неделя, 26 април 2015 г.

За лявата инициатива на Стойнев



За лявата инициатива на Стойнев

автор: Анко Иванов

            По време на пленума на Националния съвет на БСП в събота е била поискана оставката на Драгомир Стойнев от зам. председателският пост в Националния съвет. Информацията по случая е оскъдна и по–често наподобява импровизация или пригаждане към някаква предварителна теза. От това, което стана известно, става дума за политическа оценка на висш функционер, министър от правителството с мандата на БСП. В българското политическо пространство няма нагласа всеки политик да носи лична отговорност за стореното и/или за бездействието по кардинални политически въпроси. В България е наложена мантрата за колективната безотговорност на политиците. И всеки от тях винаги има оправдание с колективните решения на съответния орган. И това е следствие с налагането в обществото на англо-саксонския модел на „демокрацията“. Всеки политик, особено политик на национално равнище, трябва да носи пряка лична отговорност за вземаните от него решения, за проявената инициатива, за бездействието по поставените му поръчения от собствената политическата сила.
            Не е нормално, когато упражняваш мандат на твоята партия в правителството, което по същество се е провалило, което е прокарвало политика не съответстваща на предизборната платформа, да считаш, че си успешен министър. Това, което Стойнев направи, а и това, което не направи, не повдигна авторитета на БСП сред избирателите, а обратното – го срина. И съвсем естествено трябва да се носи персонална отговорност за личните действия и бездействия. Провалът на Южен поток, провалът на АЕЦ „Белене“, провалът с договора с Уестингахаус, бездействието срещу монополните структури в енергетиката, стремежът чрез изземване на доходите на държавните предприятия те да бъдат ликвидирани и фалирани, не е позитивна характеристика за Стойнев. Вярно, Дянков изземваше 80% от приходите на държавните предприятия. Чобанов и Стойнев ги намалиха на 75%. Но новото петорно коалиционно правителство ги свали на 50%. Значи е можело, но Стойнев си е бездействал и не се е съпротивил срещу хората на ДПС в правителството – Орешарски и Чобанов. Стойнев не се противопостави на Орешарски и Чобанов за плоския данък, а ги подкрепяше да се запази тази крайно неолиберална икономическа мярка. Като цяло в обществото има трайно негативно отношение към Стойнев, и то не само от политическите опоненти, но и от членовете на БСП, съмишлениците и симпатизантите. Това, че Стойнев е приятел на Станишев, вече не е достатъчно за да може той да е на възлово място в политическата йерархия на БСП.
Разумните и реално мислещи политици в подобна политическа ситуация правят крачка назад и сами си подават оставката, не чакат някой да им я поиска. Могат да се поправят и след време отново да заемат по-висок пост в обществената и в партийната йерархия. Но явно на Стойнев му липсва реализма в оценката на пораженията, които той, заедно с Вигенин и Найденов, нанесоха на БСП. И изведнъж, ако е уверен, че действията му са били правилни, да обясни разумно своето поведение, действия и бездействия. Вместо това, Стойнев започва да се зъби на своите другари от Националния съвет. Чета какво е казал: „за мен е важна перспективата на лявото, какво е новото ляво. А лявото само продължава за губи позиции от търсенето на врага с партиен билет“. Ето, това се нарича политическа наглост, политически гьонсуратлък.
Първо, никой не е обявил Стойнев за враг. В случая, според народната поговорка: “Гузен, негонен бяга“. Истината е, че по своите идеи, макар че се нарича социалист, Драгомир Стойнев е социал-либерал, т.е. прикрит с лява риторика неолиберал. Политическата практика е критерият за това какъв си, а не за какъв се самообявяваш. Участвайки в правителството на Орешарски, което твърдо стои на неолибералните позиции, по същество работиш против партията от която си. И партията търпи поражения от това.
Второ,  явно Стойнев не разбира, че партията, която се отказва от подкрепата на каквито и да е било неолиберални подходи, не може да се води от хора, които пред лицето на нацията са възприемани като неолиберали или поне като  социал-либерали. Нещо повече, ако БСП продължава да търпи в совите ръководни органи компроментирани като държавници политически лица като Вигенин, Найденов и Стойнев, няма как да се обявява за „ново ляво“.
Разбирам го Стойнев, че с подобно изваждане от най-висшето партийно ръководство се накърнява възможността за бъдеща политическа кариера. Но такива са рисковете и реалностите в политическата дейност. Ако той това не го е разбрал, явно реално не става за политик от голям ранг, към който явно се стреми. Живот и авторитетна дейност може да има и извън Националния съвет на БСП. Тази истина едничка Стойнев би трябвало най-после сам да разбере. Прекалено бързото израстване в политическата стълбица, понякога крие и подобни рискове за провал на политическата кариерата.  
В тази ситуация Михаил Миков зае вярната позиция. А тя е „във всеки един момент, във всеки орган на партията, трябва да се носи отговорност от всеки“. Сега е важно тази вярна позиция да бъде подплатена с действия. А именно: цялостна и пълна, без замазване реалистична оценка на участието в управлението на Правителството на неолиберала Орешарски, освобождаване на челните позиции в ръководството на министрите от това провалило се неолиберално, реално доминирано от ДПС управление. Лявата инициатива сега налага най-после Миков да набере куража и даь постави тези въпроси на вътрешнопартиен референдум, допитване, или поне на обсъждане в организациите на партията, не само сред Националния съвет и актива на областните организации, а и с членовете, привържениците и симпатизантите на партията.


26.04.2015 г.    





Няма коментари:

Публикуване на коментар