петък, 9 юни 2017 г.

Деветоюнските тезиси



               Тази година се навършиха 100 години от известните Априлски тезиси на Ленин. Навремето те добре се изучаваха по История на КПСС. Като се махнат предисловието и обилните коментари, те могат са се сведат до 10 основни тезиса.  По същество в тях са формулирани основите на ленинизма. Главната цел на тезисите е прерастване на буржоазно-демократична революция в социалистическа.  И по подобие на Априлските тезиси в навечерието на 9 юни (годишнината от Деветоюнския фашистки преврат) се появиха нови тезиси във в-к „24 часа“ (https: //www.24chasa.bg/). Само че този път авторът не е Ленин, а един българин  (Р. Петров – нереализиран бивш офицер, съмнителен журналист и вече безработен бивш депутат-конформист на ГЕРБ). Новите Деветоюнски тезиси обаче нямат за цел свалянето на властта, провеждането на някаква революция. Те имат слугинска двояка цел. А тя е да се подпомогне голямата манипулация на съвременната (от последните 100 г.) история чрез оправдаване на фашизма в България и приравняване на социализъм и фашизъм. 

                В първия и десетия тезис (на Деветоюнските тезиси на Р. Петров) главният акцент и цел е да се оправдае българския фашизъм и да се сложи знак на равенство между две изключително важни противоположни исторически събития в българската история през XX век – Деветоюнският фашистки преврат и Деветосептемврийското въстание срещу фашизма. Те са определени от него като „два огледални кървави близнака, родени от една майка – българската омраза“. Освен манипулативното, фактологическото, терминологичното и логически невярното твърдение за огледалността на двете събития, има манипулация на българските народностни ценности. Омразата не е българска национална черта. Българите са приели в своите земи като равни евреи и арменци, с тях заедно векове са живеели. Българите, а не царя и фашистките царедворци, спасиха българските евреи от лагерите на смъртта.  Омразата сред българите, както и при всички други народи, и въобще сред хората, възниква предимно по повод неравенството, несправедливостта и потисничеството на голяма група от хора от друга малка група от хора, потисничество икономическо, социално, политическо, религиозно или етническо. Да си спомняме ли от историята Кромвел, Ян Хус, Гарибалди, Ботев и Левски, все големи личности, които са знаели „да любят и да мразят“ и т.н. В историята на всички страни и народи има периоди на ожесточени сблъсъци (войната на севера и юга в САЩ, когато за пръв път са създадени концентрационните лагери; гражданската война в Русия и т.н.). И няма защо да превръщаме политическата омраза в някаква нова национална характеристика на българите.

Вторият тезис на Деветоюнските тезиси, е че „двата преврата“ (9 юни и 9 септември) са извършени от едни  същи хора. Това твърдение си е направо манипулация. Активни участници в Деветоюнския преврат са: група лица от Народен сговор начело с ръководителите си Александър Греков, Александър Цанков, Димитър Мишайков и Тодор Кулев; Борис III; Тодор Александров от ВМРО; военни като Велизар Лазаров, Дамян Велчев и Кимон Георгиев. Превратът е извършен само от военни части предимно в София и някои големи гарнизони в страната. Военните извършват преврата, но идейните ръководители и преки подбудители са политиците от Народен сговор, повечето от които са завладени от профашистките крайно националистически идеи. Офицерите в идейно отношение са предимно патриоти, а по-късно се оказват и противници на фашизма. В Деветосептемврийското въстание участват и военни, заедно със стачници, манифестанти, партизани. За разлика от Девети юни на Девети септември има масови протестни движения и действия срещу властта. В Деветосептемврийското въстание не участват Борис III, Тодор Александров и ВМРО, Александър Цанков, ген. Вълков и др.   От лицата, свързани с Девети юни на Девети септември са само военните Кимон Георгиев и Дамян Велчев.

            В четвъртия и петия Деветоюнски тезис се твърди, че не е имало фашистки преврат и че социсториците са го „измислили“, за обосноват избухването на първото в света антифашистко въстание. А фашизъм си е имало и той идва на власт на Девети юни 1923 г. Фашизмът най-добре се разпознава по идеологията на партиите, борещи се за властта и по действията им на власт, както и по практическите репресивни действия. Народният сговор и Конституционният блок са политически партии в България силно повлияни от фашистката идеология. Тяхната идейна основа твърде много прилича на тази на последователите на Мусолини. Същите водещи лица на тези партии, начело с Александър Цанков, създават  българската крайна фашистка партия „Българско национално движение“. Самият Цанков определя своята идеология като местна адаптация на италианския фашизъм. И Петров, ще ми говори, че Цанков не е фашист и правителството му не изповядвало фашистка идеология! Александър Цанков, по подобие на акта на Бенито Мусолини (1922 г.), подготвя завземането на властта от неговата фашистка партия (БНД) чрез организирания „Поход към София“ за 21 май 1934 г.. Превратът на 19 май, извършен от политическия кръг „Звено“ предотвратява идването на власт на крайните фашисти.
А делата на правителството на Ал. Цанков, дошло на власт след преврата, са напълно в инструментариума на фашизма и национал-социализма. Убити са блез съд и присъда видните дейци на политическата партия БЗНС Александър Стамболийски, Райко Даскалов, Спас Дупаринов, Георги Дамянов, Крум Попов (кмет на София) и др. Александър Цанков като Министър-председател (1923-1926 г.), разпорежда брутална разправа и с участниците в Деветоюнското въстание срещу преврата. В Плевен са убити без съд и присъда Асен Халачев и другарите му, ръководели съпротивата срещу преврата. Няма съд, няма присъди. Има жестока касапска разправа. А тази необуздана касапска разправа неминуемо предизвиква обратната реакция, т.нар. „червен терор“ и Септемврийското въстание. Цанков и приближените му поръчват и покровителстват, с активното участие на ген. Вълков, масови отвличания, изтезания и хиляди убийства без съд и присъда на българи. Този т. нар. „бял терор“ е по същество „черен терор“.  Жертви на този черен фашистки терор са хиляди членове на БКП (т.с.) и БЗНС, както и видните интелектуалци като Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст и др..

Петров твърди, че „и в двата случая (Девети юни и Девети септември) идват първо войниците от Софийския гарнизон“. На него някакви парични, възрастови или личности характеристики са му попречили да разбере, че на Девети септември има въстание (или революция), а не обикновен военен преврат. При превратите първо се превземат централните учреждения, овладяват се армията и полицията. При въстанията е обратното първо се разбунтуват хората и след това се организират и превземат властовите централни обекти.  Каква е картината на Девети септември? В страната има разгърнато партизанско движение. Още преди самата дата Девети септември има протестни действия. Желаещите могат да прочетат съкратения вариант на тези антиправителствени действия дори в антикомунистическата Уикипедия. На 6 и 7 септември в страната по същество има безвластие. Във Варна и Бургас Отечественият фронт завзема местната власт. На 6 септември в София избухва стачката на трамвайните работници, на 7 септември тяхната демонстрация е насилствено разпръсната от властта.  На 7 септември има демонстрация на миньорите в Перник, а полицията убива 6 души мирно протестиращи работници. На 7 септември протестиращите граждани нападат затворите в Плевен и Силистра и освобождават политическите затворници. Червената (Съветската) армия навлиза в България чак на 8 септември. Къде са тук гарнизоните? Къде са войниците от Софийския гарнизон?  Малка част от тях вземат участие във финалната част от въстанието. На повечето места в страната партизаните установяват новата власт. Това е очеизвадната истина, но тя е извън „специалния“ манипулативен поглед на Петров и компания журналисти и соросоидни псевдоисторици. Вероятно с участието в Деветосептемврийското въстание някои военните са се опитвали да останат във властта за да не се разкрива участието им в преследването на партизаните и ятаците, в подпомагане на немската армия.

В седмия Деветоюнски тезис се твърди, че „вината за пролятата кръв през септември 1923 г. е и на двете страни“.  С това се приравняват фашисти и комунисти. Не се търсят корените и причините. Следователно, виновни за Септемврийското въстанието са и убитите през юни Асен Халачев и другарите му, хората въстанали срещу насилственото вземане на властта от профашистите от Народен сговор. С това твърдение по същество се отрича съпротивата срещу насилието. А мантрата за „пролетарската революция“ не издържа в никакво отношение. Огромната част от въстаниците са обикновени селяни. А и тогава България си е била селска страна с над 90% селско население. Кой Коминтерн може да накара дребни и средни селяни да въстанат с пушки, вили и мотики? А в Лопушна не е имало фабрики и пролетариат, но там се играло описаното от А. Страшимиров хоро край труповете на избитите въстанали селяни. Как работникът (пролетарий) Г. Димитров и интелектуалецът В. Коларов ще „подгаврят“ хиляди селяни? Въстанието е най-масово в един от най-земеделските райони на България, днешната област Монтана. Кой Коминтерн може да накара членовете на БЗНС да въстанат?  Коминтернът може да си взима всякакви решения. Фактът е, че насилието на деветоюнските фашисти е породило необходимостта от въстание, от въоръжена съпротива. Хората са се почувствали много силно засегнати и застрашени и за да се спасят са се вдигнали на въстание. По същество с тази теза за равенството във „вината за пролятата кръв“ се проповядва несъпротива срещу фашизма, т.е., ако те ударят по едната буза, да си подложиш и другата да те шамаросат.  Авторът на Деветоюнските тезиси забравя, че насилието винаги поражда две политически ситуации. Първата е отговор на насилието, независимо от реципрочността на този отговор. Втората ситуация е, че непротивенето на насилието поражда робство. Следва ли да разбираме, че авторът на Деветоюнските тезиси иска българския народ да се състои от роби и да е в робско положение?   

Чрез деветия тезис авторът се опитва да внуши, че участието в балканските и в Първата световна война е отприщило някаква „неподозирана българска жестокост“. Жестокостта е присъща на всички войни, на всички революции, въстания и бунтове, на всички граждански войни. И няма защо да клепаме българските войници, които на фронтовете, сражавайки се за България са се научили да воюват и да убиват врага. Причината за кървавата баня в българското общество е дълбокото социално разслоение в обществото, ограбването по време на войните на бедните и средни слоеве и огромното забогатяване на буровци и т.н. мишоци, които не се сражават на фронта.

По същество Деветоюнските тезиси са манипулативен публицистичен материал в духа на сороисоидната пропаганда на яростния антикомунизъм и прикрита защита на фашизма. Целевото изкривяване на фактите, премълчаване на обективните истинни факти и обстоятелства в крайна сметка е проява на тенденциозно пренаписване на новата българска история.  Този подход е крайно опасен за младите български поколения, които вече учат значително по-малко история, но я учат в деформирания соросоиден вариант. А народ без историческа памет  и знание за станалото не може да се развива успешно като самостоятелен народ. 

9 юни 2017 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Източник: Политкомент       


Няма коментари:

Публикуване на коментар