вторник, 31 януари 2017 г.

За опората на редовия гражданин


За опората на редовия гражданин
След последният материал, посветен на клуба на несменяемите политици от кръга на сивия кардинал на БСП, един читател написа: „За съжаление, очертава се мрачна и дори зловеща перспектива пред българското общество. На кого да се опре редовият гражданин, българинът от „панелката“, от обезлюдените малки градчета и села! Ужасно е, че БСП, както и останалите партии, не работят в интерес на обикновените хора. И въпросът „Какво да се прави?“ остава без отговор.“
Редовият гражданин е обитателят на панелките или живее в порутена къщичка, той не е  политик, не е високо платен държавен служител. А „обикновените хора“ са тези които не се различават от огромната маса българи – бедни работещи, безработни, пенсионери, мизерстващите и т.н.. Тези редови и обикновени българи не са от класата на едрия и средния бизнес, те са хората на наемния труд и пенсионерите. А в тревожният въпрос има четири изказа за: мрачната перспектива; за защитата интересите на „редовият“, гражданин; неудовлетворение от работата на БСП; и какво да се промени („Какво да се прави?“). По обстойно ще се спра на последното.

         За реалната социално-икономическа и политическа ситуация. За нея би следвало да се съди по плачевните резултати от политиката, а те са плачевни. В икономиката има почти пълна деиндустриализация, разбито земеделие, огромен дял на чуждестранната собственост и грамаден износ на печалба. В социалната сфера има огромното равнище на бедност, мизерни доходи на работещите, примитивно жизнено равнище. В духовно-културната сфера има значима деградация на образованието и развихряне на масова шоу-комерсиалната култура. Главното е националната демографска катастрофа: рязко намаляване на броя на населението, на раждаемостта, увеличаване на смъртността, огромна емиграция. Тази катастрофална ситуация е породена от недъзите на политиката налагана отвън и провеждана от отвътре от българските партии. В България бе натрапен в най-уродливата му форма глобалния неолиберализъм с неговото безкрайно обогатяване на богатите и безкрайно обедняване на бедните. През 2016 г. хората най-после разбраха, че в България има политическо статукво, че управлението е в интерес на шепа богаташи (обикновено мутроолигарси) и е прикрито под маската на демагогията на „евроатлантическите ценности“, свободата и демокрацията. Формираната нова „политическа класа“ стана омразна на почти всички.
            Кой да изразява и защитава интересите на „редовият“, на „обикновеният“ български гражданин? Глобалисткият неолиберален модел на развитие на обществото вече се тресе и пращи по всички шевове, дори в неговата родина - САЩ. В света вече доминира духът на национално-социалните надежди и послания на гражданите към политиците. В България тази всеобща неудовлетвореност от глобалисткия модел на неолиберализма се прояви неосъзнато като израз на отказ от статуквото, реализиран чрез избора на ген. Радев. В България на преден план застана решаването на проблемите за преодоляване на несправедливостта, на огромното неравенство, на бедността, на потребността от реиндустриализация и подобряване равнището на живот на огромната маса от хората, за приоритет на националните пред глобалните интереси.  Но промяната на неолибералното статукво може да стане само чрез дълбока социална промяна, присъща на социалистическите и социалдемократическите партии.  Истинската социална промяна в България, а и в другите европейски страни, може да бъде направена от леви партии, с политика, насочена към трайно намаляване на неравенството, повишаване на доходите, борбата с бедността, повишаване равнището на социалната справедливост и т.н.
За общественото неудовлетворение от работата на БСП. В българското общество вече над 20 години протича процес на намаляване на обществената подкрепа за БСП. И това се дължи предимно на прокарваната от нейните лидери (Първанов, Овчаров, Станишев и др.), министри и зам. министри в двете правителства с участието на БСП (на Станишев – Овчаров, П. Димитров, А. Гагузов, В. Лечева, Е. Масларова и др.; на Орешарски – Майдановеца, Натовеца, Стойнев) и използваните „експерти“ като Орешарски, Чобанов и т.н. дясна политика. Обвързаността на отделни дейци на БСП с някои обръчи от фирми донесоха допълнителни негативи в авторитета на БСП. Участието в дясна политика стана под маската на лява политическа фразеология. Особено негативно повлия подкрепата на десни политики най-вече чрез въвеждането на ниски корпоративни данъци, на социално несправедливия плосък данък, на делегирани бюджети в образованието. Предишното ръководство на БСП направи опит да промени тази ситуация, но под диригентската палка на Сивия кардинал, то бе отстранено на 8 май 2016 г. И сега се продължава старта песен нов глас. Дори на последния пленум на Националния съвет на БСП Сивият кардинал публично се изказа в подкрепа на неолиберализма. Главните очаквания за промяна на статуквото, обаче, все още са свързани със социалистическата партия. 
         За отговора на въпроса „Какво да се прави?“. Ако някой внимателно прочете предлаганата платформа за конгреса на БСП, ще забележи, че това е макет на нова фризура на неолиберализма, това е проект който защитава интересите на бизнеса (под маската само на защита на дребния и среден бизнес, подобно на стратегията на Марешки), а не на хората на труда, на бедните и на прокудените от страната. В нея има отделни идеи за частични, незначителни по обхват и мащаб добри идеи за промени. С тях няма да се постигне желаното от Нинова увеличение на населението на България до 8-9 млн. души. Липсват главните съществените идеи за промени. И преди всичко за справедливост, за по-високо жизнено равнище, за свобода и достойнство на редовия, на обикновения българин. За какви съществени промени става дума?
            На първо място е промяната в икономиката. Има обществена потребност от реиндустриализацията. Но в България това може и трябва да стане по модела на други страни като Виетнам, Полша, Словакия, Франция и т.н., в които едрата държавната собственост е гръбнакът на индустрията, а около нея се развиват средните и малките фирми. Сега в България делът на държавната собственост в БВП е под 10%, а в посочените и много други държави той е над 30%. А тя има огромно социално влияние чрез отделяните средства за държавния бюджет. Сега те са 75% при скромните 10% на едрия частен бизнес. Увеличаването на държавната собственост, а като резултат от това и повишаване на средствата в държавния бюджет за социални нужди, може да стане чрез реприватизация на предприятия, в които има грубо нарушаване на приватизационните договори, изкупване на фирми и дялове от тях, инвестиции на зелено. Държавата трябва да си върне собствеността на електроразпределителните дружества, понеже те са в основата на удовлетворяване на изключително важни социални потребности на обществото. Държавата целево трябва да инвестира в обекти като АЕЦ „Белене“, тъй като бъдещата сигурна печалба ще бъде в държавния бюджет, а не за износ от страната. В предизборната платформа трябва да има посланието за спиране и преразглеждане на всички концесионни договори и продажбите на държавни и общински терени. В нея също така трябва да се предвидят конкретни мерки за развитие на кооперациите, използвайки историческия опит в страната и опита на други страни като Дания.
            Потребна е дълбока промяна на данъците и таксите. България има най-ниският в Европа корпоративен данък – само 10%. Предсказанията на всички десни икономисти и на Овчаров, Орешарски и Станишев, че това ще доведе до приток на чуждестранни инвестиции не се сбъднаха. Ниският корпоративен данък доведе до огромен износ на капитал от България, до неимоверно обогатяване на тесен кръг мутроолигарси. Този нисък данък и много ниското заплащане на труда  не стимулират бизнеса за иновации в производството. В страните от ЕС с по-високо жизнено равнище и стабилно икономическо развитие корпоративните данъци са над 15% - Словакия 22%, Естония 20%, Чехия 19%, Полша 19%,  Унгария 16% и др. Ето откъде идва най-голямата бедност в България, от ниския корпоративен данък. Не може да се преразпределя чрез държавния бюджет само около 40% от произведения БВП, докато в останалите страни от ЕС това равнище е около 50%. Налага се социалистическата партия, ако действително е лява партия, да предложи промяна в данъчните тежести. Примерно за 5 години последователно корпоративният данък да се увеличава с по 1%, което ще доведе след 5 г. той се изравни с данъка на ЕТ (15%). Подобна мярка ще бъде социално и икономически справедлива.
            На второ място, повишаване на равнището на доходите на хората на наемния труд, на наемните работници, трудещите се селяни, специалистите с висше образование, експертите, учителите, лекарите и медицинските сестри (особено в общинските болници), дейците на културата и т.н. С това ще се преодолее несправедливото заплащане на труда, неговото привеждане в съответствие с достигнатото равнище на производителност на труда. Това може да стане чрез поетапно ежегодно увеличаване на минималната работна заплата (с по около 100 лв/год), така че тя да се доближи до средните равнища спрямо производителността на труда. С такова действие ще се намали сивата икономика, ще се осветлят сега необлаганите допълнителни (под масата) трудови възнаграждения, ще се увеличат не само на реалните доходи но и на осигуровките. Повишаване на доходите ще има и при премахване на делегираните бюджети в университетите и в училищата. Чрез увеличаването на делът на средствата от държавния бюджет за образование и наука ще се увеличат несимволично трудовите възнаграждения и в сферата на културата, общинската администрация. 
            На трето място, е промяната в облагането на доходите на хората (физическите лица) и намаляване на непреките данъци. Необходимо е пълно отменяне на плоския данък. Но промени не от типа на тези на Др. Стойнов за облагане само на месечните доходи над 10 000 лева, т.е. самоцелни промени, чрез които се имитират промени. Главното е въвеждането на необлагаем минимум на доходите до равнището на минималната работна заплата. След това може да има различни скали. Най-нормалното е сегашния 10% данък да се запази за лицата с доходи до три пъти размера на средната работна заплата (т.е. около 3000 лв). След това да има последователна стълбица за облагането, но доходите над 20 000 да се бъдат с около 30 до 40%. По такъв начин ще има по-голяма социална справедливост и спазване на принципа при по-високи доходи да има по-високи данъци, така както е в целия цивилизован свят. Трябва да отпадне възможността чрез местните данъци и такси да се увеличава непряката данъчна тежест.
БСП трябва да се откаже да поддържа ДДС от 20%. България е една от малкото страни в Европа с високо равнище на ДДС, в което изключение е само туризма. Чрез този висок данък се изземва една пета от доходите на хората. Някои от ставките са антихуманни като облагането с 20% на медицинските импланти. А ставките трябва да са диференцирани, такива каквито са в другите бивши социалистически страни. Например, по някои данни от Интернет, в Румъния  ДДС за лекарства, учебници, книги, вестници и др. е само 9%, в Полша с 8% се облагат книги, вестници и плодове, с 5% лекарства и с 0% социалните услуги и услугите в образованието и здравеопазването, а в Литва 9% е ставката за енергия, вода, книги, вестници, туризъм. Не са важни точните проценти, а е важен социалният подход при облагане на потреблението в тези страни. А отказът на БСП да поиска такъв социален подход я прави поддържаща дясна политика.
            На четвърто място е промяната на равнището на социалните грижи и взаимопомощ в обществото. Тук има безкрайно много аспекти и проблеми. Но най-важните, тези които ще повлияят пряко за преодоляване на масовата бедност, са за пенсионната система и равнището на пенсиите. Трябва в предизборната платформа да се очертае по-справедлив начин от този на патриотарите за повишаване на пенсиите. А това да става чрез ежегодна промяна, а не чрез самоцелно увеличаване само на отделна част от пенсиите и раздаване на коледни и великденски подаяния. Примерно става дума  за повишаване на пенсиите чрез повишаване на коефициента за осигурителен стаж от 1.1 на 1.2, а след това 1.3 и т.н. като се следва коефициента за новите отпуснати пенсии. Само така ще има социално справедливост. Социалните пенсии трябва да са с по-високо равнище, но обвързано с равнището на минималната работна заплата.
            В сферата на здравеопазването наложеният от Костов и Семерджиев търговски здравен модел не може в сегашни условия да бъде отменен, но може значително да бъде подобрен. Промените трябва да са социално справедливи и даващи равен достъп до здравеопазване. Главното е решително подобряване на финансовото, материално, техническото и медицински ресурсното осигуряване на спешната помощ, така че тя да стане бърза и ефективна, достъпна за всички селища и райони в страната, а не министър-председателят да праща правителствен самолет за едно нуждаещо се от лечение детенце. Системата сама трябва да може да осигури такава помощ. Трябва да има равен достъп на всички до лекар и болнично лечение. Сега въведената такса за избор на лекуващ (опериращ) лекар е социално несправедлива. Обикновеният беден работещ, безработен или пенсионер не може да си позволи да плаща 900 лева за избор на лекар. Трябва да се премахнат ограниченията на т.н. „направления“ за специалист. В сегашният им вид те реално ограничават достъпа до лечение. Главното трябва да бъде решително повишаване на медицинското обслужването в общините, особено тези, които не са областни центрове. Сега в огромна част от тях няма дори достъп до лекарства, а общопрактикуващите лекари посещават селата по един път седмично, в болниците липсва необходимата съвременна медицинска техника. Необходима е отделна дейност за изграждане на държавна, ако трябва и субсидирана, мрежа от аптеки в малките населени места и задължението тя да има в общините с над 10 000 население поне една денонощна аптека. Сега дори 7-8 областни градове нямат денонощен достъп до лекарства и лекарствени средства.
            От изключително значение за бъдещето на България е решаване на проблемите на майчинството, раждаемостта и отглеждането на малките деца. Предлаганите мерки са фрагментарни и не носят очаквания ефект. Намаляването на данъците с по 50 и 100  лева за първо и второ дете не решава проблема. Пример, ако млада майка е учителка със 660 лева заплата нейните данък и осигуровки за около 80 лева. Ако и махнем 50 лева данък, доходът и си остава безкрайно малък за отглеждане на едно дете. Изчисленията на Стойнев приличат на обществена манипулация. Ако доходът до размера на минималната работна не се облага, тогава подобен стимул би имал по-голямо социално значение. Равнището на раждаемост е основен проблем за работещите образовани млади хора. Ако за тях, освен необлагаем минимум на данъкът на физическите лица се намалява заплащането на данъци за второ дете с 200 лв, а при трето дете в семейството с 300 лева, ще има пряко отражение върху възможностите тези грамотни млади хора културно да отглеждат три деца в семейството. 
            На пето място трябва да има акцент и върху промените в духовно-културната сфера. Освен повишаване на доходите на учителите и преподавателите във ВУЗ, трябва да се: отмени приетият от ГЕРБ и компания образователен закон, който осигурява принизяване и формализиране на образованието; отменят делегираните бюджети, принизяващи равнището на обучение; да се възвърне национално-патриотичния компонент в обучението; да се прекрати преливането на обществени средства към частните училища. Необходимо е решително повишаване субсидирането на научните институти на БАН, снабдяването им със съвременна техника за научно-изследователска работа, а във ВУЗ и съвременни средства за обучение. Трябва да се въведе безплатно обучение във ВУЗ за професии, необходими на социалната и образователните сфери – учители, лекари и медицински сестри, приемащи да работят задължително (примерно7-8 г) в държавните, общинските училища  и болници.
             И на шесто място е политиката за осигуряване на сигурност и спокойствие ва гражданите, за борба с корупцията и за справедливост в съдебната система. Главните посоки на промените трябва да бъдат осигуряването на защита на живота и имота на гражданите, решително пресичане на битовата престъпност, финансовите измами на гражданите от различни фирми и предприятия. Няма общество без корупция. Тя може да се намали чрез действени мерки, а не самоцелни изменения на ръководните органи и борбата за влияния в тях на политически партии и задкулисни обръчи от фирми. Промяната на цялата система изисква: повишаване на качеството на дознанието в МВР, прекратяване е в тази система на покровителите на наркодилърите, сутеньорите и автокрадците; решително качествено повишаване на съдебните експертизи; увеличаване на броя на следователите с разширяване не делата поверени на тях; промени в наказателния кодекс с увеличаване на размера на наказанията за педофилия, за раннто встъпване в брачни отношения, разпространение на наркотици сред децата, укриване на социални осигуровки, купуване на гласове и фирмен рекет на служители и т.н.; осигуряване на нормална натовареност н съдиите и наказания за тези, които нарушават общите правила и обслужват отделни фирмени и лични интереси и т.н.

            Някои ще каже: „А откъде пари?“. Отговорът е прост. Пари има и ще има повече, ако се направят тези промени, особено тези за увеличаване на корпоративния данък. Трябва да се преодолее наложената от Орешарски и Ананиев още в правителството на Иван Костов и следвана и до сега практика ежегодно в държавните бюджети да се залага изкуствено нисък приход, за да може в края на годината да се реализира и раздаде на „правилните“ хора голям излишък. Освен това увеличаването на доходите, дори само на пенсиите и минималната работна заплата чрез ДДС и акцизите, ще върне в държавния бюджет значим паричен ресурс. А ако правителството намали значително сивата икономика в търговските вериги, Лукойл-Нефтохим, строителството, туризма, автомобилните превози и т.н. постепенно ще се осигури необходимия паричен ресурс.       

Това са политиките, които трябва да се обсъждат и формират на предстоящия конгрес. Вместо това в центъра на вниманието е поставен устава и особено въпроса за пряк избор на председателя и забрана на някои лица, които да представят партията и избирателите в Народното събрание. Под маската на демокрация и потребността от „нови лица“ започна акция за лустриране на доказани в практическата политическа дейност политици.
Да, в БСП трябва да има обновяване на лицата от първите редици, но това да става по естествен начин, като се отстранят лицата, които влошават обществения образ на партията, които трябва да минат на заден план, независимо дали са виновни за нещо или не. Тях просто ги припознават като лица от проваления преход. Такива са някои бивши министри, участвали в коалиции с ДПС като Овчаров, Масларова, Гагаузов, Лечева, Майдановеца, Натовеца, човекът на Уестингхаз и др., милионерите социалисти – Гергов, Добрев, Гуцанов, Лечева, Масларова и т.н., както и вечния (видимо или задкулисно) в ръководствата на БСП Бригадир Аспарухов, един от създателите на проекта Бойко Борисов. Вместо отстраняването от първата редица на тези и други подобни лица, започна преследване на истински леви социалисти.
Колкото и да се вменява като вина на предложените за лустриране социалистически политици, че поради няколкото мандата в Народното събрание са били „омръзнали“ на хората, истината, е че се цели недопускане на лява социална политика в България. Да вземем няколко имена от лустрираните. Георги Пирински е политически деец на БСП в условията на целия преход. Но никога до сега не е уличен в задкулисни действия с когото и да било. Винаги е отстоявал своя позиция. Сега в Европейския парламент е един от най-уважаваните и активни депутати. И за какво ще го лустрираме? Защото не се харесва на милионерите в Изпълнителното бюро и на сивия кардинал ли? Или пък Сергей Станишев – председателят на ПЕС, депутат в 39, 40, 41 и 42 Народно събрание. Да, Сергей Станишев допусна редица грешки като Министър-председател, особено тези в данъчната и осигурителната политика, в прекомерното доверяване на ДПС и т.н. Но Националния съвет не го разкритикува за тези грешки, а го подкрепи при преизбирането за председател на ПЕС, а сега същият не може да бъде избиран за народен представител! Каква по-голяма партийното-организационна тъпота! Известно е негативното отношение на Първанов, Овчаров, Гергов, Добрев и др. към Станишев, но дали това е основание за национално лустриране чрез конгресно решение на шефа на ПЕС? Или да вземем Янаки Стоилов. Той е един от малцината дейци на БСП избиран в Народното събрание като мажоритарен кандидат, а не само по пропорционална листа. Той е от тези, които в Народното събрание гласуваха против окупацията на Ирак без санкцията на ООН, окупация, която породи  ИДИЛ. Той е и един от четиримата гласували против въвеждането на десния плосък данък в България, подкрепян тогава от Овчаров, П. Димитров, Гагузов, Масларова, Нинова и редица други. Той е един от малцината от БСП гласували против назначаването на Делян Пеевски, подкрепено тогава от сегашният председател на БСП. С участието си в изработването на Конституцията и следващите си законотворчески дейности Стоилов придоби голям експертен юридически авторитет в страната. И поради по-високата юридическа експертност и невлизането в схемата на задкулисието, сега го лустрират ли? Не бива да пропуснем и Михал Миков, който  също не може да бъде упрекнат във връзки със задкулисието, в обслужването на интересите на милионерите в БСП. Май че всички забравят нещо много важно.  През 2014 г. бе направен опит страната (с участието на дейци от ГЕРБ, ДПС и БНБ) да бъде вкарана в голяма финансова криза не само с изкуствения фалит на КТБ, но с т.нар. „данъчна ваканция“. Тогава като председател на Народното събрание той осигури спасяването на България от финансов крах. А защо Плевнелиев не поиска да разкрие стенограмата от Консултативния съвет, където личат позициите на различните политици за финансовата криза? Отговорът е ясен. Дано новият президент набере куража и публично, преди изборите да огласи тази стенограма. Разбира се на лустрация се подлагат и други дейци на БСП. Общото впечатление обаче е, че се лустрират не загубилите обществен авторитет дейци на БСП, а неприятните на Сивия кардинал и на милионерите в ръководството на БСП. 

Изводът е, че ръководството на БСП не можа вярно да разчете ставащите в българското общество и в света обществени промени и нагласи за преодоляване на неолибералния подход, не можа да подготви и предложи смислена и съдържателна социалистическа платформа, а измества центъра на предизборната дейност на БСП към непремислени промени в Устава. Забравя се, че опората за редовия гражданин е промяната на статуквото чрез реализацията на леви социалистически политики.

          А дали лошо разработената предизборна платформа и отстраняването от Народното събрание на определени ляво мислещи и действащи лица не е предпоставката за „братска прегръдка“ с ГЕРБ? Сега от разума на делегатите на конгреса (дано не от парите на някого) зависи дали да се изработи действена социалистическа по съдържание предизборна платформа, дали ще се направят самоцелните лустрационни промени в Устава и делегатите ще решат партията да се превърне в авторитарно-лидерска политическа организация.

31.01.2017 г.

Анко Иванов – д-р по философия

Няма коментари:

Публикуване на коментар