БСП - промяна на върха и подмяна на същността

БСП – промяната на върха

и подмяната на същността

                                                                            автор: Анко Иванов

            Вчера бе конгресът на БСП. Конгрес като конгрес – нищо ново под Слънцето. Ръководството си пее старата песен на нов глас. А керванът на неолибералната политика продължава да си върви в България (наричана Вашингтонски консенсус, планът „Ран-Ът“, препоръка на Световната банка и Международния валутен фонд, финансова стабилност и т.н.). Върви към продължаваща бедност и депопулация на страната, затягат се коланите, понеже била световна криза. Ама в Швеция, Дания и Норвегия няма икономическа и финансова криза, няма бедност, но има реализираща се социална политика. У нас има неолиберална политика и огромна бедност, наложена и с прякото участие на правителствата на БСП. Но за това не стана дума вчера на конгреса.

През периода на тъй наречения прехода от социализъм към капитализъм БСП се промени. Промяната бе промяна в идеологията, промяна в политическите цели и провежданата политика, промяна в състава на партията и промяната във вътрешно-партийния живот. Азбучна истина е, че всяка партия изразява и отстоява определени групови интереси по повод на властта. Без отношението към властта и използването на властовите ресурси в интерес на представляваната група от хора няма политика и политическа партия. Ако се префразира библията, то по политиката им ще ги познаете политиците. БСП по име е лява, социалистическа партия, с водещо направление в политика на социалната солидарност, социалната справедливост и социалната помощ към бедните и онеправданите, партия на бедните и на трудещите се. По своята политика тя бе такава до края на 1996 г. Организираното под външен натиск и с външно финансиране събаряне на правителството на Жан Виденов бележи повратната точка в развитието на БСП. Тя продължи да се казва социалистическа партия, нейните членове, симпатизанти и поддръжници да са ляво и социалистически мислещи, но ръководството с подходяца демагогия и използване на социалистическа фразеология премина на неолиберални позиции. Надделя лукановата линия в поведението на ръководствата на БСП. Оттогава и до днес тази линия на ръководствата е водеща за политиката на БСП, провеждана с различни нюанси от нейните лидери и висши и национални партийни ръководства. Тази неолиберална полrтика претърпя крах в световен мащаб. Само в България, включително и ръководните органи на БСП не могат или не искат или и двете да разберат тази истина.

            Завършилото вчера поредно заседание на конгреса на БСП бе един голям шанс за промяна във водената от ръководството политика. Изборът на нов лидер бе прекрасна възможност за такава промяна, отдавна жадувана от масата членове и симпатизанти на БСП. За съжаление на цялата партия, поне засега не се очертава отказ от неолибералната тенденция в политическото ръководство на БСП. Тя бе наложена последователно от Георги Първанов и неговото вярно обкръжение, тясно свързано с Овчаров и т.нар. Благоевска група от София. Станишев в продължение на неговите 13 години лидерство в БСП с известно закъснение започна да провежда политика на смекчаване (т.е. турширане, фризиране и напудряне) на неолибералната политика. Стремежът бе хората да бъдат заблудени, че се провежда лява политика.

            Вчерашният конгрес затвърди наличието на дълбоко същностно противоречие в БСП между ляво мислещите, бедни членове на партията и симпатизанти и провежданата дясна неолиберална политика. Това пролича от гласуването на конгреса за избор на Председател на партията. От деветте останали за първия тур кандидати, с някои условности, разбира се, 7 бяха представителите на неолибералната политика (в чист или фризиран вид, т.е. в Първановско-Овчаровски или Станишевски вид). При гласуването се получи така, че делегатите масово гласуват, ако се абстрахираме от личностния и външния вид и пол на кандидатите, за неолибералната политика, която се очаква да води избраният кандидат. Само 15% гласуваха за автентичната лява социална политика. За истинската лява политика се обявиха малцинството от делегатите, а огромното мнозинство от членовете на партията са за такава политика. По същество на конгреса стана подмяна на истинските интереси и нагласи на членовете на БСП с неолиберални политически нагласи на лидера.

            Как това стана възможно?

Първо. Още от времето на Николай Добрев в БСП бе въведен организационен механизъм, който позволява на централния партиен апарат да налага всякакви „колективни решения“ на конгресите. Неговата същност бе в ограничения кръг (брой) на делегатите – около 800 и включване в техния състав на „своите“ хора: членовете на Изпълнителното бюро (около 25 души); председателите на Общинските партийни съвети (264 на брой), депутатите в Народното събрание (около 50-60 души); работници от апарата на Висшия партиен съвет, които лесно са избирани от областните структури (10-15 души); представители на науката и интелигенцията, пряко свързани с личностни връзки с отделни партийни дейци (между 10 и 15 членове); млади, току що приети членове на БСП, които не могат да се ориентират в обстановката и под строй гласуват, това, което им каже съответния областен или общински ръководител. При такава структура, след като вземе предвид и влиянието на Председателя на партията чрез доклада и слово на Конгреса, може да бъде избран на ръководен пост или включен в ръководен орган всеки посочен от ръководството на партията и подкрепен от апарата.  При зала от 4000 места в НДК се прави конгрес с 800 делегати и се пускат покани за гости за хиляди хора, част от тях и нечленове на БСП. Най-нормалното е най-голямата партия да има най-многоброен делегатски състав, но не по-малък от 2000 души. При такъв по-голям състав манипулацията става само в ограничени размери.

Второ. Порочна е практиката в състава на Националния съвет на БСП да влизат хора, които не са избрани от всички делегати на конгреса, а само от делегатите от съответната област. Такива в настоящия Национален съвет са 78 души, сред тях са Сергей Станишев, Димитър Дъбов, Евгени Узунов, Георги Пирински, Бойко Великов, Светлана Шаренкова, Кирил Добрев и други.  Оказа, че ръководството на последното заседание на Конгреса е ръководено от хора (Дъбов и Узунов), които не са избрани от всички членове на Конгреса за членове на Националния съвет на БСП, а само от местните структури.

Трето. Подобна порочна практика е и играта с броя на кандидатурите за различен пост. Сега бе актуален избора на Председател на БСП. Апаратното ядро (Димитър Дъбов, Евгени Узунов, Катя Николова, Мерджанов и Кутев) имаха за цел осигурят избирането на Стойнев и да не допуснат получилият най-много гласове на предишното заседание на Конгреса Янаки Стоилов (ръководител на лявото движение в БСП) да достигне до победа или дори до балотаж. За отвличане на вниманието и разпръскване на гласовете първоначално се ориентираха към дублиращ кандидат в лицето на Мая Манолова. Но тя се взе много на сериозно и поиска или без да иска получи подкрепата на Румен Овчаров, който бълваше змии и гущери срещу Станишев, Дъбов и компания по различни телевизии. Това наложи включване в играта на апарата БСП и на друг резервен играч –  Михаил Миков. В играта се включи и известната с връзките си с Първанов Корнелия Нинова. В играта бе включен и маститият социалистически милионер Георги Гергов. Последният беше наясно, че с гласовете на Пловдивската група няма как да стане Председател на БСП, но правеше добра услуга на близкия му Станишев, така че гласовете да ни отидат при „неудобния кандидат“. Тази игра с кандидатурите бе подплатена с много местнически влияния от Кюстендил и София за Мая Манолова, от София-област за Стойнев, от Видин – за Миков, от Благоевград – за Нинова, от Пловдив за Гергов и т.н. Именно тази апаратна игра остави Стоилов на четвърто място. Само Корнелия Нинова в почти прав текст си призна, че е доволна от постигнатото трето място, т.е. тя реално не се е стремяла да постигне по-висок резултат, а само да отклони гласове чрез проповядваните от нея леви идеи за вътрешнопартийния живот, които са част от вижданията на Стоилов. Титулярният вариант на Станишев и апарата не се реализира, главната опасност бе отстранена, а бе наложен резервният апаратен вариант – Михаил Миков. Само че на кукловодите вероятно не е много ясно, че Миков в много голяма степен е с непредвидимо поведение по главните политически въпроси.              

Четвърто. Целево бе смачкана възможността партията да се произнесе за резултатите, оценката и проблемите след провала на изборите за Европейски парламент. От 26 май до 27 юли са два пълни месеца, в които можеха да се проведат партийни събрания, да се обсъди ситуацията, да се съберат и обобщат мненията на хората. Малцина (Стоилов и Йотова) искаха да се чуе широката партийна маса и поддръжници на БСП. Но и Станишев, и Нинова, и Манолова и т.н. които непрекъснато повтаряха, че партията трябва да е сред хората не подкрепиха това демократично искане. Анализите се затвориха в кръга на ръководствата само на общинските структури, които първоначално бяха обявени от Дъбов за главните виновници. Как да се реализира призива да се стигне до хората, когато ръководството на партията не иска да чуе мненията и оценката на членовете на БСП? За какво „ходене“ сред хората става дума? Манипулацията веднага след изборите, че сега не е време за промени, се срина с оставката на Станишев. На практика кохортата от делегати, подбрани по посочената организационна схема, подмени политическия интерес на членовете на БСП с избора на лице, което е от групата на поддържащите фризирания вариант на неолиберализма. Политиката в демократично устроените политически партии се формира отдолу нагоре. В случая с БСП има формиране но политика от определен кръг от хора, основаващи се само на своето мнение и оценка без мнението и оценката членовете на партията. Тава става с помощта на много познат и известен организационен механизъм, чрез който личното мнение и оценка се превръща в общо уж „колективно“ решение.

Пето. На конгреса бяха избягнати най-острите въпроси, проблеми и слабости в политиката на БСП като управляваща партия. Подчертани бяха, както в словото на Станишев, така и в прожектирания 13 минутен филм, само успехите на БСП под ръководството на Станишев. Слабостите бяха само маркирани в общ кюп като допуснати грешки, за които лидерът искаше прошка.  Нямаше нито един намек за отклонението на социалистическата линия по посока на неолиберализма и въвеждането на антисоциални мерки като плоския данък, делегираните бюджети в образованието и т.н.

Шесто. На конгреса бе направена психична манипулация на делегатите чрез изкуствено емоционалния доклад на Станишев, изпъстрен с излишни емоционални отклонения от всякакъв род, от играта с лентичките през часовника и директните обръщения към отделни партийни активисти, с ненужното използване на името на Стефан Данаилов и т.н.. Целта на това „театрално“ представление явно бе да се повлияе емоционално на избора и предпочитанията на делегатите преди гласуването на нов лидер.

Предполагам, че в огромната маса от социалистите, следели провеждането на Конгреса е останало неудовлетворение от това, че по важни въпроси не се взема мнението на членовете на партията, че се премълчаваха основните политически проблеми. На част от следящите по телевизията хода на Конгреса направи впечатление, че ръководството на БСП все още не се отърсило от лица, които в миналото, а може би и сега, са свързани с някакви нелицеприятни задкулисни структури. Става дума не за Делян Пеевски, а за тиражираната чрез Интернет и съществувала в миналото връзка на Дъбов и Узунов с Маджо, връзка многократно огласявана от Татяна Дончева. Доколко това е вярно е друг въпрос. Проблемът е, че тези много силни апаратни играчи, с публичното тиражиране на тази връзка, нанасят морален урон на БСП, на неговото ръководство. Ако тези лица имат и грам достойнство би трябвало в интерес на авторитета на партията си отдавна да са подали оставка.

Бъдещето на новия лидер на БСП в много голяма степен ще зависи от резултатите от предстоящите избори за Народно събрание, от вярното избиране на политическата линия на поведение, промяната на вътрешнопартийния живот и пълното демократизиране на БСП, отстраняване но ръководството на изхабените и съмнителни кадри от продължителния престой в партийната власт.

28.07.2014 г.