четвъртък, 1 март 2018 г.

Няма го новото в новото райониране на България




Последните дни отново стана актуално говоренето за ново райониране на България. Зад бляскавата фасада на „обществено обсъждане“ се натрапват в скрита форма идеи как да се усвоят „едни пари“, които в перспектива ще дойдат от фондовете на ЕС и българското национално съфинансиране. Те могат да се „добарат“ или „пребарат“ само ако се спази едно елементарно чиновническо изискване – районите да имат не по-малко от 800 000 население. Това брюкселско изискване няма нищо общо с регионалната политика и с научните основи на райониране на територии. То се родее с алогизма на изискванията за „щастието на кокошките“ и „правотата на краставиците“.

Предлаганото ново райониране на страната е по повод несъответствието на Северозападния район за планиране да има най-малко 800 000 население. На българската общественост отдавна е известно, че сегашните Северозападен и Северен Централен район са рекордьорите по бедност в Европейския съюз. Вярно е, че цяла България, в сравнение с другите европейски страни е рекордно бедна. Но в тези райони по същество  няма социално-икономическо и демографско развитие, а е налице дълбок регрес.

По същество и трите предлагани от министерството варианта на райониране нямат почти нищо общо с научните основи. Социално-икономическото райониране се основава почива на закономерностите на функциониране на обществените системи в отделните части от територията на страната, на реално съществуващите отношения, връзки и зависимости между селищата в тях. Но административно-териториалното устройство е по същество парцелиране не територията на страната с цел услесняване на управлението и административното обслужване на населението. Най-доброто е съчетаването на обективно формираното социално-икономическо райониране с административно-териториалното устройство. Административно-териториалното делене на страната през 1959 г. бе деформирано от политическите субективни решения, продиктувани от местнически настроения и желания. Например, изкуственото създаване на област Монтана (тогава Михайловград, под давлението на ген. Иван Михайлов), раздробяване на общините във Видинско и Софийско и др..

Сега административно-териториално устройство е в дълбок дисонанс със закономерното обективно съществуващо, официално не закрепено, социално-икономическо райониране на страната. И ако ГЕРБ и ОП искат да развиват цяла България, а не само София, Пловдив, Бургас и Варна, би трябвало да предложат регионална политика съобразно естествено формиралите се социално-икономически райони. След тяхното определяне би следвало да се формира и адекватна административно-териториална управленска структура. Сегашната административно-териториална управленска структура е въведена, когато България е с население почти 9 млн. души. Тя продължава да функционира и сега, когато реално в страната постоянно обитават не повече от 6.2 млн. души, когато цели райони, особено планинските, са почти обезлюдени. Ненормално е в България да има 265 общини, преобладаващата част от които нямат ресурси и собствена експертиза за успешно управление и социално-икономическо развитие. Крайно ненормално е и в страната да има административни области с население под 150 000 население (Видин, Монтана, Ловеч, Габрово, Разград, Силистра, Търговище, Ямбол, Смолян; към 31.12 2016 г.), по-малко от населението на софийския район „Люлин“. До сега са правени само частични промени в общинската мрежа, чрез отделяне и създаване на нови общини и преместване на общини от една в друга област – Ивайловград, Кнежа, Лъки.

Едно наистина ново административно-териториално устройство трябва да има отчитане на обективно съществуващото социално-икономическо нееднородно развитие на страната, както разбира се и някои отделни териториални компромиси за задоволяване на изискванията на Брюксел. С предлаганото ново райониране по същество се реализира стария подход – райониране само за получаване на „едни пари“. Прилага се принципа, че няма да се променят областите, техните граници, няма да се променят общините. Този постулат се защитава поради две скрити причини. Първата е че при промяна на следващите избори ГЕРБ, ДПС и ОП ще изгубят голяма част от  своите избиратели, защото населението е твърде чувствително към междусъседските териториални отношения, че отпадането на даден общински или областен център  ще формира гласуване от типа „Анти ГЕРБ“. Втората неявна причина, че в момента главната сила на ГЕРБ и ДПС са местните феодализирани обшинско-олигархични структури и областни звена са осигуряващи основна членска маса на ГЕРБ и ДПС и са оръдие за политически рекет върху всички фирми от дребния и средния бизнес. А чрез това влияние върху фирмите и общинските чиновници се осигуряват и корпоративни гласове за изборите. ГЕРБ, ОП и ДПС разглеждат областите и общините като „свещени крави“, като недосегаеми, водени главно от предизборни цели.

Предлаганите само три и четири района за планиране улесняват концентрацията на  тези „едни пари“ в приоритетни места, т.е. в най-големите градове в страната, които осигуряват основната маса от избирателите. Харесваният от министър Нанков вариант с четири района е в тази посока. Обединяването на Северозападния и Северния централен район не е в интерес на развитието на най-изостаналите територии на Европейския съюз. Има ли нещо общо между Брегово и Кайнарджа (ок. 460 км отдалеченост), които са в т.нар. Дунавски район? Основната маса от парите за инфраструктура и инвестиции в този нов район ще бъдат съсредоточени най-вероятно в транспортната ос Русе-Велико Търново. Цялата Северозападна България (Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч) отново ще бъда пренебрегнати и изоставени. По този начин пред Европа ще се маскира наличието на вместо на два най-изоставащи района, само на един и то микрорайон (Русе-Велико Търново). В Европа ще отчетем, че ще има един район по-малко от изоставащите, но по същество няма да се промени развитието на територията от Тимок до Осъм включително. Наличието на шест района в по-голяма степен приближава, а три или четири – отдалечава управлението от хората и от техните териториални проблеми.
Главните териториални проблеми в развитието на територията на България са в сегашните Северозападен и Северен Централен район. Вариантът на министерството със шест района за планиране предлага включване на Видинска, Монтанска и Врачанска област към Югозападния район и отделянето на София в самостоятелен район. Това  няма да реши проблемите в неравномерното териториално развитие, а ще ги задълбочи. Искат или не искат това, планиращите развитието органи ще съсредоточат вниманието си върху София и транспортната ос София-Перник-Кюстендил-Скопие. А Северозападният район отново ще си остане най-изостаналия и най-бедният в ЕС, само че няма да се отчита в статистиката като съществуващ. В подобна „мъртвешка прегръдка“ ще се окажат при варианта с четири района областите Ямбол, Сливен и Шумен, които до сега са под силното притеглящо влияние съответно на Бургас и Варна.   

Министерството на регионалното развитие и благоустройството пропусна да разработи по качествен вариант с най-малко 6 района за планиране, но обхватът им ще бъде в по-значима степен отговарящ на принципите и факторите за социално-икономическо райониране. При него с някои компромиси ще се спазват брюкселските формално-статистически изисквания. Като основни принципи за новото райониране би могло да се приемат: 1/. Компактност на територията, сходни природни условия и ресурси за развитие; 2/. Сходно равнище на социално-икономическата развитост на територията и селищата; 3/. Историко-демографска свързаност и общност; 4/. Равнище на вътрешна и външна инфраструктурна развитост и свързаност; 5/. Териториална административно-управленска близост и свързаност.  
 
При такъв подход може да се формира нова структура на районите за планиране.  Разбира се, трябва да се наруши мантрата за „свещената крава в районирането“, т.е. запазването на областите и общините. Във всеки район трябва да има по-голяма компактност и свързаност, по-естествени природни граници и историко-географски обхват, ясно изразени специфика и специализация в стопанството, ядра и оси за развитие, по-равномерно разпределение на населението и по-реални възможности за целево субсидиране и развитие на най-изостаналите части на България и Европа.  Ето и една друга възможна идея за районите за планиране.

