вторник, 15 март 2016 г.

Лидерските мераци на Нинова



Тази сутрин не бяхме изненадани от появяването на Нинова по БТВ. Това бе очаквана новина, Нинова се самопредложи за Председател на БСП. Имаше благовиден предлог – преминали вече партийни събрания, на които тя е предложена от редови членове на БСП, от партийни клубове и организации за председател на БСП. Да, в политиката за всяко действие има мотив и предлог. Живеем в свободен свят, в който всеки може да прави всичко в рамките на закона. Но в партията, освен законите на държавата, действат и вътрешните правила и партиен политически морал. В демократична партия издигането на кандидатурите за ръководни постове става от съответните партийни органи – клубове, организации и т.н., става на партиен форум, а най-висшият е Конгреса, а не БТВ. Намирам, че прибързаните самопредлагания на Красимир Янков и Корнелия Нинова, без да са преминали още събранията и конференциите в БСП, без да са ясни предпочитанията на мнозинството членове и организации на БСП, е белег за лошо възпитание и лош политически партиен морал. Всеки може да има най-висше самомнение за своите лични качества, възможности и т.н. за ръководни функции. За Янков и Нинова важното е да са на върха, да са на властова позиция и ако може да управляват България. Мераклии за управници в България – дал бог. Вече дори и в БСП.
Интересен е подходът на Нинова. Тя много добре е усетила, че има някакво телевизионно предимство пред другите кандидати от БСП. Има добър фотогеничен образ, нормална речева култура и литературен български език, краткост и ясност на изложението, агресивност на езика и политическите послания срещу главния политически „враг“, в случая ГЕРБ и Б. Борисов. Това се харесва на огромната аудитория на ляво мислещите. Огромната част от хората имат представа за политиците предимно от телевизионния екран. А Нинова много добре е овладяла политическия телевизионен пиар. А и телевизиите и дават терен заради зрителския интерес и по политическата поръка на техните собственици и управници. С тези си качества Нинова би била прекрасен телевизионен водещ, не по-лоша от Ралица Василева. Тя е добър оратор, правилно оценя настроението на слушателите и в хода на изложението гъвкаво се приспособява към него, независимо от това каква е нейната предварителна позиция. Но в случая не става дума за журналистика и за реторика. Става дума за нещо изключително важно – за действителна отстоявана последователно политика.
А политиците се познават по делата, както учи още библията,  по реализираната и отстояваната политическа позиция. Ето тук е най-слабото място на Корнелия Нинова. Тя го усеща интуитивно и бяга от тази своя слаба позиция чрез прогласяването на пет кратки и ясни политически принципи, които щяла била да следвала след като я изберат (а не преди да я изберат) на ръководният пост и застане начело на държавата. И как добре звучат тези пет принципа, напълно по социалистически: справедливост; солидарност, патриотизъм; равенство и свобода. Просто мечта. Знаем, че принципите са някакво основополагащо начало в някаква дейност. Тях ги има, в явна или в скрита форма, във всички политически манифести, програми, резолюции, декларации, меморандуми. И всички в света и у нас са за справедливост, солидарност, патриотизъм, равенство и свобода. В повечето страни в света, а и у нас, няма реална политическа партия, която да се определи като противник на тези принципи. Всички са за. Да, ама не.  По провежданата политика се вижда, че се преследват и достигат и други, дори коренно противоположни политически цели на тези прокламирани принципи.
В политиката водещото е политическата идея, политическата идеология и нейното реализиране в практиката чрез разработваната и осъществяваната реална политика. Едно е да се обявяващ за социалист, друго е чрез политическата дейност да си последователен и да отстояваш чрез конкретните социалистически по своята същност политики реализирането на социалистическата идея – и когато си на власт, и когато си в опозиция. А Нинова винаги говори за социалистическото и от името на социалистическото, но нейните действия в държавната администрация, в Булгартабак и в Народното събрание не винаги са социалистически. Дълбоко в нея е култивирана, волно или неволно, неолибералната политическа идеология.  За какво става дума?
Първо. В Интернет се прокраднаха някои непроверени данни, че на млади години Нинова е била от СДС. Няма нищо лошо, кой ли в годините на прехода не се обърка! Но има нещо, което косвено потвърждава тази теза. Това е, че чрез много бързо преминаване през редица юридически длъжности тя става изпълнителен директор на крупно предприятие, каквото е „Техноимпекс“ (1997-2005). А Нинова е само на 28 години и без никакъв управленски опит. Назначена е и за Председател е на борда на директорите на гигантското българско външнотърговско дружество „Техноимпортекспорт“. Тогава на власт е Иван Костов и СДС масово подменя старите ръководители на почти всички стопански организации, крупни заводи и фабрики и назначава свои верни хора. Няма как социалист да бъде назначен от СДС на висок ръководен пост в държавните фирми! Както пише сайта „Разузнаване.ком“ „Като представител на СДС, тя с ”младежки жар” поема огромния товар и на двата висши ръководни поста – да управлява като изпълнителен директор ”Техноимпекс” и да ръководи борда на директорите на „Техноимпортекспорт” – двете златни мини“. Нещо повече, тя създава и оглавява РМД (Работническо-мениджърско дружество) и приватизира „Техноимпекс“. Следователно тя работи на десния неолиберален фронт.
Второ. През 2005 г. след идването на власт на Тройната коалиция Корнелия Нинова изведнъж преминава в лагера на БСП и е назначена за зам. министър на икономиката, заместник на министър Румен Овчаров – председателя на столичната организация на БСП. Това назначение става от квотата на БСП. Тя, дясната ръка на Овчаров, отговаря за външно-икономическите връзки, държавния резерв, търговията с оръжията, доставките за армията и участва в ръководствата на две крупни държавни фирми: „Булгартабак“ АД и „Международен панаир“ – Пловдив. Никой никога не обясни на избирателите на БСП как
така Нинова от СДС и приватизираното „Техноимпекс“ стана от БСП и зам. министър на Овчаров. Има само хипотези, че това е станало чрез добрите връзки на Овчаров и Софиянски (чрез управлението на София). Работата в Булгартабак и държавния резерв са апетитните звена на влияние на кръга на „Сараите“ (тогава само обръч от фирми на ДПС). Едва ли това назначение е било без протекцията и влиянието на този кръг, представляван от Доган, Емел Етем и Пеевски. Овчаров и Нинова бяха съучастници във въвеждането на крайно десния плосък данък, който приравни България чрез прочутите 10% със страни като Киргистан и Монголия. Те дори отстояваха тезата, че няма друга алтернатива, т.е. че няма ляво, няма дясно. Едва ли не настъпва безкрайното тържество на неолиберализма.
            Трето. От 2009 г. до днес (2016 г.) Нинова е депутат в Народното събрание. Тя бързо израства в партийната йерархия – говорител, секретар на Висшия съвет, член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП. В предишното Народно събрание е избрана от квотата на БСП за председател на социалната комисия и заедно с д-р Адемов от ДПС решаваха главните социални проблеми. Тя активно работи за някои частични промени в социалното законодателство. Повечето от тях бяха ограничени по обхват на хората и по размери на промените. По същество това бяха действия за придаване но по-приемлив пиар образ на неолибералната политика в социалната сфера – повече пари за майчинството, опити за връщане на парите, платени от най-бедните като данъци и т.н. Но се избягваше главното – ограбването на труда на работниците и специалистите и огромната бедност. В хилядите си изказвания в Народното събрание и телевизионни изяви тя нито веднъж не се обяви ясно и открито против неолибералната идеология и не разви и не защити лявата социалистическа и социалдемократическа идеология. И в сегашното Народно събрание тя, за разлика от Миков, Жаблянов, Стоилов, Мерджанов, Ерменков и др., не се обяви в подкрепа на левия курс, провеждан от сегашното ръководство на БСП и по същество мълчаливо подкрепяше неолиберализма и социал-либералното поведение на предишното ръководство на БСП (Първанов, Овчаров, Станишев, Р. Петков, П. Димитров, присламчилите се И. Калфин, Пл. Орешарски и др.) и на своите колеги от ръководството като А. Найденов, Д. Стойнев, С. Узунов, Д. Дъбов и др. Избирателите трябва винаги да помним, че главният критерии е провежданата политика, а не словоблудството с леви фрази и идеологеми.
            Четвърто. Кариерното развитие и поведение на К. Нинова също будят съмнение и въпроси, на които не са дава отговор. Освен покровителството на СДС и ненормалното препускащо преминаване в ръководните органи на БСП, прави впечатление мълчанието за ДПС и изненадващия удар в гърба от Доган-Местан и събаряне на правителството на Орешарски. Мен лично неприятно впечатление ми направи двойствената позиция на Нинова след последните избори. Тя гръмогласно от телевизионните екрани си даде оставката от ръководството на БСП, но не направи втората стъпка – оставката от заместник-председателския пост на парламентарната група. Цинично е от екраните на телевизиите да обявява, че БСП е слаба опозиция, а тя е един от ръководните дейци на тази „слаба“ опозиция. Защо не си подаде оставката и от този пост? Отговорът е еднозначен. Ще загуби позициите пред телевизионните камери. Имам усещането, че без камери и телевизионни изяви Нинова не може да живее.
            Демократично е всеки да говори и пише всичко. Демократично и свободно е всеки да си мечтае да управлява държавата чрез издигане от определена политическа партия. Само че главното е не само и толкова от прогласяваните публично красиви принципи, а от отстояваната в опозиция и на власт политика, от действията за реализация на определена политика. Отново повтарям – по провежданата политика ще ги познаете истинските социалисти и истинските неолиберали. В предконгресната обстановка в БСП има скрита идейна борба за курса на партията, а респективно и за нейното съществуване. Вече се оформиха лагерите. При предишния конгрес също вървеше подобна по-скрита битка. Социал-либералното крило (последователите на Луканов), водени от Станишев (успешно отстранил социал-либералите Първанов, Петков, Калфин и др.) заложиха на Др. Стойнев. Социалистическото крило (последователите на Лилов) заложи на левия Я.Стоилов. Скритият задкулисен играч Овчаров заложи на К. Нинова, а публично, за да отклони вниманието и да попречи, обяви подкрепата си за М. Манолова. Това събори Манолова, не не помогна съществено на Нинова. За изненада на мнозина победи неафишираният преди това ляв Миков. Вместо в ръководството на БСП да се успокои обстановката, десните в БСП (защитници на неолиберализма и социал-либералния трети път на Блеър и Шрьодер) започнаха веднага битка по телевизионните екрани, радиостанциите и сайтовете със сегашното ръководство, демократично избрано на конгреса на БСП. По същество се води борба срещу левия курс, маскирана като междуличностна борба, състезание и съперничество. В тази битка се включиха почти всички телевизии, радиостанции и повечето политически сайтове на страната на социал-либералното крило. Не случайно като пиари на Нинова се изявяват водещите журналисти на трите бойковистки телевизии – БНТ, БТВ, Нова и Пеевскодепесарската Канал 3. Всички в дясното политическо пространство и либералния център, от ГЕРБ, РФ, ДПС, АБВ и ПФ много им се иска Нинова да спечели борбата за председателското място и да ликвидира лявото движение на БСП. Особено големи надежди таи АБВ. Те са наясно, че Нинова е за обединение на всички ренегати от лявото пространство и че може да подкрепи тяхната ренегатска кандидатура И. Калфин за президент. Надежди крои и ГЕРБ. Победата на Нинова отваря възможност за правителство на „широката коалиция“, така силно ратувана от А. Найденов.
            Нинова вече се позиционира не само като съперник на Миков, а и като последовател на дясното в лявата БСП. Сега на ход са делегатите на конгреса на БСП. От техния избор в най-голяма степен зависи бъдещето на БСП. Не е изключено десните да привлекат и мощен финансов ресурс в подкрепа на Нинова и против Миков. Вече личи телевизионната манипулация. Който има глава на раменете от левите, от членовете и симпатизантите на БСП, да мисли. Ако прецени, и да действа. Това е истинската свобода.

Автор: Анко Иванов
15.03.2016 г. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар