неделя, 22 март 2015 г.

Станишевото отксъване от реалността

Станишевото откъсване
от реалността

Автор: Анко Иванов

Днес прочетох в един от интернет сайт  материал за семинара на БСП във Варна. В него се пише, че Станишев е направил няколко внушения или твърдения за състоянието на БСП и предстоящите избори. Става дума за: 1/. „Наличие в БСП на тенденция към сектантство, което се проявява като отношение към гражданската квота, към коалиционните партньори“; 2/. „Партията не  е дискусионен клуб, трябва да провежда и реализира политики“; 3/. „БСП трябва да има своя отговор и да иска разширяване на темите за националния референдум. Също така може да инициираме поредица от местни референдуми по теми, важни за живота на гражданите. Това ще ни даде политическа инициатива…“.

Най-вероятно журналистите на този сайт правилно са предали твърденията на Станишев.  А това са твърдения и внушения, които засягат цялата партията на социалистите и нейната дейност. И заслужават по-внимателно разглеждане и анализиране.

Първото твърдение на Станишев за сектантството е напълно несъстоятелно. Не е нужно да си академик за да знаеш, че думата „сектант“ има значение на последовател на секта. Интересно е да се знае какво е имал предвид Станишев, когато е произнесъл думата „сектантство“. Дали БСП е секта, която иска да се самозатвори и да се самоизолира от обществото? Тогава защо БСП приема нови членове! Ако БСП е секта, дали Станишев не е главният сектант на тази секта? Вероятно Станишев разбира като сектантство нежеланието в множество социалисти БСП да следва наложената от него вредна за БСП практика на избирането в Народното събрание и местните органи на властта на хора, които не са членове на БСП, т.нар. „гражданска квота“. Формално наличието на гражданска квота е белег на отварянето, на демократизирането на БСП. И това правилно е вярно, когато става дума за привличането към идеите на БСП на несоциалисти като проф. Пантев, но хора с ляво мислене и висок обществен и научен авторитет. Но практиката от годините, в които Станишев бе начело на БСП е обратната. Като гражданска квота в почти всички случаи бяха включени хора, които са много далече от социалистическата идея и интересите на огромната част от бедните трудови хора в България. Да започнем с кардиналната „гражданска“ грешка – Пламен Орешарски. Той е активист на СДС, член на националните ръководства на тази партия, изхвърлен от нея за съмнителни връзки с олигархата български. И наложен от „сектата“ на Станишев за министър на финансите, министър-председател. А това е човекът, който заедно с Калфин под ръководството на Станишев, въведе най-антисоциалната финансова мярка в България – плоският данък. Орешарски предаде и българските национални интереси като „напълни гащите“ пред Маккейн и по същество заедно с Б.Борисов, Близнашки, Щонов и компания провали най-изгодния за България инфраструктурен проект – „Южен поток“. Ами другата „гражданска“ квота – министър Чобанов. Този министър провали макар и ограничените опити на БСП да провежда лява политика. Нещо повече той игра заедно с ДПС, Пеевски и Главната прокуратура срещу КТБ, за сметка на интересите на милионите хора в България. И сега се подвизава под егидата на ДПС. Или небезизвестния седесар Мартин Захариев, човекът от обкръжението на жената на Станишев, десен по мислене и действие, но семейно близък на Станишеви. Така бе историята и с привличането на „гражданската квота“ на десния Корумбашев. По същество Станишев превърна „гражданската квота“ в лична и семейна квота. Кое е сектантство? Дали не е сектанстство кръгът Станишев да налага чужди на партията лица в Народното събрание и в местните органи на властта, лица чужди на социалистическата идея и социалистическата практика?  Вероятно Станишев е имал предвид като сектанство и изразяваните множество мнения БСП да се коалира само след избори, а не преди тях. Сегашната практика с БЗНС на Йончев и други „коалиционни партньори“ показва, че под знамето на БСП в Народното събрание влизат партии, които след това са срещу БСП и в същото време ползват значителни средства от партийната субсидия, т.е. чрез предварителната коалиция някои партии си осигуряват парите за партийната им дейност. 

Второто твърдение-инсинуация на Станишев, че „партията не  е дискусионен клуб“ противоречи на елементарната партийна идеология и практика. Социалистическите партии са демократично устроени и всеки може и трябва да изразява свое мнения, да има своя собствена идейна и политическа позиция. Нещо повече, в демократичните социалистически партии, политиката се формира отдолу-нагоре, социалистическата политика трябва да отразява интересите на членовете на социалистическата партия, нейните поддръжници, симпатизанти и гласоподаватели. Явно Станишев е свикнал да гледа на партията си като на послушна група от хора, която няма право на мнение, не може да дискутира и да изразява мнение по провежданата от Станишев и неговия кръг политика. Под маската на твърдението, че в партията не е моментът за дискусия вече много години членовете на партията са лишени от възможността за тяхна политическа оценка, за правото да дискутират собствените проблеми на партията и да обновяват своите ръководни органи. Всички трябва да слушат Станишев и неговият сектантски кръг от Найденов, Кутев, Вигенин, Стойнев, Дъбов, Узунов, Николова. И забележете колко вече конгреса се провеждат на вечно заседаващата кохорта от партийни дейци, без да се формира нов състав на партийния конгрес (т.е. да се избират нови делегати) и нови ръководни органи след безкрайните проблеми. И всеки път или Дъбов или Станишев издига знамето, че сега не е време за дискусия, че партията не била дискусионен клуб. Това е единственият начин Станишев да съхрани своето влияние върху Националния съвет на БСП. Само при такъв подход в ръководството на БСП могат да стоят неговите хора, лично верните му лица, публично известни предимно като русофоби - Вигенин, Найденов, Стойнев.

Много интересна е позицията на Станишев за референдумите, т.е. за прякото участие на населението в решаването на местните и националните проблеми. Пряката демокрация е много важно нещо. Но Станишев проявява двоен стандарт. От една  страна на национално или местно равнище трябва да се провеждат референдуми по значими обществени въпроси и от друга страна, че в БСП не трябва да има вътрешнопартийни референдуми, вътрешнопартийни допитвания, дори когато партията се е провалила на едни, втори или трети избори и се свива като шагренова кожа. Дори не трябва да се обновяват партийните органи.

Станишев все повече се откъсва от суровата българска реалност. Той все повече се вживява в образа на западноевропейски социалдемократ, на лидер на ПЕС. Откъсването от реалността се прояви не само в неговите твърдения за БСП като сектанска организация, за дискусионното начало и референдумите, но и дори в провежданите семинари в Пловдив и Варна. Тези семинари са типична западноевропейска практика. Тя вероятно в Западна Европа дава добри резултати. Но в българските сурови условия тя прилича на нещо като странстващ политически катун, от хотел на хотел, от трапеза на трапеза. И това с парите на БСП. Ами лекторите? Какво да научат от шведския представител – лектор. В Швеция ги няма нашите проблеми. Там социалдемократическата партия е успяла на държавно ниво да изгради социално ангажирана обществена система, в която държавния сектор е почти 60%.  А в България под давлението на американците и с активно участие на Първанов, Калфин, Станишев, Овчаров, Орешарски, Доган, Костов и т.н. бе насаден краен неолиберален антинароден модел на развитие, с държавен сектор под 10%, с безумно ниско жизнено равнище. В тези условия предизборните практики на западноевропейците са неприложими към българските условия. Но Станишев отчита дейност пред ПЕС и пред съмишлениците си в БСП.  


22.03.2015 г

Няма коментари:

Публикуване на коментар