четвъртък, 12 януари 2017 г.

Зрелищна промяна - от комунистифили в комунистофоби


Ех, такива ми ти работи стават!

Тези дни културната общественост се разбуни. Стефан Цанев отказа награда, която не му е присъдена още (няма решение и покана за връчване) - "Златен век". Отказа поради това, че същата награда е връчена на проф. Д. Иванов от Шести отдел на Шесто Управление на бившата ДС. Яростният комунистофоб  и седесар Цанев се гнуси да бъде в един ред с работника на Държавна сигурност. Да, на пръв поглед, това са несъвместими ценностни позиции.
Само, че кога е искрен комунистофобът Цанев? Дали преди, когато го публикуваха коминустическите издания, когато бе под крилото на партията, славеше партията и бе в първите редици на комунистофилите или след промяната, когато взе веднага посоката на новия вятър.

Да, никой не отрича творческите способности и постижения на Цанев, но да не забравяме, че ренегатите са по-върли душмани на бившите си съдружници и приятели. Освен като писател-творец, сега Цанев се изявява и като полтически актьор. Само че актьорствотно е малко по-друго умение. Браво на журналиста Бакалов, който публикува в e-vestnik.bg следното от творчеството на Стефан Цанев:

Из поемата “Аз питам!”

Стефан Цанев, 1972:
Нашата вяра не може да бъде обесена, нито разстреляна.
Не може да бъде заключена зад никакви брави.
Нашата вяра - заклевам ви: бдете! -
може
в думи да се удави.
Да говориш скучно за комунизма -
значи да говориш против комунизма.
Да пишеш скучно за партията - значи да пишеш против партията.
Скучната агитация
е контраагитация!
Мятам се в този бетонен ковчег
и в гроба си ще се мятам -
заклевам ви до последния човек, до последния комунист на земята:
Не говорете скучно!
По-добре мълчете!
… … …

„На чекистите” 

Стефан Цанев
Дзержински -
познат и внезапен,
с остър профил и остро име,
се изправя като меч и заповед -
чекистът е длъжен да има:
хладен ум, защото куршумът
поставя своята кървава точка
веднъж и завинаги.
Думите
стрелят многократно и точно:
горещо сърце - да бди непрестанно
над свободата света,
както левкоцитите денонощно
бранят
червения цвят на кръвта.
Чисти ръце - непревземаеми коти,
върху които
не тежи
нито мечтата за бъдни изгоди,
нито вина от предишни лъжи…
И вървят чекисти -
с остри профили
и внимателен анфас,
в Москва и София -
невидими фронтове
по улиците,
навсякъде,
в самите нас…

Ех, колко мъка има на тоя свят!
Спомням си и за един друг национално известен поет, който някога, когато почина Първия секретар на Бургаския ОК на БКП (Жишев) написа и публикува в "Работническо дело" (органът на ЦК на БСП) "Ода" за първия секретар. А този поет и сега се разграничава, от БКП, а синът му е най-върлият комонустофоб, по-върл и от Цанев, най-върлият поклонник на Б.Б. и противник на комунистите, на БСП, но новия президент. И той май забравя че израстна с хляба от ръката на комунистите. Така си е, всички приспособенци и нагаждачи си имат душевни терзания и си менят ценностите, както си менят носните кърпички.

12.01.2017 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар