вторник, 30 януари 2018 г.

Мръсният софийски въздух - продукт и на грешни решения



Януарските дни, особено през втората половина на месеца, когато над страната се настани огромен антициклон и въздухът се движеше предимно от високо към ниско, в София се почувства и измериха високи стойности на замърсяване на въздуха. И това е съвсем естествено.
Голямото замърсяване на въздуха, особено с фини прахови частици е опасно за здравето на хората. Дължи се на две групи фактори. Определящият е природният фактор. София е в котловина, в поле, заградено от всички страни с планини и поради това с намалена естествената вентилация на въздуха, повечето дни през годината и много  часове времето е тихо, безветрено. Този фактор не може да бъде преодолян. В различните години той има различни измерения. Поради това са  нереални статистиките, с които борави Столична община за промените в замърсяването на въздуха по години. То в много голяма степен зависи от броя дни с инверсия на температурите и броя дни с дните с антициклонален тип време. Просто управниците на София трябва да се приспособяват към природния фактор и да не си приписват успехи поради неговите флуктуации. Те трябва така да населяват града, да развиват стопанските и другите дейности, че да не се влошава замърсяването на въздуха. Няма как София да се премести на друго, по-проветриво място, например на билото на Витоша. Втората група фактори за замърсяването на въздуха в София са човешките дейности. Повечето, дори почти всички човешки дейности и действия могат да доведат до замърсяване на въздуха. Някои от тези дейности са съпътстващи хората и без тях не може да има населено място, камо ли двумилионен град. Следователно алтернативата е не премахване на човешките дейности, а минимизиране на вредата от тях.   
През последните 100 години, т.е. след разрастването на града и превръщането му в главен промишлен, търговски и транспортен център на страната стои проблемът със замърсяването на въздуха. Първоначално приоритетно място в тази посока има битовото замърсяване, предимно чрез използването на твърди, а по-късно и течни горива за отопление през зимата и за целогодишни домакински нужди (готвене, топлене на вода за битови потребности, приготвяне на зимнина и др.). Още през първата половина на XX век, предимно през зимата, софиянци от височините на Витоша не виждат града си от сивокафявата пелена, покрила Софийското поле. В периода до 1970 битовото замърсяване е главен причинител на мръсния въздух. Това е периода с най-гъстите и черни мъгли през зимата в София. През периода 1960 до 1990 г. става много голям делът на замърсяването от транспорта и от промишлеността. Но в този период значително спада битовото замърсяване поради бързото и силно развитие на топлофикацията. Към 1990 г. и следващите десетина години автомобилният транспорт е вече главен замърсител на въздуха, следван от промишлеността и битовото отопление. Това ясно проличава от измерванията и от спътниковите снимки на „Аполо“ за София. Тогава, а и сега най-замърсеното място е бул. „Цариградско шосе“, където е най-интензивното автомобилно трасе в София. По политически причини СДС и другите зомбирани български политици обвиниха МК „Кремиковци“ като главен замърсител и като вторичен замърсител другата индустрия. След колапса на промишлеността като резултат от костовата мутроолигархическа приватизация и станишевото затваряне на Кремиковци не последва значимо намаляване на замърсителите на въздуха. Нещо повече, дори преминаването на топлоцентралите от горене на евтините лигнитни въглища към скъпия природен газ и спирането на оловните бензини, замърсяването не само не намаля, а започна прогресивно да се увеличава.
Това, което столичните ръководства не искат да видят или да признаят са действителните причини за засилване на човешкия фактор в замърсяването. Първият премълчаван фактор е пренаселването на София, значимото увеличаване на гъстотата на застрояване и населване на старите градски части. В града в почти същите му териториални граници, вътре в кръга на околовръстното шосе, живеят и работят почти два пъти повече хора в сравнение с 1990 г. Прибързаното рязко отменяне (Ж. Желев и др.) на софийското жителство формира значим приток на население към София. Редица хора от страната дойдоха в София с цел правене на бизнес, понеже София има най-добрата инженерна инфраструктура за тази дейност. Нещо повече, в годините на преход от социализъм към див капитализъм рязко се увеличи административно-управленския апарат (над 100 различни видове комисии, комитети и др. национални ведомства) и София се напълни с десетки хиляди нови чиновници, дошли от страната. Всички тези хора трябва да бъдат обслужвани с разнообразни дейности, включително транспорт, отопление, жилища, офиси и т.н., които са и замърсяващи. Прекалено гъстото застрояване формира в центъра на София ядро на понижена през зимата и повишена през лятото температура и това допълнително влошава климатичната инверсионна обстановка, особено при ясни (безоблачни) зимни нощи. Отговорност за пренаселването и презастрояването, особено на централните градски части носят политиците управляващите София през този период СДС и ГЕРБ.
 Вторият премълчаван фактор е значимото увеличаване на бедността на голяма част от жителите на София, особено на непрекъснато заселващите се в София роми, огромната част от възрастни хора с ниски пенсии, безработните семейства. Част от тези много бедни хора преминаха през зимата към отопление с каквото им попадне (автомобилни губи, парцали, отработени масла, лигнитни въглища, мокри дърва и клони и т.н.) или чрез тракане на зъби. Голяма част от бедните софиянци, поради недалновидната политика на спекулативни повишавания на цените на парното отопление и топлата вода, си изключиха екологично чистото отопление. Нещо повече, софийските кметски ръководства направиха всичко възможно в София да няма газификация, която щеше решително да намали замърсяването на въздуха и в редица квартали вместо с дърва и въглища, хората да се отопляват и обслужват с природен газ. Бедните хора от София не могат да си позволят да си купуват нови коли, които да са с по-малък разход на гориво и с работещи катализатори. Поради това се разви спекулативна търговия с автомобили втора употреба и голяма част от бракувания западноевропейски автомобилен парк се пренесе в България, включително и в София. Вместо да се увеличават доходите на хората и тяхната покупателна способност софийските управници непрекъснато търсят начин как да улеснят богатите и да затруднят бедните собственици на автомобили. Призивът на неотговарящите на екологичните изисквания автомобили да се спират от движение удря бедните, а не богатите мутри  и техните мутреси. И забележете, никой не предлага увеличаване на данъка за луксозните коли и особено за мощните джипове. Значи, ще спрем старата шкодичка на бедния софиянец, разходваща средно 6-7 литра на 100 км, но ще оставим новите джипове на мутрите с разход над 20 литра на 100 км, т.е. допускаме три-четири пъти по-високо равнище на замърсяване, но то да е от нови и скъпи коли. Тежко му на бедняка, той винаги е прекаран отвсякъде. 
Третият премълчаван и много значим фактор за замърсяването на София е строителството. И то не толкова на метрото, колкото на бизнес-сгради, жилища и съоръжения. Огромните изкопни работи, безкрайни ремонти и преустройства на сгради, разрушаване на стари сгради, топлофикационни трасета, ремонти на улични съоръжения и т.н. са огромен източник на прах, който при низходящо движение на въздуха се стеле над земната повърхност и който заедно със саждите и отработените газове на автомобилите е ядро на кондензация на влага от въздуха, образуване на мъгли през студеното полугодие. Огромният брой изкопни машини, кранове, валяци и т.н. работят предимно с дизелови двигатели и силно замърсяват и запрашват приземния слой на въздуха. Към това трябва да се прибави и усиленото движение на товарни и особено на тежкотоварни автомобили, обслужващи строителството. Те замърсяват по два начина: чрез калните гуми и особено чрез завихрянето на въздуха около колите, чрез което се вдига огромно количество прах, дори през зимата.  А кой ли спазва наредбата на Столична община за измиване на колите? И защо Фандъкова си трае за този голям замърсител на софийския въздух?
Четвъртият премълчаван фактор е състоянието на пътната мрежа и тротоарите, на почистването на София. Те са един от мощните фактори за замърсяването. Това става главно по четири начина. Първият са разбитите улични платна и  тротоари. Движещите се автомобили, особено с по-голям тонаж и при по-висока скорост вдигат облаци от фин прах, особено след валежи и засъхнали кални потоци. Колкото са по-разбити улиците, толкова повече прах има в приземния слой на въздуха. Вторият начин е „забравянето“ да се мият уличните платна. Поради това по тях се наслагват кал, пясък, тиня, които са пряк източник на облаци от прах при преминаване на автомобилите. Третият е забавеното и често спиращо движението на автомобилите поради задръствания и твърде многото светофари. Понякога в часовете пик забавянията достигат до около 30 минути. Това означава, че автомобилните двигатели работят замърсяващо с по 30 минути повече. Столичната община като че ли нарочно забравя за модернизация на уличното движение в най-натоварените участъци. Дори след основен ремонт не се намалява броя на светофарите по най-натоварените улици. Типичен е примерът с наскоро ремонтираният и преустроен ул. „Ал. Малинов“. От ХМС до метростанция „Балан“ през всеки около 100 м има светофар или общо 7 броя. Каквато и зелена вълна да има, спиранията са неизбежни и замърсяването е огромно. Само, че там Столична община „забравя“ да измерва фините прахови частици. „Икономията“ на столичната община от изграждането и поддържането на подлези и надлези води до неимоверно замърсяване на въздуха. Подобна е и ситуацията по трасето от НДК до Сточна гара, самата Сточна гара и т.н. Намаляването на замърсяването на въздуха налага край високоскоростните пътища, особено на ж.п. транспорта да се изградят шумо- и прахозащитни стени и заграждения. Сега при преминаването на влаковите композиции освен трясъка се носи във въздуха и огромно количество прах. Четвъртият начин за замърсяване е, чрез нередовно извозване на битовите и строителните отпадъци, неуспешни мерки за предотвратяване на нерегламентираните сметища, разбитите кофи за смет, разхвърляният около тях боклук, мръсните коли на фирмите извършващи сметопочистване.
И петият премълчаван фактор е грешната стратегия на Столична община за структурата на возилата на градския пътнически транспорт. Безспорно изграждането и развитието на метрото е голям плюс в борбата за бърз, чист и удобен градски транспорт. Но без автобусния, тролейбусния и трамвайния транспорт не може да се мине.  Тролеите и трамваите не замърсяват чрез горене, макар че трамваите са много шумни. Огромният замърсител са автобусите. Премина се към купуване на нови автобуси, използващи замърсяващи горива. Изглежда комисионните за тях са доста по-големи от тези с газовите уредби. Тепърва Столична община обявява конкурси за купуване на ограничен брой електробуси. Само малка част от новите автобуси в София са с използване на природен газ. Дори 14 милионна Москва предвижда за една година да подмени целия автобусен парк с електробуси, а кметството в София се мотае.  
Силно отрицателно въздействие върху замърсяването има организацията и управлението на пътникопотоците, регулиране ползването на градски пътнически транспорт, разрешаване развитието на замърсяващи бизнес-дейности в централните градски части и жилищните комплекси и квартали.  Разграждането на държавата и държавната собственост на промишлеността в България остави без работа милиони хора. Една част от тях, особено от съседните области, общини и населени места се принудиха ежедневно да пътуват до София и за удобство или породи икономически причини правят това с личните си нискокласни замърсяващи автомобили. Ежедневно сутрин и вечер към София и от София се формират огромни автомобилни колони от съседните общини като Перник, Божурище,          Костинброд, Сливница, Своге, Елин Пелин, Самоков и др. Преди 40-60 години кварталите Павлово, Мотописта и съседните им части на града бяха сред най-екологично чистите. Сега са сред най-замърсените, макар че там няма промишлени предприятия. Замърсяването идва предимно от движението на автомобилите по околовръстното шосе и по бул. „Цар Борис III“. Грешно бе решението третият лъч на метрото да не преминава по класическия маршрут за Перник по „Цар Борис III“. Към Перник и другите съседни общини трябва да има надежден, бърз и евтин транспорт. Назряло е времето повечето от тези общини да станат част от Столична община  и да бъдат обслужвани от евтин, екологически чист градски пътнически транспорт, а не от частни фирми за междуградски пътувания. А метрото, особено в направление към Перник от Красно село през Княжево да достигне Владая или дори Драгичево. Сега софийското метро е затворено вътре в околовръстния път и няма излаз към съседните общини. Увеличаването на цените на градския транспорт направи пътуването с автомобили по-евтино за гражданите на София и за работещите в София от съседните общини и области. Ламтежът за ограбване чрез билетите на бедните хора от София доведе до предпочитане на автомобилите.
Широко рекламираните „зелени билетчета“, затваряне на центъре в най-замърсените дни, нови места за зареждане на липсващите електромобили и т.н. са палиативи, са поредната Фандъковска пиар-акция. Борбата със замърсяването налага цялостна промяна на начин на живот на софиянци, повишаване на културата на поведение на улицата ( ограничаване на замърсяването чрез изхвърляне на произволни места на отпадъци). Наложително е да се отхвърли грешната концепция на новия главен архитект за развитие на бизнеса в жилищните квартали. За опазване на чистотата на София и най-вече на въздуха, следва от централните градски части и от жилищните комплекси и квартали да се изнесат несвойствени и замърсяващи дейности като автокъщи, автосервизи, гумаджийници, пунктове за смяната на масла, пунктове за събиране на вторични суровини, бояджийници и т.н. Всичко това да се ситуира край и извън околовръстното шосе.  
Повишаването на доходите на хората, на качеството на живота ще доведе и до по-висока култура и други начина на отопление, придвижване и т.н. Но това зависи не само от столичната управа, но и от прекратяване на неолибералната мантра за „по-малко държава“. Борбата за чистия въздух явно преминава и през борбата за по-високи доходи и по-високо качество на живота, много повече ангажименти на държавата за качеството на живота на хората. Крайно време е софийската управа най-после да започне да разчиства гетата, да подпомага тези хора за повишаване на тяхната битова култура и начин на живот. На София и трябва нова концепция за развитие, а и ново столично ръководство. Сегашното герберастко ръководство се компроментира в множество аспекти. Само изграждането на метрото вече не стига.
30.01.2018 г.

Автор: Анко Иванов

Няма коментари:

Публикуване на коментар