четвъртък, 23 април 2015 г.

Украинският неофашизъм - мит или реалност?




Украинският неофашизъм – мит или реалност?


Автор: Анко Иванов


            В съвременна Европа, във връзка със събитията в някои Прибалтийски страни, членове на ЕС и в Украйна, отново стана актуален въпросът за наличието на съвременен фашизъм. Ясно се очертават три обществени, политически и информационни групи отношения: отричане на наличието на прояви и развитие на неофашистки движения и политики; безразличие, отношение на незабелязване, че нещо има, че нещо профашистко става в Европа; критика и политическо и морално осъждане на неофашистките прояви r политики. Спорът особено се засили след профашисткият преврат, дезинформационно наричан  „майдан“. В българските средства за масова дезинформация, подобно на европейските и американските няма и намек за съществуването на неофашистката опасност в Европа и специално в Украйна. В редица случаи на национално правителствено (в отделните страни), а и на общоевропейско равнище се избягва дори споменаването на думата фашизъм. Този подход наподобява поведението на щрауса със зариването на главата в пясъка, за да не види опасността. А има ли фашистки прояви в Украйна и Прибалтика? Националистическите изблици в Прибалтика и Украйна носят ли белезите на фашизъм? Ето на тези въпроси всеки грамотен и обществено ориентиран човек трябва да може да си отговори. 
Отговорът може и трябва да се намери чрез методите на сравнение и на аналогия на съвременните политически идеологии и практики в Украйна и някои от Прибалтийските държави с тези от фашисткото минало и практика в някои други европейски страни, с типичните и характерните белези на класическия фашизъм. А това е фашизмът в Италия  и националсоциализмът в Германия.  Фашизъм и фашистки прояви е имало и има в множество европейски страни. Но във всяка от тях той има своя специфика на идеологията и практиката. Самата дума фашизъм е с италиански произход и е въведена в употреба от Бенито Мусолини. Той я въвежда в качеството на символ на неговото движение с древноримските фасции – свързано снопче от пръти с брадва в средата, които били знаци за достойнство на древноримските магистрати. Свързаните в снопче пръти изразявали, според Мусолини и привържениците му, единството на народа, а брадвата – ръководството.  
            Фашизмът е идеология, но той е и организирано движение и практика чрез действия в или против рамките на закона. Не е нормално да се съди само по думите в документите на отделните фашистки и профашистки движения и организации, а предимно по реалните практически действия. Така например, някои у нас се стремят да докажат, че в България не било имало фашизъм, понеже никъде не било написана думата фашизъм в документите на фашистките организации и на царската власт. Това, че липсва думата фашизъм и национал-социализъм, а има само национал-патриотични послания и други общи думи не означава, че не са рязани глави, не е имало концентрационни лагери, не са палени къщи, не са удавяни хиляди хора в шлеповете по река Дунав, дори не са убивани децата от Ястребино.
            Основополагащите идеи на фашизма са антидемократични, антикомунистически и антисоцилдемократически. Сред учените политолози, социолози и други всякакви лози няма единно мнение и трактовка на основните съдържателни елементи на фашистката идеология. Според редица учени и политици и според моя прочит основните идеологически, политически и организационни елементи в съдържателно отношение на фашизма са:

            Първо. Краен национализъм, разбирането, че съществува „чиста“ нация, която по своите присъщи само на нея черти и култура превъзхожда другите нации. Тази нация е „велика“ и когато е единна господства над другите нации. Загубата на „чистотата“ на нацията води до трудности в развитието и. Главна обществена ценност при фашизма става националното, националният интерес, който силно доминира над всички други човешки интереси и ценности. При него няма общочовешки ценности, хуманизъм, социална съпричастност и помощ и т.н. Фашистката идеология установява свой особен национален нравствен кодекс, който може и да е писан, но може и да не е писан и удобрен от някаква фашистка инстанция. В съвременна Украйна това с особена сила се отнася за нравствените оценки на историческото миналото. Оказа, че за съвременните украинските националисти дълбоко нравствено е да се величаят идеолозите и практиците на съратниците на фашистка Германия на като Бандера, Шушкевич и т.т. организациите на фашистката Същностен белег на съвременния украински неофашизъм е пренаписване на историята от ултранационалистическа украинска гледна точка, възвеличаване на фашизоидните образования от времето на Втората световна война като Украинска патриотична армия (УПА), дивизия „Галичина“ и т.н., на техните водачи. Подобни процеси има и в прибалтийските страни. Реабилитацията на помагачите на Хитлер е най-голямото доказателство за въвеждане на нов нравствен фашистки кодекс в съвременна Украйна. В този нравствен кодекс на второ, не по-малко важно и водещо място, е русофобията като начин на мислене, поведение и действие. Сега в Прибалтика, в Украйна, все повече неофашизма се свързва и пряко с героизацията на фашистки прояви, действия и дейци от миналото и стремеж към възвръщане на старите фашистки „ценности“, символи и ритуали. Новото в нравствения кодекс на съвременните украински неонацисти е заместването на величаенето на немския фашизъм с американския хегемонизъм.

            Второ. Насаждането на омраза към другите нации. Политиката на пренебрежително отношение към тях и дори към унищожение. На тази основа се развива идеята за йерарахия на расите и омразата към евреите, циганите и славяните, стремежът те да бъдат унищожени или поне поробени. В резултат на това в хитлеристка Германия бяха унищожени милиони хора – почти изцяло евреи, славяни и цигани. В Украйна такава смислова идеология набира ценност в отношенията към рускоезичното население на страната. Това най-рязко се изрази на Майдана, а и след него, в политическата антируска насоченост на средства за информация, политическите идеи и изяви. „Който не скача е москал“ – е само един бегъл принцип на разграничаване и подигравателно отношение към руското население на Украйна. Отношението на „Десен сектор“, „Баткивщина“ и др. Подобен изразен е и отношението към руснаците като към „ватници“, „недочеловеци“, „колоради“ и т.н.
            Трето. Главна цел на фашизма е засилване на нацията, нейната „чистота“, превръщането и в господстваща нация в обществото, в икономиката, в държавната власт, в географския регион. Властта се използва за терор над всички другояче мислещи хора, за премахване и унищожаване на политическите противници, за потискане на „малоценните“ народности и т.н..  Същността на черта на идеологията на фашизма е налагането на възгледа за особената мисия на „избрания народ“ (по Ницше) в национален, а и в международен план чрез участие в международни съюзи, пактове и оси.  Засилването на национализма навремето доведе до формирането на Тройната ос Рим-Берлин-Токио и присъединилите се към нея Румъния, Унгария, Финландия и България. Засилването на ролята на украинската народност е същностен белег на проявите на съвременния украински неофашизъм. Това става чрез изкуственото налагане на един единствен държавен официален език, независимо от това, че в тази държава по-голямата част от населението има други майчини езици и предимно руски език. Преди обявяването на независимостта на Украйна през 1991 г. всички на тази територия бяха един народ – съветски и говореха официално на един език – руски. Насилствената украинизация премина през задължително изучаване на украински език, решително намаляване на броя на училищата, в които си преподава на руски и други местни езици, въвеждане на украинската именна система, принизяване ролята на православната църква, забрана за излъчване на руски радио и телевизионни програми. В тази борба за „засилване“ на украинската нация се въведоха и нови методи – събаряне на паметници, промяна на имена на селища, предприятия, училища и т.н, всякакви символи на бившата съветска власт, сякаш Украйна не е била част от Съветския съюз. Отмяната на празнуването на победата над фашизма е най-вярната оценка за фашисткия характер на съвременната украинска власт.

              Четвърто. Отказ от демокрацията като форма на държавно устройство, нейното разглеждане като средство за разединение на народа, налагане на ред и порядък в обществото. Един от идеолозите на фашизма дословни развива тази теза: „…може да се управлява покрай и против всякаква либерална идеология … Хората се умориха от свободата … има други думи, предизвикващи обаяние, които са по-величествени: ред, йерархия, дисциплина“ (Н. Устрялов). Това е отказ от демокрация в полза на силна диктаторска власт, която да осигури справедлив обществен ред и да гарантира благополучие на всички слоеве на обществото. Сега в Украйна отказът от демокрацията се осъществява чрез няколко действия. Най-силното от тях е убийство без съд и присъда на активистите в Донецката и Луганската области, участвали в подготовката и провеждането на референдума за независимост от Украйна. Участниците в най-демократичната форма на управление са просто измъчвани и убивани на територията на Източна Украйна. Вторият подход са масовите арести и задържания на хора с друго мнение за управлението на страната. Само в Харков това са над 1000 души, които седят без съд и присъда в затвора. В Одеса почти 100 души, които протестират са изгорени живи или отровени в дома на профсъюзите. Всичко това недвусмислено подсказва че в Украйна има отказ от демокрацията. Проведените избори за президент в условията на гражданска война, засилена военна мобилизация и формиране на страх само прикриват липсата на демокрация. Забраната на комунистическата идеология и на Комунистическата партия е най-прекият аналог с диктатура във фашистка Германия. Подобен характер имат т.нар. лустрации на хора участвали в управлението по време на друга политическа партия. Подобен неофашистки характер има украинското „изобретение“ опозиционни депутати и журналисти да бъда унижаване чрез хвърлянето им в кофите за боклук. 

             Пето. Пълно подчиняване на държавата и тотален контрол над личността, на свободата на кореспонденция, на общуване, на придвижване и т.н. създаване на специализирани места за изолиране и унищожаване на различно мислещите хора (Освиенцим, Бухенвалд, Треблинка и др), на хората от друга народност, раса и религия. Държавата има право да убива без съд и присъда, само по командата на някакъв офицер. Да си спомним Лидице, Бабий яр, Ястребино и много други.  Фашистката държава има право и може по своя преценка да отнема лично частно имущество. Държавата се превръща в главен органи на фашисткия терор. Държавата е псевдодемократично устроена, има си парламент, Правителство и т.н. Нещата в Украйна се повтарят като гротеска. Украинската Рада може да приема всякакви закони за репресия срещу гражданите. Държавата може да провежда т.нар. антитерористични акция (АТО), които са абсолютен терор. Това е акция на поголовно избиване на мирни граждани на своята държава, дори на престарели хора и бебенца, поголовни унищожаване на инфраструктура и предприятия, пътни комуникации, произволно отнемане на социални права (пенсии др.) и т.н. Вече Украинската Рада предвижда със закон отпращане на различно мислещи в специални лагери (интерниране), отчуждаване на имуществото на гражданите, въвеждане на задължителна трудова повинност за трудоспособните хора. И нещо свръх демократично – никой не може да иска и отпраща в оставка Правителството, да избира нов Президент и т.н. Подобно на фашизма в Италия, Германия, Унгария, Румъния и България (преди и по време на Втората световна война) фашистката идеология политика напълно подчинява съдебната система и тя става пълен придатък на фашистките действия. В Е„Украйна не само не разкрити убийците от Майдана, не са разкрити убийците от Одеса, но и никой от съдебната система  няма намерение да ги разкрива и преследва според украинските и международните закони.  
  
             Шесто. Тотално идеологическо въздействие върху населението на страната чрез пълно овладяване на средствата за масова информация, използване на социална демагогия за „интересите на нацията“, овладяване на масови организации движения или създаване на нови собствени такива. Особено привкус има фашистката демагогия в стила на непрекъснато натрапване само на единствено вярната, на „правилната“ политическа информация и оценка на събитията, съсредоточаване на „вредната“, „грешната“ позиция и практика (с използването на верни и в повечето случаи на измислени факти) на политическите противници. За фашистката диктатура навсякъде по света е характерен подхода на пълно информационно затъмнение за другите политически и идейни позиции, липсата на достъп до медиите на инакомислещите хора. Този подход сега е наложен не само в Украйна, но и в Прибалтика, в Румъния и България и други бивши социалистически страни. Но в това, в което сегашната украинска власт се отличава, е масовото убийство на журналисти не само в Донбас, но и на улиците на Киев, масовото „самоубиване“ на видни представители на бившите управляващи.  
 
Седмо. Формиране на еднопартийна система на управление на държавата и обществото, забрана на други политически партии и движения. Наличие на силен харизматичен партиен и националистически вожд. Тоталитаризъм в управлението на всичко на територията на държавата. Е, тук все още украинският фашизъм буксува и не може да се доближи до оригиналите, но се запътил, чрез унищожаване на партията на регионите и Комунистическата партия. Но вече има нов модел на едно партийно управление – чрез две паралелни еднотипни партии, които прокарват една и съща политика. Моделът е взаимстван от САЩ и Великобритания, където да 100 години управляват само по две партии. В полза на двупартиен фашистки модел на управление за Украйна е и липсата все още на изявен харизматичен лидер, който да обедини всички профашистки и националистически партии и движения.

            Осмо. Наличие на самостоятелни, извън армията и полицията, въоръжени отряди за смачкване каквато и да е съпротива, за всяване на страх и ужас у инакомислещите хора.  В Германия имаше подобни образования. В Италия също е имало такива отряди. Такива  има и в историята на България – т.нар. шпицкоманди, избили десетки хиляди хора без съд по време на Септемврийското въстание. За техните „подвизи“ големият писател Антон Страшимиров написа блестящата книга – „Хоро“. В Украйна има по-голямо разнообразие  Нещо повече – формиране на култ към използване на силата, включително и военната и полицейската сила както вътре в страната, така и при решаване на международни спорове. Батальоните от типа Азов и т.н. не се съобразяват с никакви международни договорености, никакви указания от страна военното командване и т.н. Изпълзяха и анонимни убийци на интелигенцията, подобно на убийството на поета Гео Милев в България. Само, че в Украйна това писателят Олес Бузина. И нещо ново – привличане към активна подкрепа и брутални действия срещу инакомислещите чрез използване на платените футболни агитки. Те са второто, след наемните въоръжени отряди (батальони, опълчения, охрана и т.н.) оръжията на украинските олигарси . Те бяха в основата на протестите на Майдана, заедно с „Десен сектор“ участваха в масовите убийства в Одеса и множество други действия и националистически и профашистки мероприятия.   

            В Европа, в съвременните променени условия, има някои нови моменти, чрез които се маскира неофашисткия характер на повечето от тези фашистки организации, движения и властови действия. Сега в повечето западноевропейски страни борбата за „чистотата“ на нацията се превръща в борба с мигрантите от други страни, в антиемигрантски движения и послания. В миналото на фашизма външнополитическата агресия бе под мотото на борбата за необходимото „жизнено пространство“, което не достига за развитието на „чистата“ нация, на „избрания“ народ, за реализация на Бисмарк за поход на изток (Драх нах Остен), на Хаусфоферовите геополитически идеи. Сега идеята за „жизненото пространство“ за развитието на националистическа Украйна се свързва не с външна агресия към съседните страни, а стремеж да се обезлюди, заеманото от други етноси географско пространство в самата Украйна, като се избият огромен брой руснаци (т.е. „недочеловеци“ и „ватници“), голяма група руснаци да бъдат принидени да напуснат совите родни места, населени от техните деди преди повече от 200 години, за да се освободи „жизненото пространство“ на великия украински народ. Тази политика на обезлюдяване на населени с други етноси територии в Украйна по същество е израз на неофашистка политика на геноцид, не чрез газовите камери на хитлеристка германия, а чрез авиационни мбомбардировки, ракети, снаряди, мини и т.н. Третият актуализиран подход на фашисткото действие  е замяната на поставянето на белезите на вратите на хората, които трябва да бъдат убити и прогонени със модерните списъци в Интернет-сайтове. Списъци, по които не само щурмовите отряди, могат да се унищожават „колорадите“ и техните „помагачи“, но и всеки, който пожелае и има чрез интернет домашния адрес, телефон, снимка и т.н. на набелязания да го отстреля.          

            И в миналото, и сега, фашистката идеология се основава на монистическите възгледи за някакви фундаментални и всеобхватни истини за света и хората, упростенческо обяснение на събитията и действията, на основата на две крайни оценъчни позиции – „добро“ и „лошо“, без всякакви нюанси. Подходът – нашето, украинското е само добро, а чуждото и предимно руското, е само лошо, е същностен белег на национал-социализма в съвременна Украйна.      
            Почвата за развитието на фашизма в отделните страни е различна, но факторите, подпомагащи развитието му са само няколко. Първият от тях е задълбочаването на социалните проблеми, масовото обедняване на хората, несигурността и страхът за бъдещето. Това е най-благоприятната социална среда за възникване и развитие на фашистките идеологии, движения, политики и управления. На тази почва възниква фашизма в Италия и Германия след Първата световна война. На тази почва се възраждат и неофашистките движения в бившите социалистически страни от Източна Европа. Събарянето на социализма, бе съпроводено с разрушаване на естествените икономически връзки между страните от бившия СИВ, нахлуване на техния пазар на западни и източни (предимно китайски и турски) стоки, внедряването на неолибералните принципи в икономиката, които доведоха да разрушаването на икономическата база на обществото, изкуственото разделение на обществото чрез създаването нови капиталисти, формиране на обстановка, в която огромната маса от хората загубиха совите работни места и своята социална стабилност, обезвериха се за бъдещето си.  
Вторият фактор за възникване и развитие на фашизма е националното унижение на народите на Германия, Италия, България и други страни от несправедливите международни договори, наложени от страната на държавите победителки в Първата световна война. Неофашизмът в Източна Европа се възражда не само на неудовлетворението от разгрома на социалната система в Източна Европа, но и останките и наслоенията от историческото минало, които формират определени етнофобски настроения като тези в Естония, Литва, Латвия, Полша и Украйна. Тези етнофобски настроения в Източна Европа бързо бяха премоделирани под външно влияние в краен, радикален национализъм и специфичната за политиците на съвременна Европа русофобия. В Украйна сега да си патриот се възприема като да си задължително русофоб, независимо дали си коренен украинец, татарин, евреин, румънец, гагаузин  и т.н.  
Третият фактор, специфичен за XXI век, е външното политическо влияние и стимулиране на фашистките движения. Това се реализира сега пряко от САЩ, които чрез русофобията искат да изолират от международното поле Русия и да продължат безразделното си световно господство, а европейските политически лидери се превръщат в активен помощник и изпълнител на тази политика на САЩ. Американската дипломатка Нюланд сама призна, че фашизоидния преврат в Украйна е струвал на САЩ 5 млрд долара, а поляк разкри, че снайперистите на Майдана, проляли кръвта на много хора, са специално подготвяни в Полша.

Главното средство за утвърждаване и удържане на власт на фашизоидните елементи в Украйна е насаждането на страх. Страх от безработица и лустриране, страх от пряко убиване, страх от мъчения и задържане произволно и време без обвинения в арестите и затворите, страх от принудителна военна мобилизация и изпращане на фронта, страх от изпращане в лагерите, страх за бъдещето на семейството, на децата и т.н. Само страхът, целево налаган и формиран, задържа за сега украинските народи – украинци, руснаци, румънци, поляци, унгарци, българи, татари и т.н. от свалянето на дошлата на власт профашистка хунта. Но вероятно украинските неофашисти и националисти не си дават ясната сметка, че страхът на народите е само до време.
      
Сега в Украйна тече процес на формиране на фашистка власт. Този процес е започнал, ускорява се скоростта на неговото протичане, но той все още не е завършил. Той се отличава, с много добре определените от Георги Димитров, белези като  терористична диктатура, национален шовинизъм и ненавист към другите народи. Съвременният украински фашизъм не е мит, а сурова реалност. Този, който сега не вижда тази реалност, има опасност в бъдеще много сериозно да съжалява, понеже борбата с фашизма винаги е много трудна.
 
            И в новите исторически условия, и при новите технологии, фашизмът си остава фашизъм – крайно дясна националистическа идеология и политика, базираща се на тоталитарни действия и репресивни структури, на антидемократичното действие.


23.04.2015 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар