Гергов и политическия морал

            Тези дни се развихри малка буря в тесния кръг на ръководството на БСП. Буря по повод участието на члена на Изпълнителното бюро Георги Гергов в нерегламентирана среща на двама милионеро-милиардери със самият Главен прокурор на Република България. На мушката бе поставен Цацаров, но гръмнаха друг пловдивчанин – Гергов. По публичните данни от мрежата на тази среща са обсъждани някакви проблеми с финансирането и поддръжката на политическата партия „Дай България“. В тази среща няма нарушение на закона, това което не е изрично забранено е разрешено. Но от обществена гледна точка не всичко, което е в рамките на закона е морално. Думата сега не е за задкулисието, в което Гергов се оказа активен участник, а за принципи и политически морал. Първоначално Гергов отказа да подаде поисканата му оставка, но на пленума на Националния съвет си я подаде и вече не е член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП. Но този случай поражда много въпроси за функционирането на българската политическа система и на ръководството на НС на БСП.

Съставът на участниците в срещата създава усещането за задкулисие. Двамата богаташи са не просто такива бизнесмени, а са и обществени личности, които пряко или косвено участват във вземането и реализацията на държавните и политическите решения в страната. Участват не просто с парите си, а и с влиянията, които упражняват чрез други лица. Домакинът (Гергов), по негови собствени данни и по данни от Интернет е крупен приватизатор (ЦУМ, туристически комплекс „Слънчев ден“, Пловдивски панаир, хотел „Санкт Петербург и др.), почетен руски консул и член на Изпълнителното бюро на БСП, активен участник в преговорните процеси на висшето ръководство на БСП с другите политически сили в страната. Другият (Дончев), активен бизнесмен (каквото и да значи това), участник в системата на компания „Мултигруп“, собственик на крупното газово предприятие „Овъргаз“. Той е и Председател на Управителния съвет на Българска стопанска камара. Като такъв е участник в преговорните процеси между държава, работодатели и синдикати, във формирането на закони, наредби и дори обсъждането на държавния бюджет. Третият е известен (по публичните данни от Интернет) с множеството си неясни връзки с политически лица като Пеевски, Цветанов, Гергов и др., с поддръжката си за Бойко Борисов. А какво обсъждат на непублична (тайна) среща на кафе в ЦУМ представител на политическа партия (БСП), обществена организация на работодатели (Стопанска камара) и прокурор?

Тази среща е повод да се анализира чистотата на политическите образи, чистотата на тяхното минало и на тяхното настояще. Без истината за миналото поведение, за настоящите действия не може да се съди за бъдещото поведение на политиците. Доверието в аванс често пъти е компроментирано, особено в условията на българската преходна политическа система и сред дейците на „политическата класа“. Чета в Интернет два цитата от изявленията на Нинова по повод участието и организирането на срещата на „тримата тенори“. А тя от формално-логическа гледна точка е издържана. Дословно: „Най-важното е, че няма да позволя върху БСП като партия да се слага петно заради лични действия“; „Няма да позволя и стотиците хиляди хора в партията да носят отговорност за личните действия на който и да е неин член, бил той и част от ръководството“. Вярна е позицията, че личните действия, особено на членовете на висшето ръководство, се отразяват на авторитета на партията.  Но партията (десетките и стотици хиляди нейни членове) не могат да носят отговорност за личните задкулисни действия на който и да е член на нейното ръководство. Отговорността е лична, на този, който действа задкулисно. Отговорността е лична, на този който е предложил този олигарх за ръководител на Пловдивската партийна организация. Отговорността е лична, на този който го предлага за член на Националния съвет и най-вече на този, който го предлага за член на Изпълнителното бюро. Да, действията на Гергов слагат негативен отпечатък върху името на цялата партия, но отговорността е друга. А пък съвсем други са проблемите със съвестта на тези, които подкрепяха, агитираха и гласуваха за тази кандидатура. За членовете на Националния съвет, които избраха Гергов за член на Изпълнителното бюро остава надеждата най-после да разберат, че не винаги първият ръководител прави правилни предложения, че трябва да имат собствена глава на раменете си и да гласуват по убеждение, а не по волево внушение и указание.

            Както е добре известно, партийният морал е съвкупност от традиции и негласни правила за поведение и действия, дори за тези, които са пропуснати в Устава на партията, но могат да бъдат разглеждани чрез критерия за добро и лошо, правилно и неправилно спрямо интересите на партията и обществото. Политическият морал има множество измерения, множество признаци и тълкувания.  Но днес думата е за няколко от тях.

Първата от тях е за привързаността към и подкрепата на политическите идеи на социалистическата партия. Да, човек може да има своите социалистически идейни политически убеждения. Те могат да се променят и човек да се откаже от тях и да приеме други политически позиции. Важното е мотива. Ако той е за използване облагите от членуването в политическата партия, явно мотивът е егоистичен. А с такова впечатление остават множество социалисти и граждани на България за политическото поведение на Гергов. До 1989 г. той е убеден член на БКП, стопански ръководител, наложен и подкрепян от БКП. След промяната на политическата обстановка в страната и нарастване на влиянието на десните неолиберални идеи на тогавашният техен носител (СДС) Гергов става седесар. Известно е интервюто с него във в-к „Марица“ от 19.10.2000 г. : „Не съм на страната на СДС, а СДС е на моята страна, СДС подкрепя моите начинания... Аз действам с пълна убеденост, че това е пътят по който трябва да се върви“ (цитатът е по Афера); „Загубих 17 млн, но съм със СДС“. Вероятно от това време са добрите му контакти с някои бивши министри и дейци на СДС. След това обстановката се променя и започват да властват НДСВ, а след това и БСП. Гергов лесно установява контакти и се сближава и сприятелява, образно казано „влиза под кожата“ на Първанов, Овчаров, Борисов, Станишев и др. И, подобно на Нинова, започва да израства в партийната йерархия.

