Автор: Анко Иванов
България е в навечерието на провеждането на
поредните парламентарни избори. И както в повечето случаи това е повод да се
вгледаме в тяхната същност. Формално погледнато у нас, подобно на много други
европейски страни, има демократична форма на управление, страната е
парламентарна република. Държавните органи и органите на управление и
ръководство на обществените органи и организации са демократично устроени, те
се избират и обикновено са с определен срок на изпълняване на пълномощията им.
От тази формална гледна точка значим демократичен недостатък е липсата на пряк
избор от народа на основните ръководни дължности на съдебната система –
председател на Висшия съдебен съвет и Главен прокурор. Друг формално
демократичен недостатък е липсата на пряк избор на областните управители, които
имат значими пълномощия спрямо местните органи за самоуправление – общините. Но
главният проблем на демокрацията в България е недемократичният начин на
формиране на основните органи на властта. Тук аспектите са:
Манипулиране на действителения избор на гласуващите.
Това става чрез многообразни механизми. Водещият
сред тях е прякото купуване на гласовете на избирателите от
политическите партии и движения за техните листи и техните кандидати. Това
негативно явление е масово разпространено, особено сред българските роми.
Размерът и формата на плащане са различни – в пари или в натура. В тази дейност
се използват поредица от форми – от незаконни пари на ръка, до пари по закон
чрез системата на т.нар. наблюдатели на политическите партии. В това отношение
силно се отличават ДПС, ББЦ и ГЕРБ, а в миналото и СДС. По този начин се
деформира избора за Народното събрание и за местните органи на властта.
С не по-малко значение напоследък е т.нар. корпоративен
вот, при който работещите в определена фирма или корпорация гласуват за
посочена от техните собственици или ръководство партийна листа или кандидат.
Типичен пример е с фирмата на Валери Симеонов, в която работещите в нея и
нейните абонати гласуват за НФСБ. Нещо повече отделни големи бизнесмени като
Ковачки, Сяров и др. дори формираха свои ведомствени политически партии и
движения и с тях участват в изборите на национално и местно равнище. Това
особено силно се проявява в селищата, в които има концентрация на техни
стопански дейности.
Особено уродливо е явлението купуване на
избирателни комисии – целия състав или отделни лица, които съставят неверни
протоколи за резултатите от избирателната секция и/или при броенето част от
действителни бюлетини , подадени за опредлена партия, обявяват за
недействителни и по този начин променят изборните резултати.
Манипулиране на общественото мнение чрез средствата за масова
информация.
Който владее медиите и си плаща на медиите, той
получава повече възможности за публично въздействие върху избирателите и
целенасочени влияния върху всички зрители, слушатели и читатели или върху
определени кръгове от избирателите. Това е общ проблем за Европейския съюз и
САЩ. Не е характерен само за България. Но в България този проблем е деформиран
до крайност. Сега трите основни ефирни телевизии (БНТ, БТВ, Нова телевизия) в
твърде явна форма се намират под влиянието на ГЕРБ. Това се постига пряко чрез
собственост (предимно в скрита офшорна форма и подставени лица) и финансиране и купуване на журналисти. В
навечерието и след изборите за Европарламент си пролича как водещите
телевизионни и други журналисти (Николаев, Цонева, Кеворкян, Беновска, Хекимян, Велева, Колтуклиева,
Кулезич, Диков, Даскалов, Коритаров и т.н.) създадоха медиен фронт срещу БСП и Атака и медиен комфорт за ГЕРБ и ДПС.
В тази съзаклятническа дейност се включиха и бившите агенти на държавна
сигурност от средите на журналистите, напътствани от екрана от един от шефовете
на ДС – Гестапото. Подобна е ориентацията на вестниците от кръга на Капитал и
тези на Пеевски. Необятни мащаби взе дискредитирането на определени политически
партии и особено на политически дейци, извършвано в Интернет чрез сайтовете,
които пряко или косвено свързани с ГЕРБ, кръга Капитал, кръга Пеевски,
Реформаторския блок. Особено се отличава сайта ПИК, който ако няма налице
негативен факт срещу определен политик си измисля такъв и публикува неистини,
които стряскат избирателите. Средствата за масова информация са призвани в
демократичното общество да разкривата истината, а в България повечето
телевизии, радиостанции и вестници се превърнаха в преносители и
разпространители на лъжата, с цел получаване на определен политически, най-често
изборен резултат. По същество те се превърнаха в средства за масова
дезинформация и манипулация на общественото мнение и настроения.
Използване на държавните органи, институции и длъжностни лица за влияние
върху изборните рузултати.
Това проличава от кадровите промени в
навечерието на избори. Не случайно преди изборите 2013 г. бяха подменени
някои шефове в МВР. Неслучайно кабинетът Райков остави на местата им всички
областни управители, хора назначени от ГЕРБ. Неслучайно кабинетът Близнашки
най-напред се зае с освобождаването на всички зам.министри, назначени от
правителството Орешарски и назначи хората на ГЕРБ, освободи част от областните
управители, назначени от Орешарски и известни като лица, представени от БСП, но
не посегна на нито един областен управител, предложен от ДПС.
Най-фрапантното е действието и бездействието
на разследващите органи и прокуратурата. В България няма разкрито нито едно
масово купуване на гласове по време на изборите. Прокуратурата не възлага и не
събира достатъчно доказателства и най-често прекратява заведените преписки,
понякога със смешни мотиви. Особено показателни са действията на Главната
прокуратура по сигнала на Станишев за масово
подслушване на политици и бизнесмени, а назначения съдебен експерт „случайно“
загина в автокатастрофа. Подобни бяха действията и при случая с печатането на
бюлетините в Костинбродската печатница от лице на ГЕРБ. Не случайно
Прокуратурата и съда разиграват сценката с вината на Станишев за „загубването“
на поверителни документи, намерини в ДАНС и предоставени лично на Бойко Борисов
от служител на ДАНС, но пръв приятел на тогавашния премиер. Следствието и
прокуратурата създадоха и безброй фалшиви дела срещу политици като тези срещу
Николай Цонев – бивш министър на отбраната, Емилия Масларова – бивш министър на
труда и социалната политика и други. Подобни бездействия и фалшиви действия на
органите на реда и Прокуратурата отвращават част от избирателите от участие в
изборите, от работата на държавните институци и като цяло формират нихилистично
отношение към българската държава. В резултат от това мнозина български
граждани губят мотивацията да участват в изборите и да упражняват своите права.
Манипулиране на изборните резултати чрез влиянието на гласовете от
чужбина.
В България под маската на демокрацията е въведена
една порочна практика с правото да гласуват за Народно събрание лица с двойно
гражданство. Българският парламент управлява държавата чрез закони и избор на
Министерски съвет, чрез приемания държавен бюджет. Този бюджет се формира от
приходите от данъчното облагане на територията на България. Тогава възниква
естественият въпрос: Защо лица, които плащат данъци в Испания, Германия, САЩ,
Гърция, Италия и т.н. да решават кой да приема и променя българските закони,
как да се разходват парите на данъкоплатците от страната? Следователно
избирателите от Турция, Испания и т.н. „с чужда пита помен правят“, т.е. чрез
избраните от тях народни представители те пряко влияят на решенията как да се
харчат парите на данъкоплатците от България. А манипулациите в чужбина на
самото гласуване са огромни, понеже няма кой и как да осъществява контрол на
това гласуване.
И в предстоящите парламентарни избори тези
деформации ще продължава да ги има. За да се излезе от порочния кръг на
деформирането на избора на народни представители трябва да се създаде широко и
активна гражданска позиция масово да се гласува. Тогава манипулациите и
деформациите ще имат по-малък относителен дял в деформираната българска
псевдодемокрация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар