неделя, 6 март 2016 г.

Нефтената война и книжният нефт

Нефтената война и книжният нефт

Автор: Анко Иванов

 

            Непрекъснато от средствата за масово осведомяване научаваме, че падат цените на нефта и природния газ на световните пазари, че те са най-ниските през последните десетилетия. Цената на нефта, на природния газ и нефтопродуктите има пряко влияние върху протичането на глобалните икономически процеси и на общото световно стопанско развитие. Това е така, понеже нефтът е основен суровинно-материален ресурс на енергетиката, основната движеща сила във всяко производство, транспорта и в бита на хората.


Преди време написах, че който владее пазара на нефта и природния газ, той има изключителен лост за влияние върху развитието на световната икономика. Спадът в цените на нефта, природният газ и на нефтопродуктите се обуславя от обективни  геополитически, геоикономически и финансови причини. Изключително важни са причините и следствията от понижаването на цените на нефта, от воденето на нефтените войни.



Причини за спада на цените на нефта и войната за нефтените пазари
На въпроса защо се понижават цените на нефта има хиляди възможни и изказани отговора. Но сред морето от мнения най-често срещаното и близко до сегашната действителност е равнището на потреблението на нефт, природен газ и нефтопродукти. Това е обективен икономически закон за функционирането на пазарната икономика. В момента има свръхдобив на нефт, а потреблението нараства незначително. Нарастващата разлика между добив и потребление в полза на добива води неминуемо до понижаване на цената на нефта и природния газ. Това е естествената пазарна логика. Добивът на нефт и природен газ е голям, но той има перспектива в близко време да нарастне. По данните на ОПЕК през януари 2016 г. страните, членуващи в тази организация са добивали по 32.3 млн. барела в денонощие, при средномесечно 31.8 млн. барела за 2015 г. В същото време добивът в Русия за същия период също е нарастнал и е 10.9 млн. барела за денонощие при 10.7 млн. барела средномесечно за 2015 г. На подобни равнища е и добивът в САЩ. С най-висок дял в добива на нефт през януари 2016 от страните в ОПЕК са Саудитска Арабия с 10.23 млн. барела, Ирак с 4.2 млн. барела, ОАЕ с 3.13 млн. барела, Кувейт с 3.0 млн. барела, Венецуела с 2.6 млн. барела и др. Повечето страни от ОПЕК добиват повече от средномесечното производство през 2015 г. В света върви война за запазването на пазарите и поради това има такова нарастване на производството, независимо от големия спад на цените. В близко време има перспектива на нарстване на добива на Иран и Ирак и достигане и от тях на нивата от около 10 млн. барела в денонощие. Това от една страна. А от друга – има, с изключение на Индия и в няколко по-малки по-мащаб икономики, забавяне в темповете на икономически растеж. С най-голямо отражение е спадът в темповете, макар че все още са високи, в Китай. Има и редица страни със спад на икономическите показатели. Той се отразява пряко на забавяне и ограничаване на процесите на реиндустриализация.  
    
Втората разкривана в средствата за масово осведомяване причина за намаляване на цените е началото на т.нар. „завършване на нефтения век“ (израз на Герман Греф) и преминаване към нови възобновяеми енергийни източници. Дори се изказват перспективи за скорошно масово преминаване на автомобилите от горива (от нефт и природен газ) на основата на електричество от възобновяеми източници. Каквито и нови технологии да се създадат и реализират в производството на автомобили и на електричество, все още много десетилетия нефтът и природният газ ще останат главните суровини за енергетиката, транспорта и за химическата промишленост. Особено при очертаната тенденция за недостиг на естествени суровини и тяхната замяна с химични и синтетични материали. Нарастващото по численост население на Земята все повече и във все по-големи мащаби ще бъде принудено да използва химични синтетични материали за облекло, обувки, за бита, дори за производството на части за автомобилите, в строителството и т.н. Човечеството, дори в ерата на ИКТ, не може да мине без синтетика, която се произвежда предимно от нефт и природен газ.
На трето място следва да се разгледат и причините, които имат политически и военно-политически характер и са резултат от преследването на определени политическите цели.     Геополитическите причини за срива на цените на нефта и природния газ имат различни аспекти и различно проявление. Геополитическа цел на САЩ е недопускането на мощно развитие на Русия, на нарастване на нейната роля (политическа, военна, икономическав света. А икономиката на Русия е тясно обвързана с приходите от продажбата на международните пазари на нефт и природен газ (около 45-50% от приходите в държавния бюджет). Тази цел е валидна и по отношение на Казахстан, както и за страните подкрепящи външнополитическия курс на Русия като Бразилия, Венецуела и др.. Целта е чрез понижаване на цените на нефта и природния газ да се намалят приходите в държавните бюджети, да се предизвика голяма инфлация, масово обедняване на населението и произтичащите от това недоволства и промяна на политическия курс на тези страни. Това особено се отнася за самата Русия, но и за страните от тази група, които са големи производители на нефт и природен газ – Казахстан, Туркменистан, Азърбейджан, Алжир, Нигерия и др., и в които износът на нефт има голям дял във външнотърговските операции и в БВП. Това е формално икономическа война, но с политически цели.

Геоикономическите причини отразяват предимно икономическите интереси и стратегии на страните, производителки на нефт и природен газ. Неравномерното разпределение на запасите от нефт осигурява геоикономическо предимство на държавите с най-големи нефтени и газови ресурси. С тази цел навремето бе създадена и ОПЕК. И в продължение на десетилетия страните от тази организация извличаха огромни печалби. Увеличаването на добива на нефт от големите държави като Русия, САЩ, Китай, Индия и Бразилия, на природен (Русия, Норвегия, Казахстан, Азербайджан, Тюркменистан и др.) и шистов газ (в САЩ) промени рязко възможностите на ОПЕК да запази своето геоикономическо предимство и да продължава да реализира огромни печалби. Предимството на страните от Персийския залив е, че нефтът е в находища близко до земната повърхност и е естествено фонтаниращ. А това осигурява предимството на ниската себестойност на добива. Това естествено предимство тези страни от ОПЕК решиха да използват за увеличаване на производството, понижаване на цените и фалиране на производствата в други географски райони с по-голяма себестойност на добива. По този начин тези страни разчитат да запазят и значимо да разширят своя пазарен дял в международната търговия на нефт, природен газ и нефтопродукти, да спрат или задържат добива на шистов газ и шистов нефт. Някои крупни фирми намалиха средствата за проучване на нови находища и инвестиции в отрасъла. Но други, включително и „Роснефт“ продължават да инвестират в нови нефтодобиващи предприятия. Наскоро в Интернет се появи информация, че „Ростнефт“ е увеличила своя дял в съвместния руско-венецуелски проект „Петромонагас“ от 16.7% до 40% или нова инвестиция от около 500 млн. долара.

Геофинансовите причини са едни от най-силно действащите. Това е група от причини, общото между които е реализацията на мащабни финансови резултати, при минимум инвестиции в развитието на добива на нефт, природен газ и тяхната преработка. Има няколко финансови механизма, чрез които се влияе върху цената на нефта, освен търсенето и предлагането.

Първият от тях е валутата, на която се извършват покупко-продажбите, т.е. петродоларите. След Втората световна война се налага използването на долара като световна валута. По същество златното обезпечение на долара е заменено от нефтеното. Започват да циркулират т.нар. „петродолари“ (нефтодолари). Американският президент Ричърд Никсън сключва съглашение със Саудитска Арабия всички договори за покупко-продажба на нефт да са номинирани в долари. Това става не само за операции между Саудитска Арабия и САЩ, но и за всички операции по продажбата на нефт. Световните цени на нефта се формират първоначално на основата на сорта на нефта добиван в Мексиканския залив, а след 1973 г. на този в Северно море – т.нар. сорт „Брент“. Продажбите на нефт на световните борси в други валути сега е по-скоро изключение. Подобно нещо става и в търговията с природния газ. Ръководството на бившия Съветски съюз през втората половина на XX век, когато започва да продава нефт и природен газ на Германия и други западноеворпейски страни, допуска тя да се извършва първоначално в германски марки, а след това в долари. Промените в цените на нефта на международните пазари влияят и на курсовите съотношения на местните валути към американския долар. В Интернет се посочва, че при увеличаване на цените на нефта с 10% курсът на канадският долар спрямо американския долар се повишава с около 3%.

Вторият финансов механизъм, силно влияещ върху цените на нефта е търговията с т.нар. „книжен нефт“. Това е масовото използване на т.нар. фючърси в търговията с нефт. При тях продавача и купувача се договарят за цената на непроизведена стока или услуга при установени предварително други параметри. Фючърсният контракт е повтарящ се многократно на нефтената борса. И така на световните борси нефтът се търгува като продукт, който не е наличен и се очаква да се реализира в бъдеши периоди – месеци или дори години. Поради това подобна търговия на „нероден Петко“ е на хартия и такъв нефт наричат „книжен нефт“. Тази практика на търговията създава условия за множество хипотези за насотящи или бъдещи събития, които силно влияят върху цената на нефта, природния газ и нефтопродуктите, дори отделни изказвания на политици. 

Третият финансов механизъм, пряко свързан с „книжния нефт“, е спекулативната борсова игра с цените на нефта. Договорите за покупка (контракти) на нефт се продават и препродават без да се чака датата за реализация като се променят цените. По такъв начин част от „играчите“ на борсите за нефт реализират спекулативни печалби.  Спекулантите са свързани с няколко много големи банки. Според помощника на руския президент Сергей Глазев, сегашното понижение на цените на нефта на международните пазари е следствие и от спекулативния характер на борсовите сделки с нефта. Сега оборота на сделките с „книжен нефт“ значително превишава обората на сделките с реалния физически добит нефт. По някои данни от Интернет, обемът на търговията с нефтени фючърси на Нюйоркската и Лондонската нефтени борси надхвърля десет пъти годишното потребление на нефт в света. Често пъти в ролята на спекуланти играят самите банки, притежаващи огромни финансови ресурси. Те  се стремят да разклатят пазара и да постигнат огромни печалби. Скритата (задкулснита) игра на борсите рядко е видима и се разбира. Предимно се играе зад паравана на офшорни фирми.  Това е известната „невидима ръка на пазара“, която на основата на спукулациите с „книжния нефт“ реализира гигантски печалби, които в крайна сметка се плащат от потребителите (т.е. „невидимиата ръка на пазара“ видимо бърка в джобовете на хората) и последствията за които остават за страните без огромни финансови ресурси. Освен банките, върху борсовата игра пряко влияят и международните рейтингови агенции, които твърде често произволно правят прогнози в интерес на няколко от основните борсови нефтени спекуланти и банки. Една от основните спекулации е равнището на акумулирани запаси на нефт на САЩ като най-големият потребител на нефт, природен газ и нефтопродукти.

Възниква естественият въпрос: „Кой е главният механизъм за резките промени в цените на нефта?“. На пръв поглед отговорът е ясен – превишението на производството над потреблението. И това неолибералите се мъчат да втълпят на целия свят. Но това не е истинската причина. Сега превишението на добива на нефт варира от 1.0% до около 2.5%. Но цената на нефта се колебае не в същите проценти, а до три или четири пъти. Главната причина са спекулациите на световните борси с „нефтените фючърси“, т.е. с играта с „книжния нефт“, с виртуалните покупко-продажби. А къде е „невидимата ръка на пазара“? Явно някой от един център има за цел да предизвика огромна суматоха, гигантски хаос в на световните пазари, чрез спекулативно-виртуалните сделки с нефтените контракти.  

Следствията от рязкото понижаване на цените на нефта
Наблюдаващото се рязко понижение на цените на нефта е в интерес на множество „играчи“ на световните нефтени пазари. Това явление обаче има и разнопосочни следствия. Първото следствие са промените в самата нефтодобиваща индустрия. Те са главно в два аспекта – проучаване на нови нефтени, газови и нефтогазови находища, както и намаляване производството (добивът) на нефт и природен газ. Ако досега спиране на добива на нефт и природен газ ставаше предимно след изтощаване и изчерпване на находищата, сега вече се спират находищата, в които цената на добитият нефт е по-висока от цената на международните пазари. По-изгодно е да се купува по-евтин нефт от други страни, отколкото да се добиват нефт и газ при по-големи разходи за производството.  Това засяга в най-значима степен добива на шистов газ. Една от водещите американски компании по добива на шистов нефт газ „Континентал ресурсес“ в находището Бакън (Bakken), намалява добива понеже ефективността на сондирането и извличането на шистовия нефт и шистовия газ е рентабилно само при цени над 50 долара за барел. Подобно е положението в Северна Дакота с фирмата „Уайтинг петролеум“.  Намаляват инвестициите за добив и проучване на нови находища на компанията „Роял дъч Шел“. По данни на Baker Hughes през есента на 2014 г. в САЩ са действали 1600 сондажа за търсене на нефт, а в началото на 2016 г. те са около 400. За една седмица – от 14 до 20 февруари спират работа 26 газови сондажа и общият им брой спада до 413 или до равнището на 2009 г. По информация от Ройтерс от август до декември 2015 г. е спрял добивът от 130 сондажа за шистов газ, а общо използваните сондажи са с най-ниския показател от 2010 г. насам – 545.  

            Второто следствие са финансовите загуби на крупните фирми. Според данните на агенция Блумбърг само през първата седмица на 2016 г. 60 –те най-големи нефтени компании в света са понесли финансови загуби около 100 млрд. долара – Шел с 5.7%, Синопек – 7.6%, Петро Чайна – 6.8% загуби и др.  Загуби търпят дори компаниите от района на Персийския залив. Големи са загубите и на Газпром-Русия и т.н. Повишава се и общата сума на непогасените кредити на нефтените и на газовите компании и на свързаните с тях обслужващи ги компании. По информация на Макдоналд в САЩ общата сума на непогасените кредити на фирмите от нефтената и газовата промишленост е около 4 трлн. долара.

      Третото следствие е финансовата криза на бюджетите на страните, особено на тези, кото са главните производители и износители на нефт и природен газ. Тя се изразява в рязкото обезценяване на националните валути на страните с голям дял на БВП в износа. Това засегна много силно Венецуела, Азербайджан, силно удари Русия, Казахстан, Туркменистан, Алжир, Нигерия, Еквадор и редица други страни не само от ОПЕК. В Русия през 2014-2015 г. рублата се обезцени спрямо долара почти 100%. Равнището на инфлацията за 2015 г. е 12.91%, а за 2014 г. – 11.36%. Това доведе до спад и срив на чуждестранните инвестиции и до преструктуриране на държавния бюджет и намаляване делът на социалните разходи, до влошаване на жизненото равнище на населението, макар и все още в някакви поносими граници. Ситуацията е под контрол и  има надеждни резерви, особено нарастващите златовалутни резерви на страната. В подобна ситуация изпадна и  икономиката на Азербайджан. Около 90% от износа на тази страна е от продажбите на нефт и природен газ и две трети от държавните приходи. Суровините формират 40% от БВП. Инфлацията в страната достигна около 50%. В Казахстан местната валута тенге се обезцени като само за 2015 г.  по официални данни е  13.53%. Цената на редица стоки от първа необходимост се повиши и достигна само през 2015 г. от 20% до 50%. В Бразилия инфлацията достигна до 10.7%. Значимо намаляват постъпленията в националните бюджети и на най-големите страни износителки на петрол. Най-значими са загубите на основния играч на международния пазар на петрол – Саудитска Арабия. Тази държава разполагаше с огромни финансови резерви. Но делът на износът на нефт в структурата на нейния експорт е над 90%. Двойното и тройно понижение на цените на петрола нанася огромни финансови щети на саудитското кралство, те са колосални. Дефицитът в приходите на страната през 2015 г. достигна до 98 млрд долара. За да преодолее финансовите трудности, породени от ниските цени на нефта, в Саудитска Арабия се предприемат необичайни за тази страна мерки като пускането на облигационен заем от 27 млрд. долара. Предвижда се от следващата година за пръв път в тази страна да се въведе ДДС (5%) за стоките, но без здравеопазването, образованието и някои други дейности. Увеличават се цените на горивата за населението с около 50%, увеличават се и цените на електричеството и на водата. Подобни са ситуациите и в другите страни от Персийския залив, големи производители на нефт и природен газ като Кувейт, Бахрейн, ОАЕ, Оман и Катар. Много тежка е ситуацията във Венуцуела. Там сега има значителна девалвация на местната валута – от 6.3 на 10.0 боливара за долар. Увеличават се цените на бензина от 0.01 долара до 0.95 долара за литър. Финансови последствия за бюджетите на страните и стабилността на валутата имат и високоразвити държави като Норвегия и Канада.

   Низкото равнище на цените е стимул за развитието на икономиката на страните, които са големи вносители и потребители на нефт, природен газ и нефтопродукти. Това води до повишаване на икономическата ефективност на производствто на стоки и услуги, до повишаване на консумацията и до повишаване на жизненото равнище на населението. Такъв е ситимулът за развитието на икономиките на повечето страни от ЕС, САЩ, Япония, Китай, Индия, Виетнам, Австралия и др. Европейските страни печелят от вноса на нефт и природен газ. Само от външната търговия с Русия с нефт и особено на природен газ (по данни на РИА Новости) само от газовите доставки чрез разликата между купува и продава на крайния потребител годишно Германия печели 18 млрд евро, Франция почти 4 млрд, Италия, почти 19 млрд, Великобритания 6.7 млрд., Австрия 2.8 млрд, Чехия 2.8 млрд, Полша 3.0 млрд, Гърция 2 млрд.  евро Не е случайно, че в този период на спад на цените се сключи и новото споразумение между Русия и Германия за „Северен поток 2“.

            Резкият спад на цените на нефта е стимул за преструктуриране на икономиките и външната търговия на страните, които до сега имат значим дял в износа и при формиране на държавния бюджет. Такива действия вече се предприемат от страна на Русия, Казахстан, Бразилия и някои други страни. Преустройството на икономиката на Русия е много сложен процес. Той изисква много време. Преустройството върви по няколко линии. Първата от тях е отказа от използването на долара и еврото в търговските международни разплащания. Вече е одобрена концепцията за общия пазар на природен газ в Евразийския икономически съюз (Русия, Беларус, Казахастан, Армения и Киргистан). Взаимните разплащания между тези страни ще бъде в национални валути. Съгласувани са основните положения и концепцията за общия пазар между тези страни на нефт и нефтопродукти. Обсъждат се възможности към този тип разплащания да се приведе и търговията с нефт, природен газ и нефтопродукти и с други страни. Тази система няма да се въведе веднага, но след няколко години вече ще действа. В групата БРИКС също се обсъждат възможностите за поетапно преминаване към разплащане между страните в национални валути. Втората линия е реално преструктуриране на промишлеността на страните, износителки на нефт, природен газ и нефтопродукти. Този процес в Русия в близкото минало по същество бе провален от неолибералния икономически екип на Медведев. Сега, обаче започват и редица практически стъпки чрез т.нар. „импортозаместване“ да се премине към създаване и функциониране на промишлени мощности за праработка на нефт и природен газ в страните производители и износ на преработена продукция, а не на суровина. Типичен е примерът с изграждането на огромния нефтопреработващ комбинат в град Тоболск в Сибир – „Запсибирнефтехим“ на на обща стойност, приравнена към долари – 9.5 млрд. Той ще произвежда ежегодно около 1.5 млн.т. полиетилен и 0.5 млн.т. полипропилен и 0.1 млн.т. бутан-пропиленова фракция. Ще се произвеждат внасяни досега в Русия стоки като пластмасови медицински изделия, пластмасови тръби, опаковъчна пластмаса, опаковки за кабели и редица други.  Досега Русия внасяше около 0.5 млн. т. полиетилен. С изграждането на тази завод след няколко години не само няма да внася, но и ще изнася на конкурентни цени такава продукция. В Русия започна и поетапното пускане в действие на големия Будьоновски газохимичен комплекс (фирма „Лукойл“) край Ставропол. Този гигантски завод ще преработва до 5 млрд м3 прикаспийски природен газ. След няколко години ще се произвеждат 255 000 т. етилен и 255 000 т. полиетелиен. Подобни индустриални мощности се изграждат и в други райони на Русия. Подобна програма има и в Казахстан.

            Движещите сили на нефтената криза и ценовата нефтена игра
        На повърхността на нефтената световна икономическа криза се виждат само игрите на „невидимата ръка на паара“, т.е. предимно търсенето и предлагането. На втори план се виждат геополитическите цели и играчи за осигуряване на глобалното политическо господство на САЩ и сриване възможностите за развитие на нови мощни конкуренти, за превръщане на света от единен глобален в полицентричен свят. На равнището на този втори план са и геоикономическите цели за задържане и на пазарите в ръцете на група страни, износителки на нефт и природен газ. Във този втори план са и геофинансовите цели за осигуряване на максимално възможните в сегашната ситуация печалби за основните играчи (банки и рейтингови агенции). Редица анализатори в други страни развиват много вероятната теза, че всички тези цели и резултати са част от единен план за финансова дестабилизация на цялата световна икономика чрез изкуствено предизвикване на хиперинфлация, която ще постигне три цели: икономически срив на основните опоненти на САЩ за световно господство; обезценяване на огромния финансов дефицит на САЩ и след това формиране на нов икономически ръст под егидата на САЩ. Но интересите на САЩ не са интереси на милионите хора, а на една много тясна икономико-финансова англосаксонска върхушка, която съумя след Първата и особено след Втората световна война да наложи своето икономическо господство в света чрез монополизиране на търговията с нефт и нефтопродукти и чрез превръщането на долара в световна валута. Според Максим Рева светът се тласка към финансова буря. Естествено възниква въпросът, дали големите страни в света ще съумеят да се противопоставят на подобно „финансово цунами“. При поддакващата съглашателска със САЩ позиция на ЕС, на Япония, Австралия, Саудитска Арабия, Нова Зеландия, Южна Корея бъдещото развитие на света и бъдещото желано от САЩ едноцентрово американско господство зависи предимно от скоростта на икономическото развитие на големите (извън САЩ,  ЕС и Япония) страни в света като Китай, Индия и Иран, както и от мерките за икономическото стабилизиране на Русия, Бразилия и ЮАР и бързо преминаване към ускорено икономическо развитие на страните от БРИКС. Светът може да се опази от задаващото се „финансово цунами“, формиращо се предимно чрез механизмите на спекулативната игра с цената на нефта, природния газ и нефтопродуктите. Това зависи от обединените усилия на страните, желаещи функционирането на многополярен свят, свят в полза на почти всички държави, а не на моноцентричната англосаксонски тип глобализация.   


6.03.2016 г.



Няма коментари:

Публикуване на коментар