петък, 6 януари 2017 г.

Силен прагматичен лидер ли?


            Чета в едно електронно списание интервю на лидерката на БСП Корнелия Нинова. Нормално е лидерът на най-голямата опозиционна партия в България да дава интервюта. Най-нормалното нещо е в тези интервюта да има различни визии за бъдещето на партията и за бъдещите политически стратегии и действия. Да прочета това интервю ме подсети една силна статия на главен редактор на един много четен сайт (Поглед.инфо). И в следновогодишните дни си направих труда и отделих време да прочета интервюто. Да се четат подобни интервюта безспорно е полезно. Зависи само от гледната точка, от висотата на камбанарията, от която се възприемат съдържателните аспекти в подобни интервюта. И всеки от своята си камбанария чете интервютата, възприема мислите в него и ги преценя,  пропуска ги през филтъра на своята ценностна система и си състава свое мнение и оценка. А какво ли разкрива моят читателски филтър?

            Първото и водещото в интервюто е тезата за силния лидер (водач, ръководител, вожд и т.н.). На всички в България е ясно, че Нинова е безкрайно амбициозна и иска да е много силен лидер, да управлява всички в БСП и дори държавата. Няма лошо в този порив към силна лидерска власт. Само че не става ясно с какво предназначение е подобна власт, какви цели се преследват с нея или просто това е нагон към властта, властта заради самата власт.  В интервюто се говори не за главното, за предназначението на лидерството, а за обкръжението на лидера. И тук започва демагогията.  Да цитираме: „Един лидер е силен, когато събира около себе си по-умни хора, и още нещо, което е много важно, взема около себе си хора, които мислят различно от него“.

Кои са хората около лидера? Безспорно това са членовете на Изпълнителното бюро и ръководителите на централния апарат на БСП. След конгреса бе избрано Изпълнително бюро от преките участници в заверата за отстраняването на лявото движение на партията от вътрешнопартийната власт и окончателното налагане на социаллибералното политическо начало. В него бяха включени не „по-умни хора“, а привърженици на социаллибералното начало, развито в БСП от лукановистите Първанов и Станишев. В него бяха избрани хора със социаллиберално мислене и действия, прикриващи се под маската на социалисти, част от кръговете на новия сив кардинал на БСП, част от хората на Станишев и приятелите на Б.Б. От ляво мислещите бе включен само най-неопитния – Ал. Симов. Това бе за публично прикритие на истината за идейната и политическа същност на новото Изпълнително бюро.  А „хора, които мислят различно“ от лидера няма. Всички са единодушни, дори Симов в някои случаи става единомишленик на ИБ. А дали новите трима членове на ИБ са по-умни от Нинова и от другите членове на ИБ? Засега знаем, че Ченчев е много силен симпатичен цесекар и е протеже на новия сив кардинал на БСП. Ама ако бе по-умен дали не би трябвало да измести другия човек на новия сив кардинал – Паргов?

            Предлаганите промени в Устава целят засилване на позициите на Нинова и превръщането и в авторитарен политически лидер на своята партия. В интервюто тя заявява, че в нашия устав има принцип на равнопоставеност“. А дали е така? В Устава е залегнало правото на всеки член на БСП да предлага за всякакви длъжности в партията и за държавни и общински органи лица по свой избор. Ами тогава защо ограничавате право с мандатност? Ами тогава защо ограничавате правото на десетки хиляди социалисти да предлагат определени (лустрирани чрез промените в Устава), лица за народни представители. Нали на тези длъжности е в интерес на цяла България и на всички българи да има качествени лица, а не учещи се „млади нови лица“. Например, ако трябва да избирам измежду конституционалиста и политолог доц. Янаки Стоилов и футболния запалянко Иван Ченчев, кого би трябвало до предпочета? Дали много симпатичното ми цесекарче Иван Ченчев или авторитетния в цяла България опитен, знаещ и можещ законотворец Стоилов?

Ами ако всички са равнопоставени, защо например Председателят на БСП да се избира пряко от всички членове на БСП, а Георги Гергов или Калоян Паргов да се избират само от делегатите на общинската конференция? Не може ли е те да се избират пряко? Изборът на Председател на партията от всички членове е проява на псевдодемокрация, на остарял (от времето на Древна Гърция) тип плебисцитна демокрация. Има традиция в БСП, още от времето на Дядото, председателят на партията да е  един от централното ръководство, да е пръв между равните. И не само това. На Дядото дори не са му броили мандатите в Народното събрание? А как може така? Само три мандата – и толкова. Изборът на председателя от всички поставя Националния съвет и ИБ, понеже те са избрани от представители (делегати). Това от една страна. А от друга – прекият избор нажежава страстите в партията и отклонява вниманието и от главните социални, икономически  и политически проблеми в страната. И ако на конгреса не стана разцепление на партия на идейна основа, сега с прекия избор това е много по-вероятно да стане. Явно някой целево иска да отслаби социалистическата партия. И от трета страна – рязкото подмладяване, за сметка на качеството и авторитета, неминуемо засилва едноличната власт в партията. Около лидера в партията и в Народното събрание застават млади и неопитни хора, които са там за да заемат определена авторитетна обществена позиция, а не да свършат определена работа. Изборът е за да се подберат най-качествените хора за определена работа, а не най-.младите за определено място. За работата се изискват умения и опит, а на само младост. Поради това младите хора, искат или не искат това, се превръщат в послушковци. Трябват млади хора, но изявени, със силни делови качества и политическа експертност, а не само защото са млади и хубави.

            Второто е за социалистическата същност на партията. Тя се отстоява чрез прокламиране и практическо отстояване чрез провежданата политика на социалистическите ценности, посочени от Нинова – "справедливост, солидарност, равенство, патриотизъм". Въпросът опира не до прокламацията на ценностите, а до тяхното приложение в политиката на социалистическата партия. И както посочва д-р Р. Петков, в тяхното „автентично социално измерение“, а не в някакви „прагматични измерения“, както философства Нинова. Напълно съм съгласен с изречението, че „В България има абсолютно усещане за несправедливост на всички равнища“. Посочените в интервюто примери за „прагматично измерение“ издават социаллибералната същност на мисленето. В социалистическата партия справедливостта трябва да се мисли не като бизнес-справедливост, а като социална справедливост. Бизнес-справедливостта изисква равнопоставеност, равни права и възможности за участие в получаване на обществени поръчки и пред данъчната администрация, а не чрез толериране на фирмите на властта.

Социалната справедливост има други измерения, за които мълчи Нинова. Главното сега е преодоляване несправедливостта в преразпределението на произведения БВП и национален доход. Лъвският пай от произведеното от труда на наемните работници и служители сега се присвоява от собствениците на фирмите – над 60%. Останалото около 40% се преразпределя. А няма развита европейска държава с по-нисък размер на преразпределението от 50%. Вторият остър проблем на социалната справедливост е равнището на доходите на наетите работници, специалисти, експерти, служители, еднолични производители. За каква справедливост ще говорим при ниски доходи, силно изоставащи от равнището на производителност на труда и при идиотското съотношението между преките данъци (25%) и непреките данъци и такси (ок. 75%). Да, трябва да има справедливост при обществените поръчки, но трябва да се прецени дали тази справедливост ще доведе по повишаване доходите на наетите във фирмите лица. Несъвсем точен е и примерът с неравенството между живеещите в селото и града, с общинските болници. Първа градска болница е в София, но в нея закриват отделения, в които се лекуват бедните, а лекарите отиват в частните болници, където размерът на цената на здравната услуга е космически в сравнение с равнището на доходите на наемните работници и на пенсионерите. Териториални неравенства съществуват откакто свят светува. И такива ще има винаги. Същността в равенството е друга – равни възможности за качествено медицинско обслужване, а не само цената на транспорта до здравното заведение.

            Прагматизмът на Нинова се основава на някакво елементарно житейско разбиране за получаване на някакви, макар и елементарни практически резултати.  Забравя се, че прагматизмът е философия, която отрича обективната истина, а се признават само практическите резултати от дейността. При прагматизма, предлаган от Нинова,  решаването на един проблем на несправедливост не променя същността на липсата на справедливост. Липсата на справедливост се преодолява чрез решаване на главните проблеми, водещи до реална справедливост.  В случая „прагматиката“ е израз на приспособяване, на омекотяване (фризиране и напудряне с цел създаване на по-приемлив образ) на несправедливостта и показване на обществото, че нещо се прави, но без да се засяга същността.

Най-общо казано, главният проблем на БСП е излизане от статуквото на поддържане на главното в неолибералната политика и смекчаване на нейните социални недостатъци чрез частични, изолирани, фризиране дейности в полза на справедливостта. По същество Нинова не „осъвременява“ социалистическите принципи, а ги подменя с формирането на по-приемлив образ на неолибералните ценности и интересите на едрия и частично на средния бизнес.  А това е така, понеже Първанов и Станишев превърнаха ръководството на партията, под маската на социалистическата идеология, на проводник на дясната неолиберална политика. Новият сив кардинал и Нинова са продължители на тази линия, само че в новите условия тя се се представя не като социаллиберализъм, а като прагматизъм.  

            Третото е за промяната на партията. Много е права Нинова, когато твърди, че: „Не си ли променим ние партията, не дадем ли сигнал на хората за тази промяна, просто следващия път ще ни пометат“. И новото ръководство, за разлика от предишното, се опитва чрез козметични идеи за промяна да направи облика на БСП по телевизионно възприемчив за множеството избиратели. Този път само с промяната на телевизионните образи и на лицата в листите обаче може и да не стане. БСП трябва да се промени като стане партия на наемния труд, изразяваща и защитаваща интересите на наемните работници, служители, специалисти, експерти, творци, учени, учители, на хората, които със своя труд работят за своето и на обществото развитие. Но само това не е достатъчно, трябва партията в управление и чрез политически послания и политически резултати не само да прокламира, а и да спазва истинските социалистически принципи на справедливост, равенство, солидарност и патриотизъм. Без такъв подход и политика „помитането“ е неминуемо. Козметиката само прикрива, реалната политика осигурява социалистическите ценности

            И четвъртото е за политическата истина и лична отговорност. Съгласен съм и с друг извод на Нинова: „Ние излизаме, говорим, обещаваме, преди изборите много неща, а после или ги забравяме, или се отказваме. Искам това, което   кажем преди избори, да бъде абсолютен факт след това, когато управляваме. Без колебания, без задкулисни отстъпления“. И възникват поредица от въпроси, на които Нинова може и трябва да отговори. Ето например: Трябва ли деец на БСП, на ръководна държавна работа, работещ против интересите на социалистите, на техните поддръжници и симпатизанти да е на висока партийна длъжност. Визирам Стойнев. БСП се обяви за изграждането на АЕЦ „Белене“, народа подкрепи на референдум това желание. А Стойнев като министър на енергетиката се провали, отказа се от това решение на социалистите и тръгна да се договаря с Уестингхаус. Или втори подобен въпрос. Трябва ли да е в ръководството на БСП, човек, който открито и публично, пръв в Европа, легитимира превратаджийска фашистка власт? Визирам Кристиян Вигенин. Преди изборите някой в БСП да е казал, или да е имало референдум, че ще подкрепяме като партия и държава фашисти? БСП е традиционно антифашистка партия и това е записано чрез друг израз в Устава. А третият въпрос е по-различен. Може ли задкулисно дейци на БСП да се договарят с лидера на ГЕРБ за политическо развитие на половинката си?  Да не говорим за личните приятели и съмишленици на Б.Б. от политическото ръководство на БСП. А уж БСП е против авторитарната власт на Б.Б. Всички знаят поименно поддръжниците и приятелите на Б.Б. в БСП. А те са и в първите редици при телевизионните показвания. Никой не носи отговорност пред избирателите за грешните си решения, дори тези които предложиха, защитаваха и гласуваха в Народното събрание за Делян Пеевски. Тези които бяха против грешното решение сега ги лустрират. Ами да говорим ли за манипулаторите на вътрешнопартийния референдум? Тримата отговорни манипулатори нямаха достойнството сами да си подадат оставките, ръководството нямаше смелост да ги предложи за освобождаване, дори не са им наложени и партийни наказания, предвидени от Устава на БСП. Да, в БСП  тече процес на лустрация на истинските социалисти и започва процес на формиране на ново кариеристично ядро в Националния съвет и това става под маската „обновяване и подмладяване“.

И когато става дума за отговорност и истина може би следва да си припомним някои близки по време факти. Преди конгреса на БСП през м. май 2016 г, а и на самия конгрес, пред средствата за масови внушения и манипулация и от трибуната на самия конгрес се декларираха неща, които май че след това не се случиха. От трибуната на конгреса Нинова каза, че още на следващия ден ще се внесат редица законопроекти в Народното събрание и че чрез тях БСП ще стане силна опозиция. Но такива не последваха. Бе казано че БСП се готви за властта и бързо ще изработи управленска програма и през септември тя ще е готова. Сега я чакаме през януари, но май че сигурно ще я бъде през февруари. Бе казано, че до края на 2016 г. БСП ще има своя телевизия. Да, ама пак си няма.

Ако ръководството на БСП истински иска партията да се промени, както това очакват членовете, симпатизантите и обществото, то трябва да се занимава не с лустриране на социалисти от предишното ръководство на партията, не с „прагматичен“ прочит на социалистическите ценности, а с действена истински лява управленска програма за постигане на социална справедливост, солидарност, равенство и патриотизъм, признаване на грешките от предишните участия в управлението на страната и отстранява от постове тези, които са злепоставили партията пред обществото.
6.01.2017 г.

Анко Иванов – д-р по философия


Няма коментари:

Публикуване на коментар