Дясната стабилност на някои леви лидери

            От близо половин година ръководството на БСП непрекъснато говори за предсрочни парламентарни избори. И те тропат на политическите двери на нашето общество. Има множество мнения, множество десно-бесни загрижености за опазване на стабилността. Голяма част от лумпените (т.е. лидерите) на ГЕРБ и патриотарите разбират стабилността като стоене продължително време на власт и облизване с пооглозгания държавен кокал. Властта е сладко нещо, а пък да си министър си е лукс. По израза на Големанов – „над тебе небе“. Да, в България в последните двадесет години има огромна стабилност в бедността и отчаянието на хората, стабилност която прокуди около два милиона българи в чужбина и започва да превръща територията на страната ни в демографска пустиня. Огромната част от българите не харесват тази стабилност. Не я харесват и лидерите на БСП. И толкова.

            Бедняжката стабилност много бързо следва да се преодолее. И това може да стане чрез значително по-радикална лява политика, основаваща се на социалистическите ценности: свобода, демокрация, равенство, справедливост, солидарност и патриотизъм. Подобна радикална лява икономическа и социална политика е присъща на истинските леви партии, а не на тези, които са леви по състав, лозунги и фразеология на изказванията и речите, а провеждат дясна политика и отстояват десни (в своите документи) социално-либерални политики на Третия път (Блеър, Шрьодер, Оланд, Макрон).    

            Чета в един сайт какво Нинова е казала в предаването „Плюс-минус“ по Нова телевизия.  Красиви думи: „Етикетът „стабилност“ на това управление вече не върви. Нищо не е стабилно, нито една система не е стабилна…“ Да, в страната има безкрайна политическа стабилност, но не в смисъл на сменящите се на власт партии и коалиции. Това е стабилност на неолибералната икономическа и антисоциална политика. Към тази политика ръководството на БСП подхожда от социално-либералните позиции, внедрени в партията от Първанов, Калфин, Р. Петков и Р. Овчаров. И оттогава насам следващите партийни ръководства (може би с някакво изключение на Миков и Стоилов) на БСП, служейки си с лява фразеология, предлагат само отделни леви идеи. 

След блестящата победа на Р. Радев на президентски избори Стойнев наложи на БСП предизборна платформа за парламентарните избори в защита предимно на бизнеса. И последва шамара от избирателите. Пропиляна изборна победа. Миналата година Стойнев отново предложи „алтернативен бюджет“ с няколко едва променени цифри, без да се предлага коренна промяна на основата на българската икономическа и социална политика. Тя за него си остана същата социално-либерална (оландовско-макроновска) политика. И колкото и да се зъби на ГЕРБ лявата партия БСП, с политика като тяхната (т.е. на ГЕРБ), няма как да спечели гласоподавателите.

Ето тази мисъл трябваше да влезе в главите на ръководителите на БСП. Но не би. Те си знаят старата неолиберална и социално-либерална политическа дъвка. Казаното от Нинова, която в цитираното предаване припомня, че миналата година БСП е представила алтернативен бюджет, за който управляващите са им казали, че не могат да правят бюджет, но са изпълнили алтернативния бюджет на БСП.  И веднага се натрапва извода, че ако ГЕРБ са изпълнявали бюджета на БСП, то то от него няма никакъв резултат. Истината е, че Горанов създаде и прокара в Народното събрание един безкрайно десен либерален фундаменталистки бюджет, непознат никъде в Европа. И реализацията на този бюджет води до многоликите, все по-чести,  все по-масови, макар и все още разнопосочни протести в цялата страна. В тези протести все още няма „визия“ за какво искат оставката на властта. Но при пасивността на ръководството на БСП, ще се роди някаква нова „визия“, дано да не е подобна на „Алтернатива за Германия“.

            Очакваше се във „Визия за България“ на БСП да има предложения за радикални промени на обществото. Но не би. Отново само отделни социално значими идеи, но без засягане на интересите на бизнеса, напротив почти пълна подкрепа и пренебрегване на интересите на наемните работници, специалисти, земеделци, интелигенти. Във Визията бяха предложени редица десни неолиберални идеи, както дори се достигна до предложения бизнеса въобще да не плаща данъци за дейности в приоритетни области. Или да вземем смешното предложение за отмяна на плоския данък върху доходите на физическите лица. И какво ни предлага апологетът на оландовската провалила се политика? Продължаваме без необлагаем минимум. Запазват се десетте процента до 3900 лева и нагоре по 2.5% увеличение за границата над 3900 лв. И както един икономически зевзек казва: „Те си защитиха запазването на собствените заплати на депутати в Народното събрание“! Май, че е вярно. Месечната заплата на депутат е около 3500 лв и с доплащане за работа в една комисия – около 4000 лв.  Общо казано – нищо, особено като се има предвид мизерната минимална работна заплата (малко над 500 лв), която се облага с относителен дял с размер, както и заплатата на депутата, министъра и т.н. държавни служители.   

            Нинова непрекъснато говори за избори, но с подобни социаллиберални идеи мисията на тези избори става много съмнителна. Само атака срещу Борисов и ГЕРБ, колкото и да вярна и правилна,  само правилна позиция по Истанбулската конвенция не е достатъчна. Трябва истинска лява политика, която да се предложи на гласоподавателите и която да се отстоява непрекъснато в Народното събрание и средствата за масова информация.  Във всяка политическа партия, и най-вече в левите партии, първото и основното е собствената политическа платформа и отстояване на присъщите на партията ценности.

            В българската мутроолигархическа и псевдодемократична действителност, за да спечелиш изборите трябва и честна изборна борба. Сега ГЕРБ държи кранчето на гласовете за бъдещите избори. На цяла България е ясно, че ГЕРБ и ДПС си служат с недемократичните средства:

Първо, използване на съдебната система и полицията като бухалка срещу инакомислието и протестното действие. Справка натиска от полицията и отказът на водещите протестните действия в Бургас и Перник, провокациите срещу политическа партия „Възраждане“, полицейското посещение на младеж (на 19 г.) в Самоков за препращане през Интернет на призив за протести,  съсредоточието на огромно, неадекватно на потребностите,  количество полиция и жандармерия в местата на протестите; отказ на полиция, ДАНС, прокуратура и съд да разследват действителните нарушения на избирателния закон и най-вече на купуването на гласове.    

Второ, използване на отработени и добре усвоени манипулации на гласуването от актива на ГЕРБ и ДПС. Става дума за: корпоративен вот на получаващите чрез ГЕРБ обществени поръчки фирми; бюрократичен натиск и обвързване на чиновниците в министерствата, централните ведомства, областните управи и общините за работа и гласуване в полза на ГЕРБ, патриотарите и ДПС; купуване на членове и на цели избирателни комисии за фалшификация на изборните резултати и т.н..    

Трето, почти стопроцентовото владеене от десните: ГЕРБ (БНТ, БТВ, Нова телевизия, Радио „Хоризонт“, Дарик радио и т.н.), ДПС (чрез медиите на Пеевски) и патриотарите (чрез телевизиите „Атака“, „Скат“ и „България 24“) на медийното пространство и възможностите за манипулиране на избирателите. За сега на БСП си остана само с ограничено разпространените вестници „Дума“ и „Земя“.

Четвърто, изчистване на избирателните списъци от мъртвите души, позволяващо огромно манипулиране на действителните изборни резултати. 

       Странно е , че в тази неблагоприятна за левите и за извънпарламентарните политически сили, ситуация ръководството на БСП си мълчи. До сега трябваше да се вдигне огромна врява и да се предложи нов избирателен закон, с който в голяма степен да се преодолеят негативните практики на ГЕРБ и ДПС и се осигури значително по-демократична обществена обстановка и правила за провеждане на избори.

           Така като БСП не предлага радикални леви идеи за промяна на неолибералното статуквото и „стабилността“, има реална опасност да се постигне формирането на ново правителство – Борисов 4. А това ще бъде крайно пагубно не за БСП, а за бъдещето на България. А дали някои отделни „леви“ лидери (съзнават или не съзнават това) не работят за дясна политическа и най-вече социално-икономическа стабилност и обезбългаряване на България?

            16.11.2018 г.

            Анко Иванов – д-р по философия