петък, 4 март 2016 г.

Трети март и разделението на българското общество

Трети март
и разделението на българското общество

автор: Анко Иванов

Много отдавна преди български национален празник не имало толкова голямо разделение в обществото. То отдавна клокочи в недрата на народния вулкан. И започна да избуява след огласяването на промените в учебния план и учебните програми, произтичащи от приемането на новия Закон за образованието. В обществото се очертаха няколко групи от хора с различни позиции – и явни и скрити. Разделителната линия премина през термините „турско робство“, „османско присъствие“, „съвместно съжителство“, „османско владичество“. Стана ясно, че напъните на управляващите за отродяване на българите среща народна съпротива, макар и все още недостатъчно силна. Националният празник позволи чрез тази разграничителна линия да се оформят различни оценъчни групи по отношение на Освобождението от турско робство, ролята на Русия и патриотичното възпитание.
Първата и доминиращата група на оценки на Освобождението и ролята на Русия бе тази на групата на признателните българи, тези които са съхранили народната памет, тези които тачат делото на Освобождението, тези които са последователи на националния дух изразяван от Ботев, Вазов, Бенковски, Добри Чинтулов, Петко Славейков. Тази група българи, обикновено наричани русофили, явно се оформи при тържествата на Шипка, където се събраха десетки хиляди признателни българи. Тя много явно прилича и при посещенията в Националния военно-исторически музей, при проведените масови празненства в почти всички големи градове. Особено видимо бе участието на множество деца и юноши в тези празнувания, посещения и прояви. Все повече средствата за масова информация започнаха да употребяват термина „турско робство“ или неговия синоним „турско иго“. Независимо от неглижирането на българската национална памет чрез българското образование, Трети март показа, че народната памет и народната признателност за Освобождението все повече намира терен в душите млади на подрастващото поколение. Останах с впечатлението, че русофилски настроените признателни българи малко се сещат за културно-образователната подкрепа от Русия на българския дух. Голяма част от нашите възрожденски учители са били с руска подготовка, а огромната маса от български учители са ползвали добрите и разбираеми руски учебници за да обучават българските деца. Забравя се и истината, че огромната част от офицерството на новосъздаваната българска армия са подготвени в Русия и те създават  и подготвят за неимоверно кратък срок боеспособна българска армия по руската методика на обучение. Признателните българи винаги ще помнят и тачат многохилядните руски жертви за свободата на България, множеството ярки примери на героизъм и себеотрицание в интерес на Освобождението на България. Признателните българи винаги помнят и ще помнят героите като генералите Скобелев, Тотлебен, Лавров, Гурко, подвигът на     подполковник Калитин, ще помнят храбростта на българските опълченци, подготвени и командвани от руски офицери. 
  Генерал Михаил Скобелев 
 худ. Николай Дмитриев-Оренбургски (1883)
                            
Втората група оценки на Трети март бе тази на русофобски настроените псевдоинтелектулци и политици. Тази група е твърде малка, но е твърде креслива, но с масови изяви, особено по телевизиите. Главните им твърдения са, че Трети март не било Освобождение, а война с цел заробване на България от Русия и завладяване на стратегическите протоци Босфор и Дарданели. Много жалко е че в редицата на яростните русофоби и американофили се нареди „обединителят на нацията“ – българският президент.
На креслива русофобска и по същество отродителска група не бе даден необходимия убедителен отпор. Да, в тази война Русия преследва свои имперски цели. Но има ли война, без постигане на някакви държавни, пък били те и имперски цели? За това се съди не само по намеренията преди войната, но и постигнатите резултати след войната. Българските русофоби (повечето платени американофили и евроатлантици) пропускат да си спомнят или поне да научат, ако нямат памет от ученото по история, че преди Освободителната война, особено силно след Априлското въстание, в Русия има огромно народно движение в подкрепа на борбите на българския народ за свобода, че в това движение се включват най-големите интелектуалци на Русия от онова време. По същество войната е съчетание на две цели – освободителна (по желанието на руския народ) и имперска (по волята на императора). А резултатите са мерилото за това каква и войната. Постигната е, макар и в ограничени размери, целта да се освободи братски славянски народ – българите. Те имат своя държава с помощта на Русия. И ако в самата царска Русия не имало достатъчно свободи за населението, то на България е дадена една от най-демократичните в света (за онова време) Конституция – Търновската конституция. А кой попречи тази свобода да бъде по-пълна и по-всеобхватна? Мълчат платените русофоби. И има защо. Против са Германия и Великобритания. И няколко години след злощастния Берлински конгрес, в английски парламент Гладстон явно критикува лорд Дизраели за подписания Берлински договор. Той заявява, че оставената без излаз на Егейско море млада държава България е лишена от възможността да поддържа по-близки връзки със страните от Западна Европа и поради това, по вина на Дизраели, България останала привързана само към Русия. Да, от войната Русия получава и своите териториални цели – придобива нови земи в Бесарабия и в Мала Азия.
Третата група от българи, която за наше съжаление става все по-голяма, са българските национални нихилисти. Това е голяма група от хора за които Освобождението и Трети март са нещо едва ли не досадно, нещо което тях не ги засяга и от което те не се интересуват. Те са доволни на Трети март да не ходят на работа, да си гледат турските, индийски и латиноамерикански пошли сериали, да си гледат жълти предавания по скучните телевизии, да си отидат на гръцки и турски курорти и т.н. Това национално безразличие е първата стъпка към националното отродяване. Това е почвата, от която израства ново поколение без българско национално самосъзнание, а привърженик на някакви абстрактни и неясни на никого „евроатлантически ценности“. „Евроатлантическият човек“ (каквото и за значи това) няма род и Родина, няма майчин език и родни традиции. В тази група най-зловещо влияние върху българизма, върху българското патриотично възпитание, имат послушните и добре платени поръчкови журналисти от националните телевизии, които масово насаждат чужди културно-исторически ценности, „евроатлантически ценности“ и изкривяват българската история и литература, забравят за красотата на българската природа. Около Трети март те се принизиха, снишиха се. Но те, след всеки такъв празник, се изправят и през цялата година водят чуждонародна пропаганда сред населението на България и особено сред младите хора. На повърхността никога не излизат най-опасните български национални нихилисти от групата на експертите на Министерството на образованието и науката, от Министерството на културата, от някои от институтите на БАН, от някои от катедрите на университетите. Сред тях на-зловредно е влиянието на експертите на МОН, които унищожават непрекъснато чрез учебния план и учебните програми по история, български език и география национално-патриотичния живец на българското образование, които искат това или не, отродяват младото поколение от българщината в добрия смисъл на тази дума. Това са едни и същи чиновници („експерти“), които в последните 15—20 години умишлено (или поръчково) принизяват националната същност на българското образование. У тях, ако са наистина патриоти, няма капка достойнство да се опълчат на поръчителите на отродителната образователна политика. Какво значи в регионалните инспекторати на МОН от 28 поне 10 от експертите, които отговарят за обучението по история да не са историци? Какво означава само 9-10 от 28 от експертите в РИО на МОН по география да са завършили география? А какво означава главният експерт в МОН по история  да не е завършил  тази специалност? Такива експерти са послушковци, които чиновнически (заради приличната заплата) изпълняват поръчките на соросоидите (от София или от Будапеща) или грантовите НПО за принизяване на българското образование, да изпълняват поръчките на госпожите с небългарски (с турски) имена за обезбългаряване на българското образование.
И четвъртата група са туркофилите, тези които по идейни убеждения или по парични съображения, работят срещу българските национални интереси. Те никога явно не афишират своето туркофилство или туркоманство, своето кирякстефчовство. Но те си работят последователно в защита на турския интерес. Да си припомним тесните връзки на бившия министър на образованието проф. Танев и началника на неговия кабинет г-жа Солак с Турция, да си припомним организираното целево представяне на книгата на неосманиста министър-председател на Турция – Давутоглу, да си припомним поканата от БАН на Вселенския патриарх и изразената от него антибългарска и прогръцка и протурска позиция. А можем да си припомним и тесните връзки между Министерството на здравеопазването и Турция. Трябва да си спомним и как чрез българските телевизии се лее широка протурска пропаганда, най-често маскирана чрез телевизионни сериали, силно изкривяващи историческата истина за миналото и формиращи фалшивата представа за турското робство и за сегашна Турция. Целта на турската политика е формирането на различна от същинската историята истина за епохата на турското робство и създаване у младите на по-възприемчив образ на турското владичество на България. Един руски сайт (на фондацията „Кирил и Методий“) образно показа на Трети март как някои български туркофили си представят и налагат на обществото Руско-Турската освободителна война.             
  Източник: www.km.ru
                Има и една пета група от българското общество, групата на патриотарите, които използват патриотичната риторика за постигане на обратните политически резултати. В тази група аз отнасям изявите на т.нар. Патриотичен фронт. Те празнуват Освобождението, веят националните знамена, но подкрепят правителствените действия в сферата на образованието за отродяване на децата от българския дух и българското национално съзнание. Дигат патриотични лозунги, но подкрепят антибългарски и проамерикански политически решения като тези против Бургас-Александруполис, газопровода „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и т.н.  От подобен характер са и някои отделни прояви на партия „Атака“ и предимно на нейния вожд Волен Сидеров с преминаването на границата между българофилство и русофилство. 
            В заключение, честването на Трети март тази година трябва да бъде началото на едно ново патриотично национално образователно-културно движение за опазване на българското национално самосъзнание, на българските обичаи, традиции, православна християнска култура и т.н.

Няма коментари:

Публикуване на коментар