Ех, свободата Санчо е ... далеч от Пловдивското БСП

              Чета (24.04.2017) в един от многобройните сайтове, че „Пловдивските социалисти застанаха зад Гергов“. Поводът за застанат „зад Гергов“ е тристранната среща Гергов-Дончев-Цацаров и последвалата оставка на Гергов от Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП. Чета и се сещам за Сервантесовото разбиране за свободата. „Свободата Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето.“

        За да разберем същността на станалото с оставката на Гергов и последвалата подкрепа от „пловдивските социалисти“ можем да потърсим отговорите на множество въпроси. Сред тях са:

Кои са участниците в срещата? Това е среща за решаване на политически и медийни проблеми в навечерието на избори и вероятно е използвана като политическо средство за въздействие срещу Главния прокурор или от Главния прокурор срещу единия от олигарсите. Многократните опити на Гергов да внушава, че това е приятелска среща на кафе са несъстоятелни. Тези опити за внушение са само средство за прикриване на нелицеприятния факт от разкриването на елемент от задкулисието, елемент от „паралелната държава“. Кои се срещат? По думите на самия Гергов той и Дончев са семейни дългогодишни приятели. Това от една страна, а от друга – Гергов и Цацаров са отдавнашни пловдивски познати и приятели и вероятно много тясно свързани чрез масонската ложа „Слънце-Ориент“. Но Дончев и Цацаров са от двете различни страни на барикадата: следствен и прокурор.  Оставам на страна въпроса защо Главния прокурор е приел да отиде на среща със следствен бизнесмен. Може би не е могъл да откаже на своя приятел Гергов. Следователно има някакви зависимости между двамата. Дали е така, те самите си знаят най-добре. Гергов обаче упорито мълчеше, че се срещат хора, които пряко или непряко участват в политиката, в политическите и държавни решения в страната. Гергов, като виден социалистически функционер, Дончев (Председател на Управителния съвет на работодателската Стопанска камара) като участник в Тристранката, в която се решават важните социални въпроси в държавата. Какво ги свързва тези тримата – приятелството, „задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости“ (Сервантес), политическият или финансовият интерес? Най-вероятно и трите.

Кои са „пловдивските социалисти“? Пловдивските социалисти (от града и областта) са важна част от структурите на БСП. В над стогодишната история на БСП пловдивските организации са играли много важна роля, били са много важно звено на БРСДП, на БРП, на БКП и сега на БСП. Като „пловдивските социалисти“, „застанали зад Гергов“ са представени (по публикацията) „шефовете на 17 общински, 6 районни и на градската организация“ ръководни дейци. А за да вземат своето решение да застанат „зад Гергов“, те дали са се допитали до многохилядната членска маса на БСП в Пловдив и Пловдивска област? Разбира се, че за ден-два това е невъзможно. Дори е невъзможно да съберат Общинските и районните съвети, които да им делегират подобно правомощие. Следователно те изразяват само лично мнение. А тяхното лично мнение вероятно не съвпада с това на огромното партийно мнозинство. Те са само 27 преки участници в избора на Нинова за Председател на БСП. Но освен това, те внушиха (манипулираха, принудиха) или образно казано „купиха“ още 36 делегати, които да подкрепят Нинова на втория тур на избора на Председател на БСП. Да напомним гордостта на Гергов, че 63 делегати от Пловдив единно са гласували за Нинова. А тези партийни дейци щом застават на страната на Гергов дали осъзнават, че те са били политически инструмент в голямата игра за овладяване на председателското място в БСП? А нямат ли чувството за раздвоение на личността: гласуваш за Нинова – пишеш декларация против Нинова?

А в какво и за коя или кои  позиции са подкрепили Гергов?  Тук има много въпроси, на които самите тези дейци могат и трябва да отговорят на пловдивските социалисти. Разбираемо е, че тези пловдивски дейци са благодарни на Гергов за материално-финансовата подкрепа на Общинските и районните съвети на БСП в Пловдив и Пловдивско, а може би и лично за самите тях. Това дали е форма на купуване на политическо влияние? Подкрепиха ли „пловдивските социалисти“ Гергов за задкулисната среща (кафепитие по Гергов)? Подкрепиха ли „пловдивските социалисти“ Гергов за пазарлъка (търговията с техните гласове) с Нинова за пост, за водещото място в коалиционната политика на БСП? Подкрепиха ли „пловдивските социалисти“ Гергов за приватизацията на Пловдивски панаир, на х. Санкт-Петербург“ и т.н. приватизационни сделки? Дали подкрепят Гергов за приятелството му с всички противници на БСП и особено за приятелските му и задкулисни връзки с Първанов и Борисов. А да си припомним, че предложението на Б.Б. Нинова да стане Председател на Народното събрание е препратено до нея чрез Гергов. Май, че го подкрепиха за „пиенето на кафе“. В крайна сметка го подкрепиха за всичко явно и задкулисно.

Най-важният въпрос е за свободата на личното мнение, личната позиция и личното политическо действие. Оказа се, че Пловдивската организация, чрез нейните избрани делегати на Конгреса бяха въвлечени в задкулисна манипулация на избора на Председател на БСП и по същество в подмяна на същността на политическата линия на БСП от лява социалистическа в социаллиберална. И бяха лишени или по-точно се самолишиха от свободата на мнението и самостоятелността на решението. А „лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека“ (Сервантес). Да отстояваш свободата и независимостта си в решенията и действията, особено в политическа партия е висша ценност, ценност, която пловдивските делегати на Конгреса на БСП потъпкаха под влияние на Гергов.  А трябваше да направят добро за партията си като подкрепят и гласуват за политически личности, а не под внушение и чувството за благодарност. Добродетелта, правенето на добро не само за партията, но и за обществото е висша партийна и общочовешка ценност. Ако въобще някога са знаели, забравиха думите на Сервантес: „добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта“.

Гласуването на Конгреса на БСП за Нинова по задкулисни договорки не бе добродетел, макар че направиха добро на самата Нинова и на участниците в задкулисните договорки – дадоха им по-високи партийни постове и възможности за личностна медийна изява. Но по  същество не направиха добро на собственото си достойнство и най-вече на българския народ. Защото и Нинова и Гергов и другият попечител на Нинова и вече пряк противник на Гергов (Р. Овчаров) са яростни защитници на неолибералния експлоататорски модел на развитие на българското общество. А българите очакваха на тези парламентарни избори БСП да предложи истинска лява радикална платформа за промяна на обществото. А с одобрението на Гергов, Търновалийски и другите пловдивски дейци бе направена политическа фризура на глобалисткия неолиберален модел на развитие на обществото. И българските избиратели вече нямаше реално какво да избират. Статуквото победи, промяната пак се отложи. В резултат победиха интересите на олигарсите, включително и на Гергов и Дончев.

            Известна е максимата и обективната закономерност, че в политиката стремежът към власт обединява властолюбците. Упражняването на партийната или държавна власт, както и поражението, разединяват властолюбците. В Изпълнителното бюро на БСП настана време разделно. Първоначално  бяха отстреляни под давлението на главния сив кардинал (с измислен организационно-уставен подход)  „старите лъвове“, които бяха спирачка към провеждането на дясна конформистка политика. След това от ИБ бяха „отстреляни“, привържениците на кандидатурата на Мая Манолова за президент. А след поражението на парламентарните избори дойде редът и на олигарха. Да се готвят следващите властолюбци. Десните в БСП са мотивирани само от високите властови постове. А поражението на изборите намалява полето на властовите функции. В ръководството на БСП този процес на „отстрелване“ ще продължава до установяването на еднолична авторитарна власт на сивия кардинал или избор на ново ръководство с действителна лява социалистическа платформа. Първият вариант предопределя решителното смаляване (подобно на ПАСОК, а сега вече и на ФСП) и дори изчезване на БСП. Вторият позволява възобновяване, реновиране на БСП като истинска лява социалистическа политически партия. 

25.04.2017 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия