Кога и доколко е прав Овчаров

Кога и доколко е прав Овчаров?

                                                                Автор: Анко Иванов

След изборите за Европейски парламент  се активизираха заговорът срещу БСП и атаките срещу Станишев. По същество под маската за атака срещу Станишев бе предприета многопластова атака срещу БСП. Тя включва обединените сили и съгласувани по време и начин действия. На първо място е Борисов (грешно е да се говори за ГЕРБ) и кръгът от фирми на СИК, Котараците и Капитал, барабар с Плевнелиев и присъвкупните им медии и журналистически слугинаж. Това е финансовият мотор на атаката. С особена ярост започна атаката срещу Станишев и БСП в периода след обучението на Борисов в САЩ.  Целта явно е да бъде съборена българската държава чрез атаката към БСП като мандатоносител. Банковата мини криза бе резултат именно от подобен напън. Целта бе многопластова: спиране на руските проекти в България и Европа; завземане на държавната власт и управлението на страната от верни на САЩ хора; засилване външното влияние върху България и не на последно място – допълнително обогатяване на олигархическите кръгове явно и подмолно свързани с Борисов. Втората отбрана група, остро атакуваща не толкова БСП, колкото Сергей Станишев бе кръгът (котерията по дядо Благоев) на Първанов (не по-малко грешно да се говори за някакво си АБВ) и подопечните му Румен Петков (контактьорът с братя Галеви), вечно сменящият партията и идеологията Калфин, финансиращият ги собственик на КТБ. Главната задача на тази група бе обезсилване на БСП, отнемането на гласове и провал на БСП на изборите. Тази група постигна първоначалната поставена им от Борисов задача – пряко бяха отнети около 90 000 гласа от електората на БСП, а непряко чрез въздържание още около 100 000. Формално пропагандистки и демагогски тази група атакува само Станишев, но по същество атакува чрез резултатите мястото на БСП в обществото. Третата отбрана група е тази на икономическите кръгове около Доган и Местан (ДПС е параван, изграден от наивно вярващи отрудени български турци), целяща ДПС да овладе цялото икономическо пространство в България, най-важните стратегически проекти и тяхното финансиране, да доразвият своя кръг от фирми, дори най-важните постове в държавата с помощта на Прокуратурата и ДАНС. Като фон на тази битка срещу БСП бяха привлечени вечните заподозряните кресльовци от екраните на телевизиите дейци на Реформаторският блок. Тях много ги боли, че дясното се разпадна, а лявото все още е силно. Епизодичдно в тази група се включват и отделни дейци нана  ББЦ, НФСБ и Атака.

В това разбираемо обединение „Анти БСП“ бяха използвани и се използват и бивши и настоящи членове на БСП като Дончева, Близнашки, Румен Петков, Георги Кадиев и други. Главното, което обединява тези хора с Борисовите, Първановите и Догановите хора е личното озлобление, от това, че Станищев не ги остави на държавната хранилка като депутати или министри. Последното използвано оръжие срещу БСП се оказа групата около Румен Овчаров.   

Кой е Румен Овчаров?

Фигурата на Румен Овчаров е известна. Някои неща за него са написани в Интернет. Най-кратко казано той е инженер-физик, икономист и политик, министър в две правителства водени от БСП. В правителството на Жан Виденов бе министър на енергетиката и енергийните ресурси, а в правителството на Станишев бе министър на икономиката и енергетиката. Работил е преди началото на прехода като специалист в АЕЦ „Козлодуй“ и института Енергопроект – София. За кратко време работи и в Благоевски районен комитет на БКП.  След 10 ноември 1989 г. работи като експерт в комитета за използване на ядрената енергия и проектант в Националната електрическа компания.  Специализира в САЩ, Канада, Финландия и Франция. От 38 до 41 –во Народно събрания е депутат от Коалиция за България.

С образованието по физика и икономика, с високото равнище на интелигентност Овчаров в миналото би могъл да се развие като много силен политик. Това не стана по една проста причина – неговия подход към политическите и идеологическите въпроси е като на всеки технократ. Той се стреми да намери и използва експертни решения. Овчаров вероятно не знае, че политикът е изразител на определени социални и политически интереси на голяма група от хора. С експертните си възможности и технократския подход много би подхождал за дясна политическа формация, а не за лява. В лявото пространство от политика се изисква да мисли и преценя през призмата на социалната справедливост, социалната солидарност, социалната грижа за нуждаещите се.

Кой е кръгът  Овчаров

За разлика от много други дейци на БСП от етапа на безкрайния преход, Овчаров съчетава партийно-организационния опит с практическата стопанска и експертна дейност. Това му битие му е помогнало да създаде множество полезни за него личностни контакти и умения да контактува и опонира на други, неправилно според него позиции. Лошото в тази практика, е че повечето технократи формират своя група от лично близки и предани хора, която използват в практическата си дейност. Това е т.нар. „екипност“, (пардон, котерия). В БСП Овчаров бе продукт, а след това и лидер на Благоевската котерия, т.е. групата от бивши комсомолски и партийни дейци от Благоевски район на София. В нея се включват лицата: Красимир Георгиев с неговата „фирма „Фронтиер“ и много други фирми, бивш секретар на Благоевски РК на ДКМС; Красимир Стоянов, бивш комсомолски и партиен работник от Благоевски район и отдел „Деловодство“ на ЦК на БКП, главен секретар при президента Първанов; Матей Илиев бивш комсомолски и партиен работник от Благоевски район и отдел деловодство на ЦК на БКП, пряко работил навремето с Енергопроект, началник на канцеларията на президента Първанов. Ани Янева е бивш секретар на Благоевски РК на ДКМС, а след това и партиен работник в Благоевски район. Към тази Благоевска група умело се пришиха и някои партийни дейци от София като Желю Бойчев, Илияна Йотова, Мичо Райковски и др.. Тази група овладя ръководните места в Софийския градски съвет на БСП и група на БСП в Столичната община. По-голямата част от този кръг (Благоевската котерия) се стремеше към лично високо обществено положение, към заемане на важни ръководни постове в столицата и в държавата. Този Овчаров кръг от лица обаче наложи в Столичния съвет на БСП недемократичен стил на ръководство. За тях бе важно ръководителите на отделни общински структури да се съобразяват с всички техни желания и намерения. По такъв начин ръководство се откъсна от мнението на членовете на партията, не слушаше и не чуваше никого, освен себе си.

                        Някои аспекти на политическата дейност на Овчаров

              По своите икономически възгледи Овчаров спокойно може да бъде нареден в редиците на неолибералите, а не на социалистите. Като част от правителството на Жан Виденов той бе най-известен с непрекъснатите повишавания на цените на електричеството. Много често заставаше пред екраните на телевизиите за да съобщи, че цената на електричеството в България е под европейските цени и трябва да се повишава непрекъснато. А като икономист би трябвало да каже на хората, че енергетиката на България е печеливша и без повишаване на цените на тока, че по-високите цени са продиктувани от външни за България лица, които искат да елиминират българския износ на електричество и да понижат стабилността на българския държавен сектор. Този подход, прилаган от Овчаров, както и други причини,  доведоха до влошаване на икономическото състояние на държавните предприятия, до фалит на множество фабрики и заводи и приватизиране на смешните цени. Като министър в правителството на Станишев, той отстояваше идеята, че в България няма друга икономическа алтернатива от тази, която предлагаха юпитата на Кобурга и Орешарски, т.е. освен неолибарализма. Вероятно е вярна мълвата, че Овчаров пробута на Станишев седесерския икономически неолиберал Орешарски за министър на финансите.

Един политик, особено ляв политик, би трябвало много добре да знае, че винаги има лява социална алтернатива. Нещо повече, Овчаров не се противопостави енергично и на най-неолибералния елемент на икономическата система – въвеждането на плоския данък. По същество той подкрепи юпитата на Кобурга, неолиберала Орешарски и олигарсите на Доган. От позицията си на министър и шеф на комисия в Народното събрание можеше и трябваше като по-опитен в икономиката на страната да предпази икономически по-неподготвения Станишев от вземането на подобно безкрайно грешно решение за въвеждане на плосък данък на най-ниско равнище на облагане в света и без необлагаем минимум за лицата с най-ниски доходи. Не може да служищ на интересите на богатите, а да твърдиш, че си ляв политик и че интересите на олигарсите са безалтернативни. Овчаров е не по-малко виновен от Станишев за несполучливите икономически решения, основаващи се на неолиберализма.   

            Овчаров, както и повечето български политици на власт, много обича на възлови места да поставя своите хора. Това като министър той правеше много успешно. Най-типичният пример е поставянето за заместник-министър в Министерството на икономиката и енергетиката на добрия негов човек - Ани Янева. Тя има безспорни положителни качества, но няма качеството на административен ръководител от висш ранг. Но тя е от Благоевската котерия. Нещо повече тя бе наложена на послушковоците но Столичния съвет на БСП и за Председател на Софийския градски съвет на БСП на мястото на Овчаров. И като ръководител на столичните социалисти не се отличи с нищо съществено, но продължи линията на Овчаров за игнориране мнението на широкия кръг членове на БСП и симпатизанти от вземането на важни политически решения. Дори когато вече не бе министър Овчаров, чрез Станишев успя да пробута Янева отново за зам.министър, но този път на Драгомир Стойнев. В това министерство се редят кадровите назначения в енергетиката, а в това министерство тя подпомагаше придвижването на преден план на хората на Овчаров. Овчаров успя да пробута в сферата на енергетиката на възлови места повечето свои хора.   

            Овчаров, демагогията и двойнствения подход в оценката на събитията

Овчаров, както и повечето политици, особено тези от десния сектор, много обича да използва само удобни факти, които потвърждават неговата теза, но упорито да премълчава  тези, които са срещу него или са най-важните. Особено силна илюстрация за този Овчаров подход са резултатите от Евроизборите. Овладян от личностна злоба срещу Станишев, който навремето го смени от министър на икономиката и енергетиката и който не го включи в сегашния състав на Народното събрание, не го направи отново министър, той изнесе факти, които външно са верни, но премълчава други, които лично го злепоставят.  Става дума за следното. Според Овчаров единствено и само Станишев е виновен за загубата на изборите за Европейски парламент, за ниският резултати сред пенсионерите, младите хора и в смесените райони. Да, това е вярно, но такива бяха резултатите и през 2007 г., когато Овчаров ръководеше Софийската организация на БСП. Ето данните. На изборите на 25 май 2014 г. БСП получи 424 037 гласа. А през 2007 г., на първите избори за Европарламент, БСП получи 414 786 гласа. Следователно БСП има макар с незначителен брой повече гласове. Но през 2007 г. го нямаше АБВ да отнеме 90 061 гласа пряко  и около 100 000 гласа повече. През тази година населението на България бе 7.769 млн. души, но през 2013 г. вече бе спаднало с около половин милион и бе 7.246 млн. души, т.е при п-малко с около 0.5 млн. души гласоподаватели, БСП постигна по-голям резултат от 2007 г.  Да, резултатът през 2014 г е незадоволителен за БСП. Вина за това има Станишев като председатле на партият, но вина имат и Дъбов – шеф на предизборния щаб, Вигенин и Найденов с русофобските си изцепки,  Кутев с провалената си медийна политика преди изборите. Вина има и правителството с мандата на БСП с антируските си изцепки с посещението на Вигенин в Киев и узаконяване на фашистката киевска хунта, отказа на България да приеме на планирано посещение шефа на Руската дума Сергей Наришкин, с отказа да строи Южен поток, с нарочното орешарско протакане на решението за изграждане на АЕЦ „Белене“, с явното нежелание да отмени любимия на неолибералите плосък данък и т.н.. Колкото и Станишев, Овчаров, Манолова, Нинова и други да твърдят, че правителството е работило добре, по същество то нанесе най-силния удар срещу политиката и авторитета на БСП. Овчаров съсредоточава огъня съзнателно само върху Станишев от лична злоба. Не  е за вярване, че не разбира вината и отговорностите на другите. Нещо повече, Овчаров забравя как през 2007 г. самият той не приемаше критика за собствените си несполуки (виж приложението) в изборите за Европейски парламент. А упреците бяха масови и справедливи, но отговор и по-важното, решения за промяната от страна на Градския съвет на БСП, ръководен от Овчаров нямаше, понеже това не бе в негов личен интерес.       

            За политическия авторитет

Авторитетът е нещо, което се гради изключително трудно и бавно, но се руши много бързо и почти мигновено. Най-силно влияят истинските или мнимите политически и административно-управленски гафове. В съвременни условия, в ерата на ИКТ всеки гаф става веднага достояние на обществото, тиражира се с невероятна бързина и често пъти е преекспониран. За съжаление на БСП, и на самия Овчаров, той не можа да се опази от действителните и мнимите гафове.  Без да се обръща внимание на Аняневите измишльотини, Овчаров допусна два големи гафа. Първият е през 2006 г. т.нар. „Аферата Топлофикация София“. Атаката срещу Овчаров е, че Топлофикация София е източена чрез неговите представители в управлението на фирмата и прословутата бележка, с която уж Вальо Топлото търси помощ от Румен Овчаров, известна с подписа „Р. Овч.“ Вторият гаф е скандала около Булгартабак с директора на Националната следствена служба Александър Александров за източване на Булгартабак, Държавния резерв и лобита за хазарта. Овчаров е обвинен от Александров, че чрез посредници го е заплашвал. Създава се напрегната политическа обстановка, в която Овчаров, няма кураж, в интерес на партията си, да подаде оставка. След този скандал Сергей Станишев като министър-председател е принуден да уволни Корнелия Нинова (зам. министър на икономиката) и Делян Пеевски (зам. министър в министерството на бедствията и авариите). Овчаров сменя министерския пост с пост в Народното събрание. Но в него остава обида и огорчение, не срещу тези, които му скалъпиха скандала, а срещу Сергей Станишев. На няколко пъти медиите разгаряха скандали около фирмата на Красимир Георгиев „Фронтиер“, свързан с Овчаров чрез Благоевската котерия.          

            Последното действие на Овчаровата активност

През последните няколко седмици Румен Овчаров проявява неуморим стремеж да атакува с право и без право Станишев, а чрез Станишев да руши и БСП. Той се превърна в щатен войяжор по телевизиноните студия, радиостанции и вестници. Навсякъде клеймеше Станишев за ниския резултат, за слабата работа сред младежите и пенсионерите и т.н. Вписа се в хора на клакьорите на Бойко Борисов от типа на Близнашки, Дончева, Румен Петков, Първанов, Гестапото и верните на ДС журналисти като Кеворкян, Беновска, Любица Кулезич, скиорчето Диков, Мадам В., Велизар Енчев, Колтуклиева, Даскалов, Инджев и т.н.

Кое е общото, онова, което свързва Овчаров с тях? Определено са две главни неща. Първото е личното озлобление срещу Станишев, прекрачващо мярката на културното и интелигентно поведение. Той слезе до равнището но обикновените клюкари от рода на Мадам В. Инсинуации без доказателства винаги се наричат клевета. Ако има доказателства, протокол или запис на клюкарската версия, че Сергей Станишев и Моника Станишева били ходили при Доган да го молят Сергей да стане отново министър-председател. Второто нещо е желанието да се върне отново на власт в Народното събрание и/или в БСП. Просто му личи дори гледано от самолет. Веднага около Овчаров се активизираха бившите столични дейци на БСП като Желю Бойчев, Страхил Ангелов, Георги Кадиев, както и „европейката“ Илияна Йотова и някогашния му зам. министър – Корнелия Нинова. Дори бе инсценирано заседания на Столичния съвет на БСП, на което апаратчиците от столичния и общинските съвети по препоръката на Овчаров оценяваха Станишев като „минало“. В столицата не бяха проведени събрания на партийните организации и клубове и отново не бе взето мнението за кризата в БСП от редовите членове на партията и от симпатизантите. Участието на Овчаров в дискусионния клуб „Георги Кирков“, наля допълнително масло в огъня, който вече бе запален в БСП 

Жаждата за власт има две противоположни измерения. когато си на власт, се стремиш ако може да останеш вечно на власт. Такъв е примерът със Станишев, Дъбов, Узунов, кутев и т.н. Обратното е, когато не си на власт – да се стремиш към нея. Жаждата за власт и облагите от властта направиха от Румен Овчаров, Румен Петков, Георги Близнашки, Георги Първанов и т.н. озлобени хора, които в своята злоба срещу човека, отпратил ги от властта преминаха културните граници и преминаха в открита война със собствената си партия, а някои дори като Близнашки се присъединиха към противниковия лагер.

Въпросът: „Кога и доколко е прав Овчаров?“ след последните събития в БСП стои с пълна сила. Уж извън голямата политическа игра, изведнъж Овчаров се вживя в ролята на съдник от последна инстанция. Всеки може да критикува всекиго, въпросът е до това с каква цел се прави това и доколко то е вярно. Когато целта е отмъщение и злоба няма полза за идеята, която отстояваш и за партията към която принадлежиш. Когато с мръсната вода от коритото изхърляш и бебето, може да се почувстваш отмъстен, но и силно омерзен. 

Приложение: Документ от 2007 г.

                                                                                            До Висшия съвет на БСП            

                                                                                                     До Градския съвет на БСП София

                                                                                                     Копие: до пленума на РС на

                                                                                                     БСП „Красна поляна” София

ДЕКЛАРАЦИЯ

от социалисти от клуб „Общинска политика”,

район Красна поляна – София

                Ние, група социалисти от клуб „Общинска политика” в район Красна поляна, след като обсъдихме ситуацията и резултатите от изборите в град София за Европарламент, изразяваме своята позиция към подготовката и провеждането на предстоящите избори за местни органи на властта. Ние изразяваме своето

недоволство от:

                Първо. Провалът на БСП на изборите за депутати за Европарламента. Националното ръководството на Партията, както и софийското градското ръководство, са се откъснали от потребностите и интересите на широки слоеве от българското общество, участват в провеждането на несоциална политика, прикрита под маската на коалиционното управление и явно толерираща богатите хора в страната. БСП винаги отстъпва по всички спорни с НДСВ и ДПС позиции и особено тези в сферата на икономическата и социалната политика. По същество част от партийното ръководство на БСП се е превърнала в придатък на корпоративни  икономически интереси на някои среди от върхушката на БСП, НДСВ и ДПС.

                Второ.  Занемарената работа на ГС на БСП – София  с партийните организации и социалистите. Сега партийните организации и социалистите не участват във формирането на политиката на национално и местно равнище, не се осигуряват необходимите предпоставки за съобразяване с техните политически мнения и настроения, не се отчитат политическите интереси на социалистите и симпатизантите на БСП. Забравя се, че партията изразява политически интереси на своите членове, а не на отделна група дейци, окупирала ръководните места и с организационни хватки осигуряваща своето вечно преизбиране. Не партията и партийните организации са виновни за загубата на изборите за Европарламент, а формираната и реализираната от ръководните дейци на партията несоциална политика, неотговаряща на политическите интереси на социалистите, на симпатизантите на БСП, а в крайна сметка и на преобладаващата част от българския народ. 

                Трето. Деградацията и амортизацията на редица представители на БСП в Столичния съвет.  Те влязоха в нескрити комбинации със Софиянски и наследника му. Гласуваха решения, включително и ръководителите на групата съветници на БСП, в тяхна подкрепа с наивни обяснения и извинения. Вместо да защитават общинската собственост като извор на средства за решаване на социалните проблеми на грамадния вече град, те допуснаха нейното разграбване, уреждаха свои места в надзорни и управителни съвети, участваха в редица съмнителни приватизации. Някои от тях дори станаха „особено ценни” съдружници на откровено дискредитирани пред общественото мнение псевдобизнесмени (новобогаташи).

                Четвърто. Досегашния подход ГС на БСП да подготвя и провежда изборите за местни органи на властта. Порочен е методът да се водят задкулисни преговори с други политически партии за общо участие в изборите. Поради това в досегашните състави на Столичния съвет попадаха хора, които отблъскват дори членове на БСП да участват в изборите. Порочен е и методът ГС на БСП да подрежда кандидатските листи за съветници. Пренебрегнат е демократичния подход на формиране на кандидатските листи. Формални и дълбоко бюрократични са изискванията на ГС на БСП за критериите за издигане на кандидати. Те са много тромави и неадекватни на сегашната политическа обстановка в партията и в частност в столицата.

                Ние

настояваме:

            Формирането на листата за столични съветници и определянето на кандидатурата за кандидат на БСП за кмет на София да стане на много по-широка основа, от широк кръг активисти и обикновени социалисти. Предлагаме да се направи следното:

Ø  В листата да имат приоритетно място експерти, специалисти от повечето сфери на дейност в столицата. В листите като правило да не попадат досегашни столични съветници от листата на БСП и от листи на други партии, които са изкарали двата последни пълни мандата. Осем години са напълно достатъчни за обществена изява на всеки един столичен съветник.

Ø  Списъкът с кандидатурите да се обсъди и одобри от Районните конференции, които да бъдат свикани в предишния си избран състав (състава на делегатите от последните проведени конференции), без да се провеждат нови избори за делегати. Общата за столицата листа да се формира от броя на подадените за всеки един  кандидат поотделно гласове на всички районни конференции.

Ø  Подреждането на имената в листата да става низходящо, т.е. на първо място е този, който има най-много гласове, следващите са според броя на гласовете за тях. Гласуването да е тайно. Обобщаването за София да става с участието на представител на всеки един районен съвет.    

   От името на клуб „Общинска политика”:

Забележка: Тази декларация бе за вътрешнопартийно ползване и не бе огласена от средствата за масово осведомяване. Но оценките и предложенията в нея не само не бяха приети, но дори и не бяха формално обсъдени от Столичния съвет на БСП, председателстван от Румен Овчаров.