Основни положения и цели за нова лява социално-икономическа политика

Развитието на България след политическите промени 1989 г. доведе в социално-икономически план до разрушаване на българската икономика, до принизяване на ролята и мястото на държавата в икономическите, финансовите, социалните и други процеси на развитие и функциониране на българското общество. Налице е голяма безработица и емиграция на млади хора, формиране на нови обществени групи – „работещи бедни“, мизерстващи пенсионери, търговци със здравето, образованието, науката и културата. В обществото има крещящото усещане за: липса на справедливост и социална солидарност; дълбоко неравенство; дисбаланс между личните и обществените интереси; липсата на свобода на словото; купени и манипулирани протести и избори; повсеместна корупция и рекет; срастване на властта с мутренски олигархически кръгове; липса на сигурност за гражданите и липса на ефективна борба с контрабандата и наркоманията.

В Европа текат процеси на връщане към същностните социалистически идеи. Практиката на левите показа, че възприемането на десни идеи и „големи коалиции“ водят до огромно социално неравенство, до обогатяване на богатите и обедняване на бедните. Сривът на левитe партии в Европа е повод за поука на БСП. Обществото очаква дълбока промяна, излизане от неолибералното статукво. А това може да стане чрез нова истинска лява социално-икономическа политика, разработена от БСП и предложена на обществото, която да отразява, изразява и отстоява интересите и потребностите предимно на хората на труда.  В страната в момента няма друга реална политическа сила, освен БСП, която да извърши такава радикална промяна. 

1.    Основни начала за формиране на новата политика

Идеите, ценностите и принципите са тези, които отразяват и изразяват потребностите и интересите на членовете и поддръжниците на левите партии и са това, за което членове и симпатизантите се обединяват и се борят за тяхното осъществяване.

На първо място политиката на БСП трябва да изразява, отстоява и осъществява на власт с предимство потребностите и интересите на хората на труда, повишаване на техните доходи и на жизненото равнище, на значимо намаляване на социалното разслоение. Необходимо е преодоляване на дефицита на икономическата и социална свобода за хората на наемния труд, стабилност и сигурност на дребния и семейния бизнес. Човекът, който се бори за насъщния хляб на своите деца е несвободен. Само политическите свободи като тези за равенство на избори, свобода на движение и т.н. са крайно недостатъчни за свободното развитие на хората.  Свободата за предприемачество трябва да се съчетава и със свободата на физическото и духовното развитие на наемните работници. Сега в България икономическата зависимост се превръща и в политическа зависимост на работещите от работодателите.

       На второ място е справедливостта. Тя се изразява чрез:  равнопоставеност; недопускането на привилегии и дискриминация; заплащане според количеството, интензивността и качеството на труда; намаляване на големите неравенства; равен достъп до качествено образование, до качествени здравни грижи. Равенството се измерва не само политически и юридически, но и в разпределението на резултатите от труда. Огромното неравенство поражда дълбоко чувство за несправедливост, а справедливостта се отстоява чрез държавата като организация на обществото, а не извън и против нея.

На трето място е солидарността. Чрез нея се: съчетава обществения с личностния интерес и се осигурява приемствеността между поколенията; преодолява се личния егоизъм; развива се колективистичното начало; проявява се човешкия хуманизъм и се установява баланс на интересите. Обществото се гради на основата на правата на личността, но и на нейните солидарни задължения към обществото, към другите хора.

            На четвърто място е съхраняване и развитие на българската нация, на опазване на националната памет и традиции, националната чест и достойнство, излизане от демографската катастрофа. Това изисква нова социално-икономическа политика, която да изведе България от демографския колапс, да ограничи до минимум емиграцията, да позволи връщането на част от емигрантите, да съхрани и развие обичта към Родината, българския език, българските традиции и култура.„

      На петото място е опазването на природната среда, разумното  използване на българските природни ресурси и богатства, предимно в интерес на българските граждани и на развитието на България. 

            
         Тези идеи, ценности и принципи са нравствените основи и жалони на социалистическата политика и се реализират чрез политическите действия на БСП на власт и в опозиция. Те се прилагат и спазват в условията на действителна политическа демокрация, политически плурализъм, свобода на словото.

2.    Цели на новата социално-икономическа политика

Главната  цел на социално-икономическа политика на БСП  е повишаване на жизненото равнище на огромната част от хората чрез развитието на икономиката, справедливото разпределение на произведените богатства, намаляване на неравенството и експлоатацията на труда на наетите лица, действени социални грижи за децата, хората с увреждания и пенсионерите, защита на трудовите права, осигуряване на безплатно образование и безплатно здравно обслужване. Тази главна цел ще се реализира постепенно и чрез различни подцели и механизми. Главните подцели са:

            Първа. Повишаване на ефективността на българската икономика и промяна на структурата на собствеността. На първо място повишаване на ефективността чрез: значим и стабилен икономически растеж, основан на висока производителност, конкурентноспособност на изделията, високо качество на труда като основа за развитие и обогатяване на социалните дейности; приоритетно развитие на съвременни високотехнологични производства и социално необходими осигуряващи дейности; производство на качествена селскостопанска продукция, производство на качествени храни за населението и суровини за промишлеността; повишаване на ролята на държавата не само като регулатор на икономиката, но и като собственик и стопанин; стимулиране на развитието на кооперативното движение (нов закон) предимно в селското стопанство, търговията, комунално-битовите и занаятчийските услуги; създаване и използване на държавни механизми за защита на българските производители и производство, особено на растителна и животинска продукция и хранителни продукти.

            На второ място е промяната в структурата на собствеността, повишаване делът и ролята на държавната и кооперативната собственост и държавната регулация на труда. Бавно и постепенно делът на държавната собственост от около 9% да достигне средното европейско равнище около 35-45%. Това да става чрез: 1/. Целеви държавни инвестиции за създаване на нови производствени предприятия и мощности с предимство в най-изостаналите райони на страната; в производство и разпределение на енергия; информационно-комуникационни и компютърни технологии (ИКТ); машиностроене и др.; създаване на Държавен инвестиционен фонд с размер поне от 1.5 млрд. лева годишно инвестиране; изграждане на АЕЦ „Белене“; прекратяване договорите с американските централи в „Марица-Изток“. 2/. Изкупуване на фирми и дялове от фирми със социално значение за населението (напр. ЕРП –тата); разваляне на приватизационни сделки; развитие на държавните банки; изкупуване на чужди банки и фирми и др.. 3/. Десетгодишен мораториум върху по-нататъшната приватизация и отдаването на чуждестранни  лица и офшорни фирми на концесии за ползване на българските богатства и изградени инфраструктурни обекти, ограничаване на концесиите, ревизия на концесионните договори, приемане на нов закон за концесиите.  Нарастването на делът на държавната собственост ще доведе до: по-значими приходи в бюджета, тъй като над две трети от печалбата ще отива в държавата, а не само 10% от данъци; възможност да се повишават доходите на работещите; намаляване на износа на национален доход чрез износа на печалбата от чуждите  фирми.

        Втора. Промяна на съотношението в разпределението на новосъздадената стойност чрез: намаление на дела на печалбата на собственика; повишаване на дела на възнаграждението на труда на наетите лица, който от сегашните 35-37% да достигне в следващите  години 44%, а в по-далечна перспектива и 48-50% (средно равнище за ЕС); преструктуриране на данъчната система. Това ще позволи по-справедливо разпределение на новосъздаваното богатство, значимо повишаване на доходите, по-голямо потребление и повече постъпления в държавния бюджет и следователно повече средства за социалните, образователни, здравни, научни и културни дейности, за националната сигурност, за функциониране и развитие на общините.  

Трета. Провеждане на радикална социална младежка политика, пряко засягаща децата, младежите и младите семейства с деца и водеща до излизане от демографската катастрофа. Основните направления на тази политика са: 1/. Задължително и безплатно за родителите посещаване на целодневна детска градина, ускорено изграждане в големите градове на нови и модернизиране на съществуващите детски заведения; създаване на държавни високоспециализирани детски болници; модернизиране на материалната база и апаратурата на отделенията за родилна помощ; 2/. Съществени промени в образователната система: едносменно целодневно обучение до четвърти клас; безплатна закуска и обяд на ден на редовно посещаващите занятия до 4 клас; безплатни учебници и учебни пособия до 8 клас; намаляване броя на децата в паралелките в селските райони и малките градове; прекратяване практиката на закриване на училища по финансови съображения; отмяна на делегираните бюджети; стартови заплати за млади учители на равнището на 90% от средната работна заплата;  до 16 годишна възраст приоритетно място в обучението на общообразователните предмети, способстващи формиране на самостоятелното мислене и интелект; развитие на професионалното образование след 16 год. възраст; съвременно техническо преоборудване на учебния процес и масово въвеждане на нови ИКТ; безплатно обучение и стипендии в университетите по медицински и педагогически специалности за подписалите договор за работа (5 до 10 г.) след завършването на образованието  в български държавни университети, научни институти, национални и общински училища, болници и други. 3/. Значително увеличаване на детските надбавки за второ и трето дете на младите семейства, когато и двамата родители или поне единият е с висше образование; 4/. Създаване на Национален фонд за строителство и поддържане на жилища, в които да се настаняват срещу минимални наеми  млади семейства с две и три деца, отпускане на нисколихвени, а при трето дете и безлихвени кредити на млади семейства (със сключен граждански брак) за жилище; 5/. Предимство при приемане на работа в държавни и общински структури на млади майки с 2 и 3 деца до 7 годишна възраст, при наличие на необходимото образование, и т.н. Това ще позволи излизане на страната от демографската катастрофа. 

Четвърта. По-хармонично развитие на регионите, на общините и населените места, на свързаността на националната територия. Реализацията да става чрез държавни инвестиции в инфраструктура, предприятия, социални дейности, повишаване делът на средствата от бюджета за общините. Ускорено развитие на пътнотранспортните комуникации чрез: модернизиране и ускоряване на ж.п. транспорта; доизграждане на магистралите („Хемус“, „Струма“, „София-Калотина“), реновиране на първокласните пътища с предимство в най-изостаналите райони; изграждане на нов мост над Дунав при Никопол и осъществяване на скоростна ж.п. и автомобилна връзка  Букурещ-Никопол-София-Солун-Атина; изграждане на ж.п. и автомобилни тунела под Петрохан, Беклемето и Шипка, изграждане на скоростна  ж.п. връзка и автомагистрала със Скопие.

Пета. Повишаване на здравния статус на населението, съществени промени в модела и във финансирането на здравеопазването. Отказ от търговския подход, разграничаване на държавната и частната здравна помощ, спазване на конституционното положение за безплатна медицинска помощ. Главата грижа на държавата да стане: доближаване на качественото здравеопазване до хората; повишаване на качеството на оборудването и на битовите условия за лечение в общинските и областните болници; висококачествена действителна спешна помощ с бързина, съвременна апаратура; пряк неограничен достъп на пациентите до специалисти; значително увеличаване на заплатите на лекарите и сестрите в общинските и областни болници, в спешната помощ; създаване на държавни аптеки с денонощен режим на работа във всички общински центрове и по-големи населени места, с еднакви цени за цялата страна. Отмяна на таксите за избор на лекар и на потребителската такса, значимо стимулиране чрез заплатата на най-често търсените лекари-специалисти.

Шеста. Действителна охрана и защита на труда чрез ограничаване на: възможностите без повод, или с измислен или незначителен повод да бъдат уволнявани от работа работници и служители; работата над законовата продължителност на работното време и в почивните дни; количеството на физическия труд чрез механизация и автоматизация на отделни или комплексни трудови операции; насилие и психологически тормоз на работното място. В повишаването на доходите първостепенно място да има ръста на заплатите за лицата с високо образование и квалификация, заемащи работни места, изискващи по-високо равнище на знания.      

Седма. Значими промени в пенсионното дело чрез: постепенно увеличаване размера на осигурителните вноски и увеличаване делът на солидарния стълб; увеличаване на максималния осигурителен доход на 4000 лв. и на максималната пенсия до размера на средната работна заплата; изваждане от ДОО на т.нар. „социални пенсии“, които не са формирани на основата на осигурителен индивидуален принос; актуализация на всички пенсии, отпуснати до 1 януари 2017 г.; еднаква формула за преизчисляване, актуализиране на старите и за отпускане на новите пенсии; оптимизиране на инвалидните пенсии; заплащане на пенсионни осигурителни вноски на равнището на действително получаваните трудови възнаграждения, а не чрез осигурителни прагове; криминализиране на неплащането от работодателите на пенсионни и здравни осигуровки и плащането „на ръка“ на трудови възнаграждения; заплащане на пенсионни и здравни осигуровки абсолютно от всички финансирани чрез бюджета (армия, полиция и др.).

3.     Средства и начини за реализация на новата политика

Първо. Преструктуриране на данъчната система и осигуряване на повече средства за социални, образователни, здравни, културни и спортни дейности. А/. Корпоративни данъци. Поетапно до 2025 г. да се увеличава размерът на корпоративните данъци до 18-20% (Полша и Чехия по 19%, Словакия 22%, Естония 21%, Унгария 20.6%, Хърватия 20% и др.). Да се увеличи данъка върху хазарта до 25%.  Б/. Косвени данъци. До 2021 г. да се освободят от облагане с ДДС бебешките храни и облекла, имплантите при хирургически операции. Да се намали ставката по ДДС от 20% на 10% за лекарства, учебници, научна, научно-популярна и справочна литература, учебни помагала и пособия. Да се увеличи ДДС за луксозните стоки, луксозни автомобили, яхти, хеликоптери, самолети и други до 25%. В/. Облагане на доходите на физическите лица. Въвеждане на прогресивно данъчно облагане с необлагаем минимум до размера на минималната заплата и прогресивно увеличаваща се ставка за доходите над трикратния размер на средната работна заплата, като най-големите възнаграждения да достигне 30-35% (Словакия 32%, Словения 50%, Германия 45%, Румъния 45%, Кипър 35% и др.). Чрез тези промени ще се увеличат приходите в държавния бюджет, ще се постигне по-голяма обществена справедливост и солидарност, ще се намали неравенството. Г/. Значимо повишаване на ставките на данъците на имотите за: неосновните жилища (необитавани и отдавани под наем) и тези с площ над 160 m²; луксозни вили, дворци, палати, извънградски къщи с голяма площ, частни самолети, вертолети, яхти, луксозни автомобили и др.  

            Второ. Промяна в начина на изготвяне и реализация на бюджета на страната. Прекратяване на практиката на занижено планиране на приходите, за да остават в края на годината средства, които се раздават по партийно или лично авторитарно решение на „свои“ фирми, „свои“ общини и свързани политически и икономически лица. Увеличаване на приходите чрез: изсветляване на сивата икономика; ликвидиране на контрабандата; по-голяма събираемост на данъците; премахване на злоупотребите с ДДС; намаляване на корупцията, увеличаване на корпоративните данъци и др. Преструктуриране на разходите като в него приоритетно място към 2022 г. да достигнат дяловете от БВП за: образование (ок. 5%), наука (над 1%), култура (1.8-2.0%), здравеопазване (ок. 5%), отбрана и сигурност (ок. 4.5%).

            Трето. Повишаване на качеството и ефективността на работа, преодоляване на институционалната безпомощност на държавните и общинските органи. Това да се реализира чрез: 1/. Активна защита на националните интереси пред ЕС и международните организации, както и чрез двустранните връзки и договори; 2/. Оптимизиране на структурата и броя на работещите в държавната и общинската администрация; 3/. Въвеждане на електронни системи на управление и административно обслужване; 4/. Засилване на правата и активизиране на държавните контролни органи с цел: осигуряване действена защита на живота, здравето и труда; качеството на предлагането на населението на местни и вносни хранителни продукти и лекарства; защита на личната и семейна собственост; 5/. Борба с проявите на корупция, измами и кражби от гражданите; 6/. Промяна на олигархическата практика на „раздаване“ на обществени поръчки и използване на контрабандни канали и корупционни практики. 

       Четвърто. Повишаване на ефективността на органите на сигурността и правораздавателните органи. За намаляване и преодоляване на общественото недоверие към органите на сигурността и съдебната система: 1/. Да се преатестират всички  дознатели, следователи, прокурори и съдии, като уличените във връзки с криминалния контингент, поддаващи се на нерегламентирани връзки и влияния, в корупция и олигархически зависимости да бъдат отстранени; 2/. Осигуряване на по-справедливи трудови възнаграждения за служителите на полицията, охраната на затворите и съдебните експерти; 3/. Преструктуриране на звената и щата на съдебната система, така, че да се намалят съществено различията в натоварването на работещите в нея и по региони; 3/. Преструктуриране и оптимизиране на броя и състава на звената за борба с организираната престъпност и корупцията, действен контрол върху криминалния контингент и разпространителите на наркотици; 4/. Приемане на нови закони и/или промени в съществуващите закони за защита на имуществото и живота на обикновените граждани, на собствеността на гражданите и фирмите, така че да има наказания „за кражбата на милиони“, а не само за кокошкарство.

 

4.     Очаквани трудности, подкрепа и резултати

Реализацията на основните положения за лява социално-икономическа политика на БСП се очаква да срещне редица трудности. Първата е противопоставяне по съдържанието и целите на идеите за нова социално-икономическа политика. Тя може да е вътрешнопартийна, да има съпротива от някои членове на НС и ИБ на БСП, които са: със социаллиберални и неолиберални възгледи за развитието на страната; едри и средни бизнесмени; милионери. Външното противопоставяне може да бъде от обединените усилия на защитниците на статуквото: десни (СДС, ДСБ, БДГ и др.) и дясноцентристки (ГЕРБ, ДПС, ОП и „Воля“) партии; неолиберални икономисти; псевдолеви партии; чужди държави, посланици и експерти. Може да се очаква и натиск от ПЕС, прокарващ и отстояващ „Третия път“. Втората е слабата и неефективна и дори противоположна дейност на държавната и общинската бюрокрация, свикнала да поддържа неолибералното статукво и проникната от национални и местни олигархически влияния, ниският авторитет на държавните и общинските структури, органи, експерти и специалисти.

Виждането за нова лява социално-икономическа политика може да разчита на подкрепа от действително леви, малки партии, патриотични организации и движения, някои неправителствени организации и екологични движения. Най-съществената подкрепа ще се получи от  политически и социално ляво ориентираните хора, от хората на наемния труд, безработните, пенсионерите и младите семейства.

При ляво управление и реализация на тази или подобна програма до края на е периода (2025 г.) могат да се постигнат следните резултати: 1/. Значимо повишаване ефективността на икономиката, на производителността на труда; 2/. Повишаване на жизненото равнище на населението; 3/. Разкриване на нови работни места, на значимо повишаване на доходите, социална защита на труда; 4/. Стабилизиране и повишаване ефективността на всички социални системи и повишаване доверието към държавните институции; 5/. Спиране процесите на депопулация на страната и начало на излизане от демографската катастрофа; 6/. Опазване на националната природа, националната памет и националното достойнство на българите.

     (Предложението е прието на разширено заседание на 

      РС на БСП Красна поляна на 15 март 2018 г.)