Наказанието е възмездие, не "разправа"

Наказанието е възмездие, не „разправа”.

 Невинни герои ли осъди Народният съд?

В публичното пространство непрекъснато комунистофобите-соросоиди ръсят, че България не била участвала през Втората световна война на страната на Германия,  невярно и спекулативно твърдят, че чрез Народния съд има „разправа“ с генералите  и достойните български офицери, които се били сражавали за Родината. И се изброяват непрекъснато различни имена на висши военни командири, предимно генерали и полковници. И никой не казва за кои конкретно деяния са съдени и осъдени посочваните лица. Някои от осъдените военни се героизират по отделни поводи като се премълчават техните престъпления. А някои от тези престъпления са чудовищни.

В Народния съд делата на военните и полицаите са гледани от Четвърти съдебен състав в два процеса с общо 276 подсъдими. Произнесени са 47 смъртни присъди и 38 присъди за доживотен затвор, 35 присъди на 15 години строг тъмничен затвор и т.н. Висшите военни и полицейски офицерски чинове и особено генералите са издавали заповеди, с които са вкарвали българските войски, без решение на Народното събрание, без сключена военна конвенция във военни действия и окупация на големи географски райони в бивша Югославия. Не само тези, които са били предадени от германците на българите за администриране (Тракия, Македония и Поморавието). Въпросните генерали и полковници са командвали войскови части за акции срещу партизаните и мирното население в България, заповядвали и участвали в потушаването на Драмското въстание в Егейска Македония и т.н., участвали са в операции на германските войски (под германско командване) срещу антифашистката съпротива в Югославия.

Особено активни в оплюването на Народния съд са някои български историци, бивши марксисти и комунисти. Професор Любомир Огнянов в книгата си: Държавната политическа система в България. С., 1993 г., в няколко интервюта. В статията: „Народен съд“, или съдебна политическа репресия (https://armymedia.bg/ 30.01.2015) отделя специално внимание на т.нар. „разправа с генералите“. Сред поименно посочените е осъденият на смърт генерал Асен Николов.

Да разгледаме делата само на някои от „политически репресираните“ генерали и полковници, на „разправата“ с тях, служили под командването на ген. Николов. Да започнем с осъдения на смърт „героят“ от битките със антифашистката съпротива срещу германците на територията на Сърбия – ген. Асен Николов. Ама тази територия (Сърбия) не е от земите на „Обединена България“, от предадените от Германия на България земи за администриране. В Уикипедия пише, че при изтеглянето си, окупационният корпус е от 33 635 души. В тази окупационна кампания има регистрирани 8 450 ранени, пленени, убити и безследно изчезнали български войници. Кой носи отговорност за тази българска загуба? Войските на Първи български окупационен корпус под командването на ген. Николов от 1942 до август 1944 г. масово участват, заедно с немски части или самостоятелно, в сражения с югославски партизани и с мирни граждани.

Много показателна е битката в района на Пуста река в югоизточна Сърбия. През февруари 1942  г. след няколкодневни сражения, при които са убити 13 и ранени 7 югославски партизани и са убити и ранени 35 български войници,  югославските партизани се изтеглят от селата от този район. На 17 февруари по заповед на полк. Христо Стоянов са избити няколкостотин мирни граждани, предимно жени, деца и старци. Ето какво пишат на 23 септември 1944 г. (преди Наредбата-закон за Народния съд)  7 души (офицери, подофицери и редници) от командвания от Стоянов 13 полк до военната дивизионна област: „през време на акции, особено при с. с. Бойник, Маре, Косанчич, Петровац и др. заповядва (полк. Хр. Стоянов – б.м.) извършването на масови палежи и убийства, за което цинично подмяташе пред всички, „че това е дребна работа“. Същият през време на пребиваването на полка в гр. Лесковац е заповядвал инквизиторски измъчвания  и зверски избивания на заловени партизани и мирни граждани“ (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 120, л. 154). Ако някой иска да прочете по-подробно за „дребните работи“ на полк. Стоянов в Интернет, да прочете книгата с поименния списък на убитите мирни граждани на Бойник на историка  Никола Илич (Крвави фебруар, 1976 г.;  http://www.znaci.net/00003/572.pdf).

Подобни прояви, макар и в по-малък мащаб имат и други висши офицери, командвани от ген. Николов. Да вземем например ген. Хр. Козаров – командир на 27 пехотна дивизия. За него свидетелстват, че в с. Орляк в Сърбия е заповядал да се убият 60 души мирни граждани заради това, че са убити 4 български войници (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а. е. 105, л. 452). Както и друго свидетелство: „Имаше заповед да се избиват всички заловени, които фигурираха по списъка… Заповедта бе от ген. Антон Козаров“. (ЦДА, фонд 1449, оп. 1, а. е. 105, л. 424-425). Същият е осъден от Народния съд на доживотен затвор, но през 1953 г. е предсрочно освободен и умира като свободен гражданин през 1966 г. 

Не по-малко фрапантно е и това, което Уикипедия соросоидно премълчава. А това са сраженията с югославските партизани и четници. Вестник „Устрем“ съобщава, че през 1942 г. на 3 август български войски, заедно с немските провеждат наказателна акция за прочистване района на планината Капаоник, в която са големите рудници за оловно-цинкови руди. Операцията се ръководи лично от Химлер. В нея участва 36 пехотен полк с командир полк. Павел Панов (осъден на смърт от Народния съд). В едно от сраженията са заловени 1 английски офицер, 2 австралийски войници и 5 партизани. Това  символична война с Великобритания ли е? В цялата акция са убити около 700 югославски партизани. Няма данни колко са убитите българи и колко са убити от българите.

През 1943 г. от в края на май и първата половина на юни български войски участват в ръководената от немските генерали операция „Шварц“, заедно с германски, италиански и хърватски военни части в сражения с титовите партизани не само в Сърбия, но и в Черна гора, където германци, италианци и българи изкачват най-високия връх (Дурмитор). В тази акция участва 61 български пехотен полк с ок. 2000 войници. При операцията са убити 7543 партизани и 1200 мирни граждани. Уикипедия съобщава за загиналите германци и италианци, но срамежливо премълчава загиналите българи. След това на 27 юни 1943 г. в-к „Устрем“ съобщава, че ген. А. Николов е първият български офицер награден с най-висшия германски орден „Железен кръст“ първа степен през Втората световна война  за „сътрудничество с германски групи за омиротворяване на значителни части от Сърбия и големи успехи в борбата с партизаните“. В края на 1943 и началото на 1944 г. войници от Първи български окупационен корпус участват и в немската операция „Кугелблиц“.

В публикуваните архиви на Народния съд (http://archives.bg/narodensud/) могат при добро желание да се прочетат и видят оригинални документи за престъпленията на редица висши военни. Сега върви процес на реабилитация на откровено фашистките офицери и обругаване на паметниците на загиналите антифашисти. Ето два примера. Първият е с полк. Хр. Стоянов. На негово име в Кюстендил е формиран клуб на неговите почитатели с името „Клуб полк. Хр. Стоянов“. Да е честито на кюстендилци. Но София не остава по-назад. На името на ген. Асен Николов в Уикипедия може да се прочете само, че е бил в плен на немците (задържан на 4 септември 1944 г.), след като пропуснал навреме да изтегли от Сърбия Първи български окупационен корпус, след обявения от Багрянов на 26 август 1944 г. неутралитет. И нищо не пише за загиналите, ранените и изчезналите български войници в Сърбия, за убитите по негови заповеди и разпореждания сръбски партизани, за хилядите убити мирни сръбски граждани. Уикипедия стана оръжие за реабилитация на фашистите с премълчаването на фашистките им деяния.  А кой носи отговорност за зверствата на подчинените?

Според споразумението на тримата големи (Сталин, Чърчил и Рузвелт) военните престъпници е трябвало да бъдат съдени там където са извършвали престъпленията. Така в Полша са осъдени над 5000 немски военни. А нашите фашистки офицери би трябвало да бъдат съдени в Югославия. Но навярно пак Георги Димитров е виновен, че е избягнал орезиляването на българската държава и армия с множество съдебни процеси срещу българите в Югославия, непосредствено преди подписването на мирния договор. А защо в българската историческа литература не може да се открие колко и кои са загиналите български войници от Първи български окупационен корпус? Достатъчни са били 75 години за да може военните историци да разкрият истината.

На името на награденият лично от Хитлер и работил под командването на Химлер генерал, е кръстена улица в София в ж.к. „Люлин“, улица с името „Ген. Асен Николов“. Неофашистите от Столичния общински съвет не спят, те си реабилитират своите фашистки кумири. Честито на люлинци. И те вече се приобщават към възхвалата на фашистките военнопрестъпници. Тези действия за реабилитиране на фашистките военни дейци противоречи на Резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2018 г. която „отхвърля фашистките престъпления от миналото“ (т. 30), както и „омаловажаването на престъпленията на нацистите и техните сътрудници“ (т. 29), „призовава за пълноценно и своевременно сътрудничество между правоприлагащите органи, разузнавателните агенции, съдебната система и гражданското общество, в борбата с фашизма, расизма и ксенофобията“ (т. 21).

А деянията на посочените български генерали и полковници са съотносими с критериите наложени от съюзниците във Втората световна война за съдене на виновните лица в Германия (Закон № 10). А именно нахлуване в други страни, военни престъпления (убийство, избиване или лошо третиране на военнопленниците, умишлено разрушаване и опустошаване, което не е оправдано от военна гледна точка). Както и престъпления против хуманността (изтребване, затвор, преследване на политическа почва) и др. И защо е тази неофашистка реабилитация? Какво допринася тя за България?

24 септември 2019 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Публикувана с малки съкращения във в-к "Дума" 30.09.2019 г.