неделя, 21 януари 2018 г.

Образователна манипулация на историческата истина

         Тези дни духовете в българското общество са разбунени по много поводи: Истанбулската конвенция; Европредседателство; „успехите“ на МВР в разкриването на убийствата и т.н. Но има нещо, което дълбоко засяга не само настоящето, а и националната памет, националното достойнство, бъдещето на нацията и в крайна сметка – истината. А това значимо нещо е съдържанието на учебната програма по история на България за X клас на средните училища. От обективността на преподаваните и усвояваните исторически знания в крайна сметка зависи какво младо поколение ще се формира и каква съдба ще има България.
         Историята е част от живота на всяка нация. В нея има различни периоди и с различни оценки и то винаги формирани от различни предварителни нагласи, от камбанарията не само на фактите, но и на личните идейни убеждения, предразсъдъци и парично подплатени позиции на историците и политиците. Няма как когато си сложил определен цвят на очилата, с които чешеш историята, да не получиш и съответния оцветен резултат. Явно авторите на програмата са взели на въоръжение антикомунистическите неолиберални очила. В крайна сметка се е изгубила истината. А още в древността циркулира словото: „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа“. А как най-често българския народ разбира и нарича неистината? Дали по-точната дума не е лъжа?
            След декларацията на парламентарната група на БСП в Народното събрание на телевизионните екрани се появиха трима матросовци в яростна защита на недоносчето, наречено Програма  по история на България за 10 клас. Особено яростен бе министърът. От позицията „Държавата, това съм аз“ (L'etat, c'est moi), т.е. аз като олицетворението на държавата ви казвам, че „Утвърдените учебни програми по история за X клас няма да бъдат отменени“. А уж сме демократично общество и главната опозиционна сила показва недостатъци на тази програма! Няма значение. Ние,  герберастите си знаем кой ни е поръчал да деформираме българската история и ние си изпълняваме неговата заръка. Или пък ние сме върли противници на комунистите и поддръжници на фашистите и хомосексуалистите (Луков марш, манифестациите на обратните  и пр.) и ще си прокараме нашето. Властта е наша и ще правим каквото си искаме! А демокрацията кучета я яли.
            Обществената обстановката бе разбунена от неадекватното разглеждане на историческите периоди, особено след Първата и до края на Втората световна война и след Втората световна война и до 1989 г. И това е очаквано. Историците както и журналистите, обикновено вървят след победителите и поръчителите. Изключения винаги има. Това неадекватно разглеждане е заложено още с поръчката от МОН. От това на кого ще поръчаш Програмата и какво задание ще му дадеш, се получава и определен резултат. Тъй нареченото публично обсъждане е параван на демокрацията, тъй като няма през последните 25 години случай, в който МОН да се е вслушал или поне внимателно да е разгледал направените предложения, независимо по кой документ и от кого са направени. Не може да поръчаш неща на хората финансово и материално осигурявани и подпомагани от САЩ или „обществени“ американски фондове, уж „независими“ американски университети и да не се получи заложена в основата на проамериканската позиция. Който плаща, той поръчва музиката. И да видим каква е поръчаната и вероятно добре соросоидно платена музика.
            На първо място това е неолибералната англосаксонска идейна основа на учебните програми по История за IX  и за X клас. Още след края на Втората световна война САЩ възприемат курса за окепазяване на всичко свързано сък Съветския съюз и приравняване на фашизма и социализма, определян от тях като комунизъм. Макар че пълното име на държавата е Съюз на Съветските Социалистически Републики (СССР), т.е. социализъм, а не комунизъм. В Съветския съюз и в източноевропейските държави не е имало комунизъм, а социалистическо общество с приоритетно място на решаване на социалните проблеми и издигане на жизненото равнище.  Този американски курс на отъждествяване на фашизъм и социализъм (пардон, по американски табиет, наричан комунизъм) продължава и до сега. Тази американска политическа идеология е възприета на „въоръжение“ от поне двамата публично обявили се поименно автори на учебната програма за 10 клас – доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет и проф. Келбечева. Доц. Стоянов поддържа идеологическата максима на американците, че „комунизмът бил отклонение от нормалното развитие на държавата, оценявал се като фашизма и националсоциализма“.  По думите на министър Вълчев „Понятието (фашизъм – б.м.) е заложено в програмата за IX клас заедно с други като болшевизъм и националсоциализъм.“ Да действително в програмата за IX клас в една група са поставени понятията: болшевизъм; националсоциализъм; фашизъм; диктатура;  авторитаризъм;  франкизъм. А учениците трябва да попълват „таблица по зададени показатели на основни характеристики на болшевизма, фашизма, националсоциализма.“ А защо ги няма в изискванията за попълване на такава таблица и характеристиките на колониализма, сегрегацията (срещу какво се бори Мартин Лутър Кинг?), апартейда, ислямския фундаментализъм (по-просто ислямизъм), олигархизъм? Акцентът е поставен само върху три политически режими, характерни за XX век за Европа. Само че фашизмът е разглеждан не като общо (родово) политическо явление, а чрез видовите понятия, разкриващи националните специфики на отделните разновидности на фашизма – италиански (разбиран в тясното значение на фашизъм), немски (националсоциализъм), испански (фалангизъм, франкизъм).
И тази проамериканска политическа позиция не била политизиране ли? Не била идеологизиране ли? А защо министър Вълчев пропуска да каже, че в 9 клас никъде на става дума за специфичната японска и българска разновидност на фашизма – монархофашизъм. Но в 10 клас, чрез заглавията на темите се въвежда нов термин „тоталитарен режим“. В 9 клас, когато се определят термините  и разновидностите на фашизма никъде не става дума за тоталитаризъм, който в програмата се разглежда само като умение да се обяснява „появата на тоталитарни режими“. Да се обяснява, появата, но не да се разглежда тоталитарната същност на фашистките (в широк смисъл на думата) режими в страните от „Тристранния пакт“.
 По същество се премълчава крайният тоталитаризъм, когато във фашистките държави има абсолютно пълна (тотална) еднолична кървава власт каквато е тази в Германия, Япония, Италия и каквито са тази на Хорти в Унгария, Антонеску в Румъния и на Борис III в България, на усташите и др.. Тази тоталитарна същност на фашизма е изчезнала от учебните програми. Министър Вълчев вероятно поради своята професионална компетентност трудно се ориентира в тази материя, но тогава не би трябвало да играе ролята на Александър Матросов и да се превръща в защитник на извращаващите историческата истина учебни програми.   
На второ място истина е, че учениците няма да изучават фашизъм като господстваща идеология и режим в България. Независимо от обратното мнение на министъра: „Твърденията, че учениците няма да изучават фашизъм, не е истина.“ А сега да видим фактите в програмите по история за 9 и за 10 клас.  В 9 клас в тема 6, в подтемите са заложени: фашизмът в Италия; националсоциализмът в Германия; България между двете световни войни (т.е. няма фашизъм); Гражданската война в Испания; международни отношения в навечерието на войната; Втората световна война;  участието на България във Втората световна война. А за формираните знания, умения и отношения на учениците са предвидени обясняване на избора и действията на България във войната, спасяването на българските евреи (а от кого и от какво са спасявани?), примери за легална и нелегална съпротива и участие в победата над хитлеристка Германия. Никъде не става дума за българския фашизъм, неговата същност и прояви, на коя страна е застанала България (хитлеристкият пакт: Германия, Италия, Унгария, Румъния, България, Словакия и Хърватия). В 10 клас картината е подобна. В тема 7 са предвидени подтемите: България през 20-те години на XX век (т.е. няма фашизъм); България през 30-те години на XX век (пак няма фашизъм); България в годините на Втората световна война (пак няма понятието фашизъм). А в уменията са заложени: „дава примери за вътрешнополитически конфликти и противопоставяния през 20-те – 30-те години на XX век; представя основни тенденции на българския политически живот между двете световни войни; обяснява използването на превратите в политическия живот; обяснява избора и действията на България по време на Втората световна война.  Къде е тук българският фашизъм (спецификата на монархофашизма)? Къде е фашисткият закон за защита на държавата? Къде са депортираните евреи (само от София над 20 000)? Къде са еврейските трудови общежития (лагери край Сомовит, Плевен, Кресна и др.)? Къде са избитите деца антифашисти? И т.н. и т.н. Къде е прякото участие на България във войната срещу Съветския съюз с изпращаните в Германия огромни количества руди, храни, кожи, дори дървени къщички за Източния фронт и т.н., използването на черноморските пристанища, лечението на немските войници в България и т.н.. А кой и защо обяви война на САЩ и Великобритания? А защо няма нищо за отрязаните глави по мегданите и плащаните суми за всеки убит партизанин и ятак? Фашисткият („белият терор“, „кръволокът Цанков“ и т.н.) са прикрити със смокиновото листо „вътрешнополитически конфликти и противопоставяния“.
На трето място са използваните методи за манипулиране на знанията по история. На пръв поглед всичко е нормално. Както казва министърът, програмата – видите ли, била „балансирана. Съдържа факти, а не оценки.“ Ех, фактите са упорито нещо. Но всеки факт може да бъде изваден от контекста на цялото и манипулиран от определена идейна позиция. Фактите могат да бъдат единични или съвкупност от взаимно свързани и съотносими факти.  Историческата коректност изисква  от цялата съвкупност да се прави обща оценка за историческите събития, епохи и ситуации. Отделните факти, използвано от авторите американофили не разкриват истинската цялостна картина на историческите събития, на епохата. Отделният факт е със стойност само за себе си, колкото и на някои да им се струва определящ. Без връзка с другите факти, той може да е просто изключение от общата политическа ситуация. И нещо по-важно – да бъде тълкуван само от една страна, без оценка на последствията от дадено действие (факт). А и всеки факт следва да бъде тълкуван не със сегашна дата, а спрямо конкретната историческа обстановка на момента, в който той се е случил.
Освен избирателното подбиране на отделни факти се използва и друг метод за манипулиране на учащите се. Това е премълчаването на важни исторически факти и събития. Все едно че те не са се случили. Например, искането на Гърция при сключването на Парижкия мирен договор да и бъдат дадени български територии, искания подкрепени от САЩ, Великобритания, Нова Зеландия, Канада, Австралия, но отхвърлени благодарение на комунистите Димитров, Коларов, Сталин, Молотов и т.н. Те спасиха България от териториално ограбване, но за това в учебниците и от фулбрайтовите автори се мълчи. Особено впечатляващо е премълчаването на социалните достижения на социализма. За този период е само подтемата „Икономически промени в селото и града“.
На четвърто място е използването на различен критерий и различен подход за оценка на историческите събития и факти. Например, в тема 8 за България след Втората световна война е записано „България в съветската сфера на влияние“. Този термин „сфера“ е използван само за социалистическия период. Няма го за други периоди. Ако бе използван еднакъв подход би имало подтеми като: България под руската сфера влияние след Освобождението; България в германската сфера на влияние преди и по време на Първата световна война; България във фашистката (германо-италианска) сфера на влияние преди и по време на Втората световна война; България в американската сфера на влияние в края на XX и началото на XXI век (за първи път в България има чуждестранни военни бази) с принизен национален суверенитет (европейските закони имат приоритет пред националните български закони). А за формирането на уменията на учениците в програмата е записано изискването ученикът да „дава примери за зависимостта на българската външна политика от СССР“. А кога българската външна политика не е била зависима от чужди държави – от Русия, от Турция, от Австро-Унгария, от Германия, от Съветския съюз, от САЩ и НАТО, от Европейския съюз и предимно от съвременна Германия? А нима сега външната политика на Борисов-3 не е зависима от САЩ, Меркел и Ердоган? По време на Третата българска държава България винаги е била в някаква сфера на влияние. Акцентът само върху „съветската сфера“ е идеологически и актуално политически обусловен, той е комунистофобски и проамерикански по своята същност.  По подобен начин стои и въпросът за въведеният термин „съветизация“. А защо няма терминът „германизация“ преди и по време на Втората световна война. Прочетете протоколите на Народното събрание от 1938 до 1944 г. и ще разберете за какво става дума. Но такъв е и случаят с термина (понятието) „американизация“ след 1989 г., американизация във всичко, дори в масовата култура, изкуство, празници, хепи бърдей  и т.н.
Подобен е и случаят с употребата на понятията „авторитарна държава“ и „тоталитарна държава“. Те не са записани като отделни понятия за 9 и 10 клас, но са въведени в употреба в подтемите на уроците и в изискванията за умения и отношения на учениците. И са свързани само със социалистическия период. Нима в историята на България не е имало и други авторитарни и тоталитарни режими на управление? А сегашният режим на управление на България не е ли авторитарен? Бай Тошо ряпа да яде в сравнение с Борисов. Него го показваха по телевизорите не повече от два –три пъти в седмицата. А днес Борисов го показват по десетина пъти ежедневно по всякакви телевизии и сайтове. Нима сега ГЕРБ не решават каквото им каже Борисов? Дори си сменят решенията по два пъти на ден, в зависимост от промяната на мненията на Борисов.  
На пето място чрез учебните програми се внушава на учениците, че всичко сътворено от техните деди е лошо и че на разказите на баби и дядовци не трябва да се вярва понеже социализмът е бил фашизъм и е най-лошото нещо на света.  По такъв начин трябва се изтрият от националната памет предимствата на социализма пред сегашния мутроолигархически капитализъм в България.
Какво се казва  чрез учебния материал, предопределен от програмата, на учениците за социализма? И ето краткото изброяване за историята на България през социалистическия период: България е в съветската сфера; тя е тоталитарна държава; в нея има култ към личността; има „Възродителен процес“ и десидентство. Вярното е, че в държавата имаше господство на една партия, че имаше ограничена свобода на словото и критиката на властта, че бе проведен грешният възродителен процес. Но се премълчава че преди това в новата история на България имаше четири други подобни възродителни процеса, правени от други правителства. Премълчава се, че в България имаше турски тероризъм (Буново, Пловдив, Варна). Лъжовно е твърдението за десидентство в България. Повечето от т. нар. „десиденти“ бяха членове на партията и дори сътрудници на държавна сигурност.
По-важното е, че чрез програмата се премълчава главното, социално-икономическото развитие и равнището на живот на българите през социалистическия период.  Но да се опитаме да припомним на американофилските автори на учебната програма. Отечественофронтовската власт пое управлението на една изостанала, бедна земеделска страна с примитивно земеделие основано на животинската тяга и мотиката, ограбена от германските националсоциалисти (73 млрд. райхсмарки немски дълг, т.е. около 10-12 млрд. долара), без изградена пътна мрежа, без електрификация и единна енергийна мрежа. През социалистическия период страната бе индустриализирана, създадена мощна производствена база на енергетиката, химическата промишленост, металургията, консервната промишленост, машиностроенето, морски рекреативен туризъм и т.н. Малка България бе на трето място в света по производство на електрокари и мотокари, на второ място в Европа по производство и търговия с цветя, на трето място по тютюн и цигари и т.н. По икономическо развитие в края на социалистическия период България бе на 27 място в света, а само в социалистическия лагер бе изпреварвана само от ГДР и Чехословакия.
При социализма в социалната сфера настъпи коренна промяна. Почти всяко семейство имаше собствено жилище, изграден бе огромен жилищен фонд, предимно в градовете и хората преминаха масово от типичния селски към съвременния градски бит. Имаше много голяма сигурност. Убийствата, грабежите, изнасилванията на възрастни жени бяха изключения. Нямаше организирана престъпност, рекетьори, мутри, олигарси, проституция. Наркоманията бе сведена до минимум. В България всеки, който искаше да се труди му се намираше работа. По улиците на градовете нямаше просяци, нямаше ровещи в кофите за боклук, нямаше безработни (макар че имаше търтеи, мамини синчета и таткови щерки), нямаше самоубийства заради нищета и бедност и т.н. Във всички по-значими предприятия, фабрики, заводи, институти и т.н. имаше евтино качествено работническо хранене твърде често осигуряващо дори храна в вкъщи. Имаше лекари и зъболекари в по-големите стопански звена, имаше почивни станции на морето и планината, където на безценица почиваха семействата на работещите в тях. Повечето семейства почиваха обикновено по два пъти в годината – на море и на планина. Хората имаха доходи и пари. Нарастването на доходите изпреварваше предлагането на стоки и услуги и поради това имаше определен дефицит, предимно на вносни маркови стоки от типа на уиски, джин, маркови западни автомобили и джипове, маркови облекла.  В страната имаше масово качествено образование, едно от най-добрите в света и в Европа. Независимо от идеологическите канони, българската култура се развиваше и завоюва значим авторитет в Европа и в света. Имаше действително безплатно здравеопазване, близко до хората където живеят и работят. И много още други неща, които сега високоплатени наемни соросоидни журналисти, социолози, политолози и други наричат носталгия по социализма. Не, това не е някаква измислена носталгия, а реален качествен скок в жизненото равнище на българите. И именно с това е привлекателен социализма за хората. И поради това неолибералите правят всичко възможно това знание да не достигне до младите хора. И ако това не е политизиране и идеологизиране, здраве му кажи?!

21.01.2018 г.
Автор: Анко Иванов – доктор по философия

Източник: Политкомент

Няма коментари:

Публикуване на коментар