Орешарски - злият демон на БСП

Орешарски – злият демон на БСП

автор: Анко Иванов

В българското общество се наслушахме на дитирамби за експертността, за почтеността, за политическата необвързаност на Пламен Орешарски. За него има различни и разнопосочни мнения и оценки. Липсва само реалистичния поглед върху неговата дейност. Именно върху неговата дейност, защото по делата им ги разпознаваме хората, а не по голите фрази. Орешарски на вид не е привърженик на словоизлиянията на множеството политици, но това не значи, че той няма политически виждания и политическа дейност. Целенасочено на обществото се втълпява само неговата висока експертност.

                                   Кой е Пламен Орешарски?   

Основните данни за отговора на този въпрос отдавна циркулират в медийното пространство и в Интернет. Роден е на 21 февруари 1969 г. Той безспорно по образование и дейност е експерт финансист, с необходимото завършено висше образование по специалността финанси и кредит и докторантура (по Инвестиции и инвестиционен анализ) и западни специализации (в САЩ и Великобритания), с утвърден преподавателски авторитет (доцент, зам.ръководител на катедра, зам. ректор на УНСС). Такива у нас има стотици експерти. Защо обаче Орешарски проби в политиката и стигна толкова високо – до Министър-Председател на Република България?

Отговорите трябва да ги търсим на първо място в професионалния му опит от работата в Министерството на финансите (1993-1997), заместник-министър на финансите в правителството на СДС и Иван Костов, участник в екипа по разработването на механизмите на прилагане на Валутния борд в България. В своята преподавателска и административно-управленска дейност той си изработва своя собствена линия на поведение, включваща следните опорни моменти: подчертаване на експертността си, на професионалния се опит и умения; избягване на конфликтите, конформизъм към силните  и перспективните на деня; формиране на свой кръг от приятели, предимно икономисти от УНСС, стремящи се към висока кариера и авторитетно и доходно място в държавната стълбица; умение „да влезе под кожата“ на началниците били те Иван Костов, Ахмед Доган, Георги Първанов, Сергей Станишев и т.н.. На основата на професионалното си развитие Пламен Орешарски формира своя приятелски кръг от хора, които взаимно се подкрепят и стремят към политическа кариера. В този кръг се включват Даниела Бобева Петър Чобанов от същата катедра в УНСС, Кристалина (Сталинка) Георгиева от УНСС, Петър Стоянович, Таня Андреева, Мария Дивизиева.       

Политическа кариера и развитие

След политическите промени в страната Орешарски, подобно на много други научни работници, бързо се преориентира към новата посока на икономическия и политическия вятър. Той възприема неолибералната икономическа теория като единствено възможното решение за функциониране на пазарната икономика и нейната надстройка -  англосаксонския политически модел на управление на обществото. От тази идейна позиция той се включва в Съюза на демократичните сили (СДС). Става активист на това движение, а след това и на политическата партия СДС. От позицията на ръководител на управление „Държавно съкровище и дълг в Министерството на финансите и активист на СДС става заместник-министър в същото министерство, оглавявано от Муравей Радев. След загубата на СДС на изборите през 2001 г. и по времето на Надежда Михайлова Пламен Орешарски е зам. председател на СДС (2002-2003 г.). В изборите за местни органи на властта през 2003 г. е посочен за кандидат на СДС за кмет на София. Като такъв се среща с крупния български бизнесмен Васил Божков. Поради това избухва политически скандал в СДС, кандидатурата му е снета и заместена с тази на Надежда Михайлова. След това той напуска СДС, но запазва добрите си приятелски връзки с другите дейци от тази партия. През 2004 г. участва в изготвянето на първия икономически доклад за Президента Георги Първанов. С това участие разширява политическите си контакти с групата съветници на Първанов и лично с него.  Тези близки контакти с икономическия екип на Първанов вероятно в решаваща степен са повлияли върху избора му за министър на финансите в правителството на Тройната коалиция. От 2009 г. е народен представител от т.нар. „гражданска квота“ чрез Коалиция за България и непрекъснато е възхваляван от Сергей Станишев като експерт. След изборите през 2013 г. е избран за Министър-председател на Република България с мандата на БСП и подкрепен от ДПС и формира тъй нареченото „експертно правителство“.

Политическата оценка - баланс „от осанна да разпни го“

Политическата оценка на дейността на Пламен Орешарски се формира чрез дейността му предимно като Министър на финансите, Депутат в народното събрание и Министър-председател. Има най-различни оценки за неговата работа. В много голяма степен те се формират чрез средствата за масова информация и от политическите партии. А който владее телевизии, радиостанции, вестници, списания и интернет-сайтове той и определя обществената оценка. Оценката на Орешарски от партийните лидери от типа на Бойко Борисов, Бареков, Янето и др. е с махленски оттенък. Всяка партия, през призмата на своите партийно оцветени очила, прави оценка на работата на Орешарски. Поради политическото противостоене в България съвсем естествено тази оценка е от „осанна до разпни го“.

            Главният критерии за оценката на политическата дейност на Орешарски е нормално да бъде пречупен през призмата на политическата програма, стратегическите и тактическите цели и намерения на партията, която носи главната тежест в двете правителства, в които той е министър и министър-председател и от която е народен представител. В аспекта на този подход трябва да се разкриват и отраженията от неговата дейност върху цялото общество и развитието на държавата.

Някои икономически аспекти на оценката на Орешарски

В двете правителства, в които участва като министър на финансите и като Министър-председател, с мандата на БСП или при водещата роля на социалистическата партия, както и като народен представител от коалиция за България, Пламен Орешарски не само изповядва, но и провежда като икономическа политика неолибералните възгледи. По същество той провежда в практическата си дейност икономическата политика на СДС, но под името на БСП. Като икономист и държавен ръководител Орешарски провежда политика на основата на принципа за „по-малко държава“ в икономиката, за съкращаване на държавния сектор, за приватизация на държавните производствени предприятия, формиране на благоприятен за ТНК и чуждестранните инвестиции бизнес-климат в страната, за незначителен държавен дълг, за незначителна инфлация, за финансова стабилност, за безкрайни данъчни и осигурителни облекчения за бизнеса, за незначителен дял на държавните разходи в сферата на социалните дейности като  образование, наука, здравеопазване, за ниско равнище на доходите на населението и т.н. Това е политика съответстваща на Вашингтонския консенсус, планът „Ран-Ът“ и директивите на Европейската комисия. Нещо повече, тази неолиберална икономическа политика бе „обогатена“ от Орешарски с две много зловещи от социална и социалистическа гледна точка нововъведения във Вашингтонския консенсус.

            Става дума на първо място за тъй наречения „плосък данък“. Инициаторите на въвеждането на плоския данък в България първоначално са соросоидите от Института за пазарна икономика, след това тази идея е подкрепена от много бизнесмени, от СДС, НДСВ и новосъздадената ГЕРБ. Неубедителни изглеждат някои схващания, че Орешарски е бил против. Ако е бил против той би си подал оставката, ако Министерския съвет го задължи да разработи съответните законови предложения или поне би съдействал при разработването да се минимизират неговите отрицателни страни. Нещо повече Орешарски засилва значението на най-отрицателните механизми на плоския данък. Единната ставка на подоходния данък се свежда до най-ниското равнище в света – само 10% и то без необлагаем минимум за най-ниските доходи. В съседните на България страни ставката по този данък е Македония 12%, Черна гора 15%, Сърбия 14%, Румъния 16%. В другите бивши социалистически страни от Източна Европа той е също по-висок: в Литва е 27%, в Латвия – 25%, Естония – 22%, Словакия – 19% и т.н. Нещо повече, Орешарски като Министър-председател не упражни правото си на власт и не взе мерки за отмяна на грешно, от социалистическа гледна точка, решение за въвеждане на плоския данък. Това още веднъж подсказва, че той е неофициален поддръжник на соросоидите и плоския данък. Измислените твърдения, поддържаните и от Орешарски, че ниският плосък данък ще доведе до потичането на река от чуждестранни инвестиции се оказа нещо подобно на покерския блъф. Стана точно обратното – чуждестранните инвестиции бързо и рязко намаляха. Но бързо и рязко се увеличи изнасянето на национален доход от чуждестранните големи собственици на фирми в България. По оценка на някои специалисти става дума за 6-7 млрд лева ежегодно. Намаляването на корпоративния данък до символичните 10% да не правят нови инвестиции, да си държат парите на влогове в банките за високи лихви, да си купят по примера на Плевнелиев многобройни семейни имоти у нас и в чужбина, да си купуват самолети, яхти и луксозни коли. Този данък доведе до още по-огромно разслоение в българското общество. Той стана и спирачка за осигуряването на жадувания икономически растеж.       

       Второто зловещо нововъведение на Орешарски бе налагането на делегираните бюджети в образованието. Може би в англосаксонския свят тази мярка да дава позитивни резултати, но в българските условия това доведе до почти пълен срив на масовото средно и висше образование. Учебните заведения започнаха борба за бройки ученици и студенти, за прекомерно разширяване на приема в по-търсените училища и университети и вече прием в университети с елементарно равнище на знания от средното образование. Това влоши и качеството на продукцията на училища и университети, качеството на кадрите за българския бизнес. Сега в повечето български училища и университети се развива благотворителна дейност чрез подаряване на оценки за липсващи знания и подаряване на дипломи за образование без качествено покритие. Подигравката на Орешарски и Даниел Вълчев с българските учители и въвеждането след учителската стачка на делегираните бюджети в образованието нанесе непоправима вреда на социалистическата партия и най-вече на българското общество.

     Като икономически и финансов експерт се оказа, че Орешарски не може добре да прогнозира икономическите и социалните процеси. Той грешно прогнозира, че с въвеждането на плоския данък ще се привлекат много повече чуждестранни инвестиции. Той се провали във виждането за настъпващата световна икономическа криза. През 2008 г. като министър на финансите той заяви: „Терминът „криза“ е доста силна дума, това, което наблюдаваме повече от една година, се отчита по-скоро като турбуленции на международните пазари.“ 

           Като цяло икономическата политика на Орешарски е дясна, неолиберална и неадекватна на българските условия. Орешарски успя да я наложи сред ръководството на социалистическата партия понеже се опираше на силни фигури в нея като Първанов и Овчаров. Станишев бе неподготвен по икономическите въпроси и се предовери на Орешарски, считан от всички за голям експерт.    

Социалните аспекти на оценката на Орешарски

            В сферата на социалната политика, най-вероятно под давление на Станишев, Орешарски през 2013 и 2014 г. се опита да направи социално по-привлекателна икономическата неолиберална политика чрез нейното фризиране и придаване на по-приемлив вид. Това стана чрез увеличаването на минималната работна заплата, повишаването на доплащанията за майките, възвръщане на швейцарското правило за актуализация на пенсиите, новогодишни и великденско-гергьовски бонуси за пенсионерите и др. С бюджета, който бе изготвен и приет от Министерския съвет и Народното събрание отново не бяха постигнати лисабонските критерии за дял от бюджета на парите за образование, наука, здравеопазване, т.е. за основните социални дейности в страната. Такава силно рестриктивна социална политика е най-характерна за десните политически партии, а не за лява партия, каквато е БСП.

Управленски аспекти на оценката на Орешарски

            При оценката на дейността на Орешарски важен акцент имат управленските му действия и умения. Ако като икономист Орешарски е праволинеен в отстояване на неолибералната икономическа и ограничителната социална политика, то в управленския му подход има голямо различие в начините на действие. Структурата и състава на правителството на Орешарски бяха определени предимно под влиянието на тримата: Станишев, Доган и самия Орешарски. В обществото се формира убеждението, че тъй нареченото „експертно правителство“ на Орешарски е съставено от две квоти – на БСП и на ДПС, но по същество те са четири. Първата квота е тази на мандатоносителя – БСП. Тя е ясна. Втората квота е на ДПС – тя е приблизително ясна. Трета е личната квота на Орешарски, състояща се от хора от неговия приятелски кръг, свързан предимно с ранното СДС: Стоянович (независимо от следващите му преминавания през други партии), Бобева, Дивизиева (независимо от това, че е сред учредителите на НДСВ). По-особен е случаят с Таня Андреева. Тя е от квотата на БСП, но е предложена от Орешарски и е от неговия кръг от съратници от СДС. Петър Чобанов е от приятелите на Орешарски от УНСС. Това, което ги обединява е неолибералната политика и принадлежност в миналото със СДС. Две от възловите места в правителството Орешарски повери на хора, развити в близкото минало, приближени и свързани с ГЕРБ, с Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Става дума за Цветлин Йовчев-заместник председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи и Писанчев – шефа на ДАНС. По същество в правителството Орешарски, по вина главно на Орешарски и Станишев, министрите от БСП са малцинство, а цялата политическа отговорност пада върху БСП и лично върху Станишев.

            За правителството на Орешарски много характерна е мимикрията за провеждане на лява политика и илюзията, че се прокарва политическата линия на БСП. При този подход съвсем естествено е всички негативи за се поемат от БСП и Станишев. Кои са мимикриционните действия? На първо място е проблемът с разследване на золумите, извършени от Борисов и от ГЕРБ по време на тяхното управление, съсипването на дребния  и средния бизнес, политическото, административно и друго рекетирането на определени фирми. Уж имаше комисии, уж имаше вътрешни и ведомствени разследвания, материали пращани на прокуратурата и т.н. В резултат почти нищо не се откри, не защото го няма, а защото се симулираше, че ще бъде открито и показано наяве. Йовчев, Писанчев и Главния прокурор не допуснаха разкриване на золумите на предишната власт.

На второ място в псевдодейността е работата за реализацията на крупните инвестиционни проекти, свързани с енергетиката. Членовете на БСП и техните симпатизанти и поддръжници определено са за строителството на АЕЦ „Белене“, газопровода „Южен поток“ и ревизия на договорите с американските ТЕЦ в Марица-Изток и производителите на енергия от възобновяеми източници. Пред ръководството на БСП Орешарски говореше едно, но на практика правеше друго. Непростително е под натиска на двама американски сенатори от крилото на „ястребите“, без да е обсъдено с Министерския съвет и с мандатоносителя и Народното събрание, да се спре работата по „Южен поток“. Без предварително обсъждане, Орешарски изпрати Стойнев в САЩ да подпише договор с Уестингхаус за изграждне на нов ядрен реактор по американска нетествана технология, неодобрена от ЕС и с двойно по-висока цена на реакторите от тези за Белене. За една година Орешарски не намери време и възможност да си изясни уж съществуващите „проблеми“ по изграждането на АЕЦ „Белене“. По същество той поддържаше политическата линия на Борисов, поръчана от Хилари Клинтън да не се строи АЕЦ по руска технология и с руско участие. Символичните усилия за намаляване и задържане на цената на електричеството не могат да компенсират предаването на главните позиции на БСП в енергетиката.                    

       На трето място е проблемът за националната самостоятелност при вземането на важни решения в международната политика. По същество, може би без да иска, Орешарски се включи в хора на американските и европейските русофоби. Негативните позиции и изказвания на Орешарски и на неговите министри (Стойнев и Найденов), отказът да бъде приет Председателя на Руската Дума на предварително планирано посещение доведе до масови негативни настроения в БСП и нейните поддръжници и симпатизанти. Нещо повече Орешарски си позволи в Брюксел да подкрепи позиция „за“ при избора на Юнкер без да постави национални условия за неговата политика, нямаше куража като Орбан за защитава националните интереси на страната си. Оправданията, че така иска Брюксел, че Голямото европейско семейство така е решило, е само израз на политически национален нихилизъм, присъщ не само на Орешарски, но и на всички български министър-председатели след 10 ноември 1989 година.

            Много характерна за Орешарски е политическата непоследователност при заемане на позиция и прокарване на решения. Това става най-често по конюнктурни и комформистки причини. Следа като се разбра, че БСП ще има нов Председател на партията, Орешарски смени позицията в посоката към очаквания бъдещ победител в изборите – ГЕРБ и Бойко Борисов. Той дори бе на крачка от това да подкрепи Борисов в събарянето на финансовата стабилност на държавата. В кризисния за банките момент, когато съюзените сили на ГЕРБ, ДПС и Националната банка (Горанов, Цонев и Искров), мощно поискаха въвеждането на банкова ваканция, Орешарски си затрая. И добре, че надделяха мненията на Румен Гечев, на Чобанов и на Гаврийски за да се предотврати исканата от Борисов финансовата и икономическата катастрофа. В тези условия Орешарски показа, че професионалната му експертност няма нищо общо с политическия разум. Като експерт би трябвало Орешарски пръв да надигне глас в защита на закона за банките, но той не направи това нещо. Орешарски се надяваше да се хареса на Борисов – това е истината. След това Орешарски притисна Чобанов да се приеме и необоснованото искане на Борисов за актуализация на бюджета. И нещо драстично – Орешарски предложи дясната Кристалина (Сталинка) Георгиева за еврокомисар без предварително съгласуване с колегите си от Министерския съвет и с мандотоносителя на неговото правителство. Това разкрива и черта на политическа непочтеност. Да, Орешарски знаеше, че Георгиева е човек на Бойко Борисов и поради това я подкрепи и постави Станишев в недоброто положение – да се обяви против издигането на българка на високо международно равнище. Значеше се предварително, че ПЕС ще иска този пост за социалист, като втория по важност пост в ЕС. В случая Орешарски направи услуга на Борисов, постави в неловко положение Станишев и в крайно неприятно положение Георгиева след като нейната кандидатура бе отхърлена.

             

            След изборите за Европейски парламент Станишев най-после разбра, че с псевдодействията в социалната сфера, с имитация на решаване на енергийните проекти и с изразената русофобска позиция на правителството БСП е в трудно положение и че вината е предимно в правителството. Няма как с дясната икономическа политика на Орешарски, с ограничителната и остатъчна фризирана и напудрена неолиберална социална политика да се привлекат широкия кръг от избирателите, да се привлекат бедните, безработните, хората с ниски доходи. В Националния съвет на БСП бе прокарана от хората на Първанов и съюзените сили на недоволните от Станишев (Нинова,  Янева, Бойчев, Кадиев, Овчаров, Шаренкова, Добрев и т.н.) положителна оценка за правителството на Орешарски. С този акт Националния съвет на БСП предпоставя следващи загуби на следващите избори. Хората вече разбират, че лява партия с дясна полrтика не защитава техните потребности и интереси и съответно не гласуват за нея. В стремежа да е  на власт, Орешарски, иска или не иска това, се превърна в злия демон за БСП.  

19.07.2014 г.