   Северозападен (Западна Мизия; Западен Дунавско-Балкански) район за планиране. Обхваща земите от Дунав до билото на Стара планина (естествени природни граници) и от Тимок до долините на Янтра и Росица. Релефът е разнообразен – от крайдунавски алувиални низини през равнини, льосови и карстови плата, ниски и високи планински части. Това разнообразява възможностите за стопанска дейности и начин на заселване, живот и бит на хората. Това е район с умерен континентален климат. Той е в отточната област (басейна) на р. Дунав. Разполага с разнообразни почвени ресурси като доминират плодородните черноземни, алувиално-ливадни и сиви горски почви. В северните склонове на Стара планина има богати горски ресурси. Териториално обхваща областите Видинска, Монтанска, Врачанска, Плевенска и Ловешка. Към тях се добавят общините от досегашния Северен Централен район Свищов, Павликени, Сухиндол и Севлиево. По такъв начин населението ще наброява почти 880 000 души (по данните към 31.12.2016 г.). Община Свищов е с население почти 44 000 души. През 1959 г. бе изкуствено придадена към Великотърновска област, макар, че исторически и в пътно-транспортно е по-близка с Плевен. Тя е много тясно свързана с бъдещото изграждане на АЕЦ „Белене“. По същество Свищов-Белене е една селищна агломерация. Главната стопанска специализация на Северозападния район е селско стопанство (отглеждане предимно на зърнени и маслодайни култури, зеленчуци, плодове), ядрена енергетика, преработваща промишленост, предимно хранително-вкусова и текстилна, в отделни малки центрове химическа, машиностроителна, добив и производство на строителни материали, туризъм (познавателен, планински зимен и летен, балнеолечебен), транспорт (речен, автомобилен и железопътен). В този район могат да се обособяват три главни ядра за развитие като Плевен, Враца и Видин и няколко ядра за развитие като Монтана, Ловеч, Свищов, Лом, Козлодуй, Троян, Берковица и туристически центрове като Белоградчик и Вършец. Главните оси за развитие са р. Дунав (коридор №7), Видин-Монтана-Враца-Ботевград (коридор № 4) и осите: Лом-Монтана-Берковица-тунел „Петрохан“– София; Никопол-Плевен-Ботевград-София (мост над Дунав между Никопол и Търну Мъгуреле), скъсяващ пътя Букурещ-Плевен-София за Атина; Белене/Свищов-Левски-Ловеч-Троян-тунел „Беклемето“-Карлово-Пловдив; ж.п. линия и автомобилен път Мездра-София. След приемане на Сърбия в ЕС и транспортната ос Видин-Кула-Зайчар-Ниш.

Северен Централен (Източна Мизия; Източен Дунавско-Балкански) район за планиране. Има естествени граници Дунав на север и билото на Стара планина на юг, а на изток – почти до границата на климатично влияние на Черно море. Релефът е разнообразен – от крайдунавски алувиални низини през възвишения, равнини, карстови плата, ниски и средни планини. Обхваща земи с умерен континентален и климат. Речната мрежа е от дунавската отточна област. Има предимно плодородни почви (черноземи, алувиално-ливадни и тъмносиви и сиви горски почви). Районът обхваща сегашните области Силистренска, Русенска, Разградска, Шуменска, Търговищка и по-голямата част Великотърновска и Габровска област. Ще обхваща население от около 980 000 жители. Стопанската специализация е в развитието на селското стопанство (зърнени и маслодайни култури, зеленчуци, плодове и др.), преработваща промишленост, предимно хранително-вкусова, отделни центрове на развитие на стъкларска и порцеланово-фаянсова промишленост, машиностроене и др., автомобилен и речен транспорт. В него могат да се обособят три главни ядра на развитие – Русе, Велико Търново (с Горна Оряховица и Лясковец), Шумен и ядра на развитие като Силистра, Разград, Търговище, Габрово, Тутракан и др. Главните оси за развитие са исторически обусловени: река Дунав (коридор №7); Русе, Горна Оряховица-Габрово-тунел „Шипка“-Стара Загора (коридор №9); автомагистрала „Хемус“ и ж.п. линията Варна-Шумен-Горна Оряховица-Левски; Русе-Разград-Шумен; Силистра-Шумен-Карнобат-Бургас.

Черноморски район за планиране. Негова естествена граница е Черно море на изток и на запад почти до земите където изчезва климатичното влияние на Черно море и дейностите по обслужване на морския туризъм. Релефът е с малка надморска височина – крайбрежни низини и равнини, плата, възвишения, ниски планински ридове, абразионно-акумулативни форми (заливи, полуострови, острови, клифове, лимани, плажове и др.). Обхваща земи със смекчен от Черно море климат и попада почти изцяло в Черноморската климатична и отточна област. Реките са къси и течащи на изток, има и лиманни и лагунни езера. Доминиращи са плодородните почви – черноземи, смолници, сиви и канелени горски почви. Включва областите Добрич, Варна и Бургас. В него ще има население над 1 060 000 души с тенденция да се увеличава. Районът специализира в производство на селскостопанска продукция (растителна и животинска), риболов и рибопреработка, преработваща (предимно хранително-вкусова), химическа (предимно нефтопреработка и минерални торове), машиностроене, морски товарен транспорт, морски рекреационен и друг туризъм. Главни ядра за развитие са Варна, Бургас и Добрич и ядра като Карнобат, Девня и др., както и туристическите центрове и комплекси (Каварна, Балчик, Несебър, Поморие, Созопол, Царево и др.). Главните оси на развитие са частите от автомагистралите „Хемус“, Тракия“ и бъдещата „Черно море“, пристанищата по черноморския бряг и Варна-запад (Белославското езеро), пътя Йовково-Добрич-Варна-Бургас-Малко Търново.   

Източен Горнотракийски (Маришко-Тунджански) район за планиране. С естествена природна граница на север (Стара планина), в основни линии вододела между Тунджа и черноморските реки на изток и по-размита естествена граница на юг и запад. Доминира ниският релеф – котловини, низини, полета, ниски възвишения и планини. Районът попада в земите с преходноконтинентален и преходносредиземноморски климат и речен отток към Бяло море. Доминиращи са плодородните почви като смолници, канелени и алувиално-ливадни. Обхваща областите Сливенска, Ямболска, Старозагорска и Хасковска. В него има население от почти 870 000 души. Специализира в развитието на въгледобив и електропроизводство, главно в Марица-Изток. растениевъдство и животновъдство, преработваща промишленост (предимно консервна, винарска, текстилна, тютюнева), товарен транспорт. Главните ядра за развитие са: Стара Загора с Марица-Изток, Сливен-Ямбол, Хасково-Димитровград и локални ядра като Казанлък, Елхово, Свиленград, Ивайловград. Осите за развитие са транспортен коридор № 9 в отсечката Габрово-Казанлък-тунел „Шипка“-Стара Загора, Димитровград, Хасково, Кърджали; транспортен коридор № 10 с части от автомагистралата „Марица“; автомагистрала „Тракия“; ж.п. линиите Пловдив-Свиленград, Пловдив–Стара-Загора- Ямбол-Карнобат; Карлово-Казанлък-Сливен-Карнобат; Велико Търново-Проход на републиката-Нова Загора, Свиленград.

Западен Горнотракийски (Тракийско-Родопски) район за планиране. Простира се между Стара планина и южните ридове на Родопите. Доминира планинският релеф (Родопите, част склоновете на Стара планина, части от Същинска Средна гора и Сърнена гора, редуващ се с ниски земи – Карловска котловина и Пазарджишко-Пловдивско поле. Обхваща земите с преходноконтинентален и преходносредиземноморски климат и тяхното видоизменение в планините, с отток на реките към Бяло море. Има разнообразни почвени ресурси, но доминират неплодородните кафяви, тъмноцветни и планинско-ливадни почви. Разполага със значими горски ресурси, предимно в Западните Родопи. Включва областите Пловдивска, Пазарджишка, Смолянска и Кърджалийска. Общият броя на населението е почти 1 200 000 души. Има различна специализация между северните и южните части. В северната част се развиват растениевъдство и специфика в отглеждането на плодове, зеленчуци, грозде, и етерично-маслени култури, в южната част са развити отглеждането на тютюн, картофи студенолюбиви растения, развитие на пасищно овцевъдство и говедовъдство, дърводобив и дървообработване. Промишленото производство е развито предимно край р. Марица. То е със специализация в преработваща промишленост (предимно консервна, винарска), отделни производства на химическа, добив на руди и на цветни метали. В района има специализация в туризъм (СПА, планински ски-туризъм, рекреационен летен, познавателен). Главните  ядра за развитие са Пловдив (с Асеновград), Кърджали, Пазарджик. Ядра на развитие са още Смолян, Карлово, Панагюрище, Велинград. Главните оси за развитие са транспортен коридор № 10 (София-Пазарджик, Пловдив, Димитровград, Свиленград за Одрин), отсечката от транспортен коридор № 8 (София-Пазарджик-Пловдив-Стара Загора), отсечката от транспортен коридор № 9 (Димитровград-Кърджали-Комотини-Дедеагач); автомагистралите „Тракия“ и „Марица“; Троян (тунел „Беклемето“)-Карлово-Пловдив-Асеновград-Смолян; Подбалканския път (Пирдоп-Карлово-Калофер-Казанлък); автомобилен път и ж.п. линия Септември-Велинград-Банско-Добринище; автомобилен път Гоце Делчев-Доспат-Смолян-Кърджали-Ивайловград.

Югозападен (Централнобългарски; Витошко-Пирински) район за планиране.  На север (Стара планина), юг (билата на Беласица и Славянка) и запад (билата на Западна Стара планина, Милевска, Осогово, Малешевска и други планини са естествена природна граница. Релефът е планинско-котловинен, с голяма надморска височина, с множество планини, котловини, речни долини и проломи на реките. Има различен климат – умеренконтинентален, предходноконтинентален и преходносредиземноморски климат, видоизменени в планините (планински климат). Преобладаващата част от водите се оттичат към Бяло море и само тези от водосборната област на Искър и Нишава – към Дунав и Черно море. Доминират неплодородните почви- предимно в долините на реките, в долното им течение, в дъната на котловините има по-плодородни почви като смолници, канелени горски и алувиално-ливадни почви. Разполага с добри горски ресурси. В него има най-много жители – над 2 100 000. В стопанско отношение са развити почти всички стопански отрасли. С водещо място в националната икономика са металургия, енергетика, машиностроене, производство на храни и напитки, лекарства, познавателен и планински ски и летен рекреационен туризъм. София е главният транспортен възел на страната. Централното ядро на развитие на България е София с близките ѝ общини от Софийска и Пернишка област – Перник, Божурище, Костинброд, Горна Малина и Елин Пелин. Главни ядра на развитие са Перник, Благоевград, Кюстендил и ядра като Самоков, Сандански, Петрич, Дупница и др. Осите на развитие са предимно: коридор № 4 (Видин-Монтана-София-Перник-Дупница-Благоевград-Сандански-Кулата); Лом-Монтана-Берковица (тунел „Петрохан“)-София; автомагистралите „Люлин“ и „Струма“; коридор №10 (Калотина-София-Ихтиман-Пазарджик); коридор № 8 (Скопие-Гюешево-Кюстендил-Перник-София-Пазарджик); София-Мездра; Подбалканския път (София-Пирдоп-Карлово) и др. Отличава с крайно неравномерно развитие. Изключително силно и на високо равнище в столицата и общините край нея и почти пълна липса на стопанска, образователна и икономическа бедност в редица общини от Краището.

Само определянето на територията, обхвата и границите на районите за планиране е недостатъчно за действена регионална политика. А тя трябва да има за главни цели намаляване диспропорциите в развитостта на отделните части на страната и прекратяване обезлюдяването на определени райони, области и общини. Действената регионална политика се провежда и с адекватно ново административно-териториално делене, при което в страната да има не повече от 18 административни области и не повече от 150 общини. Най-важното в съвременната регионална българска политика трябва да бъдат целевите инвестиции за развитие не само и не толкова на центровете,  колкото на главните и основните ядра на територията на районите за планиране.  

01.03.2018 г.
Автор: Анко Иванов – географ
Източник: Политкомент

Няма коментари:

Публикуване на коментар