понеделник, 23 март 2015 г.

Румен Овчаров - маргинализъм в действие

Румен Овчаров – маргинализъм в действие

Автор: Анко Иванов

Днес, 23 март 2015 г. денят започна с ново показване на телевизионните екрани на образа и тирадите на Румен Овчаров по актуални политически теми. Това не е събитие, на което да се отдава някакво специално внимание, това е нещо обичайно. Но вече втори или трети път Овчаров се опитва да внушава на зрителите една крайно несправедлива оценка за БСП. И му личи, че е обиден. Разбирам го. Той бе на върховете в БСП. Дори след избирането на Първанов за президент няколко седмици се виждаше в образа на бъдещ председател на БСП. Но не би. Първанов си хареса Станишев и си го наложи по организационния модел за авторитарно вътрешнопартийно управление, разработен от Николай Добрев. Оттогава и до ден днешен има прикривана или открита неприязън на Овчаров към Станишев, независимо че последният го направи министър на икономиката, председател на комисия в Народното събрание, член на Изпълнителното бюро и т.н. Е, под вътрошнопартиен натиск, Станишев „пропусна“ да го включи в листите за Народно събрание и не го направи отново министър на икономиката, а направи такъв своето протеже Драго Стойнев. Разминаванията между Овчаров и Станишев бяха и са не на идейна и политическа основа, а на базата на междуличностната борба за повече власт в партията и в държавата.
След това предисловие да преминем към същността. А тя е, че своята неприязън към Станишев, обиденият Овчаров прехвърля към БСП чрез негативни оценки за партията, партията на която той би трябвало да дължи твърде много неща и на която да е благодарен за своята политическа кариера. Става дума за следното. На два или три пъти журналисти задават въпрос на Овчаров за евентуалното бъдещо сътрудничество в лявото пространство между БСП и АБВ. В два от случаите той ясно даде да се разбере, че смята БСП и АБВ за „маргинални партии“ и че след време очаква Първановото АБВ да се превърне в социаллиберална политическа формация, партия за каквато Първанов ратува от десетилетия и каквато искаше да направи БСП.
Обвинението в маргинализъм на собствената партия (БСП) е много тежка политическа оценка. Тя има негативно-пренебрежителен характер. Тя формира цялостна негативна нагласа в огромната маса от българските избиратели към БСП. Дали това е целта на Овчаров? Само той може да отговори. Но волно ли неволно той хвърля кал върху собствената си партия пред лицето на цялата българска общественост. И то кал, напълно незаслужена. Налага се да се ориентираме в това дали подобна оценка е вярна и доколко е вярна.
Трябва да се върнем към основните понятия „маргинал“ и „маргинализъм“. Понятието маргиналност се ражда и разбира като положение на личността или на групи от обществото между два свята, две обществено прослойки или структури, две култури, две или повече групи ценности и норми на поведение, като загуба на социалната идентичност. Ако това разбиране се опитаме да го преведем на разбираем език, да го пригодим към политиката и политическите партии, би трябвало под маргинална партия да разбираме такава политическа партия, която е между две идейни и политически ценности и култури, като партия, която е загубила своята политическа самоидентичност.
Възниква естественият въпрос, БСП дали е загубила своята политическа идентичност на социалистическа партия, за да бъде определена като маргинална? Общоизвестно е, че всяка политическа партия е организационно обединение на хора на основата на някаква общност на идеите и на политическите интереси. Огромната маса от членовете на БСП са привързани към социалистическата идея, към левите идеи, изразяват общият интерес за провеждане на лява политика. Огромната част от привържениците и симпатизантите на тази партия са хора със същите идейни и социални нагласи и предпочитания. Те не са раздвоени между социалистическите политически ценности и ценностите на консерваторите, неонацистите, неолибералите, клерикалите и т.н. Те имат ясна определена идейна и политическа позиция и на тази основа членуват в социалистическата партия, т.е. те не са маргинали. А самопроизволно Овчаров ги трактува като маргинали.
Безспорно и в БСП, както и във всички други политически партии, има групи от хора, които са членове на тази партия не по идейни съображения, а поради мотива за личностно издигане и придобиване на властови функции, а понякога и за личностно материално облагодетелстване. Това, че група членове на партията могат да бъдат разглеждани като маргинали, приспособяващи се към определена партия за лични облаги, не прави цялата партия маргинална. Тази истина Овчаров не разбира или не иска да разбира, или нарочно пренебрегва.
По своите основни програмни документи Българската социалистическата партия е ясно идентифицирана като такава. За нея са присъщи социалистическите идейни основи и политически позиции. Определени идейни и политически позиции могат да съвпадат с позициите на други партии, но това не прави социалистическата партия маргинална партия. В нейните програмни идейни и политически основи и членски състав базова е идеята за социалната справедливост, социалното равенство, социалната солидарност, социалната защита и т.н.    
В политическата практика, особено когато политическите партии са на власт самостоятелно или в коалиция, има отклонения от политическите им идеи, стратегии и практически управленски действия. Тези отклонения, тези компромиси, са частични и временни по своя характер, най-често продиктувани от конкретна патова политическа ситуация в страната. Проява на маргинализъм може да има, само когато ръководството прехвърля границата на разумния политически компромис и чрез своите действия (държавни властови решения) подменя идейната и организационната същност на политиката на партията.  
Ако Овчаров говори за маргинална партия, той вероятно визира конкретни политически действия по времето на ръководството на партията от Станишев. Да, част от ръководството на партията подходиха като маргинали в редица политически действия, когато БСП бе на власт в условията на коалиция (тройна и двойна). Но подходиха определени партийни дейци, а не цялата партия. В партията нямаше и все още няма вътрешнопартийни допитвания и вътрешнопартийни референдуми по основополагащи предстоящи решения. Маргиналността на част от ръководните дейци бе проява на колаборация. Самата дума колаборация има легално значение - процес на съвместна дейност. Бедата в политическата колаборация е, когато едната страна в процеса на сътрудничество с друга или с други партии преминава към действия за постигането на противоположните цели, застава зад основополагащите политически цели на друга партия.
След 1997 г. БСП на няколко пъти бе в положение на колаборация с НДСВ и ДПС. Но в тези колаборации ръководството на БСП не просто направи компромиси с цел решаване на важни общонародни интереси, а участва в действия за постигането на противоположните на социалистическата идея цели – неолиберална политика в интерес на богатите и в ущърб на бедните. Ако става дума за маргинално поведение, то това е поведението, когато съзнателно се отказваш от същностните политически цели на своята партия и приемеш политическите цели на други партии за да останеш на власт. Най-крещящият пример за подобно маргинално колаборационистко действие на групата дейци на БСП е политиката по време на Тройната коалиция – внедряването на антисоциалния плосък данък, рязкото намаляване на корпоративните данъци на богаташите, рязкото намаляване на социалните осигуровки, въвеждане на делегираните бюджети в образованието и т.н. Това са все фундаментални неолиберални действия, които нямат нищо общо със социалистическата идея и практика.
По интересен е въпросът, кои бяха тези маргинали от ръководството на БСП, които от името на партията, без да поискат нейното съгласие и одобрение, със своите действия провеждаха противопартийна държавна политика.  Изброявам: Георги Първанов – президент; Сергей Станишев – Министър-председател; Ивайло Калфин – Зам. председател на Министерския съвет по икономическите въпроси; Румен Овчаров – Министър на икономиката и енергетиката; Пламен Орешарски (предложен на Станишев от Румен Овчаров) – Министър на финансите; Даниел Вълчев (силно подкрепян от Овчаров) – Министър на образованието, Димитър Дъбов, Сергей Узунов, Катя Николова, Ангел Найденов.
Навярно Овчаров си мисли, че хората са забравили, какво тогава е правил и говорил. Но по-паметливите си спомнят, че на критиката на лявото движение в БСП срещу тези крайно десни икономически мерки, Овчаров отговаряше публично, че няма друга икономическа алтернатива освен неолибералната. А се оказа че има дори в рамките на плоския данък – в прибалтийските страни той навсякъде е над 20%, а в България и Монголия е по 10%. В демократичните общества в политиката винаги има алтернатива. Е, щом няма друга алтернатива г-н Овчаров, какво правиш в БСП, а не си в СДС или НДСВ, които изповядват тази неолиберална политическа линия? Това не е ли маргинално поведение?  Политикът не може да бъде с два коренно противоположни статуса – неолиберал по убеждение и социалист по партийна принадлежност.
В поредицата от размисли можем определено да кажем, че твърдението за това, че „БСП се провали във властта!“ е неточно. Той би трябвало да каже: „Ние с Първанов, Калфин и Станишев се провалихме във властта“, защото не социалистическата партия управляваше, а управляваше групата от политически маргинали от името на партията, но без да пита партията. Румен Овчаров бе сред групата от най-активните маргинали, той бе част от политическия модел,  наричан от него „модел Станишев“. А може би този модел трябваше да се нарича „модел Първанов, Овчаров, Станишев“.
Овчаров бе министър в правителството на Жан Виденов. В това правителството лентата на спомените ще го извади как през вечер се появяваше на екрана на телевизиите за да обяснява как трябва да се влошава социалното положение на народа за да се повиши цената на електричеството, понеже била по-ниска от тази в Европа. И нито дума за себестойността на произведената продукция в енергетиката и размера на печалбата. Правителството на Жан Виденов бе съборено по модела на т.нар. „цветни революции“ с активното участие на субсидираните от САЩ тогавашни протестъри начало с Иван Костов. Жан Виденов може и да беше слаб управленец, но не бе маргинал, а отстояваше своята собствена идейна социалистическа позиция. Той падна от власт понеже изплати над 1 млрд външен дълг и не можа да намери 1 млрд долара за да спаси от катастрофа банките, катастрофа заложена много преди той да започне да ръководи държавата. Виденов го предадоха най-близките му хора от БСП, включително Първанов, Добрев и Овчаров. По време на второто си министерстване Овчаров напълно подкрепяше антисоциалистическите икономически решения на Първанов, Калфин, Орешарски и Станишев. Той знаеше за заробващия договор за ТЕЦ „Марица-Изток I“ с американската фирма, но не искаше да промени договора с мотото, че това били „междуфирмени отношения“ и нямало как да се намеси. А сега се оказа, че има как и цените в договора през 2015 г. бяха понижени.
Румен Овчаров като член на Изпълнителното бюро на Висшия (Национален и т.н.) съвет подкрепяше решенията на Станишев, нито веднъж не набра куража публично да каже, че Станишев греши. Започна да критикува Станишев и БСП, когато бе изваден от състава на депутатската листа и не стана за трети път министър. И оттогава стана любимец на пробойковите телевизии, неволно стана съучастник към информационните атаки срещу БСП.      
За цялостният образ на маргинала Овчаров много подхожда твърдението на известният американски социолог и социален антрополог от XX век Ралф Линтън, че  маргиналният статус на личността е един от статусите, свързани с дейност, която за него не е основна. Сега основната дейност на Овчаров е свързана с „Лукойл-Нефтохим“, представител на българската държава в тази фирма. Но той се изявява не като енергиен експерт, а многократно и по-често като политически телевизионен коментатор, като ментор, като съдник от позицията на личното огорчение, като съдник от „най-висша инстанция“ на своите съпартийци. А ако се съди и осъжда т.нар „модел Станишев“, Овчаров също би трябвало, както активен участник в него, да понесе отговорност. Разбира се, само морална отговорност.



23.03.2015 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар