сряда, 24 май 2017 г.

Там, дето знаньето живей. Висотата и нищетата на Националната библиотека



            Празник е. Прекрасен български празник. И едва ли има по-светъл български празник – Денят на славянската писменост и култура. Отвсякъде звучи „Върви народе възродени“. И както си му е редът на празник всички, или почти всички лични български политици се появяват на светло, пред погледа на милиони българи, дефилират начело на шествия, застават пред фотообективите и телевизионните камери, пред микрофоните, изявяват чрез Фейсбук и Туитър. И край произнеслият забележително слово Президент Радев виждаме духовно безлични за просветата и културата министри, депутати и политици. Напъват се да са в челото за  да ги забележат колко са загрижени за българската просвета и култура, да спечелят чрез празника някоя и друга точка пред избирателите. А почитателят на Винету ни приветства чрез Интернет.

Толкава са загрижени за просветата и културата, че дори от закона за образованието махнаха думата просвета (Милена Дамянова и соросоидна компания). А какво ли би казал написалият в химна Стоян Михайловски: „Върви към мощната Просвета!“ Просвета, и то с главна буква. Сега  гарантирано от ГЕРБ, вместо Народна просвета“, имаме само „образование“. Толкова ли е срамна думата „Просвета“? Вместо закон за Народната просвета имаме Закон за образованието.
На този празник политиците и първите държавни мъже и жени ги виждаме пред паметника на светите братя, на фона на фасадата на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, т.е. „там, дето знаньето живей“. И като гледам този гмеж пред библиотеката си задавам мълчаливо въпросите: „А колко политици, министри и депутати са влезли вътре, поискали са поне една книга и са я прочели?“; „Дали министрите Вълчев, Горанов и  Банов поне веднъж в живота си са посетили като читатели Националната библиотека?“; „А някой от министрите и депутатите  знае ли състоянието и проблемите на едно от най-важните културни учреждения в страната?“

Какво не знаят и са забравили политиците и министрите?
Ако бяха отворили или ако отворят сайта на Националната библиотека вероятно с изумление ще научат, че в току-що освободена България разумните хора са разбрали потребността от научен и просветен център, средище на книгите, знанието и културата. Идеята е на софийският учител Михаил Боботинов, който предлага да се учреди публична библиотека и тя е открита още през 1878 г. По предложение на М. Дринов тя получава статута на държавно учреждение с името „Българска народна библиотека“. А тогава просветените българи не са се срамували от думата народ и народен, както сегашните български политици, които изхвърлиха думана „народен“ (“народна“) от всички възможни имена на държавните учреждения. В края на XIX век по предложение на К. Величков е приет Закон за депозирането на печатни произведения в библиотеките.  След войните (след 1919 г.) директорът  Ст. Чилингиров създава отдел, в който се опазват архивите от българското национално възраждане. През 1939 г. започва строежът на новата сграда. По време на Втората световна война и американските бомбардировки на София са разрушени и старата и новата сграда. Сегашната сграда, тази пред която се фотографират държавниците, е построена през „омразното“ социалистическо време – 1953 г. През 1963 г. тя получава името Народна библиотека „Кирил и Методий“.

За духовно-историческата и научно-културна висота
Националната библиотека е изключително важен просветно-културен център на България. Това е място на съхранение на стари архивни писмени източници за историята на България, за развитието на българската просвета и култура. В нея се съхраняват, изучават и използват от специалистите над 1500 славянски ръкописи от периода XI до XIX век; над 150 гръцки ръкописа от IX до XIX век;  25 древни ръкописи на латински, италиански, немски, грузински, арменски и румънски езици; арабски и турски ръкописи и документи; исторически документи и писма (кореспонденция); дефтери и синджили; славянски кирилски печатни книги; български старопечатни книги (от началото на XIX век до Освобождението); чуждоезикови старопечатни редки книги и издания; множество портрети и фотоси от различни паметни събития; вестници; научни и популярни списания; учебници и научно-популярна учебна помощна литература; оригинална и печатна графика; албуми; географски карти, географски атласи; картографски издания и репродукции и други. Библиотеката притежава огромен брой научни книги предимно на български, но и на руски, английски, немски и френски език. В нея има възможности за ползване на периодичен архивен и настоящ печат. Тя вече е и изследователски център. В периода от 1953 до 1990 г. библиотеката непрекъсната обогатява своя книжен фонд, своето наследство. Развиха се активни връзки с други чуждестранни национални библиотеки, разви се активен международен книгообмен. Но още тогава започна да се чувства недостигът на помещения за правилно съхранение на огромното старо и ново печатно богатство. Отхвърлено бе изграждането на разширение на сградата, поради екологични съображения (опазване на няколко дървета в градината зад библиотеката).
Цялото това огромно богатство се опазва и поддържа с огромните усилия на нископлатен персонал. Преобладаващата част от библиотечните работници и специалисти са с високо равнище на подготовка и знания, с висока личностна култура и внимателно отношение към читателите и посетителите на Националната библиотека. Те успешно се справят в сложната материално-финансова обстановка и в условията на настъплението на ИКТ.

За материално-финансовата нищета
След 1990 г. в новите политически и икономически условия настъпиха съществени промени във функционирането на библиотеката, в нейното място, роля и значение в научното, образователното и културното развитие на българското общество. А като цяло формирането на новата обществена среда в България създаде неблагоприятни условия за функционирането на Националната библиотека. В страната бе наложен неолибералния глобалистки антинационален модел на развитие на обществото, при който образованието, науката и културата се превръщат от обществени ценности в пазарни сфери, в които се търси ако не пряка печалба, то поне минимални разходи. Този модел, налаган министрите на финансите и на културата доведоха да минимализиране на бюджетните разходи за библиотечното дело в страната, в това число и за Националната библиотека. Няма нищо чудно за позицията на министрите на финансите, които в огромното си мнозинство използват касовия монетарен подход и със своето действие са по същество спирачка за духовното, образователното и културното развитие на българското общество. Чудното е за примирението на министрите на културата, които нямаха личното мъжество и достойнство да се преборят със счетоводителския финансово ограничителен подход на министрите на финансите. Но причината за обезфинансирането на Националната библиотека са не само и не толкова качествата на министрите, а липсата на далновидност на политиците, които назначават такива министри на финансите и на културата.
В новата обществена среда националната библиотека е изправена пред сериозни трудности. Силно ограничиха нейните възможности за обогатяване на книжния фонд и абонамента на български и предимно на чуждестранни научни, научно-популярни учебници, учебни издания, помагала, научни списания и т.н.. Прекратен бе абонамента за огромната част от реномираните чуждестранни вестници и списания, не само руските, но и немските, английските и френските. При „отварянето към света“ да спираш достъпа до водещи в света издания и книги е просто просветно престъпление. С приходите от намаляващите читателски карти не може да се осигури литературно и печатно богатство на Националната библиотека. А това в крайна сметка се отразява на читателите и намаляването на техния брой. Намаляват заглавията на новите книги не само поради финансова оскъдица, а и от това, че голяма част от издателите не внасят предвидените от закона брой безплатни екземпляри. И няма в България орган, който да ги принуди да спазват закона. Когато над две трети от българите не купуват книги, най-често поради бедност, е престъпление с книги да не се обогатяват фондовете на Националната библиотека.
            Материалните условия в библиотеката са просто мизерни. Сградата не е основно ремонтирана и реновирана от нейното построяване преди 64 г. Частичните ремонти и преустройства са предимно поради аварийни причини. Освен падналите тази зима тавани и раненият читател, в нея могат да се видят мухъл, паднали и падащи мазилки, повредени осветителни тела. Част от сграда е предоставена за ползване от частни фирми, особено несъвместимо е използване на нейни помещения за дискотека.
Принудата към икономии е влошило съществено ползването на богатите библиотечни фондове. Ръководството на библиотеката е изключило голяма част от осветителните тела и недовиждащите читатели често бъркат сигнатурите, трудно четат текстове с по-дребни шрифтове и избледнели от времето букви. Ограничена е достъпността до електрическата мрежа за лаптопите. Подобни драстични съкращения са направени и за отоплението. Освен това отоплителната мрежа е остаряла и ненадеждна.   Всичко това е за сметка на читателите и персонала. Безкрайно са износени и овехтели читателските маси и столове, износени и неподдържани са паркетите и т.н.
Ползването на голяма част от дисертациите и други ценни научни и т.н. книги е почти невъзможно. Сега те се съхраняват не в самата библиотека, а в помещения в стари училищни сгради в села. Тези сгради са крайно амортизирани, с влага и мухъл, с течове, изобилие от мишки и плъхове, с различни видове книгояди. Всичко това не само затруднява, но предимно застрашава опазването на тези изследвания, трудове и книги. Вместо дискотека, в библиотеката трябва да има дисертации
Финансово-материалната нищета води и до отказ и липса на съвременни средства за опазване на богатия книжен, ръкописен и документален фонд. Част от ценните и редките издания са изчезнали, а други са повредени. Особено досадно е наличието на откъснати страници, изчезнали картни и други приложения и изображения. Университетските учебници често пъти са драскани, подчертавани са големи пасажи от текстовете. Липсват редица учебници за средните училища, особено издаваните от многобройните частни издателства в годините на прехода. Явно в библиотеката е дошло времето на въвеждането на постоянен видеоконтрол върху читателите, колкото и грозно и отвратително това да звучи. Дошло е време да бъде въведена система на постоянен видеоконтрол.


Главното в работата на библиотеката са читателите
Обобщено казано, висотата на Националната библиотека е от три съставки: огромен и висококачествен архивен, документален, графичен, картографски, ръкописен и печатен фонд; висококвалифицирани, културни и отзивчиви към читателите библиотекари; многобройни интелигентни читатели. Сега материалната нищета принизява тази трикомпонентна висота. Има съществен проблем не само в материално-техническата база, финансирането на дейността, мизерните заплати на персонала, но и в читателския интерес.
Библиотеките са предназначени за читателите. За всички е видимо намаляването на читателите на Националната библиотека. Сега сред постоянните читатели преобладават преподавателите от университетите, редица асистенти и докторанти. Силно намаляват студентите, журналистите и учителите. Това са тревожни тенденции. Всеобща е обективната реалност, че българите все по-малко четат, все по-малко купуват книги. Това се отразява не само на училищните, университетските и читалищните библиотеки, но дори и на Националната библиотека. Но има и причини във функционирането на библиотеката.  Става дума за потребността от въвеждането на нови ИКТ средства. Похвални са усилията за дигитализацията на книжния фонд (Дигитална библиотека) и въвеждането на Виртуална библиотека за търсене по автори и теми на книгите.  Но прекомерно рано ръководството на библиотека се отказа от поддържането и въвеждането на нови заглавия в книжния каталог. Програмата за дигиталната библиотека е направена твърде сложна за обикновените читатели. В нея и с нея понякога с труд се оправят и дори компютърно най-грамотните читатели. Дигитализацията трябва да улеснява, а не за затруднява читателя.     
            Крайно време е значимо да се обогатят фондовете с научна литература, с издания на научни книги и научни списания, енциклопедии, речници и справочни издания  на различни езици, предимно на български, руски, английски, френски, немски и на съседните ни балкански страни, особено славянските: Сърбия, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Словения, Хърватия. Недопустимо е във фондовете за ползване от читателите да няма енциклопедии на съседните ни страни. Не всичко го има в Интернет, но и когато го има най-често е със съмнително качество. Дигитализацията, ИКТ средствата и обогатяването на фондовете, ще привлекат нови и значително по-млади читатели не само от България, но и от съседните ни страни. Има голям шанс Националната библиотека да се превърне не само в български, но и в Балкански културно-просветен център. И отново да си спомним Михайловски:
„а писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир.“
А и да добавим, „писмеността наша“ и сега да стане „неизчерпаем вир“ за знание, ако не за „целий мир“, то поне за славянския балкански мир.
В заключение, в деня на славянската писменост и просвета, може би вече е дошъл моментът да използваме призива на дядо Вазов: „Елате ни вижте“. Елате в Националната библиотека „вий славни, вий, сити!“ министри и депутати. Елате при нас – читателите и служителите на Националната библиотека, вижте нашия хал и проблеми. Елате вий депутати и министри на финансите, образованието и науката, на културата, вий речовити политици на познавателна екскурзия с посещение на забележителностите на Националната библиотека, посетете читалните, хранилищата (не само в главната сграда), заемната служба, сервизните посещения и т.н. Е, една такава екскурзия безспорно ще ви е от полза. Но не само ни вижте и не само ни съчувствайте, а намерете парите и решително подобрете базата за развитие на този прекрасен просветен център.

 24 май 2017 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Първоизточник: Политкомент

Няма коментари:

Публикуване на коментар