сряда, 1 ноември 2017 г.

Политика и социология

            Политика и социология

През последните дни има масова пропагандна кампания за огласяване на резултати от проведено от изследователския център Тренд и Института за дясна политика проучване сред 1004 български граждани, озаглавено „Изследване на ценностните нагласи на българите“. Акцентите на представянето по скоро напомнят неолиберални внушения за кардинални въпроси за българската действителност. Анализът на огласените данни от сайта на Тренд, обаче разкриват и методологически отклонения поради политически внушения на десните, пряко свързани с управляващите от ГЕРБ. Независимо от десния неолиберален подход на инструментариума на изследването, то все пак дава достатъчно данни за анализи и оценка на съществуващата в страната ситуация и възможните политически реализации. Интересното е дали водещите политици ще го прочетат внимателно и ще предприемат съответни действия за промяна на своите политики. Акцентът в анализите на Тренд е поставен предимно за „консервативните“ възгледи за отношенията в обществото между етноси, религии, полове, семейство и някои прояви, свързани с проституция, наркотици и др.   

А може и да има друг прочит и анализ на данните, предимно от политическа гледна точка. Макар и ограничена представа за тях ни дават резултатите от централния въпрос на това изследване „Кои са най-важните за Вас три ценности от този списък?“ (с до три отговора). Внимателният прочит и анализ разкрива съотношение между ключови десни (неолиберални) неолиберални ценности и леви (социалистически) нагласи.

Неолибералните ценности са с най-малък дял на тежест (под 20%). Става дума за: пазарна икономика (6%), разбирана у нас предимно като синоним на капитализъм; неприкосновеност на частната собственост (15%); свобода на словото (т.н. „изразяване“, 14%); демокрация (14%), усещана от българите като неолиберална демокрация; толерантност (11%), разбирана предимно като отношение към различните (гейове, лесбийки, чуждестранни натрапници и т.н.); равенство между половете (едва 4%). От налаганите в обществото нови неолиберални отношения и ценности следва да посочим и неприемането (отхвърлянето) от мнозинството българи на: еднополовите бракове (75%), легализирането на марихуаната (72%), легализирането на проституцията (69%). Азбучна истина е, че основната неолиберална ценност са богатството и парите. В тази група на отговори можем да поставим и отношението към богатството, като 68% от анкетираните считат, че всички милионери са натрупали богатството си по незаконен път и само 27%, че в България можеш да станеш богат по честен път и едва 24% считат че успехът в България зависи от това дали работиш усърдно. Това означава, че при доминиращото дясно управление през последните 8 години не са преодоляни бандитско-рекетьорските, далавераджийските начини за обогатяване, приятелството (т.е. връзките) са решаващи за успеха (69%). И това, което не личи от изследването –  решаващи за успеха са връзките с държавната власт и ГЕРБ (кумгейт, зетгейт, суджукгейт и т.н.).

Резултатите от изследването разкриват противоречие в оценката за демокрацията. От една страна само 14% от анкетираните посочват демокрацията като ценност. От друга страна 51% считат, че тази „второстепенна ценност“ е наложена в България и тя е „демократична страна“ (51%), но 41% са на обратното мнение. Тази колизия произтича от неразбирането на същността на демокрацията и нейното прилагане в България. По Конституция и закони България е демократична страна, но по функциониране на държавната власт нещата не са в съответствие с правовия режим. Тук въпросите биха могли да са във форма, подпомагаща анкетирания по-добре да се ориентира в тези сложни обществени процеси. Това, че 55% от анкетираните считат демокрацията за добра форма и 29% са на обратното мнение е съждение абстрактно, а не спрямо конкретните прояви на демокрацията у нас. Не случайно едноличната власт е отречена, а с това и желанието начело на страната да има „силна ръка“. 

С най-високи стойности са левите и традиционно характерни за българите ценности, подложени от неолиберализма на яростна атака: семейство (46%); мир 44%, разбиран вероятно като израз на миролюбието на българите, противопоставянето на войната и като спокойствие, липсата на военни и други сблъсъци; сигурност (38%), вероятно разбирана като защита и спокойствие за живота, здравето и имота на всеки, като социална сигурност, осигурена с работа, труд и равнище на доходите. Хората разбират вече, че неолибералният лозунг „По-малко държава“ не е в техен интерес, те вече разбират, че държавата трябва да осигурява основните социални потребности на хората: здравеопазването трябва да е напълно безплатно (92%); образованието трябва да е напълно безплатно (91%); работа на всеки, който иска да работи (86%). Но подобно, макари с по-малки дялове е мнението на хората; държавната намеса подпомага икономиката (44%), при 37%, че държавната намеса вреди на икономиката.  Това са предимно леви (социалистически) нагласи.

Вероятно под натиска на Института за дясна политика са пропуснати ценности като справедливост, взаимопомощ, защита и охрана на труда и др. И съвсем не случайно са формулирани някои от въпросите, така че да се получи желанията от авторите резултат. Типичен пример е въпросът за избор на твърденията свързани с данъците. И са се получили угодни за дясната политика резултати. На въпроса „Държавата трябва да намали данъците, макар и да остават по-малко пари за социални помощи и услуги“ утвърдително са отговорили 60% от анкетираните. Втората опция „Държавата трябва да повиши данъците, за да дава повече пари за помощи и услуги“ е получила 25%, а третата „Не знам/Не мога да преценя“ е твърде висок дял – 15%. Авторите правилно са разчитали на обстоятелството, че респондентите ще отговорят на въпроса през призмата на плащаните от тях данъци. Огромната маса от българите не плащат корпоративни данъци, а предимно косвените данъци – ДДС и акцизи. А те са сред най-високите в Европа. И следователно не трябва да се повишават, те няма накъде повече да се повишават. Но ако са зададени въпросите: „Държавата трябва да повиши корпоративните данъци на едрите и средни фирми, за да може да дава повече пари за социални помощи и услуги (здравеопазване, образование, наука и култура) резултатът вероятно би бил тройно по-висок. Или пък: „Държавата трябва да намали корпоративните данъци и те да са почти на нула (сега са 10%), за да има по-малко пари за социални помощи и услуги (здравеопазване, образование, наука и култура) вероятно резултатът ще е обратният, очаквано около 90%. Социолозите от Тренд са качествени експерти, както и редица други социолози в България, и винаги могат да получат чрез  „правилно“ редактираните въпроси, очакваните от Института за дясна политика резултати.  

Има го изследването. Има ги резултатите. И сега какво? Шумиха няколко дни и всичко се забравя. А би могло да се използва като ориентир за промяна в политиката на БСП, понеже от изследването личат доминиращите леви нагласи на българите. Тези леви нагласи трябва да се отразят в леви политики, в преработка на икономическата и социалната политика на социалистическата партия. Отказът от нелибералния девиз „по-малко държава“ предполага нови, по-активни социалистически политики за повишаване на ролята на държавата за: развитие на безплатно образование; действителна, а не мнима, безплатна и качествена медицинска помощ (не само изтегляне на областните и общински болници от търговския бранш); разширяване на държавната собственост в икономиката и услугите, така че да има повече възможности  държавата да осигурява работа на всеки, който желае да работи. Държавната собственост да се развива в дейности в сферата на новите технологии, но и в други с голяма социална значимост, дори губещи, но полезни за здравето и сигурността, за равнището на живот на хората.    

1.11.2017 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия       

Източник: Политкомент

Няма коментари:

Публикуване на коментар