четвъртък, 21 юли 2016 г.

Президентската дилема на БСП



           Предстоят президентски избори. Изключително сложни и изключително непредсказуеми за БСП, но и за всички други политически партии. Политическата система е в цунг-цванг. И като цяло и като отделни политически партии. Дебненето за обявявано на кандидатурите, не е просто политическа хитрост, а дълбок израз на политическа немощ и до голямо степен безперспективност, независимо от бодряческите послания на политическите лидери. В българското общество има редица политически процеси, които малцина виждат, искат да видят и могат да видят. Става дума за следното:

        Първо. В българското общество (все още скрито) клокочи вълната на недоволството от политическата система, от политическите партии и държавните органи. Разочарованието от т.нар. „демократична политическа система“ е повсеместно. Все още не се осъзнава от масата хора истинската причина, поради което обществено не се развива, жизненото равнище не се повишава, разделението между богати и бедни достигна космически размери. Все още доминира разбирането сред голямата маса българи, че причината за това са крадливите и мързеливи народни представители, корумпираните или неадекватни министри, лъжливи партийни лидери, подкупните полицаи, прокурори и съдии и т.н. Да, това го има. Не решаващото е друго. Вече все повече хора започват да проглежда и да разбират, че твърде много неща скърцат в наложена в България неолиберална демокрация и икономическата безперспективност за малките държави. Това недоволство от политическата система и партиите се използва от различни манипулатори на българското „телевизионно общество“ за заемане на свободното политическо пространство (извън твърдите ядра на партиите) и обиране гласа на недоволството. Преди 15 години това бе Кобурга, преди 7 години това става Борисов. Сега се гласи нов обирач на гласовете на недоволните, най-вероятно Трифонов. Новият месия обаче няма да може да спаси страната Популизмът не е реална политика, тя е телевизионно масово внушение за бъдещи благословени дни, за просперитета на народа.  


            Второ. На българското общество му дойде до гуша до т.нар. „евроценности“. А това са: управление на страната от чужбина; потискане на народния суверенитет, подчиняване на българските национални интереси пред „евроатлантическите“; двойния стандарт в дейността на ЕС; за отродяване на българското образование; грижата за щастието на хомосексуалните двойки, на лесбийките, на кокошките; за повече пари за „бежанците“ и по-малко за българските работещи, безработни и пенсионирани бедни хора; за изправянето на краставиците и т.н. Българските политици не можаха да оценят правилно случилото се на Шипка на Трети март, когато около 100 000 души неорганизирани от никоя партия или държавен орган се събраха под влияние на чувството за национално достойнство. Тези 100 000 души освиркаха представителите на всички политически партии. В страната все повече започва да се чувства национално-патриотичен кипеж. Именно национално-патриотичен, а не националистически. Опитите на българските националистически партии (НФСБ, ВМРО и „Атака“) да използват този кипеж засега са неуспешни. Но ако политическите партии продължават да действат като последователи на чужда на българските национални интереси брюкселска политика, този кипеж може да избуи в неочаквана не само и не толкова националистическа, колкото в националистическо-неофашистка посока. 

     Трето. В страната непръснато, а вече и с рекордни скорости нараства икономическото и социалното разделение на обществото на два крайни полюса: огромна маса безкрайно бедни и онеправдани хора и малцина новобогаташи с огромни за мащабите на България богатства, хора които изнасят в чужбина националния продукт на България без да развиват българското национално стопанство. Мизерията на българите е безкрайна. В резултат от тази бедност и неравенство поколенията над 45 години вече съжаляват за социализма. Тогава нямаше такава бедност и такова огромно неравенство в обществото, когато всеки чрез своя труд можеше да си осигури някакъв приличен жизнен стандарт. Поколенията до 46 години, особено тези до 35 г. въобще нямат реална представа какво е било българското общество, дори не разбират, че може да се живее и под друг по-справедлив начин. И ако социалистическата партия не само на думи, но чрез дела не отстоява истинската лява политика, общественото недоволство ще я помете, ще я замести с друг представител на лявото политическо пространство.   

            Ето в такава напрегната вътрешна политическа обстановка ще се проведат президентските избори. При такава обстановка е много важно да се избере подходящия кандидат. Той трябва да може да отговори на тези три обществени проблема, напрежения и очаквания. Най-лошото за БСП е, че вътре в новия Национален съвет доминират хора, които на думи са за лява политика, а на дело са социаллиберали. Самите избори отново в значима степен ще бъдат манипулирани и опорочени под мълчаливото съгласие на прокуратура, съд, полиция и мощната организация на Цв.Цв. чрез познатите техники: заставяне (пряко или косвено) на държавните и общински служители да гласуват за представителя на ГЕРБ; корпоративното гласуване на фирмите, намиращи се под корупционното крило на ГЕРБ и масово печелещи обществени поръчки; техниката носене на чували с бюлетини (спомен от зала „Универсиада“); подправяне на протоколи; купуване на избирателни секции, арестуване в зала (спомен от зала „Арена-Армеец“) и т.н.   

            В тази ситуация БСП е изправена пред дилемата не само и не толкова с кого да се обединяват усилията за любимото на Нинова, Паргов, и др. (и виждащите се в огледалото образи на Овчаров и Гергов) пространство ляво-център, а какъв да е кандидатът – авторитетна партийна фигура или авторитетен безпартиен. Референдумът бе излишен и манипулиран. Не е нормално 52% да са за съюз с АБВ, но никой да не иска Първанов и Калфин за президенти, в номинациите на партийните организации и общинските конференции да ги няма техните имена. Апаратът на Националния съвет „добре си свърши работата“, показа очаквания от шефовете процент. Сега думата е за образа на кандидата за президент. Използваният подход за създаване на образ на кандидата за президент като антипод на Плевнелиев е неконструктивен. Трябва на хората да се каже, какво се очаква, с какви позиции да бъде кандидатът за президент. А той трябва е национално-патриотична известна в българското общество личност, с ясна българофилска позиция, на ясни пробългарски национални интереси; да е противник или поне да не е последовател на гибелната за България неолиберална икономическа и политика;  да е социално ориентирана личност, милееща за съдбите на хората в обществото и предимно за ясна обществена позиция за решаване най-крещящите социални проблеми, подкрепящ всякакви действия за издигане жизненото равнище; да не е обвързан с различни бизнес-структури и приватизационни схеми; да е човек на ясни позиции и търсене на общи обсъждания и действия, а не на противопоставянето. 

          От информацията, получавана от средствата за масово осведомяване и за дезинформация и манипулация, вече са ясни редица от обсъжданите в БСП кандидатури за президент на различни равнища. Прави впечатление прекомерно честото появяване на три от кандидатки пред екраните  на телевизиите. И то по повод и  без повод, във всякакви обзорни или тематични предавания, та се стигне дори до селфита в Интернет с леля Мара на село. Масово се тиражира от телевизионните екрани желанието и възможността жена да бъде ляв кандидат. И това съсредоточава вниманието към три жени от лявото пространство. Първата е омбудсмана Мая Манолова. Тя е човек на бързото говорене преди мисленето, представител едновременно на конфронтационната позиция от трибуната и на безкрайния компромис в задкулисието, най-близкия човек на най-яростния русофоб и натовец А. Найденов. В партия и при симпатизанти явно с русофилски и антинатовски уклон, тази кандидатура е априорно губеща. Втората е на Корнелия Нинова, пресният Председател на БСП, известна с противоборбството си с левия Миков (хем е против него, но е поне с него по говорене за лява политика), с участието в приватизационните действия на Иван Костов и Румен Овчаров. Тя правилно постъпи като заяви, че няма да се кандидатира за президент, макар че се опита да играе президентско антитеатро срещу Борисов. Трета е Илияна Йотова. Тя прекалено дълго получава огромната за българските условия европейско-брюкселска заплата, откъсна се от реалностите в политиката в страната и е явен изразител на мислите и препоръките на задкулисния кардинал Румен Овчаров. И не е случайно че се чувства евентуалното Овчарово влияние в българските телевизии за поредна порция от телевизионни изяви на Йотова.  

            Налага се да разгледаме и някои от кандидатурите на мъжете. Те са прекалено много, но аз ще се спра на четири от тях. Първата кандидатура е на Никола Паскалев. Тя първа бе тиражирана в общественото пространство. И срещна редица негативи. И правилно той заяви, че няма да е кандидат на БСП. Но в БСП сработи  телевизионното влияние. Пред телевизионния екран Паскалев стои много добре и създава впечатление на сериозен мъж, с ясни политически позиции.  И поради това някои организации на БСП, явно неразбрали неговото оттегляне, му издигнаха кандидатурата. Така е при телевизионната вътрешнопартийна демокрация. Активното му участие в свалянето на Миков му дава основания за някакви надежди. Ако реши, че „в интерес на исканията на хората“ ще се кандидатира, само ще разруши телевизионния си образ. Твърде много хора помнят неговите политически зигзази. Да ги припомним. Червеният кмет на Благоевград Паскалев става министър на жълтата партия НДСВ, без БСП да участва в управлението. Това е шизофренния синдром на Радан Кънев – хем си на власт, хем си в опозиция. БСП е в опозиция на НДСВ, но Паскалев от БСП е министър. След като разбра, че при министерстването не му дават „кокъла“, т.е. разпределението на еврофондовете, той напусна жълтото правителство. Появи се в президентството като съветник на Първанов. Поработи известно време и се разсърди и напусна по неясни причини.  Отново се яви на обшински избори и отново стана кмет на Благоевград. И тук започна едно противоборство с част от местните дейци  и по същество се разцепи организацията на БСП в областта. След това отказа да се яви на следващите избори и по такъв начин подари кметската власт в Благоевград на ГЕРБ. Такъв непостоянен и капризен политик явно не става за президент. Още повече, че публично обяви в Красно село, че е противник на лявото движение и левия завой на БСП, но конгреса прие леви позиции и документи.

             По мое мнение има трима други кандидати, които биха били добри за БСП и левите идеи като президент. Първият от тях е Михаил Миков, той е с голям политически опит, с ясни позиции против неравенството в обществото, за действена социални политика, за независима позиция пред европейските структури, против ембаргото срещу Русия и загубите на българската икономика, против трансатлантическото споразумение  и т.н. Той активно участва в няколко много важни решения за положението в страната. Сред тях се отличава спирането на възможността (искана от Борисов, ГЕРБ, БНБ, Чобанов и задкулисните структури) за данъчна ваканция. Позицията на БСП и предимно на Миков спаси страната от финансов фалит.  При сегашната политическа ситуация, доминиращите в Националния свет социаллиберали няма да допуснат социалиста Миков да е кандидат за президент.  
               Другият добър кандидат, може би най-добър е Янаки Стоилов. През всичките години на прехода той бе на ясни и силни леви позиции, бе против подчиняването на политиката на задкулисните икономически интереси и групировки. И той както и Миков не е замесен в нито един бизнес-скандал  или в някаква материална приватизационна или някаква друга далавера.  Той е активен участник в законотворчеството и приемането на Новата Конституция, на стотици закони, участник в множество международни срещи и прояви, в контакти със социалисти от множество европейски страни.  Той има ясни патриотични нагласи, привърженик е на диалога в политическите отношения, а не на конфронтацията. А това след Плевналиев е едно от важните политически качества за президентската фигура. В няколко гласувания в Народното събрание той имаше смелостта да се противопостави на грешни решения, особено това за избора на Делян Пеевски, тогава, когато други, сего в ръководството и кандидатки за президент Нинова и Манолова гласуваха заедно със Станишев за Пеевски. Но подобно на кандидатурата на Миков и  тази кандидатура няма как да мине в Националния съвет на БСП. Огромната част от Изпълнително бюро са върли идейни противници на Стоилов и Миков и в сегашната ситуация за тях няма реален политически шанс кандидатурите им да бъдат издигнати. Още повече, че харесваните от Овчаров и Нинова АБВ, вече ясно казаха, че няма до подкрепят политическа партийна кандидатура на БСП, като ответен удар срещу искането на Нинова в кандидатурите на лявото обединение да не са Първанов и Калфин.

            В сегашната политическа обстановка от посочените от организациите на БСП кандидатури най-подходяща е тази на проф. Андрей Пантев. В това отношение се солидаризирам с изразеното мнение в Поглед.инфо от Румен Петков.  Той добре го е охарактеризирал и представил. И без да повтарям дословно, а само в кратко резюме ще посоча неговите предимства.  Първо. Той  безспорен ерудит, учен-историк с голяма известност в страната и в чужбина, постигнати не с купуване с пари, не с протекции, не с политически влияния, а с личните са качества и умения. Второ, проф. Пантев е безспорен родолюбец, патриот, с напълно реалистична оценка за плюсовете и минусите на българската история, с липсата на каквато и да и фобия против други народи и етноси, радетел за патриотичното възпитание на младите хора.  Трето, проф. Пантев е социално съпричастен с бедственото положение на българския и народ и винаги открито поставя нерешените въпроси на българското общество, както в печатното си слово, така и в речите си в Народното събрание, а и пред студентите си. Четвърто, Пантев винаги взема ясна позиция, независимо от някакви партийни решения и предначертания. Особено ясна и силна бе позицията му за войната в Ирак. И ако сега Блеър си посипва главата с пепел за грешния ход в тази война, ако Първанов си трае за войнолюбивите си изявления и посещения на в българския военен контингент в Ирак, Пантев може да се гордее с принципно избраната и отстоявана вярна позиция, в съответствие с международното право.Той не членува в партия и това е неговата сила. Гласува за или против, без да се съобразява с мненията и разпорежданията на президента Първанов и решението на парламентарната група. Пето, проф. Пантев не обича политическото „дръвчене“ (негов израз), а предпочита конструктивното обсъждане на проблемите. Той набра много опит чрез работата си в Народното събрание и няма да е новак в политическата сфера като Стоянов и Плевнелиев. Това е фигура, която може да ообединява.


            Сега от мъдростта на Националния свет на БСП зависи избора на кандидата за президент. Най-нормалното е да очакваме, че те ще надхвърлят личностните си егоистични, задкулисни  и конфронтационни мнения и позиции и че ще изберат верния кандидат. Ако решат да е партиен, пред тях са убедителните кандидатури на Стоилов и Миков. Ако решат да е необвързан с партията човек, едва или има по-добра кандидатура от тази на проф. Пантев.

                 Автор: Анко Иванов


21.07.2016 г.    

Няма коментари:

Публикуване на коментар