вторник, 6 юни 2017 г.

Голямата лъжа за чуждестранните инвестиции



            В годините на прехода от устата и изпод перото на почти всички български политици, министри, икономисти, политолози, социолози, журналисти и други общественици може да се чуе и прочете неолибералната мантра, че развитието на икономиката на България може да става чрез привличане на чуждестранни инвестиции. И всички министър-председатели, министри на икономиката и на финансите едно и също нещо си баят – чуждестранни инвестиции. И поради това вкараха българската икономика в най-неолибералното в света русло – прекомерно ниски корпоративни данъци, прекомерно ниско заплащане на труда. И вместо манна от чуждестранни инвестиции последва огромно тяхно свиване, огромно обедняване на българския народ и в крайна сметка огромна емиграция и демографска катастрофа. Редица изследователи и анализатори продължават да твърдят, че чуждестранните инвестиции са благо и че вината да няма такива е в бизнес-средата в България, както и във високото равнище на корупция и политическа нестабилност.
            И един виден епицентърски политолог започна да търси причините не само в бизнес средата. Четем дословно: „Без среда за привличане на чужди инвестиции няма да станат нещата. Каква сигурност може да има в държава, състояща се от пенсионери, малцинства, безнаказани престъпници и един продънен бюджет“. България не е само от пенсионери, малцинства и престъпници. В България има множество грамотни, интелигентни и родолюбиви хора. Подобно разбиране няма нищо общо с истината. То явно показва, че не се разбира истинската същност на неолиберализма и мястото на чуждестранните инвестиции в него.

            Чуждестранните инвестиции - инструмент на неолиберализма
            Съвременният неолиберализъм е глобалистки по своята същност, той е концепция за общество, функциониращо без национални и континентални граници и задръжки, а само върху принципите и законите на свободния пазар, рязко ограничаване на ролята на държавата като собственик, производител и разпределител на материални и духовни блага и услуги. Неолибералите използват държавата само като инструмент за създаване на условия за увеличаване на печалбите на бизнеса. Неолиберализмът възникна като отрицание на силното развитие в Западна (Нидерландия, Белгия, Люксембург, Франция), Северна Европа (Швеция, Норвегия, Дания, Финландия) и в отделни страни от Централна (Германия, Австрия) Европа на социална пазарна икономика, основаваща се в по-значима степен на социалната справедливост, с по-значимо държавно регулиране на бизнеса и реализацията на различни социални програми, с по-високо жизнено равнище на населението.
По същество в неолибералния глобализиран свят за едрият транснационален бизнес, който може да си позволи инвестиции в други страни, са най-важни няколко неща. Първото е свободата на движението на капиталите, без забрана за износ и внос на капитали, на валута, без правила за тяхното използване. Второто е  свободата на движението на стоки и услуги, позволяващо максимализиране на продажбата на спекулативно по-високи цени в други страни. Третото е свободата на движението на хората (т.нар. трудови ресурси) и промяна на тяхното местоживеене. Всичко това позволява на най-мощните ТНК (транснационални компании) да използват по-висококвалифицирана работна ръка, която да привличат от по-бедни страни, но да и дават по-малки възнаграждения от местната работническа аристокрация. От друга страна е движението на производството към страни и територии с по-евтина работна ръка и с по-голямо търсене на произвежданите стоки и услуги. Тези три свободи по същество са механизмът на движение на инвестициите от една страна в друга страна, от един пазар към друг пазар. А целта на този механизъм е не просто реализацията на печалба, а реализация на максимална и то по възможност бърза печалба.
Приказките, за това, че чуждестранните инвестиции са средство за развитите на националните икономики са откровени басни, поне за малки страни като България. ТНК ги интересуват само и предимно големите печалби. Чуждестранните инвестиции по света в същност са антисоциални, независимо, че при някои от тях се откриват нови работни места. Но това са работни места с прекомерно ниско трудово възнаграждение. Нагонът към максимална печалба и заплащане на ниско трудово възнаграждение е най-яркият белег за крайно несправедливо разпределение на произведения нов обществен продукт. В момента, в който печалбите на чуждестранните инвеститори секнат или започнат да намаляват, те със завидна лекота се отървават от своите инвестиции и отиват на друг пазар, където са открили нова ниша за максимални печалби.
Българската четвървековна практика красноречиво показва, че чуждестранните инвестиции са предимно в бързооборотни движения на стоки и услуги и съответно на капитала и почти пълен износ на печалбата в други страни. Чуждестранните инвестиции в България са предимно в сферата на финансовия капитал (банки, застрахователни компании и финансови и финансово-консултантски фирми), търговския капитал (предимно чуждестранните търговски вериги), строителството (предимно турски и със смесен капитал фирми) и др. Само отделни случаи има на чуждестранни инвестиции „на зелено“, т.е. създаване на нови производствени мощности и развитие на нови производства.  Изключение правят няколко големи приватизационни сделки от сферата на преработващата промишленост. И то предимно в нови технологични и програмни производства и най-вече в производството на бързооборотни масово потребявани продукти (например, горива и смазочни материали, производство на електричество и др.). За икономическото развитие на страната от полза са инвестициите „на зелено“, а не тези „в зелено“.
В България повечето чужди инвестиции водят до повече печалба и износ на произведен национален продукт и богатство в други страни, както и временна,  нетрайна трудова заетост и в крайна сметка да все повече мизерия, поради крайно ниските трудови възнаграждения. В някои страни чуждестранните инвестиции доведоха до икономическо развитие, до създаване на нова висококвалифицирана работна ръка, развитие на нови високотехнологични производства. Но това стана предимно в страни, които развиха големи мощни безмитни свободни икономически зони (Китай, Индия, Виетнам и др.) и притежават голям пазар, за потребление на произвежданите изделия. В България формално бяха регистрирани свободни икономически зони, на така бяха нормативно уредени, че по същество не функционираха и не постигнаха очакваните високотехнологични и икономически резултати. А и поради ниските доходи и малкото население българският потребителски пазар не е развити и с малки обеми. Поради това дори традиционно български производства и фирми се изнесоха в други страни.  Откровена лъжа е, че чуждестранните инвестиции в България водят до развитие на икономиката. Голяма лъжа, откровено заблуждаваща ограмната част от българите.

Защо секна потока на чуждестранните инвестиции?
Първата и най-главната причина за спада на чуждестранните инвестиции е, че ресурсът на приватизацията е изчерпан, т.е. няма съвременни и добре работещи предприятия и фирми, които да бъдат продавани на безценица. От приватизация няма как да дойдат повече значими чуждестранни инвеститори. Това е. Инвестицията „на зелено“ винаги предполага наличието на по-голям или по-малко дълъг период на изграждане, усвояване и развитие на производството и възвръщаемост на вложените капитали. Вместо приватизация правителството на ГЕРБ и ОП се опитва чрез концесиите да привлече нови инвеститори, т.е. грабители на национално богатство.
Втората причина е малкото количество и ниското качество на работната ръка. В близкото минало, в периода на „омразния социализъм“, България бе създала и квалифицирала качествен персонал във всички сфери на българската икономика, но особено в сферата на индустрията, включително в ядрената технология и оръжейната промишленост. Този човешки капитал бе разбазарен. Специалистите и работниците с висока квалификация и образование от по-млада и средна възраст емигрираха и се вляха като по-ниско (но добре по българските стандарти) платена работна ръка във фирмите в Германия, Испания, Франция, САЩ, Канада и т.н. В същото време в страната бе проведена антиобразователна реформа, която целево понижи образователното равнище и почти напълно унищожи професионалното образование подготвящо изпълнителски кадри. Тя съществено допринесе за увеличаване на неграмотността сред голяма част от младите хора. Излязоха от активна възраст и голяма част от образованите и квалифицирани експерти и специалисти.  В университетите вече постъпват значително по-слабо подготвени студенти, а и в тях, поради делегираните бюджети, има ниско равнище на обучение и подготовка. Това от една страна. От друга – най-подготвените младежи и девойки не постъпват в българските университети, а продължават образованието си в западноевропейските и североамерикански университети. И постепенно в България се настани недостигът на образована и квалифицирана работна ръка. Малкото останали подготвени образовани хора на млада и средна възраст вече не искат да работят за мизерните трудови възнаграждения.
Третата причина за спада на чуждестранните инвестиции е мутренско-олигархическата същност на управляващите страната. Има сливане на престъпен елемент, мутробогаташи и репресивната и бюрократична сила на държавната власт. Това създава огромни възможности за икономически рекет. Държавни органи, включително министерства, полиция, прокуратура се използват за рекет на неудобните фирми, независимо дали са български или чуждестранни. Не просто корупция, а преди всичко мутродържавен рекет, особено в разпределението на обществените поръчки и разпределението на еврофондовете.
Прекалено ниският корпоративен данък, освобождаването от данък на новите инвестиции в производство, крайно несправедливият плосък данък върху доходите, крайно ниските осигурителни ставки за работодателите, прекомерно ниските трудови възнаграждения не доведоха до ръст на чуждестранните инвестиции, а само до обедняване на хората, безкрайна нищета и огромна емиграция на млади хора. Тази уж много благоприятна за инвестиции икономическа и политическа среда не се използва от българските новобогаташи. Това са хора не с инвестиционно, а предимно с луксозно потребителско настроение и ценности в живота. За огромната част от тях печалбата не е средство за реинвестиция в нови производства и развитие, за налагане на нови пазари, т.е. за развитие на бизнеса. За повечето български бизнесмени печалбата се използва създаване на външен израз и образ на материалното благополучие – частни самолети, яхти, луксозни автомобили, прескъпи джипове, апартаменти и вили в чужбина и в курортите, собствени хоби колекции (картини,   монети, антични предмети, бижута и др.), мутреси  и т.н.

Кой да инвестира за да се развива България?
Аксиома е, че развитие без инвестиции няма. Българското общество е изправено пред огромния проблем за инвестициите. Чуждестранните инвестиции са незначителни и те са предимно в сферата на услугите.  Те не могат да осигурят значим икономически ръст и повишаване на доходите на работещите. А и нещо не идват. Инвестициите на българските бизнесмени са незначителни, предимно с малки капитали и то предимно в сферата на търговията, туризма и здравеопазването. И много рядко в малки и средни промишлени производствени мощности. Остава една трета възможност, отричана от българските доморасли глобални неолиберали. Това са държавните инвестиции. Като коментар на епицентралния политолог за инвестициите един от интернет-ползвателите написа: „Реални инвестиции в територията (на България, б.м.) и откриване на нови, трайни работни места може да прави единствено държавата.“ И той действително е прав. Сега делът на държавната собственост в произведеният БВП  по неофициални данни е между 8 и 9%. В същото време в най-развитите европейски страни (Франция и Германия), в най-бързо развиващите бивши социалистически страни (Полша, Словакия) той е над 30 и дори 40%, а в Швеция надхвърля и 50%.
Предимствата на държавните инвестиции пред чуждестранните са много, но няколко от тях са решаващите. Става дума за:
Първо. Разпределението на новосъздаденото от производството на материални блага и услуги богатство. Сега от частният капитал, от корпоративното облагане в държавната хазна постъпват едва 10% от печалбата. При държавните предприятия това е по времето на Дянков 80%, а по времето на Орешарски и Горанов е 75%. Така стои въпросът и с чуждестранния капитал в банковия и застрахователния сектор, в които доминират чуждестранните инвестиции. Ако вземем едно условно предприятие на чуждестранния капитал, което реализира през годината 1.1 млрд. лева печалба, то в държавната хазна постъпват 110 млн. лв. Ако това предприятие е държавно в държавната хазна ще постъпят още 650 млн. лева или всичко 760 млн. лв. (такова реално предприятие в България има). Чрез чуждестранните „инвестиции“ в България, по мнението на някои икономисти от страната ежегодно се изнасят около 6-7 млрд. лв.
Второ. Чрез държавните инвестиции и държавните предприятия намалява делът на сивата икономика и не по-малко важното – ще намалее укриването на доходи и печалба от чуждестранните компании. Сега публична тайна е, че най-големите инвеститори в България, такива като „Лукойл-Нефтохим“,  крупните търговски вериги и т.н. почти не отчитат печалба, а тя в скрита форма, най-често като консултантски и други фиктивни услуги и договори се изнася в чужбина.
Трето. Чрез държавните инвестиции в нови производства (т.е. „на зелено“) може да се осигури по-равномерното териториално развитие на страната и да се прекрати обезлюдяването на големи части от България, най-вече Северозападна и Централна Северна България. България е не само София и не още Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора.  
Четвърто. Чрез държавните инвестиции и държавната собственост върху индустриалните, строителните  и др. предприятия може да се влияе не само пряко върху откриването на нови работни места, но и върху размера на трудовите възнаграждения. Увеличаването на заплатите в държавния сектор, няма как да не доведе и до увеличаване на трудовите възнаграждения в честния и кооперативния сектор. Чрез увеличаване на държавния сектор ще се ограничат нарушенията на трудовите права на наемните работници, държавата по-лесно ще се пребори с антисоциалните явления като увеличено неплатено работно време, ненормирано използване на почивните дни за работа, различни нарушения на Кодекса на труда.
Държавните инвестиции в икономиката ще позволят значително по-високи приходи в държавния бюджет и по-големи възможности за решаване на главните социални проблеми. Механизмите за увеличаване на държавния сектор да няколко: 1/. Разваляне на част от приватизационните и концесионните договори с фирмите, нарушили и нарушаващи различни клаузи; 2/. Изкупуване на дялове в смесените предприятия; 3/ Изкупуване на цели фирми и предприятия (напр. „ЧЕЗ-България“, Банка „ДСК“); 4/. Създаване на нови високотехнологични съвременни предприятия и и фирми пряко свързани със здравето и бита на населението (напр. производство и търговия с лекарства и медицински материали и консумативи).
За огромно съжаление почти всички български политици, дори т.нар. „обединени патриоти“ и част от ръководството на БСП са заслепени от неолибералната идея за бързо и мащабно забогатяване и обогатяване на богатите и не се интересуват от съдбата и жизненото равнище на българите и на България. ГЕРБ още в самото си заглавие на партията подчертават, че тях ги интересуват европейските, а не българските интереси. Огромните социални и демографски проблеми на страната могат да се решат предимно със силна  (в сферата на икономиката) държава, със справедливо разпределение на произведения БВП и намаляване на износа на БВП.
В заключение, налага се да опонираме на още едно твърдение на епицентралния политолог. В политиката, г-н политолог, не са най-важни „лидерството и качеството на политическия елит“. В политиката най-важното е съдържанието на политиката, преследваните политически цели, политическите ценности за свобода на гражданите, справедливост, солидарност, демократично функциониране на институциите, а не налагане на капризите и зависимостите на т.нар. „лидери“, пък били те Б.Б., К.Н., Г.П., В.С. и т.н. България в своето историческо развитие често си е патила от т.нар. „вождове“ (царе като Фердинанд и Борис III, авторитарни лидери на партии и т.н., някои почти фюрери на фашистки организации), които са действали в интерес на други държави. Главното в политиката е да се действа в интерес на доминиращата част от народа, в интерес на развитието на собствената държава.    

6.06.2017 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Източник: Политкомент

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар