За основите на лявата политика (част3: политика на доходите)

За основите на лявата политика

(част 3: политика на доходите)

Автор: Анко Иванов

            Както вече неведнъж съм посочвал, лявата политика има много компоненти, които се намират във връзка и зависимост едни с други и в крайна сметка влияят върху  резултата от политиката провеждана от социалистическите и други леви партии. Първата компонента е повишаване дела на държавната собственост върху средствата за производство (вж.: част 1).  Втората компонента е данъчната политика и функционирането на данъчната система (вж.: част 2).

            Централно място в провеждането на лявата политика е политиката на доходите.  От тях пряко зависи жизненото равнище на населението на България. Сега има огромна диспропорция в равнището на получаваните доходи. Различните институции и различните експерти и специалисти показват и отстояват различни данни за равнището на неравенството  в доходите. В повечето случаи средно разликата в доходите между 10% от най-богатите и 10% най-бедните е над 10 пъти. Тези средни стойности, обаче прикриват огромната диспропорция на доходите в различните региони на страната. Ако в София, по данните от пресата, бедни са 7% от населението, то във Видинска област това са 42% от населението. По официални данни линията на бедността през 2015 г. е 286 лв. Това осигурява на семейство с четири деца възможност да посрещнат само най-неотложните си потребности с месечен доход над 1000 лева. Под този жизнен минимум в България са над 21% от хората. Според данните на статистиката за нормален живот на семейство с две деца са необходими по 566.26  лв. месечна издръжка на едно лице или общо 2265 лв. Средната работна заплата е през 2014 г. 865 лв. Това означава, че за нормален живот на семейството, ако и двамата родители работят и са на равнището на средната работна заплата, има недостиг от 536.5 лева месечно.

Ето това е главният социален и по същество и главният демографски проблем на България – невъзможността на работещите хора да водят нормален живот и да отглеждат нормално своите деца. Проблемът на „работещите бедни“ може и трябва да бъде решен с активна политика на доходите на левите, ако искат действително да са леви. Естествено възниква въпросът: „Какво да се прави?“ 

            Първо. Главен сегмент на политиката на доходите за левите политици и политически партии е повишаването на равнището на заплащането на труда. Заплащането на труда е възнаграждението на наемния работник или служител за извършената работа. То е измерител за стойността на работната сила, професионалните качества и умения на трудещите се. Равнището на заплащането на труда определя до голяма степен мотивите за труд, количество и качество на труда, както и реалните разполагаеми средства от наемните работници и служителите за издръжка на техния живот и на техните семейства. 

Не е нормално месечната издръжка на един бежанец от Сирия, Северна Африка и т.н., нелегално проникнал в България, да е 1100 лева месечно, а минималната работна заплата да е 360 лв. и средната работна заплата да е 865 лв.

            Съображенията на неолибералните икономисти, субсидирани от Сорос или от собствената си глупост, че при ниска производителност на труда доходите ще са ниски са несъстоятелни. Истината е, че в България, спрямо другите европейски страни, производителността на труда е ниска, но равнището на трудовите възнаграждения е два пъти по-ниско спрямо равнището на тази ниска производителност на труда. Поради това произведената БДС (Брутна добавена стойност), при най-ниското данъчно равнище в Европа, се преразпределя несправедливо в полза на работодателите (с други думи от старата терминология – на капиталистите). Крайно несправедливо е този, който създава благата, да получава трохата от новосъздадения продукт, да не може да свърже двата края, а т.нар „работодател“ да се вози в яхти, частни самолети, да купува скъпи имоти в луксозни туристически дестинации в България и чужбина и т.н. и т.н.

Изкуствено поддържаното ниско равнище на доходите демотивира работодателите да повишават производителността на труда. За тях е много по-лесно и икономически по-изгодно да наемат нов или нови работници за 400-500 лев. месечно възнаграждение, отколкото да вложат необходимите средства за модернизиране на производството и постигане на по-висока производителност на труда. 

Поради тези съображения лявата политика, в конкретната българска ситуация, изисква прокламиране и отстояване на политика на рязко повишаване на доходите до равнището на производителността на труда и до потребността за поддържане на нормален живот на българските семейства с деца. Това изисква минималната работна заплата да се приведе в съответствие с европейските изчисления за издръжката поне на бежанците. Заплахите от страна на т.нар. „работодателски организации“, че голяма част от бизнеса ще мине в сивия сектор са за наивници. И сега сивия сектор има дял от 35-40% от българската икономика. И сега в сектор строителство реалните трудови възнаграждения са над 1500 лв. месечно, но се плащат данъци и осигуровки само за около 500 лв. Подобна е картината в търговията и общественото хранене, в сферата на услугите, таксиметровия транспорт, медицинските услуги и т.н. Потенциалното неспазване на закона от някого не е мотив да се защитава, поддържа и разширява огромната социална несправедливост.

Крайно време чрез лявата политика да се премахнат минималните осигурителни прагове или ако се запазят, то поне да се доближават до действителните доходи. По такъв начин ще бъдат извадени на светло „парите под масата“, които работодателите плащат на ръка на наетите. Този подход ще има и много значим социален ефект в бъдеще при получаването на по-висок размер на пенсиите на наетите лица.   

Лявата политика включва дейностите за регулирането на получаваните доходи и на работната заплата. Чрез тези дейности лявата политика следва да се стреми да се доближи по възможност най-плътно до изискването  възнаграждението за труда да съответства на положения труд. Но не само това. Справедливостта изисква и спазването на принципа за справедливо разпределение на произведената добавена стойност между производителя на благата и собственика на производителните сили. Лявата политика не се страхува от разумното и балансирано държавното регулиране на доходите.  

            Второ. В политиката по доходите особено място имат стратегиите и действията  за развитието на пенсионното дело в страната. Безобразното ниско равнище на пенсиите в България не толкова и не само обрича на мизерно съществуване милиони хора, но и пречи на цялостното развитие на българската икономика чрез ограничаване на потреблението. Трябва цялостна нова визия за пенсионната система на България, а не просто разкрасяване и смекчаване на неолибералната същност на сегашната пенсионна система, планирано от десния по своите политически действия Калфин. В основата на лявата политика трябва да бъдат принципите:

1/. Стабилност и пълна подкрепа на държавата за осигуряване на пенсионните плащания;  

2/. Въвеждане на строг ред и дисциплина при плащане на данъци и осигуровки, въвеждане на пълна наказателна, административна и обществена и морална отговорност за своевременното плащане на всички осигурителни вноски за прослужено време и за здраве от работодателите.

3/. Периодично преизчисляване на на пенсиите, така че те да съответстват на променената социално-икономическа обстановка в страната.

Въведеното с голям апломб швейцарско правило работи добре при други социални икономически системи и общества. При мизерни пенсии, средно 1-3% увеличение на пенсиите е подигравка с доходите на пенсионерите. Лявата политика предполага по-голяма справедливост в определяне на равнището на пенсиите. Те трябва да бъдат не на 30% от получаваното през жизнения трудов път възнаграждение, а поне на 66%. Спешните мерки в това отношение са незабавното преизчисляване на пенсиите на основата на новите равнища на средните работни заплати в страната, а не раздаване по 5 до 50 лева за празници на получаващите най-ниските пенсии. Парите за увеличаване на пенсиите ще дойдат не с увеличаване на трудовия стаж, необходим за пенсиониране и намаляване на боря на пенсионерите, а чрез рязкото увеличаване на доходите на работещите и на пенсионните вноски за сметка на работодателите.

            Трето. Общото повишаване на доходите на населението в страната е невъзможно без повишаване на трудовата заетост на населението и намаляване на безработицата. Главният белег на лявата политика е стремежът за рязко намаляване на безработицата и повишаване на трудовата заетост. Това става не с раздаване на държавни средства на дребни бизнесмени за разкриване на нови работни места, особено при сезонна заетост в отраслите като туризъм, селско стопанство, хранителна промишленост. Не става и с курсове за квалификация и образование. Колкото и пъти безработните да си сменят професиите, това не води до откриване на нови работни места. Повишаването на квалификацията и преквалификацията са необходими социални дейности при наличие на повишено търсене на нови работници и несъответствие в квалификацията. Но когато има остра стагнация на производството, няма технологично обновление, курсовете за квалификация стават отбий номер с държавни средства и замазване на очите на хората с оправданието, че нещо се прави за безработните.

Главното за намаляване на безработицата и повишаване на трудовата заетост са инвестициите в перспективни стопански дейности и преди всичко ясна стратегия за развитие на българското национално стопанство, за държавни стимули и държавни инвестиции в нови производства. Без това няма да има съществени промени в трудовата заетост и повишаване на доходите на работещите в България.

            Четвърто. Лявата политиката за повишаването на доходите трябва да включва не само повишаването на доходите от трудовите възнаграждения, несимволичното повишаване на пенсиите, намаляването на безработицата до минимално равнище, а и намаляване на разходите на домакинствата. В условията на дива пазарна ситуация, каквато е тя в България, разходите на домакинствата растат с изпреварващ темп спрямо нарастването на доходите. В такава ситуация силно се намаляват реалните доходи на населението и най-вече разполагаемата част от тези доходи. Реалните доходи са синтетичният показател за жизненото равнище на хората. Сега социалната ситуация в България е отчайваща – задържане на доходите на населението и непрекъснато нарастване на разходите на домакинствата.

            В структурата на доходите на домакинствата се включват на първо място получаваните средства от основни и допълнителни трудови възнаграждения. Следват доходите от собствено производство, предимно на земеделска продукция, от лична допълнителна трудова инициатива свързана с производството на определени предмети и най-вече услуги. Незначително място имат доходите от лихви по депозити, аренда на земеделски земи, наеми и т.н.  

В същото време са огромни разходите на домакинствата и отделните граждани за предмети от първа необходимост като здравни услуги, лекарства, здравни и лечебни консумативи, учебници, бебешки и детски облекла и храни и т.н. В България цените на тези стоки и услуги са много високи спрямо доходите на хората. Това се дължи предимно на  безумно високите ставки на ДДС и облагане с ДДС с 20% на всичко, с изключение на туристическите услуги. При жизнен минимум от 286 лева за 2015 г. всеки получаващ тази сума месечно трябва да плати косвен данък ДДС от 57.2 лева. Ако към тях се добавят и безбройните държавни и общински такси, както и таксите на електро разпределителните дружества, таксите за посещение при личните лекари, лекарите-специалисти и медицинските лаборатории, то ще са необходими месечно поне още окол 30 лева. Следователно разполагаемия, лично ползваният, доход е реално около 200 лева. А тези средства не стигат за нищо.  

Лявата политика предполага защита на тези нискодоходни потребители не с 40 лева подаяние за Великден, а с държавна регулация чрез снижаване на ставките по ДДС за стоки от първа необходимост и отмяна на безумните такси за посещение на лекар и т.н. Необходимо е премахване на ДДС за консумативите при болнично лечение, за лекарствата, таксите за избор на лекар при хирургически и други здравни интервенции, отмяна на заплащането на импланти и т.н. Не по-малко необходимо е чрез лявата политика да се премахне ДДС върху учебниците, бебешките и детските храни и облекла за децата до 6-7 годишна възраст, а в перспектива за всички детско-юношески облекла до възрастта до 16 години, включително и за ученическите униформи. С подобни действия ще се увеличава реално разполагаемият размер от личните и семейните доходи и ще се помага на хората да живеят по-нормално.     

            Лявата политика в сферата на доходите може и трябва да бъде координирана със синдикалните организации, доколкото те наистина мисля и се борят за интересите на работещите. За има лява партия действителна силна подкрепа от работещите хора, трябва да има и силна, ясна и пряко насочена към повишаване на доходите политическа стратегия и тактика.

13.03.2015 г.