Съветска "окупация" на България ли?

            Отдавна е известно, че комунистофобите умора нямат. Сега около 75 –годишнината от Девети септември, отново се завъртя старата изтъркана грамофонна плоча  за „съветската окупация“ на България. И то по повод и без повод. Пишат и говорят за „съветска окупация“ мастити историци, политици, журналисти и т.н. видни соросоиди. Много често „съветската окупация“ свързват с обявяването от Съветския съюз на война на България на 5 септември 1944 г. Главният акцент е, че правителството на Багрянов обявило неутралитет на 26 август и видите ли, Съветския съюз обявява война на „неутрална“ България. А дали Багрянов е денонсирал присъединяването на България към Тристранния фашистки пакт?

             А неутрална държава ли е била България?  

       Предисторията е твърде интересна. В края на 1940 г. Съветския съюз предлага на България  пакт за приятелство и взаимна помощ (известната Соболева акция). По същото време Германия и Италия настояват България да се присъедини към Тристранния пакт. И радетелят за „неутралитет“ на България Борис III и фашистът Б. Филов под бурните аплодисменти на 25 –тото Обикновено народно събрание включват България в Тристранния пакт и България става съюзник на фашистките държави – Германия, Италия, Япония и присъединилите се към тях Унгария, Румъния, Хърватия и Словакия, страни противопоставящи се (т.е. противници) на Антихитлеристката коалиция (СССР, Великобритания, САЩ и Франция). И България става икономически и военен придатък на Германия. По сключените спогодби „Клоудиус-Попов“ (1941) и „Нойбахер“ (1941) България става икономически придатък на Германия, понеже снабдява германската военна промишленост с руди на цветните метали, с вълна, кожи, облекла, храни, дори дървени къщички за германските войници на Източния фронт. В резултат на това малка и бедна България финансира голямата и икономически силна Германия. По някои данни задълженията на Германия към България са около 63-73 (различните източници дават и различен размер) млрд. райхсмарки, които и до сега Германия не е върнала на България. Освен това България издържа пребиващите в страната немски войски – 7.3 млрд. лева за периода март 1941 до септември 1944.

България е и военен придатък на Германия и Италия – главните фашистки сили в Европа. Българските войски заместват германските окупационни войски в Поморавието, Македония, Тракия, а немските дивизии отиват на Източния фронт срещу Съветската армия. Германците искат, българските управници изпълняват. На 15 април 1941 г. Министърът на външните работи (Попов) изпраща в Берлин телеграма на българския посланик: „Исканите от германците дивизии за окупацията (к.м.) са готови и всички подробности са уговорени с тукашното германско командване“ (ЦДА, фонд 1449, а.е. 98, л. 311). И Българските войски под мощни фанфари, водени уж от „обединението на България“ окупират Поморавието, Македония и Тракия и създават там българска окупационна администрация и власт. Малко по-късно е окупирана и Югоизточна Сърбия. През лятото на 1943 г. по искане на Хитлер българските войски окупират почти цяла Сърбия (без Белград, неговите околности и мина „Бор“). В Сърбия действа първи български окупационен корпус (7 дивизии), командван от ген. Асен Николов в състав от над 33 000 души. Но българските войски в Югославия не само присъстват и поддържат реда. Те участват под немско командване в сражения с югославските партизани. През октомври 1942 г. българската Девета пехотна дивизия и СС дивизия „Принц Ойген“ провеждат операцията срещу югославските партизани и четници „Капаоник“ (ръководена лично от Химлер). За участие в тази операция с германски железен кръст са наградени трима български войници от селата Ракита, Брегаре и Сомовит (Плевенско). През юни 1943 г. български войници участват заедно с германски и италиански войски (под командването на нацисткия генерал Ал. Лер) в операция срещу титовите партизани в Черна гора (Дурмитор). И редица други акции. Ген. Асен Николов (осъден на смърт от Народния съд) е награден от Хитлер с най-високия немски орден – Железен кръст първа степен „за сътрудничество с германски групи за омиротворяването на значителни части от Сърбия и големи заслуги в борбата с партизаните“ (в. „Устрем“, 27 юни 1943 г.). Коментарът, както се казва, е излишен.  

България фактически е била участник във Втората световна война на страната на Германия. В Хагската конвенция за законите и обичаите на сухопътната война (18 октомври 1907 г.) в глава I „Кой се признава за воюващ“, в чл. 3 ясно пише: „Въоръжените сили на воюващите страни  могат да са от сражаващи се и несражаващи се“. Следователно, това че българските войски не се сражават на Източния фронт, не значи, че страната ни не е била съвоюваща на страна на Германия, тъй като нейни военни части заместват немските окупационни сили и се сражават с югославските противници на нацистка Германия, осигуряват снабдяване на немската армия и предоставят своята военна и гражданска инфраструктура за ползване от тях.

Ето как авторитетният източник – немския посланик в София Бекерле оценява (при разпита 1950 г.) участието на България във войната на страната на Германия:

 „Въпрос: В какво конкретно се изразяваше военната помощ на българското правителство за агресията на германския фашизъм на Балканите?

Отговор: Военната помощ на българското правителство за военно-оперативните планове на германското командване в европейския югоизток се изразяваха в следното: България пусна германските войски през своята територия. Трябва да кажа, че Германия не би могла така бързо да сломи съпротивата на Югославия и Гърция, ако българското правителство възпрепятствуваше придвижванията на германските войски през своята територия. Нещо повече …, българското правителство предостави свой транспорт и средства за свръзка за прехвърлянето на германските войски към границите на Гърция и Югославия. В местата за съсредоточаване на германските войски до границите на Югославия и Гърция тези войски получаваха продоволствие, ползваха българските укрепления и фортификационни съоръжения, летища, средства на ПВО и т.н. Българското правителство, освен това, предостави своите пристанища (Варна, Бургас) на германските кораби и корабостроителниците за ремонта и строителството на съдове, които бяха използвани също за бойните операции в Черно море срещу Съветския съюз. През 1942 г. българското правителство изпрати 3 дивизии от своите войски в Сърбия и 1-2 дивизии в Гърция, наричащ се окупационен корпус, за смазването на партизанското движение и поддръжката на германския окупационен режим в тези страни.

Накрая, по секретната икономическа спогодба, която от германска страна беше сключена от пълномощника на германското правителство – Клодиус, българското правителство оказа на Германия голяма икономическа помощ, насочена изцяло към удовлетворяването на военните нужди на Германия (зърно, македонска руда, парично доволствие за германските войски в България и т.н.)… Германските кораби от Варна и Бургас се използваха от нашето командване при настъплението срещу Крим и Севастопол, и в другите бойни операции срещу Съветския съюз. Неутралитетът на България по отношение на Съветския съюз съществуваше на хартия (к.м.).

През 1941 г. по желание на Берлин успях да осигуря в България мобилизирането на работна сила за изпълняването на работа в предприятията в Германия. По мое настояване бяха мобилизирани до 40 000 българи, които бяха изпратени в Германия“ (по: Кр. Иванджийски; https://strogosekretno.com).

Западните страни, които сега са антикомунисти, тогава одобряват обявяването на война от Съветския съюз на България и влизането на страната в съветската зона на влияние. Ето две мнения. Първото е на Рандъл Нийл, дипломатически дописник, който в „Ройтерс“ през септември 1944 г. пише: „Обявяването на война от Русия на България, за което британското правителство бе уведомено предварително, е акт на реалистична политика … С това се слага край на усилията на България да избегне заплащането на тежката цена за съюза си с Германия. Трябва да бъде образувано ново правителство, представляващо действително левицата, като включи безсъмнено комунисти.“ А второто е на американският дипломат Барнс: „Ние приемаме напълно, че Съветския съюз има специални интереси по отношение обезпечаването на неговата сигурност, която сме признали при изработването на споразуменията относно регулирането и контрола на бившите неприятелски страни… Америка от своя страна никога не ще подаде ръка на групировки в тези страни, които са неприязнено настроени  срещу Съветския съюз“ (Сп. „Съвременник“, кн. 20, 1945 г., с. 887-888). Заявления без последващо покритие!

А има ли „съветска окупация“ в България?

Манипулацията с окупацията от СССР на Царство България е безкрайна. Явно огромната група платени и безплатни комунистофоби не четат, не мислят и не разсъждават по същността на станалите исторически процеси. По време на Втората световна война на територията на България между 1 март 1941 г. и 15 септември 1947 г. има ограничени контингенти чужди войски – съответно немски и съветски. Присъствието на чужди войски на българска територия дали е белег за окупация? Ако е така, тогава би следвало да говорим за немска и за съветска окупация. Но историците не пишат за немска окупация на България. Явно е, че самото присъствие на войски на чужда територия не е белег за окупация. Иначе би трябвало соросоидите да пишат, че сега България е окупирана от САЩ понеже в страната има американски войски в няколко  военни бази.

В речниците по политология, философия, история и право има множество различни определения на понятието „окупация“. В почти всички речници се съдържа характеристиката “временно заемане от въоръжени сили на територия на противника“. Но това не е достатъчно да се определи същността на окупацията. Военна окупация има, когато се прекратява самостоятелното национално административно управление и се формира ново управление, приема се функцията на управление на завладяната територия от чужда войска (American Heritage Dictionary). Това е главен белег за наличието на окупация. Такава форма на управление (администрация и полиция) създава България чрез нашите окупационни корпуси в Поморавието, Македония и Тракия по време на Втората световна война.  Съветската армия не създава в България своя администрация, полиция и съд, за да има окупация. В страната е формирана нова отечественофронтовска самостоятелна власт, самостоятелно правителство, окръжни и общински административни звена и структури. За сравнение при окупацията на Германия в четирите окупационни зони държавите победителки създават своя окупационна администрация, издават закони, които са задължителни за окупираната територия, формират свои съдилища над нацистки военнопрестъпници и др..  

   След приключването на войната Съветската армия се изтегля окончателно от територията на България. Тя не създава и не поддържа свои военни бази, каквито са създадени и поддържани в Германия от САЩ, Великобритания и СССР.   Крайно време е да се прекратят спекулациите със „съветската окупация“ на България.

3.09.2019 г.

Анко Иванов – д-р по философия
Публикувана ввъв в-к "Дума"1 бр. 173 (8272) от 10.09.2019 г.