Лидерската надпревара
в БСП
Автор: Анко Иванов
Партийните
политически лидери имат различна степен на влияние в партията, в която
членуват, и в която заемат някакъв висок ръководен пост. Това влияние надраства
рамките на отделната партия, когато става дума за водеща политическа сила в
общество. Тогава влиянието на лидeрите се пренася и върху
симпатизантите и поддръжниците на партията, върху широки политически
неангажирани кръгове от хора. От степента на това влияние зависи и техният
обществен авторитет. Авторитет на политическите лидери се формира от множество
фактори: изразяване и защита на интересите на определена група от обществото,
формирала политическата партия; определящата за тази група и партия политическа
идеология и формирането на нейна основа на адекватна политическа стратегия и
тактика; реално провежданата от партията и лидерите реална политика, особено по
време на упражняване на властта; личностните качества на лидерите:
професионални, морални, делови, управленски и т.н.
В
съвременни условия лидерите на политическите партии се идентифицират по тяхната
политическа идеология, провеждана политика и личностни качества. Първите две –
политическата идеология и провежданата политика се развива в документ, който
може да носи различно име: политическа програма, платформа или нещо друго. В
него се развиват принципите, на които се основава партийната политическа
дейност за постигане на целите на партията, излагат се идеите, които се
поддържат и тези, които не се одобряват и поддържат. Основата е политическата идеология, т.е
системата от идеи, възгледи, ценности, които отразяват интересите на хората,
които поддържат партията, отношенията в обществото, целите и политиките за
функциониране на обществото. Най-характерното за социалистическите и социалдемократическите
партии са социалната справедливост, социалната солидарност и социалната защита
на огромната маса от хора в обществото.
В
лидерското съревнование, което се очертава на предстоящия конгрес на БСП
главното трябва да бъде оценката на кандидатите за лидер по техните политически
идеологически възгледи, целите и намеренията за провежданата политика и техните
личностни качества. Вече са налице две нови платформи на двете кандидатки за
лидер – Мая Манолова и Корнелия Нинова. Известни са политическите идеи и
виждания на Янаки Стоилов, многократно изразявани чрез неговите речи най-вече в
Народното събрание и основните документи на лявото движение в БСП. До сега са
известни само частични възгледи и намерения на Драгомир Стойнев („БСП да се очисти от фирми на
съпартийци“), на Георги Кадиев („най-важното е промяната на БСП“). Не са прокламирани някакви
виждания ни намерения на евентуалните кандидати като Михаил Миков и Жельо
Бойчев. Тази платформена недостатъчност може да бъде преодоляна от мислещите
хора в БСП, и особено от делегатите на Конгреса, чрез анализ на тяхното
досегашно политическо поведение и поддържане на една или друга политическа
позиция.
Оценката
на участниците в лидерското съревнование в БСП не трябва да върви по линията на
личностните симпатии и антипатии, а по политическите идеи, цели, стратегии и
чак след това по личностните достойнства и недостатъци. В Българската
социалистическа партия в скрита форма битуват няколко идейни направления и
течения. Между тях има много общо, но и твърде много различни неща.
Първото и
доминиращото през прехода идейно направление е неолибералното, превръщането на БСП в скрита
форма в неолиберална партия. Формата е
скрита, понеже публично се декларира социалистическа ориентация и действия,
а по същество се прокарват с участието на ръководството на БСП на неолиберални
идеи и ценности. Основоположник на това направление е Андрей Луканов и кръга от
социалистически дейци около него. Особено активен в това направление бе и
е Георги Първанов. Процесът започна чрез
утвърждаването на основата на Вашингтонския консенсус на известния „План Ран-Ът“,
чрез който в условията на прехода бе извършена тъй наречената „шокова терапия“
и бандитска приватизация на предприятията в страната. Нещо повече Първанов
започна открито да говори за процес на социаллиберализиране на БСП. Демагогията
достигна своя връх, когато Първанов стана президент и се обяви за „социален
президент“, без да има за това пълномощия по Конституцията на Република
България. Нещо повече, като президент той прокламираше демокрация, но не
желаеше да се допитва до народа. Дори се обяви остро срещу идеята за референдум
за затваряне на годните III и IV реактори на АЕЦ „Козлодуй“, против референдум за влизането на България в
Европейския съюз и за влизане в НАТО. Той продължи лукановата линия българското
политическо пространство да се парцелира, така, че БСП повече да не може да има
самостоятелно мнозинство в Народното събрание. От останалите в БСП привърженици
на Първанов най-ясно се открояват Корнелия Нинова, Светлана Шаренкова, Кирил
Добрев и др.
Активни
участници в неолиберализацията на БСП са още два кръга. Първият е тъй
нареченото „генералско движение“, което се яви като патерица на Първанов и
неговите сподвижници. Негов идеен баща е Луканов, а създател и негов говорител
е Димитър Иванов, по-известен с прякора си от работата му в Държавна сигурност,
Гестапото. На по-късен етап към това направление се присъедини и Румен Овчаров,
независимо от първоначалната си обида към Първанов, че не той е предложен за
Председател на БСП, а неопитния Станишев. По време на управлението на Тройната
коалиция и Правителството на Сергей Станишев, Овчаров като министър на
икономиката и енергетиката и след това и като председател на комисия в
Народното събрание защитаваше предлаганите от „юпитата“ на Кобурга крайни
неолиберални икономически и политически решения като плоския данък на най-ниската
възможна ставка от 10%. Той публично твърдеше, че в България няма друга
алтернатива на тези решения, т.е. в скрита форма поддържаше неолибералните
решения в политиката. Около него се формира много активен неолиберален кръг,
включващ разни дейци като Илияна Йотова, Желю Бойчев и Благоевския кръг (Красимир Стоянов, Красимир
Георгиев, Ани Янева, Матей Илиев), Мичо Райковски, присъединилия
се към тях от РЗС Паргов и др. След създаването на АБВ и излизането на Първанов
и Румен Петков от БСП, по същество кръгът около Овчаров представляваше вътре в
БСП кръга на Първанов, колкото и Овчаров да отрича това. Неслучайно с такава
огромна злоба Овчаров атакуваше личния враг на Първанов – Сергей Станишев. Сега
му се иска да наложи и своя кандидат – Желю Бойчев, но все още се ослушва за
възможностите този план да се реализира.
Второто идейно
направление в БСП е традиционното социалдемократическото. Това е виждането на дейците на
това движение БСП да е социалдемократическа партия от западноевропейски тип. В
това движение лидерите Александър Томов и Николай Камов се изнервиха от
неблагоприятната обстановка в тогавашния Висш партиен съвет и създадоха две
свои самостоятелни социалдемократически партия. Излизането им от БСП по
същество провали тази идея и идейно течение. И досега по исторически причини
към социалдемократизма от западноевропейски тип има негативно отношение. Сега в
БСП има само отделни членове, които биха поддържали подобна политическа идея и
стратегия за развитие на БСП.
Третото идейно направление
в БСП е дясното социалдемократическо. То се формира от Сергей Станишев, който поради своята неопитност в
началото на своето лидерство подкрепяше плътно Първанов. Това направление се вдъхновява
от Германската социалдемократическа партия, нейната политика и нейните конкретни
подходи и решения. Това е направление, което може да бъде определено и като
колаборационистко поради склонността за непрекъснати компромиси към неолибералните политики на
десните в Европа и по-конкретно в Германия. Това е направление за „фризиране“
на неолибералната политика чрез дребни социални придобивки за бедните и
пенсионерите, за отделни социални слоеве като младите-майки, младите безработни
и т.н. Такава е общата прокарвана от ПЕС политика. В България не бе възможна
реализацията на колаборационистката немска социалдемократическа политика от
типа „правителство на националното спасение“, „правителство на голямата
коалиция“ както в Германия, Гърция и др. страни предимно поради личностните
недостатъци и непредсказуемо поведение на кръга около Бойко Борисов, наричащ се
условно политическа партия ГЕРБ. Поддръжници в БСП на тази дясна социалдемократическа
политика са кръгът от дейци пряко поддържащи Станишев като апаратчикът Димитър
Дъбов, Сергей Узунов, Антон Кутев, Мерджанов, Кристиян Вигенин, Драгомир
Стойнев, Ангел Найденов и др. Това направление силно разчита начело на БСП да
застане Стойнев, който да закрепи тяхното положение в БСП. Резервният им играч
е Мая Манолова.
Четвъртото идейно
направление е социалистическото, оглавявано от Янаки Стоилов. Това движение иска в приоритет на политиката
да бъде социалното, а не либералното, в центъра на политиката да бъдат
интересите и потребностите на хората на труда и дребния и семеен бизнес, а не
на средния и едрия капитал. Тази политика бе подкрепена от множеството делегати
на предишния конгрес на БСП, когато Стоилов събра най-много гласове при избора
на Национален съвет на БСП. След това, обаче се заформи вътрешно партийна
конфронтация срещу Стоилов и лявото движение, както и в средствата за масова
дезинформация в България.
Досега
известните декларации на ясните до момента кандидати за Председател на БСП не
дават възможност ясно да се оценят техните политически намерения. Кадиев и Нинова
на първо място поставят „промяната вътре в БСП“. По-общо от това не може да се
каже. Каква промяна? В какво промяна? Промяна с каква цел? „Идейната чистота на партията“ за която
ратува Нинова не казва по кой критерии ще бъде оценявана тази идейна чистота.
Дали това ще бъде любимата на нейния ментор (Първанов) неолиберална чистота, дали
борбата с инакомислието в БСП? Дали „субсидията към местните структури“ ще
осигури идейната чистота? А каква политика да провежда БСП – почти пълно
мълчание.
Не
по-малко ясни са оценките на личностните
качества. Досега няма груби личностни нападки, макар че Овчаров, Нинова и др.
се опитаха хитро са неглижират Янаки Стоилов. А е необходима ясна оценка на
личностните качества на кандидатите за лидер на БСП. На първо място трябва да
бъдат личностните професионални качества и професионална изява, натрупан опит и
умения. В това отношение се открояват Янаки Стоилов с политическия му опит като
един от авторите на Конституцията, председател на Законодателната комисия и
Комисията по международните въпроси на Народното събрание, като заместник –
председател на БСП и като преподавател по политология и държавно право в два
университета. Сериозна е правната
подготовка и умения на Мая Манолова и Михаил Миков. Те натрупаха и опит като
председател и зам.председател на Народното събрание. Добра е икономическата
подготовка на Нинова и Стойнев.
При
оценката на организациони качества, опит и умения може да се отбележи, че
всички председатели на БСП след промените бяха със недостатъчен организационен
опит и умения. Това бе една от главните слабости на Станишев, който предостави
партийно-организационните въпроси на Димитър Дъбов, Катя Николова, Антон Кутев
и др. Това обстоятелство не му позволи навреме да разбере апаратните игри. До известен
момент те бяха в негова полза, но непрекъснатото нарастване на ролята на апарата
на Националния съвет започна да влияе отрицателно върху неговия собствен авторитет
като Председател на БСП. Сега този апарат може да наклони везните в избора на
нов Председател на БСП. Всички ясни или потенциални кандидати за лидери на БСП
не познават и не владеят добре партийно-организационните механизми и ако не се
промени Устава и начина но формиране на ръководните органи на БСП, апаратът ще
продължава да играе не важна, а решаваща роля в дейността на БСП.
При
оценка на качествата на кандидатите за лидери изключително важно е делегатите
на Конгреса да са наясно с политическите
идеи и стратегии за действие на отделните кандидати. За формално
социалистическия, но в същност скрития неолиберален подход се очертават да
бъдат Корнелия Нинова, Желю Бойчев. За десния соициал-демократическия подход се
очертават фаворитът на Станишев - Драгомир Стойнев, резервният играч на
Станишев – Мая Манолова, Георги Кадиев. Към тази идейна платформа можем да
посочим и Михаил Миков, независимо от неговите странности в политическото поведение.
Кадиев не е против десния социалдемократически тип на поведение, а срещу
Станишев, който „си позволи“ навремето да го уволни от зам. министерския пост.
За истинския социалистическия тип политика остава за сега само Янаки Стоилов.
Възможно е да се появят и нови кандидати за лидери с нови идейни позиции.
Специфичните
личностни качества играят съществена роля при партийното политическо лидерство.
Сред тях на първо място е умението за ориентация в бързо променящата се
политическа обстановка, умението бързо и вярно да се оценяват събитията и вземат
необходимите решения не под силата на емоциите, под влияние предимно на разума
и логиката. Прави впечатление бързата ориентация на Стоилов и Кадиев при случая
с предложението за Делян Пеевски. Те бяха от малцината, които вярно оцениха
обстановката и реагираха правилно. Стоилов вярно оцени и решението за участието
на българските войски в Ирак и гласува заедно с проф. Пантев против. Като цяло
по-силно под влияние на емоциите са Кадиев, Нинова и Манолова, докато при
Стоилов и Стойнев надделяват разума и логиката в оценката на ситуацията. В
съвременните политически условия при доминиращото влияние на телевизията и
радиото нараства ролята на ораторското умение. Манолова и Нинова са прочути с
бойкия си остър си език срещу опонентите. Но при съдържателното логично
разглеждане на проблемите доводите и позицията на Стоилов тежат доста повече.
Стойнев е в по-неблагоприятно положение поради лекия говорен дефект, който има
и който макар и слабо му личи в публичните изяви.
Кой ще
бъде избран в скоро време ще стане ясно.
Важното е делегатите на Конгреса отново да не подадат на апаратните игри.
Главното, по което трябва да бъдат преценявани и оценявани кандидатите за лидер,
трябва да бъде политиката, която до сега са провеждали и политическите им
намерения за в бъдеще. Не е нормално до днес да си скрит привърженик на
неолиберализма и от утре да си правоверен традиционен искрен социалист.
Няма коментари:
Публикуване на коментар