Втората позиция е отношението към разграбването на общонародната собственост.  В нашето общество има силно доминираща отрицателна нагласа срещу разграбването на държавната собственост чрез приватизационния хаос и фалшификации по времето на управлението на Иван Костов и СДС. Но в този унищожителен грабителски процес, макар и в рамките на закона, активно участва и Георги Гергов Придобитите от него държавни активи са знакови за българската икономика обекти. Сред тях особено място има Пловдивския панаир (51%). Интересни са участниците в тази приватизация: министър на икономиката е Р. Овчаров, а зам. министър на икономиката К. Нинова, която е и Председател на Управителния съвет на Пловдивския панаир. Сделката бе атакуван в съда, но той не откри нарушения. На 7 януари 2013 г., при управлението на ГЕРБ, Народното събрание изважда Пловдивския панаир от забранителния списък за приватизация. В Народното събрание от БСП само Я. Стоилов заявява ясна позиция против. ГЕРБ и другите подкрепят. Но следващите действия и събития силно озадачават и навяват мисли за нечистота в политическите действия. Става дума за това, че преди изборите 2016 г. второто правителството на ГЕРБ прехвърли остатъка от акции на държавата на общините Пловдив и Варна. Сега след изборите, с участието на кмета от ГЕРБ на Пловдив, дойде новината, че в Пловдивския панаир ще се строи Пловдивската опера (60 млн. лева за четири години) на мястото на палата № 1. След като общината инвестира и построи сградата на операта, само 20% от нейната стойност остава общинския дял?  Тези приватизационни и следприватизационни действия на милионера Гергов са в ущърб на исторически формираните в БСП и голяма част от обществото ценности.

Трета морална позиция е за използването на партийните властови позиции  и ръководни функции. И по това в обществото се изразяват множество мнения за участие на Гергов в някои назначения и номинации за държавни, обществени длъжности и т.н. В Интернет има множество предположения и твърдения за това, че двама от служебните министри са подставени лица на Гергов, че дори в Народното събрание е другарката в живота на Б. Бонев (бивш министър на МВР), директор на Пловдивския панаир, на когото шеф е Гергов. Няма лошо че актриса е в Народното събрание, лошото е, че това става чрез задкулисна номинация на един качествен, но политически несвързан с БСП и неподготвен правно човек. Да не говорим за пловдивските листи за Народното събрание. За тях пловдивчани навярно има какво да разказват. Тези властови позиции се използват не само при разрешаване на вътрешнопартийни проблеми, но за придобиване на властови позиции извън партията. И това става тайно, задкулисно. Може ли да си представим, че има европейска държава, в която Главния прокурор отива на крака при местен олигарх за среща с друг подобен олигарх и то за отношение към политическа партия? Този факт може да се оцени само като израз на невидимото (задкулисното) силно влияние на Гергов, за да му отида на крака Главен прокурор.

Четвъртата морална позиция е за откритост и гласност на действията и поведението. В Интернет пространството, а и в някои вестници има множество съобщения за участието в масонска ложа на Г. Гергов – ложата „Слънце Ориент“. По някои данни (Фрогнюз.бг; BSPNews и др.) в тази ложа членуват и: Р. Димов-прокурор; Джевдет Чакъров – бивш министър от ДПС; Богомил Бонев – бивш министър от СДС; Славчо Атанасов от ВМРО; С. Цацаров; Георги Търновалийски; Георги Петърнейчев и др. А масонските организации са закрити, недемократични общества, със свои принципи  и правила за поведение. Това огромното мнозинство от социалистите и българските граждани приемат за неприсъщо за партийни дейци. Дали е вярна тази информация? Кой ли да ти каже? Масонството е забранена за обсъждане тема за политическия български елит, телевизиите, вестниците.

Сега в Националният съвет на БСП ситуацията е на кръстопът. Той трябваше не само да приеме оставката на Гергов, но и да признае своята грешка с избирането му в Изпълнителното бюро и натоварването му с преговорни функции с други политически партии, организации и движения. Да, Гергов, заедно с Овчаров има решаващите заслуги за организиране на изборния успех на Нинова на конгреса преди една година. Но Гергов нанася вреди на авторитета на БСП със своите олигархическо-задкулисни връзки, действия и решения. Чрез Гергов и кръгът от неговите послушници от пловдивските организации на БСП се нанася морален урон на БСП.

Нинова също е на кръстопът. След като изгони от ръководството на БСП омразният на Гергов и на самата нея Янаки Стоилов, сега трябваше да поиска и получи отстраняване и на своя личен попечител. След пленума ще проличи има ли БСП национално политически отговорно колективно ръководство, което да се разграничи от провежданата досега линия на имплатиране на милионери на ръководни места. Бедата на БСП, като лява по членски състав партия е, че предизборната и платформа и действията на ръководството са социаллиберални и че в нейното ръководство властват милионери.

22.04.2017 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия