неделя, 28 май 2017 г.

Зад спокойната фасада на резултатите от парламентарните избори



            Изминаха вече два месеца от Парламентарните избори 2017 г. Време достатъчно за стихване на емоцията и нарастване на ролята на разума в анализа и оценката на станалото, на причините, довели до тези резултати. Формално почти всички партии и коалиции направиха своите анализи и оценки, редица политически лидери формално или неформално си подадоха оставките. Фасадно нещата стоят добре – има избрано Народно събрание, формирано е правителство Борисов-3, опозицията се активизира.

Парламентарните избори бяха оценени различно. Някои като ГЕРБ си дадоха самодоволно положителна оценка и си направиха извода, че народът е гласувал за стабилността (разбирай статуквото). Други като т.нар. „Обединени патриоти“ са доволни, че най-после им се реализира мечтата да се облажат от властта  и приеха почти всички искания на победителя. Истерично десните (Нова република; Да, България; РБ и Глас народен) и псевдолевите (АБВ и Движение 21) си ближат спокойно раните. Ръководството на БСП премина от илюзорна предизборна надежда за промяна на статуквото към следизборна опозиционност. След впечатляващият избор на Радев за президент то пропиля с лека ръка уникалната политическа ситуация да спечели изборите.
            Политическите резултати от изборите са следствие от волята на гласоподавателите. Така е по презумпция. Но в действителност резултатите от изборите са повлияни от няколко фактора. В тазгодишните парламентарни избори те биха могли да бъдат определени като: 1/. Политически очаквания на мнозинството хора за промяна, за отказ от статуквото, т.е. нещо съществено трябва някой да ни предложи; 2/. Очаквания за нещо, което да промени личния социален статус на гласоподавателя, т.е. изразяване и защита на интересите на гласоподавателя; 3/. Очаквания за повишаване на националното самочувствие и достойнство; 4/. Очаквания за промяна на лицата, управляващи държавата и символизиращи статуквото, т.е. нови лица с убедителен, телевизионен възприемчив образ и изказ. Ето тези очаквания изиграха ролята на решаващи фактори за победата на изборите на ген. Радев. Но при парламентарните избори тези очаквания на избирателите не изиграха ролята на действащи силни фактори, пряко влияещи върху резултата от парламентарните избори.
Огромното мнозинство анализатори (журналисти, политолози, социолози, антрополози, политици и други) отделиха внимание предимно на агитационно-пропагандната дейност и на структурата на резултатите от изборите. В тях акцентът бе предимно върху победата, върху телевизионните послания и интерпретация на отделни изречения и фрази на водещите политици. Вниманието бе съсредоточено предимно върху поведението на водещите политици на БСП, върху изказите за отнетото от демокрацията (Нинова), за несполучливия опит за анекдот (Зарков) и т.н. В първия случай журналистите размахаха бухалката на антикомунизма, като приписваха съдържание на думите „демокрацията отне“ като отказ от демократичните процедури за упражняване на властта. А по съществото във фразата „демокрацията отне“ терминът „демокрация“ се използва като синоним на капитализъм (пазарно общество; пазарна икономика и т.н.). Да, реставриранията на капитализма в България отне огромна маса от социални придобивки на трудещите се. В случая журналистиката бе използвана за развяване на излишни страхове, бе използвана като бухалка срещу потенциалните избиратели на БСП.  В подобен аспект бяха анализирани и позициите на БСП срещу подписването на съглашението СЕТА. Акцентът по същество в анализите бе поставен върху медийните образи и медийната политика на отделните партии и коалиции, предимно на БСП.  Да, този аспект има влияние върху резултатите от изборите, особено в условията на тотално манипулиране на общественото мнение от медийното борисово-пеевско-капиталско доминиране и определяне на същността и съдържанието на медийната политика на водещите средства за масово внушение и манипулация.

По същество другите три очаквания на избирателите бяха подценени от партиите и коалициите, а и от голяма част от анализаторите. След огласяването на предизборните платформи огромната маса от избирателите разбра, че няма да има промяна на статуквото, че няма да има защита на интересите на мнозинството трудови хора, че няма да има, с малки изключения, промяна на лицата в политиката, лицата като носители на определен тип политика, а не като външен телевизионен образ и изказ. В тази ситуация голяма част от избирателите бяха лишени от гласуване за промяната. Те нямаха реален избор. Най-големи очаквания за промяната имаше към БСП, особено след като тя издигна и подкрепи кандидатурата на ген. Радев.  Но последващите действия на ръководството на БСП бяха грешни. Особено грешен бе подходът при съставянето на предизборната платформа на БСП. Тя бе прекалено дълга с объркващи и неясни за масата избиратели послания, някои от които доста уклончиви и нищо не значещи. Но огромната част от избирателите се ориентира правилно, че това е програма не за промяната, а за запазване на статуквото, понеже не предлагаше решителни действия за отказ от недъзите на антисоциалната неолиберална политика, провеждана в България от 1997 година от всички правителства. И в действителност, предизборната програма на БСП бе за защита на дребния и средния бизнес, за запазване на антисоциалния плосък данък, на антисоциалния корпоративен данък. По същество в предизборната обстановка БСП опразни лявото политическо пространство. Предложената програма в много отношение приличаше на турлюгювеч от лево-десни предизборни послания, подобни на тези от програмата на Оланд преди 5 години (без три от нейните фрапиращи компонента) и някои елементи от посланията на Макрон. Това е обяснимо, тъй като главен автор на тези идеи е франкофонът Др. Стойнев, човекът който в своя кратък жизнен път никога не е преодолявал социални трудности.
В тази обстановка на повсеместен отказ от действителна лява политика, в лявото пространство се настаниха други демагогстващи политически субекти. Най-издържано ляво звучаха социалните и политически послания на новия лидер на АБВ, но Първанов и Петков му сложиха примка на шията със съюза с Движение 21 и особено чрез честите появявания на телевизионните екрани на социаллибералната Дончева („няма ляво, няма дясно“) и изхабения и омръзнал на българското общество политик като Румен Петков.  Традиционни с по-социални послания се проявиха и т.нар. „Обединени патриоти“. Съществени леви демагогски послания към избирателите направиха дори дясноцентристката ГЕРБ (увеличаване на минималната работна заплата, на средната работна заплата, увеличаване заплатите на учителите и т.н.) и дори откровено дясната неолиберална партия „Да, България“ направи демагогски леви послания. В политиката, както и в природата, както и на пазара, няма празни пространства. Когато някой напусне определено пространство, друг веднага го заема. Тази елементарна политическа аксиома Нинова, Стойнев и компания не можаха да разберат. Не я разбраха при съставянето на служебното правителство, където предоставиха почти целия кабинет на крайно десни политици от рода на сваления в миналото от БСП Герджиков, Семерджиев, Найденов и т.н., не я разбраха и при съставянето на предизборната платформа на БСП.
При екзитпола по време на парламентарните избори социологическите агенции направиха и социален разрез на избирателите на политическите партии. Но тези данни останаха встрани от вниманието на повечето политици и ръководството на БСП. По наличните данни на ЦИК, „Галъп интернешънъл“ и на „Алфа рисърч“ много ясно личи структурата на избирателите. Могат да се направят множество изводи, но някои от тях са показателни.

Първо. БСП пропусна да използва обществените нагласи (вълната)за промяна на статуквото. От гласувалите на първия тур (Алфа рисърч) за Радев на парламентарните избори 45% гласуваха за други партии и коалиции. Това се дължеше на четири стратегически и тактически грешки на ръководството на БСП: предизборна платформа (независимо от използваната социалистическа риторика), ориентирана предимно към запазване на интересите на бизнеса; лошо съставени листи по избирателни райони, в чийто състав личаха милионери и хора с недостатъчен публичен авторитет;  състава и действията на служебното правителство на Герджиков; отваряне на вътрешно партийни фронтове в БСП и дори отказът от термина „Лява България“. Това за огромната маса избиратели означаваше отказ от социалистическото в действията на БСП. Това породи голямо разочарование от БСП у голяма част от гласувалите за Радев. Вярно, резултатът за Радев не можеше да се повтори на парламентарните избори, но да загубиш почти половината избиратели е непростимо.   

Второ. Деформация на закономерността, че бедните гласуват предимно за левите партии, а богатите и средната класа, предимно за десните и десноцентристки партии е факт. Поради ниското равнище на доходите и на минималната и средната работна заплата можем спокойно да приемем постулата, че в България бедни са почти всички наемни работници, т.е. тези които отдават труда си за да се прехранят и да осигурят съществуването на своите семейства. Като цяло 60.8% от гласувалите на последните парламентарни избори са работници (Галъп). Парадоксалното е, че най-голям е относителният им дял от гласувалите за десните партии работещи: „Да, България“ (80.8%; ок. 81 751 избиратели), РБ - Глас народен (73.9%; ок. 79 374); Нова република (72.9%; ок. 63 411). И вероятно това са високо платените наети лица, като висококвалифицирани експерти, специалисти, висши държавни и фирмени служители. Поради сравнително малката бройка избиратели, гласували за тези коалиции, това може на някои читатели да им се стори непоказателно. Подобна е картината и за условните леви от АБВ и Движение 21 (70.8%; ок. 38 524). Но от големите партии влезли в Народното събрание най-висок е делът на наетите сред техните избиратели при ГЕРБ – 67.4% (ок. 773 275 избиратели), Воля 67.3% (ок. 98 014). Под средното равнище са ОП (56.6%). Най-малък дял от гласувалите за партиите наети работници имат БСП (50.2%) и ДПС (50.3%), т.е. около половината от техните избиратели. БСП като бивша партия на работническата класа, сега е с най-ниско равнище на гласуващите за нея работещите хора.
Причините за тази електорална деформация са множество. Първата и най-съществената е, че избирателите припознават политическите партии най-често чрез провежданата и прогласяваната политика. А участието на БСП в управлението показа, че ръководството на партията не се придържа към социалистическите принципи, а отстъпва на натиска на ДПС и провежда дясна неолиберална политика. Второто е, че избирателите и най-вече наетите работници и служители не припознават в достатъчна степен БСП като изразител на техните интереси, на интересите на бедните и онеправданите. Никъде в програмните документи на БСП и особено в Устава не пише, че БСП изразява и защитава интересите на бедните слоеве на обществото, че тя е изразител и  защитник на интересите на хората на труда. И това е прикрито с нищо незначещата фраза, приписана от ГСДП, че БСП е „партия на целия народ“. Някои забравят, че терминът „партия“ означа част от обществото с общност на интересите.  Третото е, че пред общественият взор от телевизионните екрани и от трибуната на Народното събрание от името на БСП се показват и рекламират лица, които не са от средите на българските трудещи се, от народната интелигенция, а лица с огромни за мащабите на България богатства, лица компроментирани чрез управленски грешни ходове и дори гафове, активни участници в приватизацията, както и лица просто жадни за власт, а не за повишаване жизненото равнище на бедните хора.  
Големият дял на работещите гласоподаватели за ГЕРБ е формиран под влиянието на различни фактори, които в повечето случаи са израз на управленска мощ, а не на идейни позиции. В структурата на избирателите-работници на ГЕРБ голям дял са хората, които виждат в ГЕРБ и предимно в Борисов „човек от народа“ (подобно на филма за Тодор Живков). А почитателят на Винету се държи като човек от народа – обръща се с към тях с „думи прости“, макар и думи често противоположни и различни (за деня, месеца, сезона и годината). Втората група от работещите гласоподаватели за ГЕРБ са служителите в националната и местната администрация, т.е. звената, в които почти изцяло власт е в ръцете на ГЕРБ и от ГЕРБ зависи дали някой ще бъде уволнен. Страхът от уволнението е много мощен фактор за електоралните нагласи и гласувания. Третата група работещи гласоподаватели за ГЕРБ са от корпоративният вот на работещите във фирмите, получаващи обществени поръчки. Ако няма поръчки, няма да има работа и хората ще са съкратени. Това е повелята и който не иска да е безработен охотно или с неохота гласува за ГЕРБ. И четвъртата група гласоподаватели на ГЕРБ са повлияните от медийните внушения чрез господство на ГЕРБ в медийната среда. То е осигурено задкулисно чрез собствениците и публично чрез масовите рекламни поръчки от министерствата и ведомствата, но регулирани от ГЕРБ. Корпоративният вот е силно проявен и при гласоподавателите за „Воля“.

Трето. Съществени деформации има и в структурата на гласоподавателите по възраст. Нормалното е основен дял във всички партии да има електоралната група от 31 до 60 г., защото тя е с най-голям количествен дял от 55.4% от всички гласували на последните парламентарни избори.  При вътрешната структура на гласоподавателите за партиите и коалициите (по Галъп) под средното равнище са „БСП за България“ (45.3%), ОП (54.9%), ДОСТ (54.3%) и групата други малки партии (52.2%). При всички останали има доминиране на тази възрастова група. То е  най-силно изразено при РБ-Глас народен (67.2%), АБВ-Движение 21 (65.9%), Нова Република (64.4%) и „Воля“ (64.0). Малко над средните стойности са останалите партии. Втора по количествен дял (29.7%) е групата над  60 г. С по-висок дял от средните стойности са БСП (47.1%) и ОП (32.5%). Трета група са младите избиратели до 30 г. със среден дял от гласувалите 14.9%. С по-нисък дял от средния са само БСП (7.6%, АБВ - Движение 21 (12.1%), Нова Република (12.1%) и ОП (12.5%). С най-голям младежки дял е електоралната структура на избирателите на „Да, България“ (32.1%), групата не подкрепям никого (31.2%), следвана от ДОСТ (25.3%) и ДПС (21.4%). Прави впечатление големият дял на „Да, България“, вероятно дължащ се на преекспониране на идеята за борбата с корупцията и със социално и демагогско популистките послания. По-високото равнище на ГЕРБ (15.3%), вероятно се дължи на социалните послания за по-високи заплати (минимална и средна), най-пряко засягащи младите хора. Ниските стойности за БСП най-вероятно се дължат на недостатъчно социалния аспект на предизборната им програма. Високият дял на младите избиратели за ДОСТ е сигнал за започнала или активизираща се ислямска радикализация на младите хора от средите на българските турци и роми. В общата структура и разпределение на гласувалите млади хора (Алфа рисърч) с най-значим дял е ГЕРБ (32.0%; ок. 367 133 избиратели), следвана от БСП (18.0%; ок. 171 988) и ДПС (12.0%; ок. 37 917). С най-малък дял са ДОСТ и Нова Република с по 3.0%. Като цяло прави впечатление традиционно ниското влияние на БСП сред младите хора и значителното влияние сред възрастното поколение. Поради това партията има над два пъти по-малко млади избиратели от ГЕРБ. Високият дял на възрастните хора, гласуващи за БСП, се дължи не само и не толкова на сантименталната връзка на БСП със социалистическо общество в миналото, а и на разминаването на ръководството и с традиционните за социалистическите партии ценности като борба за справедливост, равенство, солидарност, взаимопомощ, защита на бедните и социално слабите, на безработните, на липсата на смели и отговорни идеи за борба със статуквото, засягащи предимно хората в млада и средна възраст. Прави впечатление почти нормалното разпределение на делът на ГЕРБ  по възрастовите показатели и вътрешна структура на електората.    
               
      Четвърто. Образователната структура на електората на политическите партии показва сравнително по-малки отклонения (по данните на Галъп). Основните политически партии, представени в Народното събрание са с дял на гласоподавателите с висше и полувисше образование почти на средното равнище (41.1%) – ГЕРБ (41.4%), БСП (42.0%), ОП (40.0%) и „Воля“ (37.8%). Само ДПС (13.1%) прави изключение, дължащо се на по-ниското образователно равнище на етническите турци. От общо гласувалите висшисти и полувисшисти (Алфа рисърч) почти две трети са за двете главни партии в Народното събрание – ГЕРБ (35%) и БСП (30%).
        Може обосновано да се направи и изводът, че запазването на неолибералното статукво е противопоказно за развитието на българското общество. А то очаква действена социална промяна, ориентирана към хората, а не към високите печалби на бизнеса. Само промяната в равнището на доходите и размера на трудовите възнаграждения може да помогне реално за решаване и на демографския проблем на България. ГЕРБ вече определено се обявиха за запазване на това статукво. Борците против него от ОП, вече приеха постулатите на ГЕРБ и на статуквото. Невлезлите в парламента истерично десни партии са по същество за фризирано статукво, за запазване на връзката власт и олигархия, запазване на привилегиите на бизнеса и все по-голямото обедняване на бедните.

Погледите преди парламентарните избори бяха насочени към БСП и част от избирателите по инерция от президентските избори подкрепиха социалистическата партия. Но за да отговори тя на новите обществени потребности тя трябва да представя, защитава и отстоява интересите на работещите, на трудещите се, на бедните и онеправданите, на „робите на труда“, а не на едрия, средния и дребния бизнес, т.е. на хората, които пряко и по  всяко време, по всякакъв начин експлоатират труда на другите хора. Ако в близките месеци и година БСП не премине към действена лява социалистическа политика в България неминуемо ще се появи някакъв ляв мутант от типа на Сириза, Подемос и т.н.. Има голям шанс БСП да последва съдбата на ПАСОК (9-10% електорална тежест), Френската социалистическа партия (6% електорална тежест), на Партията на труда (почти връстница на БСП) в Нидерландия със спад на депутати в парламента от  второ/трето на седмо място само с 9 депутати. Изтече повече от година от смяната на ръководството на БСП от редовния конгрес, който утвърди лява програма, но избра дясно ръководство. Изглежда е време да се направи едногодишен отчет за разминаванията между документите, утвърдено от конгреса (8 май 2016 г.) и действията на ръководството в противоположна на тяхната същност посока.

В БСП, ако ратуват за промяна на статуквото, трябва да преодолеят инерцията още от времето на Първанов да не се правят задълбочени анализи и оценки на резултатите от изборите, а само формално Председателят на партията и Националния съвет да се произнасят. Необходим е разговор в социалистическата партия за нейния политически характер и провеждана от ръководството политика. Зад прикриващата фасада на постигнатите резултати от парламентарните избори, трябва да се видят идейните и политическите проблеми.

29.05.2017 г.
Автор: Анко Иванов – доктор по философия
Източник: Политкомент
    

Няма коментари:

Публикуване на коментар