Празник
е. Прекрасен български празник. И едва ли има по-светъл български празник –
Денят на славянската писменост и култура. Отвсякъде звучи „Върви народе
възродени“. И както си му е редът на празник всички, или почти всички лични български
политици се появяват на светло, пред погледа на милиони българи, дефилират
начело на шествия, застават пред фотообективите и телевизионните камери, пред
микрофоните, изявяват чрез Фейсбук и Туитър. И край произнеслият забележително
слово Президент Радев виждаме духовно безлични за просветата и културата
министри, депутати и политици. Напъват се да са в челото за да ги забележат колко са загрижени за
българската просвета и култура, да спечелят чрез празника някоя и друга точка
пред избирателите. А почитателят на Винету ни приветства чрез Интернет.
Толкава са загрижени за просветата и
културата, че дори от закона за образованието махнаха думата просвета (Милена
Дамянова и соросоидна компания). А какво ли би казал написалият в химна Стоян
Михайловски: „Върви към мощната Просвета!“ Просвета, и то с главна буква. Сега
гарантирано от ГЕРБ, вместо Народна просвета“, имаме само „образование“.
Толкова ли е срамна думата „Просвета“? Вместо закон за Народната
просвета имаме Закон за образованието.
На този празник политиците и първите
държавни мъже и жени ги виждаме пред паметника на светите братя, на фона на
фасадата на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, т.е. „там, дето
знаньето живей“. И като гледам този гмеж пред библиотеката си задавам мълчаливо
въпросите: „А колко политици, министри и депутати са влезли вътре, поискали са
поне една книга и са я прочели?“; „Дали министрите Вълчев, Горанов и Банов поне веднъж в живота си са посетили като
читатели Националната библиотека?“; „А някой от министрите и депутатите знае ли състоянието и проблемите на едно от
най-важните културни учреждения в страната?“
Какво не знаят и са забравили политиците и
министрите?
Ако бяха отворили или ако отворят сайта на
Националната библиотека вероятно с изумление ще научат, че в току-що освободена
България разумните хора са разбрали потребността от научен и просветен център,
средище на книгите, знанието и културата. Идеята е на софийският учител Михаил
Боботинов, който предлага да се учреди публична библиотека и тя е открита още
през 1878 г. По предложение на М. Дринов тя получава статута на държавно
учреждение с името „Българска народна библиотека“. А тогава просветените
българи не са се срамували от думата народ и народен, както сегашните български
политици, които изхвърлиха думана „народен“ (“народна“) от всички възможни
имена на държавните учреждения. В края на XIX
век
по предложение на К. Величков е приет Закон за депозирането на печатни
произведения в библиотеките. След
войните (след 1919 г.) директорът Ст.
Чилингиров създава отдел, в който се опазват архивите от българското национално
възраждане. През 1939 г. започва строежът на новата сграда. По време на Втората
световна война и американските бомбардировки на София са разрушени и старата и
новата сграда. Сегашната сграда, тази пред която се фотографират държавниците,
е построена през „омразното“ социалистическо време – 1953 г. През 1963 г. тя
получава името Народна библиотека „Кирил и Методий“.
За духовно-историческата и научно-културна
висота
Националната библиотека е изключително
важен просветно-културен център на България. Това е място на съхранение на стари
архивни писмени източници за историята на България, за развитието на
българската просвета и култура. В нея се съхраняват, изучават и използват
от специалистите над 1500 славянски ръкописи от периода XI до XIX век; над 150
гръцки ръкописа от IX до XIX век; 25 древни
ръкописи на латински, италиански, немски, грузински, арменски и румънски езици;
арабски и турски ръкописи и документи; исторически документи и писма (кореспонденция);
дефтери и синджили; славянски кирилски печатни книги; български старопечатни
книги (от началото на XIX век до
Освобождението); чуждоезикови старопечатни редки книги и издания; множество
портрети и фотоси от различни паметни събития; вестници; научни и популярни
списания; учебници и научно-популярна учебна помощна литература; оригинална и
печатна графика; албуми; географски карти, географски атласи; картографски
издания и репродукции и други. Библиотеката притежава огромен брой научни книги
предимно на български, но и на руски, английски, немски и френски език. В нея
има възможности за ползване на периодичен архивен и настоящ печат. Тя вече е и
изследователски център. В периода от 1953 до 1990 г. библиотеката непрекъсната
обогатява своя книжен фонд, своето наследство. Развиха се активни връзки с
други чуждестранни национални библиотеки, разви се активен международен книгообмен.
Но още тогава започна да се чувства недостигът на помещения за правилно
съхранение на огромното старо и ново печатно богатство.
Отхвърлено бе изграждането на разширение на сградата, поради екологични
съображения (опазване на няколко дървета в градината зад библиотеката).
Цялото това огромно богатство се опазва и
поддържа с огромните усилия на нископлатен персонал. Преобладаващата част от
библиотечните работници и специалисти са с високо равнище на подготовка и
знания, с висока личностна култура и внимателно отношение към читателите
и посетителите на Националната библиотека. Те успешно се справят в сложната
материално-финансова обстановка и в условията на настъплението на ИКТ.
За материално-финансовата нищета
След 1990 г. в новите политически и
икономически условия настъпиха съществени промени във функционирането на
библиотеката, в нейното място, роля и значение в научното, образователното и
културното развитие на българското общество. А като цяло формирането на новата
обществена среда в България създаде неблагоприятни условия за функционирането
на Националната библиотека. В страната бе наложен неолибералния глобалистки
антинационален модел на развитие на обществото, при който образованието,
науката и културата се превръщат от обществени ценности в пазарни сфери,
в които се търси ако не пряка печалба, то поне минимални разходи. Този модел,
налаган министрите на финансите и на културата доведоха да минимализиране на
бюджетните разходи за библиотечното дело в страната, в това число и за
Националната библиотека. Няма нищо чудно за позицията на министрите на
финансите, които в огромното си мнозинство използват касовия монетарен подход и
със своето действие са по същество спирачка за духовното, образователното и
културното развитие на българското общество. Чудното е за примирението на
министрите на културата, които нямаха личното мъжество и достойнство да се
преборят със счетоводителския финансово ограничителен подход на министрите на
финансите. Но причината за обезфинансирането на Националната библиотека са не
само и не толкова качествата на министрите, а липсата на далновидност на
политиците, които назначават такива министри на финансите и на културата.
В новата обществена среда националната
библиотека е изправена пред сериозни трудности. Силно ограничиха нейните
възможности за обогатяване на книжния фонд и абонамента на български и предимно
на чуждестранни научни, научно-популярни учебници, учебни издания, помагала,
научни списания и т.н.. Прекратен бе абонамента за огромната част от
реномираните чуждестранни вестници и списания, не само руските, но и немските,
английските и френските. При „отварянето към света“ да спираш достъпа до водещи
в света издания и книги е просто просветно престъпление. С приходите от
намаляващите читателски карти не може да се осигури литературно и печатно
богатство на Националната библиотека. А това в крайна
сметка се отразява на читателите и намаляването на техния брой. Намаляват заглавията
на новите книги не само поради финансова оскъдица, а и от това, че голяма част
от издателите не внасят предвидените от закона брой безплатни екземпляри. И
няма в България орган, който да ги принуди да спазват закона. Когато над две
трети от българите не купуват книги, най-често поради бедност, е престъпление с
книги да не се обогатяват фондовете на Националната библиотека.
Материалните условия в библиотеката
са просто мизерни. Сградата не е основно ремонтирана и реновирана от нейното
построяване преди 64 г. Частичните ремонти и преустройства са предимно поради
аварийни причини. Освен падналите тази зима тавани и раненият читател, в нея
могат да се видят мухъл, паднали и падащи мазилки, повредени осветителни тела.
Част от сграда е предоставена за ползване от частни фирми, особено несъвместимо
е използване на нейни помещения за дискотека.
Принудата към икономии е влошило
съществено ползването на богатите библиотечни фондове. Ръководството на
библиотеката е изключило голяма част от осветителните тела и недовиждащите
читатели често бъркат сигнатурите, трудно четат текстове с по-дребни шрифтове и
избледнели от времето букви. Ограничена е достъпността до електрическата мрежа
за лаптопите. Подобни драстични съкращения са направени и за отоплението. Освен
това отоплителната мрежа е остаряла и ненадеждна. Всичко това е за сметка на читателите и
персонала. Безкрайно са износени и овехтели читателските маси и столове,
износени и неподдържани са паркетите и т.н.
Ползването на голяма част от дисертациите
и други ценни научни и т.н. книги е почти невъзможно. Сега те се съхраняват
не в самата библиотека, а в помещения в стари училищни сгради в села. Тези
сгради са крайно амортизирани, с влага и мухъл, с течове, изобилие от мишки и
плъхове, с различни видове книгояди. Всичко това не само затруднява, но
предимно застрашава опазването на тези изследвания, трудове и книги. Вместо дискотека,
в библиотеката трябва да има дисертации
Финансово-материалната нищета води и до
отказ и липса на съвременни средства за опазване на богатия книжен, ръкописен
и документален фонд. Част от ценните и редките издания са изчезнали, а
други са повредени. Особено досадно е наличието на откъснати страници,
изчезнали картни и други приложения и изображения. Университетските учебници
често пъти са драскани, подчертавани са големи пасажи от текстовете. Липсват
редица учебници за средните училища, особено издаваните от многобройните частни
издателства в годините на прехода. Явно в библиотеката е дошло времето на
въвеждането на постоянен видеоконтрол върху читателите, колкото и грозно и
отвратително това да звучи. Дошло е време да бъде въведена система на постоянен
видеоконтрол.
Главното в работата на библиотеката са
читателите
Обобщено казано, висотата на Националната
библиотека е от три съставки: огромен и висококачествен архивен, документален,
графичен, картографски, ръкописен и печатен фонд; висококвалифицирани, културни
и отзивчиви към читателите библиотекари; многобройни интелигентни читатели. Сега
материалната нищета принизява тази трикомпонентна висота. Има съществен проблем
не само в материално-техническата база, финансирането на дейността, мизерните
заплати на персонала, но и в читателския интерес.
Библиотеките са предназначени за
читателите. За всички е видимо намаляването на читателите на
Националната библиотека. Сега сред постоянните читатели преобладават
преподавателите от университетите, редица асистенти и докторанти. Силно
намаляват студентите, журналистите и учителите. Това са тревожни тенденции. Всеобща
е обективната реалност, че българите все по-малко четат, все по-малко купуват
книги. Това се отразява не само на училищните, университетските и читалищните
библиотеки, но дори и на Националната библиотека. Но има и причини във
функционирането на библиотеката. Става
дума за потребността от въвеждането на нови ИКТ средства. Похвални са усилията
за дигитализацията на книжния фонд (Дигитална библиотека) и въвеждането на
Виртуална библиотека за търсене по автори и теми на книгите. Но прекомерно рано ръководството на библиотека
се отказа от поддържането и въвеждането на нови заглавия в книжния каталог.
Програмата за дигиталната библиотека е направена твърде сложна за обикновените
читатели. В нея и с нея понякога с труд се оправят и дори компютърно най-грамотните
читатели. Дигитализацията трябва да улеснява, а не за затруднява читателя.
Крайно време е значимо да се
обогатят фондовете с научна литература, с издания на научни книги и научни
списания, енциклопедии, речници и справочни издания на различни езици, предимно на български,
руски, английски, френски, немски и на съседните ни балкански страни, особено
славянските: Сърбия, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Словения,
Хърватия. Недопустимо е във фондовете за ползване от читателите да няма
енциклопедии на съседните ни страни. Не всичко го има в Интернет, но и когато
го има най-често е със съмнително качество. Дигитализацията, ИКТ средствата и
обогатяването на фондовете, ще привлекат нови и значително по-млади читатели не
само от България, но и от съседните ни страни. Има голям шанс Националната
библиотека да се превърне не само в български, но и в Балкански
културно-просветен център. И отново да си спомним Михайловски:
„а писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир.“
А и да добавим, „писмеността
наша“ и сега да стане „неизчерпаем вир“ за знание, ако не за „целий мир“, то
поне за славянския балкански мир.
В заключение, в деня на славянската
писменост и просвета, може би вече е дошъл моментът да използваме призива на дядо
Вазов: „Елате ни вижте“. Елате в Националната библиотека „вий славни, вий,
сити!“ министри и депутати. Елате при нас – читателите и служителите на
Националната библиотека, вижте нашия хал и проблеми. Елате вий депутати и
министри на финансите, образованието и науката, на културата, вий речовити
политици на познавателна екскурзия с посещение на забележителностите на
Националната библиотека, посетете читалните, хранилищата (не само в главната
сграда), заемната служба, сервизните посещения и т.н. Е, една такава екскурзия
безспорно ще ви е от полза. Но не само ни вижте и не само ни съчувствайте, а намерете
парите и решително подобрете базата за развитие на този прекрасен просветен
център.
24 май 2017 г.
Автор:
Анко Иванов – д-р по философия
Първоизточник:
Политкомент
Няма коментари:
Публикуване на коментар