ГЕРБ днес спряха процедурата по
ратификация на Истанбулската конвенция. Разбраха, че се пред прага на провал.
Разбраха че политическата ситуация е неблагоприятна за тях. Навярно ще се
опитат в бъдеще отново да ратифицират тази разделяща обществото конвенция. От началото на 2018 г. общественото внимание
в страната е приковано към едно фасадно европредседателство и един дълбок
обществен спор и обществено разделение – отношението към възможните последици
от ратифицирането на Истанбулската конвенция (Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с
насилието над жени и домашното насилие (Council of Europe Convention on
preventing and combating violence against women and domestic violence).
Непосветените
в дълбоките коловози на съвременната политика извеждат на преден план
превенцията и борбата с насилието над жени. Повечето хора под домашно насилие
разбират насилието над жени и над деца. И разбира се, никой в съвременното
хуманистично общество не поддържа и не се обявява открито за насилието и всички
са срещу насилието над жени и домашното насилие. Но в текста на конвенцията и
особено в обяснителния доклад има елементи, който потвърждават старото правило,
че често пътя към ада е постлан с благи намерения. По същество чрез някои от
тези текстове се доразгражда основната клетка на съвременното общество –
семейството и се проваля бъдещето на множество деца.
В огромната
маса от дискусиите, особено от страна на жените участнички в тях проличава, че
те са обзети от някакъв див феминизъм и мания за непременно напълно равенство
между половете. Природата е разделила
човека на две различни групи, на два различни пола със своите специфики, със
своите особености, сръчности, умения и емоции. Жените и мъжете са равни само в
правно и политическо отношение като граждани на обществото, като участници в
обществените процеси и страни в обществените отношения. Но под маската за борба
за равенство и ненасилие над жените се изкривява фактическата обстановка в обществото
и се манипулират обществените мнения и настроения. Добрата идея за борба с
домашното насилие служи като параван за скриване на истинските цели на на тези
безсмислени конвенции.
Представяни
се на преден план борбата с насилието над жените и домашното насилие, но за д
паравана остават истинските по-дълбоки и същностни проблеми. За борбата с
насилието има достатъчно много нормативни документи във почти всички страни в
света. Но никой не акцентува на спазването и прилагането на тези приети
юридически норми, а се вторачва в търсеното на нови нестандартни, не показали
продуктивност пътища. А тези пътища водят и някъде другаде, не само към целта,
която ни се прогласява. От борбата с насилието се извежда на преден план само и
предимно един аспект – насилието над жените и понякога само се споменава
домашното насилие. По същество се
деформира общественото мнение.
Започва се
с внушението, че който е против конвенцията е за насилие над жените и децата.
Безумна теза, защитавана у нас от редица феминистки, дори от човек, който
трябва да бъде толерантен към различните мнения – националният омбудсман.
Твърде произволно тя твърди, че в България всяка четвърта жена е жертва на
домашно насилие, т.е. има 1 млн. насилници. Откъде ги взе тези насилници? Може би Националният
омбудсман има пълна поимeнна картотека на „мъже-насилници“! Насилието е
противозаконно действие и то се регистрира от МВР, а не от измислени
социологически телевизионни допитвания с обикновено 800-1000 предварително
избрани жени. А дали тези милионни цифри не са собствени хипотетични
умозаключения?
Привържениците
на Истанбулската конвенция в стремежа си да манипулират обществото се вторачват
в крайното действие, в следствието и то само в един негов аспект – върху
физическото насилие и то само над жени.
Забравя се, че всяко следствие си има своята или своите причини. Забравя се, че
насилието е много сложно и многоаспектно действие с участието най-малко на две
страни – насилник и насилен. Насилието не е само прилагането на физическа сила
спрямо някого и нанасянето на физически и морални увреждания. Насилието е също и натиск, принуда,
принуждение, безправие, тормоз и т.н. „Да насилваш – значи да правиш това,
което не иска този, над който се извършва насилието“ (Л.Н. Толстой). В този
смисъл и рекетът (т.е. принуждаването да се направи нещо, което е в интерес на
друг човек) е вид насилие. Обикновено той е съпроводен със заплаха за
определени неблагоприятни действия или бездействия.
В семейните отношения обикновено насилието от мъжете се свързва с
употребата на физическа сила, а при жените с използването на семеен рекет и
семеен тормоз. Но насилието е присъщо не само за семейството, какъвто акцент се
поставя с Истанбулската конвенция, а и навсякъде. То е понятие за действия,
обикновено агресивни и ограничаващи правата и личната неприкосновеност на всеки
в демократичното общество, а не само и не толкова на жените. В обществото има и
множество жени насилници, не само измислените 1 млн. „мъже-насилници“. Колко майки пребиват децата си? А случаят в една от болниците с пребитото пеленаче? А
случаят с побоя в габровски интернат? Пак ли мъжете са виновни?
В конвенцията се
поставя акцент на резултата, т.е. насилието, но не се разглеждат причините и
тяхното преодоляване или се търсят в т.нар. джендър трактовка за социалния пол. И ако формите на насилие в конвенцията се разглеждат като физическо, психологическо, икономическо
и сексуално насилие, то причините са предимно икономически и в по-малка степен
психологически и сексуални. Насилието в семейството си има причини. Никой не сключва
граждански брак за да бие или насилва другия. Значи нещо в отношенията в
семейството, в домакинството се е
променило и е предизвикало дълбок конфликт в следствие на който се появяват
проявите на насилие, независимо от коя страна. С изключение на психично
болните, няма хора, които да бият други хора за удоволствие. А мястото на
психично болните е в лудниците, а не в дома и не като главен акцент в домашното
насилие. Обикновено физическото насилие е следствие от психологическо,
икономическо и сексуално неразбирателство и/или конфликтна ситуация. Твърде често
икономическите и психологическите причини се
преплитат и водят не само и толкова до психологическо и икономическо, но и до
физическо насилие. Главната причина за семейните конфликти и домашното насилие в
съвременна България са икономическите и предимно бедността, в икономическата
безизходица на огромната част от семействата. В условията когато има
безработица и „работещи бедни“, прекалена експлоатация на труда на „бедните
работещи“, прекалено удълженото дневно и седмично работно време на единия или
на и на двамата членове на домакинството неминуемо се пораждат конфликти не
само при разпределението на парите, но и в разпределението на грижите за
семейството, за децата и родителите. И тук никакви джендър разбирания
за социални роли, джендър образованието на подрастващите деца няма да донесат
никаква полза за преодоляване на домашното насилие.
Домашното насилие е
присъщо на човешкия род. То съществува от времето на формирането на първите
семейни отношения до наши дни. И никога няма да бъде изкоренено, понеже всеки
има свое разбиране за добро и зло, за полезно и безполезно за семейството и в
семейството, за разпределение на семейните средства. Главното е намаляване мащаба на
домашното насилие и особено крайните му форми. Въвеждането на социалния
пол и джендър образование на малолетните деца само ще разруши основите на
семейството и ще доведе до деградация на обществото.
От политическа гледна
точка Истанбулската конвенция е прикритие на стратегията на неолибералите за
насочване вниманието само и почти единствено към личността и нейните права, без
зависимост от обществения интерес, потребностите за развитие на обществото,
доминиращите цивилизационни традиции и отношения. Но в случая с тази конвенция става дума за промяна на
цивилизационния код на европейското общество. Това ясно личи от чл.12 на
конвенцията за „промени в социалните и културни модели на поведение на мъжете и
жените с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи и традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност
на жените или на стереотипни роли на жените и мъжете.“ И да вземем
стереотипните роли. Една от тях е, че мъжете са най-добрите хирурзи и най-вече
в сърдечно-съдовата област, неврохирургията, ортопедията, коремната и други
хирурзи. В същото време жените имат стереотипната роля на медицински сестри,
които заедно с хирурзите спасяват човешки животи, включително и на жените. И
какво ще стане ако има разменим стереотипните роли – жените да са хирурзи, а
мъжете – сестри. Колко от джендър активистките при необходимост от операция ще
изберат хирург-жена и колко ще избират хирург-мъж? Цялото европейско общество е застрашено в
цивилизационнен аспект. И предимно поради това, че тази конвенция не е
подписана от Североамериканските държави (САЩ, Канада, Мексико), Япония, Русия, Беларус, Азърбайджан. Да не би
в тези държави да живеят глупаци, а ние, в Европа и ЕС да сме най-големите
умници? И случайно ли подписали декларацията страни като Унгария, Гърция,
Ирландия, Великобритания, Люксембург, Латвия, Литва и др. нещо не бързат да я
ратифицират. Няма нищо случайно в това,
че Турция подписа Истанбулската конвенция. И това е не само от домакинско
честолюбие и гостоприемство. Главната скрита политическа цел е ерозиране на
европейските християнски ценности и традиции и на тази основа бъдещо ислямизиране
на Европа.
Заплахата от
последствията на Истанбулската конвенция най-силно бе усетена от ръководителите
на църквите, които в България рязко се разграничиха от този нехуманен акт на
претрансформиране на европейските християнски ценности. Дори към подкрепа на тези ценности се обяви и
мюсюлманското вероизповедание. Само еврейската конфесия се обяви в подкрепа на
конвенцията. Случайно ли Ватикана не подписа и не се присъедини към
Истанбулската конвенция?
В България има два типа
политически отношения към Истанбулската конвенция. Първият тип е на десноцентристките
партии, поддръжници на „европейското единство“ като ГЕРБ, ДПС и „Воля“.
За тях е ясно, че само слушкат какво кажат началниците от Брюксел и фрау
Меркел, какво правят повечето европейски държави. С това като чели искат да ни
кажат, че ние сме европейци, а вие, които не подкрепяте конвенцията сте
изостанали. В тяхна подкрепа се оказаха всички хомосексуални и лесбийски
организации, прословутият антибългарски Хелзинкски комитет и т.н. чуждоплатени
НПО. Това е групата, която ни вкара в тази обществена колизия. Нейният
представител, тогава министър на правосъдието, подписа конвенцията без да има
подкрепящо решение на Министерския съвет, без да има действително широко
обществено обсъждане и допитване. И сега някоя си Джема Грозданова от позицията
„документът е
подписан от наш министър (Захариева – б.м.) преди година и 8 месеца и е крайно
време да бъде ратифициран“. Ако това е съдържателен политически аргумент,
здраве му кажи! Наш човек извършил действие, което засяга цялото общество, но е
пренебрегнал самото това общество, трябва да бъде подкрепен, понеже е „наше
куче“!
Втората група са противниците на Истанбулската
концепция, включваща партии от целия политически спектър. Общото между
тях е запазването на християнската същност, традиции и култура. В нея се включиха левите от БСП, обединените патриоти
и консервативните десни. Тези партии са подкрепени и солидарни с множество
неправителствени организации. Огромната
част от лекарското съсловие и учителите са противници на ратифицирането на
Истанбулската конвенция.
И двете групи,
разделени от позицията за ратифициране на Истанбулската конвенция, обаче не
виждат или поне не показват, че виждат истинските причини за домашното насилие и
предимно главната – голямата бедност, икономическите трудности на повечето
семейства, ниското образование на децата в ромската общност. Нито
десни, нито патриоти, нито леви предлагат прекратяване на практиката деца да
раждат деца в немотия и бедност. От
това, че ще се криминализира насилието, не значи, че то ще се прекрати или дори
че ще намалее съществено. Само ще се увличат съдебните разноски на семействата.
В законодателно отношение много отдавна България е изпреварила множество други
европейски страни. Проблемите са в бедността и в нефункционирането на
държавните органи.
За сега идеята за
Истанбулската джендърска конвенция постига своята главна цел – отклоняване
вниманието на обществото от нарастващата бедност в европейските държави, от
нарастващото неравенство и несправедливост в европейските общества, отклоняване
на бедните мъже и жени от борбата за социални права, за по-високи доходи, за
по-голяма справедливост.
25.01.2018 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар