заседание на 49 конгрес на БСП от един обикновен наблюдател, който също като други инакомислещи може да бъде анатемосан като „купен от ГЕРБ“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар