През летните юлски дни не можем да се оплачем от липса на
политически новости и политическо напрежение в почти всички части на света.
Главният център обаче е съседна Турция. Средствата за масова информация и
манипулация обилно ни заливат от сведения и безбройни политически,
политологически, социологически, журналистически и всякакви други анализи, коментари и мнения.
Първоначално в публичното пространство се развиваха и отстояваха две тези.
Първата е, че това е опит за нарушаване на демокрацията и Турция, и респективно
Ердоган и народните маси, трябва да бъдат защитени и похвалени за отстояване на
демократичните ценности. Втората теза е, че това е политическо шоу, театър,
инспириран от Ердоган и неговите хора за да може той да овладее напълно властта
в Турция и да установи еднолична авторитарна и терористична диктатура. Някъде
прочетох, че това било преврат подготовен от САЩ, тъй като Ердоган не ги бил
слушал. Но няма в световната практика военен преврат, организиран от САЩ да не е
успял. Следователно трета теза е несъстоятелна.
Огромната част от анализаторите и оценителите на
събитията в Турция се вторачиха в тези две тези и само в рамките на събитията в
самата Турция. До известна степен това има своите логични основания. Превратът
се извършваше в Турция и фокусът на анализа трябваше да бъде самата Турция,
държавната власт в Турция и турската вътрешна политика.
Превратите
се провеждат с три цели. Обикновено те са: смяна, персонална смяна на ръководителите
на държавата, т.е. СДС (Стани Да Седна аз); смяна на държавното устройство,
вътрешна или външната политика или и трите заедно; комбинация от първото и
второто, т.е. субективна битка за власт, свързана с промяна на държавното устройство
и политическия курс на страната. За да е в ход първата цел трябва да има поне
двама изявени противоборстващи си политически лидери, независимо от политическите
им платформи и позиции. В Турция тази цел не можеше и нямаше как да се
реализира, тъй като освен Ердоган няма друг водещ политически лидер, който да
може да има претенциите за завладяване на държавната власт по насилствен път.
Това почти изключва и реализация на третата възможна цел на превратите. Остава
втората – смяна на държавното устройство и на провежданата вътрешна или външна
или и двете политики заедно.
Всеки
преврат, или поне опит за преврат, особено този, който има за цел смяна на
политиката и държавното устройство, има своите политически основания в
процесите, протичащи в обществото и съответно своите обществени, а не само организирани
въоръжени движещи сили. Вътрешното нестабилно състояние на държавата,
вътрешната противоречива и напрегната политическа обстановка, вътрешните проблеми
на общественото развитие са най-важната политическа предпоставка за
подготовката и опита и провеждането на държавен преврат.
Вътрешната
политическа обстановка в Турция е благоприятна за извършването на преврат.
Главните фактори, формиращи нестабилната обществена обстановка в Турция са
няколко. Първият от тях е вътрешното политичиско противостоене в обществото по
главния обществен проблем. А той е как да се развива страната, като продължение
и развитие на светския характер на Турция, формиран и въведен от Ататюрк,
съобразен с религиозните особености на исляма и на европейската цивилизация или
с уклон към традиционните за исляма норми на обществен живот, със засилена роля
на религията в управлението на обществото, развити и постепенно налагани от
Ердоган и Партията на справедливостта. В турското общество има разделение на
кемалисти, представлявани предимно от някои от опозиционните партии и
ислямисти, представлявани от Партията на справедливостта. Ердоган се стреми да
промени държавното усторйство, да засили правомощията на Президента и по този
начин да овладее всички възможни власти в страната. Той е прекалено
властолюбива фигура.
Поддръжиниците
на кемалисткито направление са предимно образованите хора, както и и жителите на Източна Тракия, Истанбул и близките му азиатски райони. Традиционни
поддръжници на това политическо направление и държавно устройство в Турция са
военните. В продължение на последните 50 години те са главният стожер на
осигуряване на светския характер на турската държава. С подобни възгледи се
отличава по-голямата част от турската интелигенция, предимно работещите в
съдебната система, журналистите и отделни гурпи хора от другите части на
интелегенцията.
За да
развива и усъвършенства ислямисткото начало в управлението на държавата, някогашният последовател на Гюлен, Ердоган, прави непрекъснати чистки сред висшия
команден състав на армията, сред журналистите и някои научни дейци. За да укрепи
своето положение като едноличен ръководител на Турция, Ердоган умело използва
турските националистически настроения и поддържа и развива пантюркизма като
геополитическа стратегия в съвременни условия, възраждане на Османска Турция в съвременен
цивилизационен вид. Идейните основи на управлението на Ердоган са ислямизма и
пантюркизма. Борбата между двете идейни направления (кемалисти и
ислямсти-пантюркисти) доскоро се водеше с масови политически средства, протестни
движения, митинги, манифестации и т.н. Ресурсът на тези масови политически
прояви и на изборите за парламент (поради тяхното масово фолшифициране от
Ердоган) явно вече е изчерпан в Турция. Това е една от политическите
предпостваки за подготовката и извършването на опита за преврат.
Втората
силна предпоставка е вътрешнотурското междунационално напрежение. Вече повече
от век в Труция има сериозни междуетнически напрежения между арменци и и турци,
между турци и кюрди и др. народности. Тези напрежения през последните няколко
години, по вина на Еродган, преминаха по същество във вътрешна гражданска война
в югоизточните райони на страната, където държавата вояюва срещу кюрдите.
Междуетническите и междурелигиозните напрежения в съседните страни се пренесоха
и на турска територия поради участието на Турция (пряко и непряко) във военните
действия срещу Сирия и Асад и по същество между сунити и шиити (поддържани и
защитавани от Иран). Подкрепата на джихадистите с техника, горива, оръжие и
жива сила и свободното преминаване на държавннта граница със Сирия позволи на
ислямска държава и другите радикални ислямистки движения, да формират и в Турция
свои клетки. Започна противопоставяне между поддръжаниците на крайния радикален
ислям и по-мекия ердоганов ислям. Чуждите за турския политически живот радикални
ислямистки клетки започнаха атака срещу турската държавна власт, която под международен
натиск се опита да ограничи тяхната дейност. Непрекъснататите масови антентати в
Турция са извършвани от две сили: джихадистите (срещу населението и чуждите
туристи), особено антентатите в Истанбул (в по-светската част на Турция) и
кюрдите (срещу полицейски и военни обекти и жива сила).
Третата
силна предпоставка за вътрешнотурските напрежения са икономичиските трудности.
В началото на своето управление Ердаган положи много усилия за развитието на
турската икономика и за десетина години Турция се превърна в бързо развиваща се
многолюдна държава. Икономическото развитие се съчетаваше, поради голямата
раждаемост по религиодни причини, с голям ръст на населението и на жизненото
равнище. В същото време бавно и постепенно турската държава се превърна от
кемалистко-демократична държава в еднолична авторитарна държава начало с
Ердоган. Този постепенен преход бе реализиран чрез формално демократични
средства. През последните години, не само поради световната икономическа криза,
а главно поради провежданата външна политика и обтягането на отношенията с
Русия и други страни, спаднаха значително приходите в държавната хазна, намаля
ръста на производството, силно спадна броят на чуждестранните туристи, носещи
големи приходи на Турция.
Под влияние
на всичко това, в Турция започна да се формира ситуация на социална
нестабилност и недоволство от политиката на Ердоган. Тя се засили след:
свалянето на Давутоглу от поста Министър-Председател; трудностите в отношенията
с Европейския съюз; от неблгоприятния за Ердоган ход на войната в Сирия;
влошените отношения с Русия след свалянето на руския самолет, което имаше провокативен
характер от страна Турция, с цел въвличане на НАТО в сблъсък с Русия и
извличане от това на политически ползи за Турция. Своят дял във форомиране на
условията за преврат имаше и предстоящото през август преструктуриране на
командването на турската армия и извеждане от командния състав на голяма група
офицери и слагане на тяхно място на верни на исляма и на Ердоган нови лица. А съвкупността
от всичко това формира вътрешната политическата почва за опита за военен
преврат.
Огромната
част от анализаторите и оценителете на опита за преврат подценяват външната
политическа почва за осъществявенето на този опит за преврат. Без да се спираме
подробно, само ще маркираме, че превратът има някаква връзка и отношение с
няколко важни межуднародни събития и прояви. И това са:
1/. Промяна на
външнополитическия курс на Ердоган. На него му стана ясно, че няма реална
перспектива за членство на Турция в ЕС, че е в явна международна изолация.
Поради това той реши и започна курс на нормализиране на отношенията с Русия, с
Израел и развиване на отношенията с Китай. Този курс рязко променя геополитическата
ситуация в региона, а и в по-далечна преспектива и в света. А подобна проява в
динамичната глобална обстановка е нежелана от водещата сила в света. Всеки,
който се опитва да е в съюз или дори в разбирателство с Русия (мощна световна
военна сила) и Китай (мощна световна икономическа и нарастваща военна сила)
става неудобен. Този нов курс е и промяна в отношенията с други страни. Не
случайно в Украйна се тиражира становището, че „Турция предаде и захвърли
Украйна“.
2/. Терористичният акт в Ница.
Има нещо политически твърде съмнително в непрекъсващите терористични актове и насилие
във Франция. Явно има стремеж да се попречи на Франция да стане отново една от
водещите световни (големи) сили на межуднародното поле като я принуди да се
ограничи само във вътрешните си проблеми. А Франция е втората икономика в ЕС и
най-силната във военно отношение развита европейска държава, страна която иска
да играе една от водещите роли в събитията в Близкия изток, в Европа, а и в
света.
3/. Укрепването на режима на
Асад в Сирия и успешните действия срещу подкрепяните от Ердоган „опозиционни“ сили
и в тази връзка новите договорености от Кери и Лавров в Москва в деня и нощта
на преврата. Май че има пряка връзка поне за времето на преврата с договореностите
Кери-Лавров.
4. На 15 срещу 16 юли е опитът за праеврат. На
17 юли група въоръжени лица от т.нар. „несистемна опозиция“ в Армения напада
полицейски участък и взема за заложници важни полицейски началници и следва
призив за подкрепа от населението и за оставка на властта и смяна на режима.
Тези действия бързо се описват като опит за преврат в Армения. На следващия ден
в Ереван е свикан голям протестен митинг срещу властта. На 18 юли в Алмаати,
бившата столица на Казахстан, е атакуван полицейски участък с убити и ранени
полицаи, а след това и в други казахстански градове има напрежение, сблъсъци и
активна намеса на силовите структури на властта. Да си припомним, че в началото
на година имаше опити за „нежни революции“ в Армения и Казахстан. На 18 юли в Истанбул трябва да има среща на
съпредседателите на Минската група на ОБСЕ за регулиране на Карабахския
конфликт. А това означава, че представители на САЩ, Русия и Франция ще обсъждат
карабахския проблем и то в Турция. Да си припомним, че през март Азербайджан,
подтикван от Ердоган и Турция, направи опит да превземе Нагорни Карабах с военна
сила. След кратки ожесточени сражения и
превзети само няколко пункта от отбраната на Карабах, конфликтът навлезе във
фазата на примирие. Кое е общото между тези събития в Казахстан, Армения,
Нагорни Карабах, Азербайджан, Турция? Това е „Пътят на коприната“ от който най-голям
интерес има Китай. Да си спомним, че в началото но годината с много фанфари,
приветствия и цветя по този път премина първата влакова композиция по трасето от
Западен Китай през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и през Черно
море достигна до Киев. Турция преди това изяви готовност трасето на този „Път
на коприната“ да преминава през нейна територия. Но събититята в Армения са и
по пътя на новия транспортен коридор „Иран-Армения-Грузия-Черно море-Европа“.
Не е трудно грамотен чевек да се досети коя велика сила не желае да се развиват
тези транспортни коридори и да се влошават отношенията на тези страни с Русия,
Китай и Иран.
Да, за преврата имаше необходимата благоприятна вътрешно- и външнополитическа обстановка. Движещите сили на
преврата станаха част от военните, вероятно с подкрепата на граждански лица от
съда и прокуратурата и други. Те са обединени от идеята да махнат Ердоган и да
върнат прокемалисткото управление, да избягнат авторитарната ислямистка
диктатура, която се очертава да се реализира в Турция. В Турция военните имат
достатъчно опит в превратите, макар, че отдавна не се случвал такъв и основният
офицерски състав е позагубил организационно-тактическия си опит.
Военните най-вероятно в началото на годината са започнали
мащабната организационна подготовка за преврата, включили са широк кръг от
хора. Следователно това си е опит за военен преврат. Едва ли имат основание
твърдящите, че това е псевдопреврат, организиран и проведен от Ердоган и
неговите близки хора. Но в съвременните условия, за разлика от времето на Кенан
Еврен, тайната на заговора, в условията на възможностите на ИКТ за връзка,
общуване, информация, но и за подслушване и проследяване за подготовката, с
участието на голям брой хора, не може да остане скрито. То не е останало скрито
и за верните на Ердоган хора и за самия него. И съвсем естествено той е знаел за готвения преврат и много вероятно
част от генералитета да е играел от двете страни на барикадата. Неслучайно в
първите часове бе оповестено, че това е преврат на полковниците и майорите. И
Еродган, без да е ясно дали е знаел българската практика на преврати и
контрапреварти, да е замислил, подготвил и реализира контрапреват. За
подготовката на контрапреврата говорят предварително съставените списъци на
участници и противници на Ердоган и те в най-невероятно кратки срокове, за
часове, и в пълен мащаб бяха арестувани. Чрез контрапреврата Ердоган си разчиства
окончателно пътя към абсолютната власт. Масовото излизане на хора по улиците на
Истанбул е предварително организирано действие с ударно ядро от скритата
политическа „гражданска“ гвардия, т.е. полувоенизирана организация на
привърженици. Към тях по българския
модел „Кой“ се присъединяват и абсолютно неорганизирани граждани от Истанбул,
районът, в който демократичните позиции и възгледи са по-широко застъпени сред
населението.
Международните сили реагираха по съвсем различен начин. И
е много прав проф. Чуков, който каза в едно от многото си интервюта, че САЩ са
знаели за готвения преврат и че успехът на преврата и неговия неуспех са все в
полза на САЩ. За това свидетелстват и първите американски изявления, които
оставиха отворена вратичка за признаване на победителите в преврата или в
контрапреврата. Огромната част от офицерите в турската армия, заемащи високи
командни длъжности, са американски възпитаници и са свързани с американските
тайни служби. Остава открит въпроса дали САЩ са информирали Ердоган за готвения
преврат, дали той и неговите хора сами
са го разкрили или и двете неща са станали почти едновременно. Русия, чрез изявленията
на Путин, още при първите съобщения се обяви в подкрепа на Еродоган, т.е. той очаква
чрез затоплянето на отношенията с Турция на Еродган и Израел да отслаби натиска
на САЩ, НАТО и ЕС към Русия. Германия, Франция и Европейският съюз останаха в
небрано лозе. Те не знаеха как да реагират и изчакваха събитията да покажат
победителя. Вероятно френските тайни служби са знаели предварително за готвения
преврат. Както посочва Мохамед Халаф, французите неслучайно затварят седмица
преди преврата посолството си в Турция.
Превратът
бе реален и не успя. Неуспехът се дължи не само и не толкова на изтеклата
информация и подготвения контрапреварт. Главната слабост е нерешителността на
водещите лица от турския генералитет. С това опитът за преврат силно напомня
опита за преврат срещу Горбачов, когато ГКПЧистите не бяха бързи и решителни в
действията. И в турския случай нерешетелността на висшите военни се оказа
решителна. Те се надяваха с решителността на полковниците и майорите да свалят
Ердоган и те да останат в сянка. Не е нормално при военнен преврат държавният
глава, министър-председателят, министрите на отбраната и вътрешните работи да
бъдат оставени на свобода, а да бъде атакувана празната зала на Парламента.
Полковниците и майорите, свикнали за всяко нещо да получават заповед от
генералите, се объркаха, когато на прицел им бе самолета на Ердоган и те можеха
с една ракета да предрешат събитията. Те чакаха заповед от генералите. А такава
не дойде. Сега генералите, полковниците и майорите остават на победената
страна. А някой известен пълководец някога бе казал: „Горко им на победените“.
Ердоган прояви смелост, решителност и направи огромен риск с пътуването със
самолета и кацането в Истанбул. Но рискът му се оказа оправдан.
По
същество в Турция имаше неуспешен опит за преврат и успешен контрапреврат.
Само бъдещето ще покаже как ще се разивят събитията и дали победата на контрапреврата
ще бъде от полза за развитието на турското общество, ще е от полза за външната
политика на САЩ, на Русия, на Китай и на ЕС.
Автор:
Анко Иванов
19.07.2016 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар