четвъртък, 22 юни 2017 г.

Големите мажоритарно-пропорционални илюзии


През последната година българското общество е занимавано от група политици, шоумени, нахални купени журналисти и др. с един проблем, чието решаване по същество не е главният проблем на българското общество, а е въпрос за начина на формиране на властта.  И както във всеки друг обществен проблем, има множество мнения, „експертни оценки“, манипулации, демагогии, задкулисни цели и действия т.н. И това е съвсем естествено за едно плуралистично общество. Но дълг и отговорност е на политиците и ръководителите на политическите партии е правилно да се ориентират в конкретната политическа ситуация и да вземат адекватните политически решения.

В съвременното общество няма действие, което да е еднозначно, еднопосочно, което да е само добро или само лошо. Няма действие, което да е от полза за всички и да е не е във вреда на никого. Такъв е и обсъжданият постфактум проблем за мажоритарната избирателна система. Българското общество не бе готово да се произнесе по такъв важен проблем. Той бе изкуствено задкулисно режисиран и явно наложен от група политически недоучени шоумен-сценаристи, журналисти и др. Зад кулисите прозира явната цел цялата политическа власт да се съсредоточи в една партия, която получава непрекъснато през последните 4 години скритата подкрепа на друга партия. С изключение на част от ръководството на БСП, почти всички разбиращи от избори, право и политика хора са наясно, че „чистата“ мажоритарна система в България в настоящия момент е в полза на две партии. Едната е с повсеместно силно присъствие в цялата страна (ГЕРБ), притежаваща почти цялата местна власт, изпълнителна и законодателна власт. Втората (ДПС) е прикрито дясна и много силно регионално  позиционирана и в т.нар. „смесените райони“. Там тя ще има голямо предимство.

Неприемането на проектозакона, внесен от ГЕРБ за мажоритарните избори стана възможно благодарение на разцеплението на мненията в ДПС. Депутатите от смесените райони бяха за мажоритарния вот, а тези от другите райони на страната – против. С това първото действие на политическата пиеска „мажоритарен вот“ приключи. След изборите във Франция, когато макронистите с 15% обществена поддръжка спечелиха над 50% от местата в Националното събрание, се разбра фалша на пълната мажоритарна изборна система.  Сега в България се подготвят още две политикотеатрални действия, целящи увековечаване изборните победи на ГЕРБ и ДПС – проектите на  безволевата „Воля“ (подобрен проект на ГЕРБ – абсолютна мажоритарна система) и тази на БСП (смесена мажоритарно-пропорционална система). Появи се и резервното действие – нов референдум с трите възможни комбинации.  Най-реалистично изглежда второто действие да е  обсъждането на предложението на ръководството на БСП за мажоритарно-пропорционална система. Поради това се свиква и заседание на Националния съвет на БСП.

В ръководството на социалистическата партия има група от лица, които явно не са в час по съвременна политическа история, не разбират протичащите политически процеси, изменения и конкретни ситуации не само в България, но и в света. Това неразбиране е по различни причини.

Политическата незрялост и неподготвеност на част от дейците на възлови ръководни места на БСП пролича още преди референдума. Ръководството на БСП подцени разяснителната работа. Тази тема я нямаше в речника на телевизионните актьори от БСП, нямаше я в масовите прояви, предизборните срещи, в партийните събрания и конференции. Все едно, че няма да има референдум заедно с президентските избори. Нещо повече, тесният състав на ръководството на БСП подаде команда чрез областните и общинските съвети на БСП членовете на партията и симпатизантите на изборите да гласуват на референдума, но отрицателно за мажоритарната система, вместо реалното подсказване членовете и симпатизантите на БСП да не участват, поради неадекватно поставените въпроси. По този начин изкуствено ръководството на БСП повиши участието в референдума с около 600 000 души.  

Част от ръководството невярно оцени и резултатите от референдума. Това пролича още през нощта след президентските избори чрез емоционалната непремислена и нереалистична оценка на първите резултати за референдума от страна на Нинова. По същество гласуването на президентските избори бе от типа отрицателен вот, гласуване „Антиборисов“, гласуване с надеждата за промяна в обществената ситуация. Тази нагласа механично бе пренесена и към шоуменския референдум. Огромната част от гласувалите за референдума разчитаха на промяната, промяната на политическата псевдокласа, а не от любов необяснима към мажоритарността. Истината е, че ръководството на БСП се поддаде на журналистическия прогерберски натиск. Гласували са с „да“ 2.509 млн. от 6.865 млн. избиратели по избирателни списъци. От тези почти 7 млн. избиратели само 36-37% са подкрепили предлаганата мажоритарна система. В България демокрацията е вземане на решение чрез мнозинство или чрез малцинство? В България демокрацията основава ли се на закони? А законът казва (чрез решението на Върховния съд), че резултатите от референдума не са задължителни. Трябва ли БСП да се превръща в  опитно зайче за група шоумени – пишман политически сценаристи?

У редица наблюдатели и анализатори се формира обосновано логически предположение, че зад позицията на ръководството за мажоритарно-пропорционална (т.е. смесена избирателна система) продължава да стои задкулисно външно политическо влияние в БСП. Най-често това се свързва с влиянието на кръга около Гергов, но има и други заинтересовани от това ГЕРБ да е на власт с помощта на БСП. Разчетът им е прост. При 120 мажоритарни района най-много места в тях ще спечелят трите партии – ГЕРБ, БСП и ДПС. Останалите 120 места осигуряват чрез пропорционалните листи, техните водачи и приближени на ръководството да влязат в парламента, независимо дали са харесвани мажоритарно или не. И всичко да е окей. Да, ама, не! (по П. Бочаров). Сметката май е без кръчмар. Изборите през 2009 г., със самоцелно прокарания от Първанов, в интерес на ГЕРБ и ДПС, мажоритарен вот с по един мандат в избирателните райони показа, че само тези две партии спечелиха мажоритарните мандати. И от тези над 30 депутати в политиката и в Народното събрание се реализираха само двама-трима. Останалите бяха депутатски пълнеж за мнозинство. Сега, дори да не се повтори този сценарии, БСП ще спечели незначителен брой места в Народното събрание, но не повече от десетина (по оптимистични предположения). И при хипотеза, че сегашните партии запазят електоралната си подкрепа, БСП (при най-оптимистичен вариант) ще има с около 30-35 места по-малко, най-много около 50 места. Обединените патриоти и Воля ще изчезнат от парламентарния небосклон. Сегашните извънпарламентарни десни могат да спечелят не повече от 5-6 места. Вероятно ДПС ще увеличи местата си до около 35-45. ГЕРБ, при запазване на сегашното равнище на електорална подкрепа ще има най-малко 140-150 места. Това според изчислените вероятни 160 места при пълна мажоритарна система за ГЕРБ (проф. М. Константинов) е със около 10-20 места по-малко. И естествено възниква подозрението, че при гласуването ГЕРБ ще подкрепи предложението на БСП, както БСП подкрепи предложението за увеличаване на ниските пенсии, макар че иначе е против.

При изготвянето на предложението за мажоритарно-пропорционална избирателна система експертите и лидерите на БСП показват безкритично отношение към минал собствен и към настоящ чужд политически опит. Позоваването на модела от 1990 г. със 120 мажоритарни избирателни района е несъстоятелно. През 1990 г. липсваха отрицателните изборни практики, сега много широко практикувани. Първата такава практика бе купуването на гласове. Сега на изборния терен има утвърдени гросмайстори (като ДПС и ДОСТ) на купуването на гласове, особено сред ромите. Втората отрицателна практика (най-масово прилагана от ГЕРБ) е купуването на членове и на цели избирателни комисии. Третата отрицателна практика е купуването на места на водачи на листите (а защо не и като мажоритарни кандидати!). И така се появиха в миналото редица купувачи в Атака, отделни купувачи (пардон, спонсори) в почти всички политически партии, участници в парламентарни и местни избори. Купуват се и места при пренареждането на пропорционалните листи. Четвъртата отрицателна практика е налагането на предпочитани кандидати от местните дерибеи. Повечето журналисти са се втренчили в Ценко Чоков, но има и други тревожни примери. Справка футболния съдия от Симитли в листата на ГЕРБ. И петата, най-масовата е т.нар. корпоративен вот. По същество това е политически фирмен и държавно-институционален рекет за гласуване за определена политическа партия. Това явление най-често се свързва с партия „Лидер“, с БДЦ, с ДПС (обръчите от фирми) и др., но в най-масови размери сега се практикува от ГЕРБ. Този корпоративен вот се проявява чрез фирмите печелещи обществени поръчки и посредством заплахата към работещите в тях, че ако не гласуват за правилната партия ГЕРБ ще останат без работа. Подобна е картината с работещите в общинските администрации, където кметовете на ГЕРБ са безмилостни. Но такава практика вече има в безбройните централни ведомства (агенции, комисии и т.н.) и дори в Министерствата. Именно тази пета отрицателна практика осигури в най-голяма степен победата на ГЕРБ на последните парламентарни избори. Не се чува и чете, че в БСП тези отрицателни практики са анализирани през призмата на предлаганата промяна на избирателната система. Предлаганата мажоритарно-пропорционална избирателна система ще усили тези отрицателни практики, силно деформиращи демократичния избор.  Тя ще позволи чрез ГЕРБ и ДПС и в редица случаи самостоятелно, по инициатива на местни дерибеи, в Народното събрание да влязат дори откровени мутри, не само пропорционално, но и мажоритарно.

Неработеща е и позицията, че тази система е добре работеща в Германия. Само че се забравя че България не е Германия. Германия е голяма силно развита икономически федерална държава, със самостоятелни (със свои правителства и закони) провинции, със действена самостоятелна безкомпромисна съдебна система, с високо жизнено равнище (осигуряващо добър живот и без продажба на гласовете), с утвърдена практика на ограничаване на отрицателните страни на мажоритарната и на пропорционалната избирателна система.  

Предлаганият избирателен пропорционално-мажоритарен модел като идея и като разработка е логически правилен и обоснован. Но практическата му реализация в сегашната политическа обстановка ще го деформира до степен на отвращение не само от изборите, но и от демокрацията въобще. А избирателната ни система в момента се нуждае от редица качествени подобрения, насочени към ограничаване на проявяваните масови отрицателни обществени и вътрешнопартийни практики. Чрез решителното подобряване на пропорционалната система и мажоритарното подреждане на листите се минимализират отрицателните страни на изборите. Следователно усилията на всички парламентарни партии трябва да се насочат предимно към това. След коренно изменение на политическата обстановка и намаляване на посочените отрицателни практики вече може да се върви към смесената мажоритарно-пропорционална избирателна система.

Сега погледите са вперени в заседанието на Националния съвет на БСП. Не само и не толкова защото е на БСП, а понеже може да изиграе ключова роля за промяна на избирателната система и практика в България, по същество негативна, отрицателна промяна. Дано разумът на експертите и членовете на   НС на БСП надделее над емоциите и амбициите на лидерката и нейното обкръжение.


22.06.2017 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент

Няма коментари:

Публикуване на коментар