неделя, 21 септември 2014 г.

Деформираният избор на българите



                                                                         Автор: Анко Иванов

България е в навечерието на провеждането на поредните парламентарни избори. И както в повечето случаи това е повод да се вгледаме в тяхната същност. Формално погледнато у нас, подобно на много други европейски страни, има демократична форма на управление, страната е парламентарна република. Държавните органи и органите на управление и ръководство на обществените органи и организации са демократично устроени, те се избират и обикновено са с определен срок на изпълняване на пълномощията им. От тази формална гледна точка значим демократичен недостатък е липсата на пряк избор от народа на основните ръководни дължности на съдебната система – председател на Висшия съдебен съвет и Главен прокурор. Друг формално демократичен недостатък е липсата на пряк избор на областните управители, които имат значими пълномощия спрямо местните органи за самоуправление – общините. Но главният проблем на демокрацията в България е недемократичният начин на формиране на основните органи на властта. Тук аспектите са:

Манипулиране на действителения избор на гласуващите.
Това става чрез многообразни механизми. Водещият сред тях е прякото купуване на гласовете на избирателите от политическите партии и движения за техните листи и техните кандидати. Това негативно явление е масово разпространено, особено сред българските роми. Размерът и формата на плащане са различни – в пари или в натура. В тази дейност се използват поредица от форми – от незаконни пари на ръка, до пари по закон чрез системата на т.нар. наблюдатели на политическите партии. В това отношение силно се отличават ДПС, ББЦ и ГЕРБ, а в миналото и СДС. По този начин се деформира избора за Народното събрание и за местните органи на властта.
С не по-малко значение напоследък е т.нар. корпоративен вот, при който работещите в определена фирма или корпорация гласуват за посочена от техните собственици или ръководство партийна листа или кандидат. Типичен пример е с фирмата на Валери Симеонов, в която работещите в нея и нейните абонати гласуват за НФСБ. Нещо повече отделни големи бизнесмени като Ковачки, Сяров и др. дори формираха свои ведомствени политически партии и движения и с тях участват в изборите на национално и местно равнище. Това особено силно се проявява в селищата, в които има концентрация на техни стопански дейности.
Особено уродливо е явлението купуване на избирателни комисии – целия състав или отделни лица, които съставят неверни протоколи за резултатите от избирателната секция и/или при броенето част от действителни бюлетини , подадени за опредлена партия, обявяват за недействителни и по този начин променят изборните резултати. 

Манипулиране на общественото мнение чрез средствата за масова
информация.
Който владее медиите и си плаща на медиите, той получава повече възможности за публично въздействие върху избирателите и целенасочени влияния върху всички зрители, слушатели и читатели или върху определени кръгове от избирателите. Това е общ проблем за Европейския съюз и САЩ. Не е характерен само за България. Но в България този проблем е деформиран до крайност. Сега трите основни ефирни телевизии (БНТ, БТВ, Нова телевизия) в твърде явна форма се намират под влиянието на ГЕРБ. Това се постига пряко чрез собственост (предимно в скрита офшорна форма и подставени лица) и финансиране и купуване на журналисти. В навечерието и след изборите за Европарламент си пролича как водещите телевизионни и други журналисти (Николаев, Цонева, Кеворкян, Беновска, Хекимян, Велева, Колтуклиева, Кулезич, Диков, Даскалов, Коритаров и т.н.) създадоха медиен фронт срещу БСП и Атака и медиен комфорт за ГЕРБ и ДПС. В тази съзаклятническа дейност се включиха и бившите агенти на държавна сигурност от средите на журналистите, напътствани от екрана от един от шефовете на ДС – Гестапото. Подобна е ориентацията на вестниците от кръга на Капитал и тези на Пеевски. Необятни мащаби взе дискредитирането на определени политически партии и особено на политически дейци, извършвано в Интернет чрез сайтовете, които пряко или косвено свързани с ГЕРБ, кръга Капитал, кръга Пеевски, Реформаторския блок. Особено се отличава сайта ПИК, който ако няма налице негативен факт срещу определен политик си измисля такъв и публикува неистини, които стряскат избирателите. Средствата за масова информация са призвани в демократичното общество да разкривата истината, а в България повечето телевизии, радиостанции и вестници се превърнаха в преносители и разпространители на лъжата, с цел получаване на определен политически, най-често изборен резултат. По същество те се превърнаха в средства за масова дезинформация и манипулация на общественото мнение и настроения.

Използване на държавните органи, институции и длъжностни лица за влияние
върху изборните рузултати.
Това проличава от кадровите промени в навечерието на избори. Не случайно преди изборите 2013 г. бяха подменени някои шефове в МВР. Неслучайно кабинетът Райков остави на местата им всички областни управители, хора назначени от ГЕРБ. Неслучайно кабинетът Близнашки най-напред се зае с освобождаването на всички зам.министри, назначени от правителството Орешарски и назначи хората на ГЕРБ, освободи част от областните управители, назначени от Орешарски и известни като лица, представени от БСП, но не посегна на нито един областен управител, предложен от ДПС.
Най-фрапантното е действието и бездействието на разследващите органи и прокуратурата. В България няма разкрито нито едно масово купуване на гласове по време на изборите. Прокуратурата не възлага и не събира достатъчно доказателства и най-често прекратява заведените преписки, понякога със смешни мотиви. Особено показателни са действията на Главната прокуратура по сигнала на Станишев за масово  подслушване на политици и бизнесмени, а назначения съдебен експерт „случайно“ загина в автокатастрофа. Подобни бяха действията и при случая с печатането на бюлетините в Костинбродската печатница от лице на ГЕРБ. Не случайно Прокуратурата и съда разиграват сценката с вината на Станишев за „загубването“ на поверителни документи, намерини в ДАНС и предоставени лично на Бойко Борисов от служител на ДАНС, но пръв приятел на тогавашния премиер. Следствието и прокуратурата създадоха и безброй фалшиви дела срещу политици като тези срещу Николай Цонев – бивш министър на отбраната, Емилия Масларова – бивш министър на труда и социалната политика и други. Подобни бездействия и фалшиви действия на органите на реда и Прокуратурата отвращават част от избирателите от участие в изборите, от работата на държавните институци и като цяло формират нихилистично отношение към българската държава. В резултат от това мнозина български граждани губят мотивацията да участват в изборите и да упражняват своите права.

Манипулиране на изборните резултати чрез влиянието на гласовете от
чужбина.
В България под маската на демокрацията е въведена една порочна практика с правото да гласуват за Народно събрание лица с двойно гражданство. Българският парламент управлява държавата чрез закони и избор на Министерски съвет, чрез приемания държавен бюджет. Този бюджет се формира от приходите от данъчното облагане на територията на България. Тогава възниква естественият въпрос: Защо лица, които плащат данъци в Испания, Германия, САЩ, Гърция, Италия и т.н. да решават кой да приема и променя българските закони, как да се разходват парите на данъкоплатците от страната? Следователно избирателите от Турция, Испания и т.н. „с чужда пита помен правят“, т.е. чрез избраните от тях народни представители те пряко влияят на решенията как да се харчат парите на данъкоплатците от България. А манипулациите в чужбина на самото гласуване са огромни, понеже няма кой и как да осъществява контрол на това гласуване. 

И в предстоящите парламентарни избори тези деформации ще продължава да ги има. За да се излезе от порочния кръг на деформирането на избора на народни представители трябва да се създаде широко и активна гражданска позиция масово да се гласува. Тогава манипулациите и деформациите ще имат по-малък относителен дял в деформираната българска псевдодемокрация.

21.09.2014 г.




Няма коментари:

Публикуване на коментар