Станишевото откъсване
от реалността
Автор: Анко Иванов
Днес прочетох в един от интернет сайт материал за семинара на БСП във Варна. В него се
пише, че Станишев е направил няколко внушения или твърдения за състоянието на
БСП и предстоящите избори. Става дума за: 1/. „Наличие в БСП на тенденция към
сектантство, което се проявява като отношение към гражданската квота, към коалиционните
партньори“; 2/. „Партията не е дискусионен
клуб, трябва да провежда и реализира политики“; 3/. „БСП трябва да има своя отговор и да иска разширяване на темите за
националния референдум. Също така може да инициираме поредица от местни
референдуми по теми, важни за живота на гражданите. Това ще ни даде политическа
инициатива…“.
Най-вероятно журналистите на този сайт правилно
са предали твърденията на Станишев. А
това са твърдения и внушения, които засягат цялата партията на социалистите и
нейната дейност. И заслужават по-внимателно разглеждане и анализиране.
Първото твърдение на Станишев за сектантството
е напълно несъстоятелно. Не е нужно да си академик за да знаеш, че думата „сектант“
има значение на последовател на секта. Интересно е да се знае какво е имал
предвид Станишев, когато е произнесъл думата „сектантство“. Дали БСП е секта,
която иска да се самозатвори и да се самоизолира от обществото? Тогава защо БСП
приема нови членове! Ако БСП е секта, дали Станишев не е главният сектант на
тази секта? Вероятно Станишев разбира като сектантство нежеланието в множество
социалисти БСП да следва наложената от него вредна за БСП практика на
избирането в Народното събрание и местните органи на властта на хора, които не
са членове на БСП, т.нар. „гражданска квота“. Формално наличието на гражданска
квота е белег на отварянето, на демократизирането на БСП. И това правилно е
вярно, когато става дума за привличането към идеите на БСП на несоциалисти като
проф. Пантев, но хора с ляво мислене и висок обществен и научен авторитет. Но
практиката от годините, в които Станишев бе начело на БСП е обратната. Като гражданска
квота в почти всички случаи бяха включени хора, които са много далече от
социалистическата идея и интересите на огромната част от бедните трудови хора в
България. Да започнем с кардиналната „гражданска“ грешка – Пламен Орешарски. Той
е активист на СДС, член на националните ръководства на тази партия, изхвърлен
от нея за съмнителни връзки с олигархата български. И наложен от „сектата“ на
Станишев за министър на финансите, министър-председател. А това е човекът,
който заедно с Калфин под ръководството на Станишев, въведе най-антисоциалната
финансова мярка в България – плоският данък. Орешарски предаде и българските
национални интереси като „напълни гащите“ пред Маккейн и по същество заедно с Б.Борисов,
Близнашки, Щонов и компания провали най-изгодния за България инфраструктурен проект
– „Южен поток“. Ами другата „гражданска“ квота – министър Чобанов. Този министър
провали макар и ограничените опити на БСП да провежда лява политика. Нещо повече
той игра заедно с ДПС, Пеевски и Главната прокуратура срещу КТБ, за сметка на
интересите на милионите хора в България. И сега се подвизава под егидата на ДПС.
Или небезизвестния седесар Мартин Захариев, човекът от обкръжението на жената
на Станишев, десен по мислене и действие, но семейно близък на Станишеви. Така бе
историята и с привличането на „гражданската квота“ на десния Корумбашев. По същество
Станишев превърна „гражданската квота“ в лична и семейна квота. Кое е сектантство?
Дали не е сектанстство кръгът Станишев да налага чужди на партията лица в Народното
събрание и в местните органи на властта, лица чужди на социалистическата идея и
социалистическата практика? Вероятно Станишев
е имал предвид като сектанство и изразяваните множество мнения БСП да се
коалира само след избори, а не преди тях. Сегашната практика с БЗНС на Йончев и
други „коалиционни партньори“ показва, че под знамето на БСП в Народното
събрание влизат партии, които след това са срещу БСП и в същото време ползват значителни
средства от партийната субсидия, т.е. чрез предварителната коалиция някои
партии си осигуряват парите за партийната им дейност.
Второто твърдение-инсинуация на Станишев, че „партията
не е дискусионен клуб“
противоречи на елементарната партийна идеология и практика. Социалистическите
партии са демократично устроени и всеки може и трябва да изразява свое мнения,
да има своя собствена идейна и политическа позиция. Нещо повече, в демократичните
социалистически партии, политиката се формира отдолу-нагоре, социалистическата
политика трябва да отразява интересите на членовете на социалистическата
партия, нейните поддръжници, симпатизанти и гласоподаватели. Явно Станишев е
свикнал да гледа на партията си като на послушна група от хора, която няма
право на мнение, не може да дискутира и да изразява мнение по провежданата от
Станишев и неговия кръг политика. Под маската на твърдението, че в партията не
е моментът за дискусия вече много години членовете на партията са лишени от възможността
за тяхна политическа оценка, за правото да дискутират собствените проблеми на
партията и да обновяват своите ръководни органи. Всички трябва да слушат Станишев
и неговият сектантски кръг от Найденов, Кутев, Вигенин, Стойнев, Дъбов, Узунов,
Николова. И забележете колко вече конгреса се провеждат на вечно заседаващата кохорта
от партийни дейци, без да се формира нов състав на партийния конгрес (т.е. да се избират нови делегати) и нови ръководни органи след безкрайните проблеми. И
всеки път или Дъбов или Станишев издига знамето, че сега не е време за дискусия,
че партията не била дискусионен клуб. Това е единственият начин Станишев да
съхрани своето влияние върху Националния съвет на БСП. Само при такъв подход в
ръководството на БСП могат да стоят неговите хора, лично верните му лица,
публично известни предимно като русофоби - Вигенин, Найденов, Стойнев.
Много интересна е позицията на Станишев за референдумите,
т.е. за прякото участие на населението в решаването на местните и националните
проблеми. Пряката демокрация е много важно нещо. Но Станишев проявява двоен
стандарт. От една страна на национално
или местно равнище трябва да се провеждат референдуми по значими обществени
въпроси и от друга страна, че в БСП не трябва да има вътрешнопартийни
референдуми, вътрешнопартийни допитвания, дори когато партията се е провалила
на едни, втори или трети избори и се свива като шагренова кожа. Дори не трябва
да се обновяват партийните органи.
Станишев все повече се откъсва от суровата
българска реалност. Той все повече се вживява в образа на западноевропейски
социалдемократ, на лидер на ПЕС. Откъсването от реалността се прояви не само в
неговите твърдения за БСП като сектанска организация, за дискусионното начало и
референдумите, но и дори в провежданите семинари в Пловдив и Варна. Тези семинари
са типична западноевропейска практика. Тя вероятно в Западна Европа дава добри
резултати. Но в българските сурови условия тя прилича на нещо като странстващ
политически катун, от хотел на хотел, от трапеза на трапеза. И това с парите на
БСП. Ами лекторите? Какво да научат от шведския представител – лектор. В Швеция
ги няма нашите проблеми. Там социалдемократическата партия е успяла на държавно
ниво да изгради социално ангажирана обществена система, в която държавния
сектор е почти 60%. А в България под
давлението на американците и с активно участие на Първанов, Калфин, Станишев,
Овчаров, Орешарски, Доган, Костов и т.н. бе насаден краен неолиберален
антинароден модел на развитие, с държавен сектор под 10%, с безумно ниско
жизнено равнище. В тези условия предизборните практики на западноевропейците са
неприложими към българските условия. Но Станишев отчита дейност пред ПЕС и пред
съмишлениците си в БСП.
22.03.2015 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар