понеделник, 17 април 2017 г.

Френският политически кръстопът




            На Франция и предстоят изключително важни президентски избори. В тази страна президентът има много големи правомощия и това до голяма степен предопределя бъдещото развитие на страната. Във Франция има съществени изменения в обществените настроения и нагласи. От политическата ситуация във Франция може да се търсят изводи и поуки и за българските политически партии. Сравнението е неизбежно, понеже са общи политическите условия в България, Франция и Европейския съюз (ЕС), общи са икономическите основи на политиката (неолиберализъм в действие), макар че е различно жизненото равнище на населението. Общото е, че ножицата в доходите е много голяма. Кандидатите за президент на Франция могат да бъдат групирани на десни, центристи и леви.
           
Дясното политическо пространство
е с два по-ярки кандидата и няколко с по-малка политическа тежест. Сред тях е Франсоа Фийон (фр. François Fillon) – бивш Министър-Председател на Франция (2007-2012 г.) от партията на Републиканците (Les Républicains) и ЕНП. На предварителните избори Фийон изпревари Саркози и Ален Жюпе. Предизборната му програма е в духа на идеите на Маргарет Татчър и е с насока към икономически промени и привличане на вярващите католици. В парламента Фийон гласува против закона за гей-браковете и се обяви за защита на християнските малцинства в Близкия изток, против санкциите срещу Русия, за европейски отбранителен съюз, в който водеща роля да имат Германия и Франция.
Другата силна дясна кандидатура е тази на Мари Льо Пен (фр. Marine Le Pen). Тя е кандидат на Националния фронт (НФ). След 2012 г. тази партия бележи възход, независимо от масовата медийна и политическа кампания срещу нея. По същество нейната икономическа и социална програма е либерално-консервативна, но в защита на френското и на интересите на Франция. Тя е за поддръжка на френския бизнес и негов приоритет пред чуждестранните компании, за развитие на средния и дребния бизнес чрез намаляване на данъците, прекратяване на имиграцията на хора от неевропейски страни, възвръщане към традиционните френски ценности, премахване на антируските санкции като вредни за френската икономика и др. Един от главните акценти на предизборната и платформа е критиката към ЕС: „Евросъюзът умря, но той самият още не знае за това“. Тя, предлага да се проведе референдум за излизане от ЕС. Евросъюзът по нейните думи е неспособен да защити Европа от ислямския фундаментализъм. Тя иска ЕС „да върне независимостта по четири пункта: граници, валута, икономика и право“. Мари Льо Пен е изразител на недоволните от глобализацията и превръщането на Франция от Велика сила в помагач на САЩ и втора цигулка на Германия. Главният проблем на Мари Льо Пен е преодоляване на стереотипа, че тя е краен радикален националист, каквто в действителност е нейния баща. Тя е за вписване в системата, а не против нея. Появи се и компромат за Мари Льо Пен за използване на пари на Европарламента за заплати на членове на нейната партия.   
С някои уговорки към дясното пространство може да се отнесат и бившия сподвижник на Саркози Франсоа Аселино (фр. François Asselineau) от Народният републикански съюз (фр. Union Populaire Républicaine“) и Жак Шеминад (Jacques Chaminade) от партията „Солидарност и прогрес“ (Solidarité et progrès).
            Центърът на политическото пространство
във Франция в навечерието на изборите е представен от няколко партии, но се отличава новото (август 2016 г.) движение „Напред“ (фр. En Marche!) на Еманюел Макрон (Emmanuel Macron), наричано още „прогресисти“. То набра скорост и Макрон зае едно от челните места в социологическите проучвания. До средата на 2014 г. той е неизвестен за французите инвестиционен експерт, назначен от Оланд за министър на икономиката, промишлеността и цифровите технологии. Две години по-късно напуска. По оценката на избирателите заема място в центъра с оценка 5.2. Основните му политически послания са по същество за запазване на статуквото във френската политика и икономика. Подобно на Валс, Макрон е привърженик на социаллиберализма (т.нар. „Трети път“ на Блеър и Шрьодер; т.е. „няма ляво, няма дясно“). Френските леви го наричат „Копипейстът на Тони Блеър“. Макрон е за отказ от социалните искания и е за подкрепа на капитала. Бившият социалист напада левите и предлага да се направи по-гъвкав за работодателите пазара на  работната сила, да се промени статута на държавните служители и т.н.. Той е за поддръжка на предприемачеството и конкуренцията, но е за създаване на нова „смесена система“, която да отразява „социалния прогрес“. За него животът на предприемача е често пъти много по-тежък от тази на работника. Предлага: намаляване на бюрократизма и регламентирането на всичко; ликвидиране на егоизма и привилегиите на елитите; преосмисляне на ролята на държавата, която трябва все „повече да съдейства и по-малко да забранява“; намаляване на разкола между обучението в различните образователни учреждения и между големите градове и периферията, „офранцузяване“ на имигрантите-мюсюлмани. Защитава тезата, че глобализацията е обективен процес и Франция не може да остане извън него. Привърженик е на задълбочаването на европейската интеграция, създаването на общ бюджет в еврозоната, министерство и министър на финансите на ЕС. Дори пренебрегва френската културна идентичност: „няма френска култура, а само култура във Франция и тя е разнообразна.“ Макрон се опитва да обедини целия центристки електорат – от лявоцентристи, през центристи до десни центристи и част от традиционните леви социалисти. Неговият телевизионен образ е благоприятен – млад, с добър външен образ, спокойствие и увереност, използване и на лява и на дясна риторика, гъвкаво реагиране на бързо променящата се политическа ситуация. Налагането му като основен претендент за президент до голяма степен се дължи на консултантите от т.нар. група на „бостънците“, работила преди това за Оланд (2012 г.). По същество предлаганият образ (политтехнология) на Макрон е отговор на потребността от нови лица във френската политика. Избирателната кампания на Макрон прилича на маркетингово „предизборно предприятие“. В компроматната война е упрекван, че като министър е похарчил за себе си 120 хил. евро (за обеди и срещи с различни хора), т.е. за създаването на „Напред“, както и за лобиране за „Дженерал Електрик“. 
В центъра се позиционира и „Събуди се Франция“ с лидер и кандидат за президент Никола Дюпон Айган (Nicolas Dupont-Aignan), с позицията: против еврото, водещо до безработица и дълг; за връщане на националните граници; поддържане на свободното предприемачество и голям частен сектор, но без отнемане на социални права.
             Лявото политическо пространство
е с главната политическа сила Социалистическата партия (Parti Socialiste; ФСП). След отказа на Ф. Оланд (François Gérard Georges Nicolas Hollande) от втори мандат очакванията бяха, че кандидат ще бъде Мануел Валс (Manuel Carlos Valls Galfetti), наричан „левият саркозист“. Предварителните избори отхвърлиха не само Валс, но и социаллибералната политическа линия на Оланд и Валс, и възприеха връщането към традиционните социалистически позиции, представлявани от Амон. За Бенуа Амон (Benoît Hamon) в-к „Либерасион“ написа „Оня малкия стана голяма работа“. Считан е за последовател на сенатор Бърни Сандерс. Той е политик, израснал и утвърдил се в ФСП партия, бивш ръководител на Движението на младите социалисти и работник в апарата. Прокарва закон за пенсионните осигуровки на работниците, разширяващ солидарността и защита на потребителите. Напуска през 2014 г. правителството. Програмата му е с приоритети: защита на правата на работещите; гражданските свободи и опазване на природната среда. В своите послания той е намаляване на работното време до 32 часа и ратува за повече справедливост. Амон е за отмяна на антиработническия закон на правителството на Валс (Закона Ел-Хомри). В неговата предизборна програма се предвижда данък на продукцията, произвеждана от роботи за да се компенсират загубените работни места и доходи на работниците. Предлага конституционна защита на общите блага за обществото – водните ресурси, въздуха и биоразнообразието. Главното в програмата на Амон е триетапното въвеждане, независимо от материалното положение на хората, на безусловен ежемесечен базов доход, включващ: увеличаване на размера на държавната помощ до 600 евро; изплащане на безусловен доход на всеки на възраст от 18 до 25 г.;  след 2022 г. изплащане на всеки по 750 евро. Той е против глобализма, но и против Русия и Путин, за признаване на Палестина и т.н. Амон успя да привлече в своя подкрепа зелените и програмата му включва идеите им за конституционна реформа с цел преминаване към Шеста република, намаляване правата на президента, постепенен отказ от ядрена енергетика и увеличаване инвестициите за зелена енергетика.Упрекват Амон за предимно за недостатъчното разкриване на възможностите за осигуряване на средствата за предлаганите мерки. Върху неговата кандидатура тежи негативната обществена реакция от провала на политиката (под етикета социалистическа) на Оланд.
Сред левите кандидати за президент на Франция се отличава Жан Люк Меланшон (Jean-Luc Mélenchon). Някои неправилно го определят като крайно ляв без да отчитат още по-левите троцкистки и маоистки организации. Меланшон се придържа към идеите на Жан Жорес и концепциите за: демократически социализъм, републиканизъм, антикапитализъм, антиглобализъм и  екологизъм. Неговите идейни позиции са сходни с тези на Джереми Корбин от Лейбъристката партия на Великобритания и на Левите в Германия. Бившият журналист и министър, а и сегашен евродепутат, напуска СП през 2008 г. На изборите през 2012 г. получава 11%. През 2016 г. създава движението „Непокорна Франция“, нещо подобно на „Подемос“ в Испания и „Сириза“ в Гърция, но с екологически акцент. Той е противник на неравното разпределение на богатството в обществото, на съществуващия конституционния ред. Заявява, че Франция е „президентска монархия с олигарси във властта“. Неговата програма предвижда 32 часова работна седмица, безплатно здравеопазване. Счита публично-държавното партньорство за пагубно. Ратува за това във Франция да няма бездомни хора. Счита, че държавата трябва да бъде силен фактор за развитието. Намира, че ЕС в сегашния му вид съдейства за свръхексплоатацията  и ако тотално не се промени, трябва да се излезе от него. „Недопустимо е капиталистите от Брюксел да ни диктуват какви социални и икономически преобразования да провеждаме в страната“. Противник е на зоната за свободна търговия между ЕС, САЩ и Канада. Не е съгласен с Путин, но е против санкциите срещу Русия. 
            В лявото политическо пространство са още Филип Путу (фр. Philippe Poutou) от Нова антикапиталистическа партия (Nouveau parti anticapitaliste) и Натали Арто (фр. Nathalie Arthaud), кандидат на „Работническа борба“ (фр. Lutte Ouvrière).
Предизборната обстановка
във Франция е сложна. В страната има остра политическа борба, която с внимание се следи от европейската общественост, тъй като изборите във Франция и Германия ще очертаят развитието на Европа. След Брекзит и победата на Тръмп, след неправилната политика на ЕС и Меркел Оланд за миграцията и нарастването на екстремизма се формира нова политическа обстановка. От регистрираните 11 кандидати вниманието се съсредоточава върху 5 от тях: Мари Льо Пен, Макрон, Фийон, Меланшон и Амон. Все още около една трета от изявилите желание да гласуват не са се определи. А това прави резултатите непредсказуеми. Политическата вълна на всеобщо недоволство може да доведе до някои неочаквани резултати. Франция е на политически кръстопът. Традиционното разделение на партиите на десни, центристи и леви вече е променено. Формират се вътрешни обособявания и противоречия в дясното между глобалисти-неолиберали и национално-консервативни либерали, между евроскептици и еврооптимисти. Главната ос на противоборството на десните Фийон и Мари Льо Пен е между глобалисткия неолиберализъм и националния консервативен либерализъм. Самите френски избиратели по изследването на  фонда „Жан Жорес“ по десетстепенната скала определят като десни Мари Льо Пен (9.1) и Фийон (8.1). В лявото разломът е между глобалисти-социаллиберали (Оланд, Валс и др.) и традиционни социалисти (Меланшон, Монтебур, Амон и др.). Почти изчезнаха традиционните центристи. Центризмът стана еклектика на дясно и ляво, сливане на крайни леви и десни позиции.
            Предизборният дебат с участието на всички кандидати бе проследен с интерес не само във Франция. Социологическите агенции, телевизии и вестници направиха допитвания за победителя в този дебат и разбира се, всеки през своя политически филтър (особено онлайн-гласуванията) дадоха различни резултати. Компанията Elabe посочи като победител Меланшон с 25%, следван от Макрон 21%, Фийон 15%, Мари Льо Пен 11% и Амон 9%. Според „Фигаро“ Фийон има 52%. Особено внимание  в дебата е отделено на отношението към ЕС. С изключение на Макрон, всички останали подлагат на остра критика ЕС, а Льо Пен и Меланшон предлагат и излизане от ЕС. Всички кандидати остро критикуват досегашната френска политика. Проличават и крайните противоположни позиции.
            Социалистическият кръстопът
като че ли е най-сложен и най-драматичен. Традиционно, до преди 30 години имаше две основни водещи леви сили – Френската комунистическа партия (ФКП) и ФСП. Сега е слабо влиянието на ФКП.  И сега тя, чрез обединението в Левия фронт обикновено гласува за кандидатите на ФСП. Основна политическа сила в лявото пространство е ФСП. Управлението на Оланд, неговото превръщане в своеобразен „вицеканцлер“ на Меркел,  доведе до много сериозни негативни нагласи срещу СП. Френските социолози използват термина – балканизация на лявото, т.е. разпокъсване и междуособни борби. Вътре във ФСП има същностно идейно разделение.  Напуснаха партията и създадоха свои движения Меланшон и Макрон. В предизборната обстановка вътре се оформиха привържениците на Валс (дясно) и Монтебур (ляво). Левите се обединиха около кандидатурата на Амон, а десните подкрепят Макрон.  Това почти сигурно означава много нисък резултат за ФСП. Както пише френският вестник „Експрес“ Макрон, Меланшон и Амон формираха своеобразен „Бермудски триъгълник“, „зона на турбулентност“ на ляво ориентираните избиратели. Резултатите от предизборния диспут показват, че най-малки са шансовете на Амон. В лявото пространство избирателите са объркани. По социологически данни над 40% не са се определили. Последните изследвания (IFOR) на предизборните нагласи на французите показват, че французите считат Меланшон като кандидата, който най-добре изразява левите ценности (44%), следван от Амон (31%) и Макрон (21%). Причините за спада на доверието в социалистите и Амон са: провежданата политика на Оланд за подкрепа на бизнеса срещу интересите на наемните работници; невярната политика по отношение на имигрантите в ЕС и Франция; превръщането на френската  политика в помощник на Меркел и подценяване на националните чувства на французите.    

Президентските избори на 23 април във Франция ще окажат влияние върху резултатите от следващите избори в другите държави-членки на ЕС. Макар и да не могат да се правят преки паралели с България, тези избори ще покажат общата европейска тенденция за развитие на обществото, за степента на промяната в съответствие с новите потребности и интереси на гражданите на Европа и на отделните държави.

Послеслов: Обзорът на предизборната ситуация във Франция е изготвен
                    по материали от чуждестранния печат и Интернет

17.04.2017 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент

Няма коментари:

Публикуване на коментар