събота, 25 февруари 2017 г.

Предизборно икономическо баламосване




            Остава месец до изборите и политиците ги обхвана предизборното бръщолевене. Всички говорят уж на различен политически и икономически език, ама май че не ни казват истината, а се въртят, както казват руснаците „вокруг до около“, (т.е. без да се засяга същината на въпроса), само и само да не кажат истината. А както бе казал още преди около 2500 г. Аристотел: „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа“. Колкото и да ги уважавам политиците, независимо от кой спектър са, „истината ми е по-скъпа“.  И трябва да видим същината на ситуацията. Истината е винаги субективна. Но има и истини, очевадни и очеизвадни, които се доближават до обективната истина, до действителното състояние в обществото.  Гледайки, слушайки и четейки коментарите на едно сутрешно предизборно надприказване (24.02.2017) между бивши министри от две противоборещи се партии – Горанов (ГЕРБ) и Стойнев (БСП), останах с неприятното усещане, че ме баламосват. Често подобни баламосващи послания за промяна на статуквото на българската бедност правят и редица други политици, неолиберални икономисти, високоплатени журналистки и т.н. А някой иска ли да бъда балама?
            Главният белег на сегашното състояние на обществото в България е огромната бедност, огромното неравенство, голямата социална и икономическа несправедливост и като резултат от това е огромната емиграция, развихрянето на криминалната престъпност, корупцията и демографската катастрофа. Поради това хората са недоволни от политиците, които управляват страната през последния четвърт век. Огромната маса българи искат промяна на сегашното неолиберално статукво, правещо богатите все по-богати, а бедните все по-бедни. Извънредните парламентарни избори поставиха политическите партии пред дилемата – промяна или политическа смърт. И всички, като в църковен хора заговориха за промяната на статуквото на масовата бедност, за обрата и за преодоляване на неолибералното глобалистко статукво. И всички се въоръжиха със социалното слово, с „грижата за народа“. И се започнаха едни разработки и утвърждавания на социално обагрени предизборни платформи за чудо и приказ. Заливащото ни огромно социално ориентирано многословие е с все уж верни и правилни неща, но по своята същина са приоритети и стратегии за запазване на статуквото. Важното в този телевизионен диспут бяха няколко манипулации, няколко клишета, упорито насаждани на българската общественост като принципи за развитието на страната.
Първата манипулация е, че „за да има по-големи доходи трябва да има растеж на икономиката.“ Но това е само част, малката част от истината. Вече двадесет години българската икономика е в растеж, кога по-голям, кога по-малък, но растеж. През това време нараства средната работна заплата. И уж всичко е наред. Растежът на средната работна заплата е като средната температура в болницата. Индивидуалните и груповите стойности са много различни. За някои тази температурна е нормална, но за мнозина други е смъртоносна. Има растеж, но се увеличава делът на хората под равнището на прага на бедност, изчерпват се голяма част от личните спестявания, от заделеното „за черни дни“. У хората все повече се утвърждава усещането за бедност, за несправедливост в разпределението на богатствата. И безкрайно продължава емиграцията на трудоспособно население от страната, безкрайно се задълбочава демографската катастрофа. А икономическият растеж е белег за нарастване на произвежданото в страната богатство. Има растеж на произведеното национално богатство има, но реален растеж на доходите на огромната маса хора няма. Следователно икономическият растеж е само предпоставка, само възможност за растеж на доходите.
Второто манипулативно внушение, е че доходите на хората се създават от икономиката. А тя не расте ей така, от само себе си, от слънцето, влагата и почвата. Растежът се осигурява от работещите хора, а не от икономиката. Главното в растежа е производителният труд. Чрез него се преработват природните ресурси и се създават материалните блага и услуги, необходими за хората. Капиталът осигурява по-големи възможности за по-производителен труд. Доходите на хората се създават от самите хора. Работейки те създават материалното богатство на обществото, произвеждат стоки и услуги, а чрез пазара се остойностява новосъздадената добавена (принадена) стойност. Доходите на хората се създават от техния труд, но при наличието на определени природни и обществени условия. Икономиката е продукт на обществените отношения между хората. Произвеждайки нови продукти и услуги, хората влизат в преки и опосредствани отношения помежду си, но не само икономически, но и социални и политически.
Третото манипулативно внушение е, че „доходите не се създават от политиците“. Да, доходите се създават чрез труда на хората, в сферата на икономиката. Но те в изключително голяма степен зависят от политиците. На В. Горанов някой трябва на прост, т.е. на обикновен български език да му обясни, че икономика без политика няма, че политика без политици няма. Не е нужно да се впускаме в теоретични разглеждания на връзките между икономика и политика. По отношение на доходите решаваща роля имат две неща. Първото от тях е равнището на обществената производителност на труда. Да, в България равнището на производителността на труда е ниско, но и доходите са два пъти по-ниски от достигнатото равнище на производителност на труда. Следователно има крещяща несправедливост. Политиката, осъществявана от българските политици през прехода е да се поддържа ниско равнище на доходите за да се привличали уж чуждестранни инвеститори, примамвани от ниската цена на труда. Да, но нещо на хоризонта не се забелязва опашка от чакащи чуждестранни инвеститори. Обратното е по-вярното. Чуждестранните инвестиции все повече намаляват. Но ниското равнище на доходите не стимулира собствениците на производствените предприятия да влагат средства за повишаване на производителността на труда. Тях ги устройва ниското равнище на доходите, при което реализират значими печалби. Другото, най-важното и решаващо за равнището на доходите е разпределението на произведената добавена стойност. А то става по два начина – чрез прякото и браншовото договаряне между наемния труд и капитала (собствениците или упълномощените техни представители) и преразпределение чрез данъчната система за осигуряване на социалните дейности в обществото. И двата начина сега са в ущърб на наемните работници. А разпределението на добавената стойност зависи от провежданата от политиците финансова и данъчна политика. Политиците да бъдат любезни  и да не се извиняват с икономиката, че уж само от нея зависело равнището на доходите. Политиците чрез реализираните в обществото политики влияят върху развитието на икономиката, икономическия растеж, но и пряко върху равнището на доходите. 
Четвъртото манипулативно действие е премълчаването, с което неолибералните и социаллибералните български политици „предпазват“ огромната маса от хора, е че разпределението на произведеният нов обществен продукт, разпределението на добавената стойност е крайно несправедливо. Лъвският дял от добавената стойност отива в собственика (капиталист, буржоа, предприемач, частник, главен акционер и т.н.), а мизерна минимална част, недостигаща за примитивно жизнено равнище е отредена за производителя на това богатството. Това положение марксистите наричат присвояване на произведеното богатство. И тук е ролята на политиците чрез множество механизми да регулират тези разпределителни отношения между капиталист и наемен работник. В общественото пространство циркулира като механизъм само равнището на минималната работна заплата. Да, тя трябва да се повишава значимо през следващите години, а не само символично. Политиците могат да се намесват по-решително в решенията на т.нар. Тристранка, а не да оставят вълка (капитала) да се договаря с агнето (наемния труд). Същността на вълка (капитала) е стремежът към максимални печалби на всяка цена и при минимални разходи за труд. Изсветляването на българската икономика, решителното намаляване на присъщия на неолибералния капитализъм сив сектор, също ще се отрази пряко на доходите, но и на постъпленията в държавния бюджет, чрез които се решават важни социални въпроси като образование, здравеопазване и т.н. Това, от което бягат българските политици е разширяване на държавния сектор в индустрията, чрез който ще се въздейства за намаляване на бедността не само чрез разкриването на работни места, но и върху разпределението на доходите: чрез отчисленията за държавния бюджет (75%) при мизерните 10% за частния капитал; чрез повишаване на трудовите възнаграждения на наетите в държавния сектор. Увеличаването на заплатите в държавния сектор неминуемо ще предизвика увеличаване на доходите в честния сектор на стопанството на България. 
            Предлаганите ни предизборни платформи, независимо от използваната словесна еквилибристика, в огромната си част не предлагат реално увеличаване на доходите на наетите работници. Сега всички предизборно използват социална реторика, но предлаганите социални мерки имат характер не на промяна и замяна на неолибералната политика със социално ориентирана такава. Предлаганите от ГЕРБ, РФ, Воля, ДПС, БСП  и др. предизборни платформи в по-явна или в по-скрита форма отстояват интересите на капитала. Малко по-ляво от обикновеното звучат предизборните послания на новия лидер на АБВ, но те не почиват на реалистичност. Самият факт на коалирането с „Движение 21“, което е социаллиберално по своята идейна същност (прословутото няма ляво, няма дясно) показва реалните намерения на центристка, а не за лява политика. Силно лява забежка към социалната реторика правят и патриотарите. И неслучайно в-к „Сега“ написа, че предизборните платформи на ГЕРБ и БСП в сферата на икономиката са почти еднакви.  И ако поддържането на дясната неолиберална политика  е присъщо на десните (РФ, ДСБ, Да България и др.) и популистките (левите забежки на дясната ГЕРБ и безбройните малки партии и движения) партии. Това обаче е недопустимо за обявяващата се за лява партия БСП. Да тя е лява по своя състав и симпатизанти, но има ръководство овладяно от десни кариеристи, стабилно подпирани от нови капиталисти със социалистическо потекло.
             Да, истината ми е по-скъпа от посланията на политиците, от изказите на Борисов, Нинова, Каракачанов, Трайков, Москов и т.н.. Не искам да изглеждам балама. Така както започна предизборната кампания, вероятно така и ще завърши – с победа на сегашното неолиберално статукво. А промяната, радикалната промяна на обществените отношения в страната е крайно необходима. Сега е време избирателите да мислят преди да гласуват, а не след това да се вайкат. Хора бдете, отново ни баламосват. Ако на някои им харесва, нека да следват баламосващите телевизионни предизборни послания на тези политици.
25.02.2017 г.

Анко Иванов – д-р по философия

Няма коментари:

Публикуване на коментар