понеделник, 2 март 2015 г.

За основите на лявата политика (част 2: данъчна политика)

За основите на лявата политика
(част 2: данъчна политика)
Автор: Анко Иванов
            Лявата политика има много съставки, които влияят на крайния резултат. Първата компонента е потребността от голям дял на държавната собственост върху средствата за производство, която позволява натрупването на средства за реализиране на социалната лява политика (вж.: част 1).  Вторият много важен компонент е преразпределението на новосъздадените богатства, на произведения брутен вътрешен продукт. Това става чрез данъчната политика и функционирането на данъчната система.
            Сега в България, като резултат от разрушителния преход, е въведена и функционира супер грабителска за широките народни маси данъчна система.  Тя включва обща данъчна тежест около 39%. В нея съотношението между преките и косвените данъци е 25%:75% в полза на косвените данъци (ДДС, акцизи, данък върху застрахователните премии). Като се прибавят и високите местни данъци (имоти, наследство, дарения, възмездно придобиване на имущество, превозни средства, патентен данък, туристически данък и друг), става ясно, че огромната данъчна тежест е върху огромната маса от хората, които почти целия си личен и семеен доход изразходват за неотложно потребление (храна, облекло, отопление, осветление и електропотребление, горива, вода, учебници и учебни помагала, лекарства и т.н.). Поради ниското равнище на трудовите и други доходи на мнозинството от хората не им остават достатъчно средства за посрещане на насъщни и неотложни потребности. В същото време най-ниското в Европейския съюз равнище на корпоративен данък оставя на разположение на бизнесмените огромни финансови средства, които те не инвестират в нови производства и разширение на бизнеса, а предимно в придобиване на скъпи имоти в чужбина, самолети, яхти, луксозни возила, вили и т.н. Чуждестранните собственици, поради срамно ниския корпоративен данък изнасят в чужбина огромни за мащабите на България финансови средства, по някои изчисления около 7-8 млрд. лева ежегодно. Така постъпват филиалите на чуждестранните банки, застрахователните компании, търговските вериги, крупните фирми като „Лукойл-Нефтохим“ – Бургас, „Аурубис“ Пирдоп и т.н.  
Тази антинародна данъчна политика бе въведена от СДС и лично от Иван Костов и след това се провежда с различни нюанси от всички следващи правителства на България. Нейната същност е най-ясно посочена в сайта на Министерството на финансите:
 „Данъчната политика на българското правителство в основните си елементи е ориентирана  към запазване стабилността на икономиката в условия на криза, стимулиране на бизнеса и инвестиционната активност чрез :
·         облекчаване данъчното облагане на бизнеса и достигане на минималните нива за облагане в рамките на Европейския съюз;
·         опростяване на данъчната система и прецизиране на данъчното законодателство с цел по-голяма прозрачност и разбираемост за данъкоплатците и елиминиране на вътрешни противоречия и несъвършенства в практиката за облагане и контрол;
·         запазване на данъчните ставки на преките данъци в комбинация с по-ниска осигурителна тежест за работодателите, в подкрепа на икономическия растеж и заетостта;
·         запазване на по-висок дял в облагането на косвените данъци в сравнение с преките данъци.
Политиката на правителството в областта на данъците е насочена и към намаляване дела на сивата икономика, борба с данъчните измами и укриването на данъци.(курсивът мой)

   По същество тази данъчна политика е ориентирана не към стимулирането на бизнеса като стопанска дейност за производството на материални блага, а за лично ситмулиране на т..нар. бизнесмени да натрупват богатства. Няма в света разработен и прилаган управленски  и законов механизъм, който да задължава бизнесмените (т.е. капиталистите) да влагат по-голямата част от спечелените пари  за развиване на нови стопански дейности, разширяване и обновяване на съществуващите дейности и откриване на нови работни места. Висшата цел на неолибералната политика е постигането на максимално висока лична печелба, а не развитие на нови сотпански дейности и създаване на нови работни места.

       Крайно противопоказно за лявата политика е съществуването на т.нар. "плосък данък". В България той бе въведен по инициатива на работодателските организации и Института за пазарна икономика, с прякото участие на Георги Първанов, Кабфин, Орешарски, Доган, Коберготски, Румен Овчаров, Петър Димитров и при мълчаливото бездействие на неориентирания в материята Сергей Станишев. Дясната икономическа политика бе прокарана чрез правителство с ляво участие и при "социален" президент. 

      Единната ставка на подоходния данък бе установена на най-ниското равнище в света – само 10% и то без необлагаем минимум за най-ниските доходи. В съседните на България страни ставката по този данък е Македония 12%, Черна гора 15%, Сърбия 14%, Румъния 16%. В другите бивши социалистически страни от Източна Европа той е в Литва 27%, в Латвия – 25%, в Естония – 22%, в Словакия – 19% и т.н. подобни равнища от 10% има в Монголия и Киргистан. Нещо повече, Орешарски като Министър-председател не упражни правото си на власт и не взе мерки за отмяна на грешното, от социалистическа гледна точка, решение за въвеждане на плоския данък. Измисленото твърдение на соросоидите и на Орешарски, че ниският плосък данък ще доведе до потичането на „река от чуждестранни инвестиции“ се оказа нещо подобно на покерския блъф. Стана точно обратното – чуждестранните инвестиции бързо и рязко намаляха. Но бързо и рязко се увеличи изнасянето на национален доход от чуждестранните големи собственици на фирми в България. Този данък доведе до още по-огромно разслоение в българското общество. Той стана и спирачка за осигуряването на жадувания икономически растеж.

            В тази ситуация лявата политика изисква конкретни действия за промяна на функциониращата икономическа и най-вече данъчна политика.  Необходими са три кардинални промени. А именно:
            Първо. Увеличаване на делът на данъчната тежест на преките данъци. Тук врявата, че част от бизнеса ще мине в сивия сектор е несъстоятелна. Никога, дори и при 1% данъчна ставка, няма да се прекрати укриването на данъците. За развитието на бизнеса и на икономиката на страната като цяло от първостепенно значение са преките инвестиции за развитието на производствените дейности. Много ниският корпоративен плосък данък, както и много високата данъчна ставка, е предпоставка сумата в държавния бюджет от преките данъци да намалява. При много ниската ставка, колкото и висока да е събираемостта, приходите ще са малки и не позволяват провеждането на ефективна социална политика. Много ниската данъчна ставка в България не привлече не само чуждестранните, но и българските инвеститори. Високата данъчна ставка има смисъл само при висок относителен дял на държавната собственост на средствата за производство. При много висока ставка на корпоративния данък, чуждестранните инвеститори и най-вече транснационалните компании преместват своя бизнес в други страни. Следователно, ако искаме да провеждаме лява политика първо трябва да се провежда политика на балансирано средно равнище на корпоративния данък и най-вече прилагане на диференциално прогресивно облагане на печалбата.  Ако средното равнище на данъчната ставка на преките данъци се удвои и стане на средното европейско равнище, само от намаляването на износа на капитал от чуждестранните собственици ще останат в България поне 2-3 млрд лева.  
            Второ. Сериозна промяна на данъка върху доходите на физическите лица. Сегашната плоска ставка от 10%, без освобождаване на ниските доходи от данък, е пагубна за милиони хора. Не е нормално корпоративните чиновници да получават космически заплати от стотици хиляди левове, а компаниите да не плащат дивиденти на акционерите от приватизацията и в същото време да плащат данък върху заплатата от 10%.  Чрез неимоверно високите трудови възнаграждения на мениджърите, особено на мениджърите собственици на по-голямата част от капитала, се скрива част или цялата печалба от преразпределение. При заплати от над 200 000 лева месечно 5 управленци ще скрият печалба от 1 млн. лева и ще платят данъци от порядъка на 100 000 лева, но ще лишат от дивиденти хиляди акционери. Крайно време е левите политици да отстоят позицията, че нископлатените работници и служители с доходи на и под равнището на минималната работна заплата следва да бъдат освободени от данъка върху доходите. Нормално би било трудовите възнаграждения над минималната работна заплата до 3000 лева да се облагат с 10% данък върху доходите на физическите лица, 15% данък за доходите от 3000 до 5000 лева, 20% за доходите от 5 000 до 10 000 лева, 25% за доходите от 10 000 до 50 000 лева и 40% за доходите над 50 000 лева.
            Трето. Много високите ставки и почти пълното облагане на всичко с данък ДДС е пагубно за здравето, за образованието, за културата на българската нация. Лявата политика предполага намаляване на данъчните ставки на косвените данъци и особено на ДДС за редица социални дейности. Лявата политика не бива да допуска облагане с ДДС на животоспасяващите лекарства. Необходима е промяна в ДДС, така че да отпаднат в сферата на здравеопазването ставките за част от лекарствата, напълно да отпадане ДДС върху използваните в медицината консумативи, особено при хирургическите операции. Какво значи на възрастния човек с пенсия от 200 лева да му се прави операция за катаракта при две лещи от по 1000 лева да плати данък още 400 лева? Лявата политика предполага и намаляване на ДДС върху учебниците, тетрадките на учениците, върху книгите и т.н.
            С методите на Орешарски, подтикван от Станишев, за някои частични фризьорски промени в данъчната политика не се провежда лява политика. И левите избиратели това ясно го оцениха чрез гласуването на миналите парламентарни избори. Явно е че новата петорна коалиция начело с Борисов все повече ще орязва социални права и плащания. В тази социална ситуация левите партии, и най-вече БСП, трябва рязко да променят своя подход към данъчната политика и да не се занимават само с отделни аспекти, а да се борят за цялостна радикална промяна. Необходими са кардинални изменения, като най-напред започне промяната в съотношението между данъчната тежест на преките и на косвените данъци. Преките данъци и преди всичко корпоративният данък да се изравнят по размер със средните европейски равнища, както и с равнището на ставката на ДДС в България и едновременно да се понижат ставките за облагане на някои социално значими дейности в обществото. И не по-малко важно е – политически мерки за повишаване събираемостта на данъците.

1.03.2015 г.
             

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар