понеделник, 23 януари 2017 г.

Клубът на несменяемите политици в БСП


            На 21 януари се проведе поредно заседание на Националния съвет на БСП. Не случайно то е обширно отразявано от масовите средства на политически внушения и манипулации. Показват се ръководни социалисти, предимно тези, които провеждат десен, т.е. либерален и социаллиберален курс от името на БСП. Хората, изповядващи истинските леви социалистически идеи и подходи за управление на държавата са държани умишлено встрани от екраните, от излъчванията и показванията. Страхът на десните олигархически кръгове, владеещи телевизиите, радиостанциите и пресата, от това че може истински леви идеи да достигнат до широката маса зрители, слушатели и читатели е огромен. Страх или добре финансово обезпечен метод за скриване от хората идеите за истинска лява социална политика.
            В националното ръководство на БСП отдавна върви борба на идеи, отдавна, още от 1990 г. насам. След Жан Виденов ръководството на социалистическата партия е в ръцете на „десните“ в ръководството на действително лявата по членска маса партия. Георги Първанов пръв и откровено и цинично каза това, което Луканов се срамуваше да каже, а то е, че БСП е със социаллиберална ориентация. И той действително провеждаше от името на лявата партия десни политики. Станишев яростно прокарваше социаллибералния курс под маската на социалистическите идеи, но се биеше в гърдите, че е социалист. Само Миков се опита да върне на социалистическата партия истинските и идеи, истинското и лице. Но петте задкулисни кръга в Националния съвет на БСП се обединиха и  му спретнаха комплот и го отстраниха от ръководството на конгреса на 8 май 2016. Сега в Националното ръководство на партията силно доминират десните „социалисти“. И тези десни решиха след победата на президентските избори да осребрят победата и с практически организационни действия да отстранят от националните ръководства и най-вече от Народното събрание истинските, действително левите социалисти.
            Мощният задкулисен кръг на Сивия кардинал на БСП успя на конгреса да имплантира в Изпълнителното бюро доминиращ брой от свои подставени лица. И се започна. Вече много силно и явно се ограничават левите от социалистическата партия до публични изяви, особено в телевизиите и пресата. Там, под диктовката на бойкопослушните и пеевскоплатените средства за масова комуникация (дезинформация и манипулация), вече е прекратена възможността българите да чуват истинските слова (а не демагогията) за социална справедливост, равенство, социална защита и социална сигурност, за премахване на бедността и нищетата на по-голямата част от българския народ.  Под диригентската палка на Сивия кардинал, се разработи и механизма за премахване на възможността носителите на левите социалистически идеи в БСП да имат възможност и от трибуната на Народното събрание, чрез преките предавания на телевизиите и радиостанциите, да изразяват истинските социалистически идеи и да правят предложения за лява социалистическа политика чрез законите. И поради това чрез най-послушния член от кръга на Сивия кардинал, вездесъщата и вечната представителка на БСП във всички и всякакви власти, бе разработен проект за нов устав, чрез който с „демократични“ мотиви за мандатност се отстраняват представителите на лявото социалистическо движение от политиката на социалистическата партия. И това се прави под лозунга за нови млади лица. Но същата вечна послушничка на Сивия кардинал предвиди в устава да отпадне младежката квота, която по същество осигурява новите и младите лица.  
            И на заседанието на Националния съвет баш новият главен Сив кардинал на БСП публично изока, че „никой от сегашните депутати не е в клуба на несменяемите“. И по данните от бойкопеевската преса, телевизии и сайтове, тази теза на кардинала е подкрепена не само от ръководството на Изпълнителното бюро, но и от бившите колеги, на кардинала – Гагаузов и Масларова. Оказа се че всички милионери в Националния съвет на БСП – от милиардера Гергов през милионерите Гуцанов, Добрев, Лечева, Масларова, Гагаузов и т.н. много искат да се заглуши гласа на лявото мислене и говорене в Народното събрание, там където се коват законите, с които могат да бъдат ограничавани правата на богаташите, на собствениците на дворци, а не да се изразяват интересите на обитателите на панелките и на порутените къщички.   
            Прилагателното „несменяем“ е в смисъл на такъв, който не може да се заменя. Не може да се заменя поради някаква необходимост. Само монарсите са несменяеми. Изборността и сменяемостта е принцип, породен от оценка на това дали даден политик, си върши или не си върши добре работата. Защото смяната на детайл от „политическата машина“ се налага само, ако той е дефектирал, се отклонил от идейната и организационна същност на политическата партия. Смяната на добре работещ детайл от „политическата машина“ с нов, но неизвестен по своето качество и параметри „детайл“ крие огромен риск от работата на „машината“. В дадения случай се иска не просто промяна на лицата, а в Народното събрание да се избират послушни красиви и млади образи, а не професионалисти, които да вършат работа. Търси се по същество промяна на политическата линия на партията, а не просто на добре работещите „детайли“. Защо? Защото тези левите представители, които сега и отстраняват (лустиррат) чрез „мандатността“, разработиха приетата от редовния конгрес платформа с леви социалистически политики. А сега на сивия кардинал и на неговите подставени лица в националното ръководство на БСП им трябва дясна неолиберална политика, която дава възможност да се състави след изборите коалиционно правителство, да може на всяка цена кръгът на милионерите в националното ръководство да влияе пряко върху държавните и политическите решения. Справка, предложената платформа за управление, в която са забравени най-важните проблеми на обществото като например борбата с бедността, въвеждането на прогресивния данък и т.н. Разбира се, милионерите не са загрижени за съдбата на бедните, живеещите в дворците, не са загрижени за обитаващите панелките.
            В случая в БСП върви огромна вътрешнопартийна манипулация. Такава, каквато бе много успешно проведена под ръководството на Луканов в БСП през 1990 г. – отстраняване от партийна работа на всички равнища на социалисти обявени за „номенклатура“, т.е. отстраняване априори от партията на хора способни за работят за нея, но не принадлежащи към крилото на новите социаллиберали. Сега новият „враг“ в партията са „несменяемите депутати“, т.е. лицата, които не са социллиберали или неолиберали в ръководството на БСП. И тогава и сега върви манипулацията, че трябват нови лица, трябва да се махнат „омръзналите“, без да се оцени кой какво може и как работи.
            Но мандатността в социалистическата партия има множество измерения. Сега са на мода са три аспекта на мандатността. Първият аспект бе за мандатността в ключовите ръководни постове в общинските партийни съвети. Не е тайна, че на редица места общински ръководители бяха се сраснали с местните олигарси и често пъти под маската на инициативни комитети и коалиции пробутваха в органите на месната власт лица, служещи на олигарсите. Но под ударите на промяната на тази „мандатност“ попаднаха и редица честно и предано работещи за партията социалисти. И на тяхно място самоцелно влезнаха нови по-слабо подготвени хора. И тук Нинова си позволи атака срещу левите в НС, понеже били гласували за таза мандатност, а сега били против мандатността за Народното събрание. Но тя забравя, но хората помнят, че и тя гласува за Пеевски, но сега подлага на лустрация тези, които бяха против назначаването на Пеевски, бяха против участието на България в окупацията на Ирак и редица други.
Вторият аспект на „мандатността“ е изборът на председателя на БСП пряко от членовете на партията за два мандата. Чрез тази „мандатност“ и този „пряк избор“ БСП се превръща в авторитарна лидерска партия, обслужваща интересите на капитала, а не на хората на наемния труд. Някой да забелязва, че във Франция има предварителни избори в ФСП, но не за председател, а за кандидат на партията за президент на Франция. В БСП Сивият кардинал и подвластните му лица явно не разбират или умишлено променят принципа, че БСП никога не е имала Председател, генерален секретар и т.н., а е имала, Първи или генерален секретар, Председател на Националния съвет, т.е. пръв сред равни в колективен орган. Въвежданият пряк избор на председателя вероятно в бъдеще ще доведе до много голямо вътрешно разделение и противопоставяне в партията, дори до организационно разцепление.
Третият аспект на „мандатността“ е продължителността на работата като народните представители до 12 г., предлагана чрез промяна в устава. По същество това е средство за влошаване на състава на депутатите и за осигуряване в листата само на лица, които са неподготвени, но са послушни на лидера на партията. Смяна трябва да има, но тя трябва да е по естествен път, а не под формата на статистико-аритметични принципи. Всеки, който иска да е депутат, трябва не само да е красив и млад, но предимно да има експертни възможности (подходящи за работата като депутат) и да се е доказал като такъв. В противен случай отново ще има „нови лица“, но от типа на Майдановеца. Да, в БСП винаги е имало лица, за които има негативен обществен резонанс от широката маса избиратели. И такива лица може и трябва да не бъдат в листите за предстоящите избори. Но в една цивилизована партия това става чрез вътрешнопартийните колективни изборни механизми чрез номинации и обсъждане на качества, резултати от досегашна работа и накрая колективно решаване  при формиране на листите. Така подходи Станишев с изваждането от листите на Т. Дончева, Р. Петков, Р. Овчаров, хора които имат своите положителни лични експертни възможности и личностни качества, но предизвикваха негативни реакции в общество, сред голяма група от хора при много честото има показване пред екраните на телевизорите. Но правилно Станишев не отиде самоцелно да променя устава. Неговата капитална грешка бе, че допусна отстъпление в идейните основи и социалната база на партията и че провеждаше колаборационистка политика с десните и особено с ДПС. Нямаше грешка в отстраняването от листите на дълбоко обиденият му Р. Овчаров, на Р. Петков и на Дончева.
Но освен тези три аспекта на мандатността има и още един. А той е не по-маловажен. Става дума за мандатността в участие в политиката и в ръководните партийните органи. Става дума за продължителността от „въртенето“ в разни партийни, обществени и държавни органи от името и по повод положението в БСП, дори за членството в Националния съвет на БСП. В последния се е оформила една група почти несменяеми политици на социалистическата партия. В клуба на „несменяемите политици в БСП“ има много голяма група от членове на партията с над 12 годишен праг на участие в партийните ръководни органи на национално и общинско равнище. А за да не сме голословни ще посочим някои имена и групи от политици в Националния съвет на БСП, които сега са за мандатност на народните представители, но не искат мандатност за участието си в националния съвет на БСП, в общинските и други структури.
Да започнем с любимеца на бойкопеевските средства за масова манипулация – небезизвестният Румен Овчаров. Той два пъти е министър от името на БСП и четири пъти народен представител, многогодишен явен и таен председател на столичната организация на БСП. Политическият му път на полупрофесионален и професионален политик на БСП, както пише в Уикипедия, е от 1984 г., откогато е партиен секретар на БКП в „Енергопроект“, навремето си една от най-престижните в страната проектантски организации. След това е професионален партиен работник в Благоевски районен комитет на БКП. В този етап създава политически и приятелски връзки с бившите дейци на ДКМС и БКП от този район: Красимир Стоянов и Матей Илиев (отдел „Деловодство“ на ЦК на БКП), Ани Янева (секретар на РК на ДКМС и работник на РК на БКП); Красимир Георгиев (първи секретар на РК на ДКМС) и др. Този кръг от лица възроди кариерата му след падането на правителството на Жан Виденов. В сайта на НС на БСП няма данни за членовете на Националния съвет, но доколкото си спомням след 2000 г. той е непрекъснато член на НС, т.е. вече над 15 години, т.е. той е вечно заседаващ и вечно поучаващ другите. Няколкократно е кандидат за председател на партията в конкуренцията на Станишев и Стоилов и остава кръвно обиден на Първанов, Станишев и Стоилов, че не е избран за такъв.  Като столичен лидер на БСП оформи свой котериен (по терминологията на дядо Благоев) кръг включващ първоначално дейците на БСП от бившия Благоевски район, но впоследствие и Корнелия Нинова, Илияна Йотова, Георги Кадиев, Калоян Паргов, Бойчев и от по-старото поколение Райковски, Модев, Апостолов и др.  Ако приемем че, работата като представител на БСП в държавните органи е политически стаж, то Овчаров  е не просто в „клуба на несменяемите“, а в „клуба на вечните политици на БСП“ (над 30 г. стаж). И за разлика от „лустрирания“ Стоилов, Овчаров е бил 4 пъти народен представител само по пропорционалната листа, а Янаки е бил избиран и мажоритарно избиран, пряко от избирателите от район „Красна поляна“, и никога не е бил член на Националния съвет от т.нар. делегирана квота.  
Класически пример е и Ани Янева, сподвижничката на Овчаров в политическите дела. Тя винаги е под неговото крило и безропотно изпълнява всичко: и като зам. председател и Председател на Столичния съвет на БСП, и като зам. министър, сега като член на Комисията за защита на конкуренцията и като председател на комисията за промените в устава на БСП. В този кръг на политици с над 12 години политически ръководен стаж в БСП е на първо групата на милионерите, тези които са натрупали огромни финансови средства чрез приватизация и експлоатация на наемен труд. На особена почит са: троицата участвала в приватизирането на „Пловдивски панаир“; Емилия Масларова (два пъти провалил се министър от БСП); Асен Гагаузов; Натовеца; Лечева и др.; хората на ТИМ в Националния съвет и др.. 
  
     С предлаганите дясна политическа платформа и уставни лустрационни и пролидерски организационни мерки БСП се превръща от демократична партия с колективни ръководни органи в еднолична авторитарна лидерска партия. С тази платформа и с тези уставни промени някой цели нещо важно в политически аспект. Лавината на споровете и вътрешните напрежения в партията бе отприщена от Нинова. Тя потегли (лавината) и вече върви с нарастваща скорост и никой вече не може да я спре, освен последната инстанция – конгреса на БСП. Общественото внимание бе отклонено от най-важните въпроси за борбата с бедността, за нарастването на доходите на работещите, за подобряване положението на пенсионерите, за изразяване на интересите на хората на наемния труд с безсмислени в политически план организационни промени в бъдещото функциониране на партията. Волно или неволно, Сивият кардинал постави партията в неблагоприятна политическа ситуация. След успеха на президентските избори се очертаваше и значителен ръст в политическата подкрепа за БСП, постигането на висок изборен резултат и участие в управлението за да се решават най-важните социални и демографски проблеми на българското общество. И вместо мобилизация и разширяване на политическото пространство на БСП с действително леви социалистически послания, бе предложена платформа за решаване проблемите на бизнеса, а не на наемния труд, бе наложено излишно вътрешно напрежение, което реално я отслабва.

            Отказът на настоящото ръководство от левите, от социалните послания за социална справедливост, социална взаимопомощ, за социална стабилност, от борба с бедността и отстояване на интересите на хората на наемния труд е израз на социаллиберални политически послания и позиции, на оставане в лоното на статуквото. Вероятно някой цели, или неволно тъпо и упорито работи, БСП да не може да постигне доминиращ спрямо ГЕРБ изборен резултат или страната да бъде блокирана и да продължи да бъде в ръцете на ГЕРБ и мутроолигархията.  Ако това стане, след изборите вероятно ще възникне, подобно на това което се случва в Гърция, Испания, Германия и др. ново истинско ляво социалистическо движение и съответно партия. А БСП може и да последва съдбата на ПАСОК, на ПОРП и т.н. партии, които вече на практика изчезнаха от политическия живот на своите страни. Сегашните български „леви“ партии са негодни за употреба. Приетата от конгреса миналата година платформа бе една вярна посока, която да превърне БСП в истинска лява партия. Милионерите от Изпълнителното бюро и Националния съвет на БСП явно са против това. И те под демагогски и популистки послания на предизборната платформа и промените в устава се опитват да променят политическия курс на БСП и да я върнат в неолибералното статукво. Някой целево наложи в този предизборен период неблагоприятната вътрешнопартийна дискусия и противопоставяне.

            Сега в БСП има огромно вътрешно партийно противоречие: почти цялата членска маса е ляво ориентирана и социалистически мислеща, а в централните ръководства са се загнездили голяма група от продясно неолиберално и социаллиберално мислещи и действащи от името на БСП лица, т.е. милионери, представители на олигарсите и обикновени нагаждачи. Това са хора, които чрез средствата за масова манипулация говорят социалистически, а на практика на власт и в опозиция действат неолиберално, стават част от отреченото от народа статукво. БСП вместо да очисти своя образ чрез изваждане от Изпълнителното бюро на милионерите и продесните, тръгва да лустрира опитни и ляво мислещи и действащи политици. Бедата на БСП е не „клубът на несменяемите депутати“, а продясната политика, провеждана от някои нейни ръководни дейци, заемащи най-важни ръководни постове в партията. Много по тревожното, че значителна част от членовете на националното ръководство не смеят явно да разкрият пагубността на новия политически курс, диктуван на Сивия кардинал, надявайки се да получат избираеми места в листите за предстоящите избори.  

23.01.2017 г.
Анко Иванов – д-р по философия


1 коментар:

  1. Чудесен анализ! Дълбок, проникновен, реалистичен! За съжаление, очертава мрачна и дори зловеща перспектива пред българското общество. На кого да се опре редовият гражданин, българинът от "панелката", от обезлюдените малки градчета и села! Ужасно е, че БСП, както и останалите партии, не работят в интерес на обикновените хора. И въпросът "какво да се прави?" остава без отговор!

    ОтговорИзтриване