Олигархическата същност на българската демокрация

                                                                    

                                                                                       Автор: Анко Иванов

През последното десетилетие в българския обществен живот и в журналистиката все по-често се използва териминът „олигархия“. Но и твърде често не се разбира неговата същност, както и същността на олигархическата власт и механизмите на нейното установяване и функциониране. Както е известно от речниците и енциклопедиите олигархията е власт на малцина – политически режим на управление на страната, при който властта е в ръцете на малка група много богати хора, т.е. подчиняване на политическата власт на капитала. Погрешно е обаче да се счита че всеки богаташ е олигарх. Олигарх става този богаташ, който използва своето богатство за вземането на важни властови и управленски решения, които са в негов или на близките му и на свързаните с него лица интерес. Олигарси стават обикновено банкери и собственици на крупни фирми и кръгове от фирми. Свързването на едрите бизнесмени с властта (олигархизъм) става под две форми облечени в демократична премяна. Първата форма на олигархията е прякото свързване и сливане на държавна власт с капитала и богатството. Тази форма в най-отвратителния и вид е характерна за съвременна Украйна. Там се редуват президенти олигарси (Янукович и Тимошенко), губернатори на икономически най-мощните области са олигарси (Коломойски, Тарута и др.). Втората форма на олигархията е задкулисната (лобистката). Чрез нея в прикрита форма се приемат и поправят закони, наредби и други подзаконови нормативни актове, режисират се обществени поръчки и и отдаването на концесии  в интерес на определена група бизнесмени или дори отделен бизнесмен. Има много общо в тези две форми, но резулатът е едни – използване на властови позиции за обогатяване, но не на държавата и народа.

            Има множество  механизми за установяване на олгархическа власт и за нейното поддържане и финкциониране. Такива са:

Първо. Пряко купуване, подкупване или други форми за привличане към интересите на определен кръг фирми или отделна фирма на депутати в Народното събрание, кметове, общински съветници, ръководители и възлови експерти в министерства, агенции, комисии и т.н. Тази форма е пряко корупционна и е най-скрита. Опитът тя да бъде прикривана често води и до привличане на прокурор и съдии в интерес на определен бизнесмен или група бизнесмени;

           

Второ. Финансиране на предизборните кампании на политически партии, организации и движения срещу обещания за определени съдействия. Това финансиране поради преките забрани в закона използва непреки форми. Често пъти то се изразява в заплащане на конкретни услуги за дейности на партии, например отпечатване на агитационни материали в чужбина и т.н. По образния изказ на Ахмед Доган ДПС има и работи с определен кръг от фирми. Но е наивно да се мисли, че тези фирми действат на основата на някакъв друг интерес, освен на това, че „интереса клати феса“, т.е. те плащат на ДПС и устройват на работа негови хора с оглед използването на властовите възможности на ДПС;

Трето. Прякото влючване в състава на Народното събрание, общинските съвети, кметовете и т.н. на бизнесмени. Това е характерно за всички политически партии. Например такъв бе Делян Пеевски от ДПС в 41 и 42 Народно събрание, Емил Димитров от ГЕРБ в 41 -то Народно събрание, Петър Кънев от БСП в 42 –то и т.н. Такива са случаите с избирането на Портних от ГЕРБ за кмет на Варна и пр.

Четвърто. Създаването на самостоятелни политически партии на крупни бизнесмени с оглед пряко реализиране на властовите функции. В нашата нова политическа история има няколко примера. Първият е неуспешният опит на Ковачки и Сяров да създадат политическа партия. Опитът с тази партия е поучителен. Той стана неуспешен, защото разчиташе предимно на корпоративен вот на избирателите и поради яростната съпротива на ръководствата на старите политически партии, които чрез влиянието си в МВР, прокуратурата и съда създадоха непоносима обществена атмосфера за Ковачки и неговия бизнес. Той с години трябваше да води дела и макар, че накрая бе оправдан, целта бе постигната – Ковачки не успя да влезе в политиката и да придобие преки властови функции. Вторият е създаването на олигархическия кръг ГЕРБ. Създаде се ново движение, а след това и партия, която изразява и защитава местни олигархически властови интереси на останките от СИК (Пашата, Маджо, Каратиста и др.), кръга на „Котараците“ и кръга „Капитал“. Стремежът пряко да влезе в политиката и да придобие важни властови функции от Цветан Василев е вероятната първопричина за проблемите на неговите фирми и особено на Корпоратвина търговска банка (КТБ).

Пето. Непрекъснатата колаборация на едри бизнесмени с политическите партии. В повечето случаи те подкрепят тази, която е на власт. Типичен е примерът с Главбулгарстрой на Симеон Пешов, която поддържаше СДС, след това БСП по време на правителството на Станишев и веднага след идването на власт на Борисов започна да поддържа ГЕРБ. Подобна е ситуацията с групата около Цветан Василев и Делян Пеевски. По време на правителството на Станишев те поддържаха Тройната коалиция. На други ден след идването на власт безрезервно започнаха да поддържат ГЕРБ, а след падането на ГЕРБ първоначално поддържаща правителството на Орешарски (БСП+ДПС). След това се скараха и Пеевски остана да си поддържа ДПС и съюза му с ГЕРБ. В тази група можем да отнесем обвързването на бизнесмени с ГЕРБ под силен натиск от лидерите на партията. Типичен е примерът с мутациите на Огнян Донев и водената от него организация на работодателите (КРИБ).   

Шесто. Комерсиализация на политиката като дейност на уж свободни и демократични основи е предпоставка за навлизане на капитала в политиката. Комерсализацията върви чрез издържане от бизнеса на партийните печатни издания, финансиране на отделни прояви и на участието на партийте в изборите. Членският внос в партийте е символичен и той не позволява провеждането на прилична обществено значима политическа пропаганда.  

            В България се формира особен тип олигархическо управление – срастване между власт – богаташи – политически партии, т.е. политико-икономическа олигархия. При класическата олигархия водещо място имат едрите бизнесмени. В български условия водещи са едрите бизнесмени и водещите политици. Тази симбиоза на едрия капитал с политическите лидери е характерна за множество български партии, но преди всичко за ДПС, СДС и ГЕРБ. У нас е налице и свързване на президентската политическа власт с олигархичния кръг на Капитал и служебното правителство на Близнашки.

            Олигархическата власт води до огромно нарастване на социалното разслоение на обществото, масово обедняване на народа. И в тази „мътна вода“ на бедността и социалното отчаяние много по-лесно се правят още повече пари. Демокрация, в истинския смисъл на думата, сега в България няма и няма условия да има. Управлавящата власт няма интерес да се повиши интелекта на преобладаващата част от населението. Тогава то би разкрило същността на псевдодемократичното устройство и функциониране на държавната власт. Демокрацията не се подарява, а тя се извоява от гражданите. 

7.09.2014 г.