Човешката
природа е нещо твърде сложно, най-сложно нещо на нашата планета. Хората са
най-любознателното и най-предприемчивото същество. Хората, за да се развиват са
възприели обществения характер на съществуването, на доминирането на разума над
емоциите. Сложното съчетание между емоция и разум умело се използва в
политиката за постигане на определени политически цели. И то се използва
манипулативно, дали в явна или в прикрита форма, това няма значение. Хората са
любопитни (любознателни), те търсят знание и информация за най-различни неща,
от ежедневното битие на други хора до най-абстрактни неща като Вселена, Космос,
разум и т.н. Те търсят знание и информация чрез възприемането на образ, звук и
писмо, разбира се представяни им в най-различна форма и чрез най-различни
средства.
В съвременни условия най-въздействащи върху
настроенията и предпочитанията на хората са съчетанията на образ (картина,
изображение, личен образ и излъчване) и говор. И поради това политиците се
стремят чрез личния си образ, екранно поведение и изказ да впечатлят хората.
Това става предимно от телевизионния екран, от трибуната на обществено
мероприятие и дори с речите в Народното събрание. Но хората са твърде
впечатлителни не само от звука, образа и текста, но и от обвръзката на тези
неща с техния собствен живот, с техните интереси и тяхната колективна и лична
значимост. Ето тези дадености използват най-успешно политиците, когато се стремят
да въздействат на избирателите. И има два типа политици. Такива, които чрез
политиката изразяват и защитават интересите на големи групи от хора, и такива,
които обслужват тесни групови и лични егоистични интереси. Разбира се, има и
твърде често съчетание на тези интереси, особено на тесните групови с индивидуалните
себични интереси.
В сложния свят на политиката и
политическите отношения хората се ориентират не само и не
толкова разчитайки на собствения са разум, а от получаваната и интерпретираната
за тях от други лица информация. И ето тук, в това поле се рекрутира
политическата манипулация. За да направят своя разумен отговарящ на техните
собствени интереси политически избор, хората трябва да имат няколко неща:
политически разум, политически опит и политическа памет (оценка на близкото
минало); вярна информация за възможните политики, отговарящи на техните
потребности и интереси; свобода да правят самостоятелен политически избор, т.е.
действителна, а не мнима свобода.
В сегашните предизборни времена с
особена сила застават истината и манипулацията на информация. Сега в информационното поле тече
безкрайно манипулирана информация, подават се множество действителни и
измислени новини, представят се на зрителите, слушателите и читателите
нереалистично определени събития във вътрешния живот на страната. В
информационната среда в България са се формирали няколко центъра, обслужващи в
скрита или полускрита форма определени политически интереси: 1/. Кръгът Капитал
с неговите информационни, подмолни и често чуждестранно платени средства за
влияние, обслужващ предимно най-десните политически групировки, защитаващи
тесните егоистични интереси на едрия капитал;
2/. Кръгът на пеевските медии (вестници, сайтове, телевизионни
предавания) и разпространение на печата; 3/. Кръгът на герберастките
(мутроолгархически) телевизии, радиостанции, вестници и сайтове, задкулисно
финансирани от определени кръгове, а и чрез държавните поръчки за реклама. 4/.
Формиращ се нов епицентърски кръг за обществени внушения и манипулации.
Този нов четвърти Епицентърски кръг е
претендиращ за създател на новите политически вълни и на основата на формиране
на големи очаквания от явна или измислена харизма на определени лица. Мнозина
остават с впечатлението, че той се ръководи от една известна българска
журналистка, която в близкото минало венцехвалеше последователно, а понякога и
едновременно: Командира (съсипателят на българската икономика), Владетелят от
Сараите (обръчите от форми), Кобурга (доразпродаване ва България), пожарникарят
Борисов (масово използване на европейски и български фондове за обогатяване на
избрани фирми), а сега и Нинова. Най-вероятно това, което епицентърци правят е
режисирано от невидим задкулисен кръг, имащ интерес от създаване на нов
политически образ.
Кое е общото между тези на пръв поглед несвързани
информационни кръгове!
Ø
Първо. И четирите кръга
са защитници на една и съща политическа и идеологическа система, основаваща се
на: глобалисткият монополюсен неолиберализъм, обслужващ интересите на най-едрия
капитал (предимно най-богатите) и върховното господство на САЩ над света. Става
дума за политика против интересите на бедните, срещу интересите на други
страни. Общото между четирите кръга е концепция за свят без граници, с
неограничени възможности на ТНК, на крупните банки да изсмукват национален
доход от едни към други страни, за изсмукване на най-интелигентната част от
човешките ресурси към най-развитите държави.
Ø
Второ. Информационно
затъмнение за съществуването на други възможни политики основаващи се на
социалната справедливост, на националните и местните интереси. При това чрез
медийна цензура в най-драстичната и форма на комунистически, социалистически,
леви социалдемократически, националистически и патриотични идеологии,
организации, движения и партии. В екраните на телевизиите в САЩ, Канада,
Западна Европа, Австралия и т.н., а и в България, не може да се срещне
разкриване на истинските причини за голямата бедност и огромното неравенство
между хората. И не само това, а се използва и технологията за публично
омаскаряване най-често с измислени факти и събития на лицата, носещи определени
различни с господстващите идеи и послания към гражданите. Особено показателно
бе световното омаскаряване на Доменик Строс-Кан и ликвидиране възможността
лявомислещ човек да стане президент на Франция. Макар че Франция е далече, дори
и нашите средства за масово омаскаряване не пропуснаха възможността за
издевателство над Строс-Кан. А у нас е налице и пълното премълчаване дори на
съществуването на явлението „Българска левица“. А нейният председател е член на
ръководството на Интернационала на новите леви партии, които в Европа все
повече набират скорост и са представени в Европейския парламент. Сигурно
България ще се „обърне нагоре с краката“, ако в предаванията на Панорама,
Референдум, сутрешните телевизионни блокове и т.н. се появи представител на
Българската левица, на комунистическите партии (без Чакъров като разказващ
политически пикантерии) или други леви социалистически движения. Българските медии със „страшна сила“ мълчат
за неравенството в обществото и породилите го причини, за социалната
несправедливост и т.н. Всичко това е „табу“ за българските медии.
Ø
Трето. Масово
информационно внушение, че в света има само евроатлантически ценности и че във
всички страни в света трябва да има само англосаксонски модел на държавно
устройство и управление. Това е съчетано с внушението, че всички, които не
съответстват на този англосаксонски модел на държавна власт и управление са
„диктатори“, които могат и трябва да бъдат не само изобличавани, а сменяни чрез
„нежни“ революции, „арабски пролети“, „майдани“, военни намеси и разстрелване и
обесване (справка Кадафи и Садат). Този който не поддържа еднополюсният
световен ред, подобно на Путин и Си Цзин Пин са омаскарявани и оплювани.
Напоследък все по-модерно става твърдението на десните политици и политолози,
социолози и водещи журналисти, че българският народ бил избрал
евроатлантическата интеграция и бил безкрайно доволен от нея. А как българският
народ е избрал страната ни да членува в ЕС и НАТО? Кой ли да ти каже, когато не
е имало допитване до него (българския народ), подобно на референдумите в Дания,
Норвегия и други страни?
Ø
Четвърто. В явна или
най-често в скрита форма предимно чрез телевизиите са налага масовата
комерсиална американска нискохудожествена култура. Култура, която се
пропагандира като модел за подражание от националните култури, особено чрез
масовите и касовите естрадни песни и филми.
Ø
Пето. Налагането на
почти пълна цензура на средствата за масова информация и превръщането им в
средства за масова манипулация и омаскаряване. Цензура, налага от „медийната
политика“ на собственика. А това означава, че информацията трябва да е
подчинена не на истината и обективността на ставащото в света и в България, а
на субективните бизнес-интереси на собствениците или на зависимостите на
собствениците. Нещо повече, наложи се като практика налагането на възлови места
в държавните средства за масова информация на лица задкулисно свързани със СДС
или пък с ГЕРБ. Държавните органи, избрани да спазват реда и свободата на
словото започнаха да забраняват излъчвания и публикации, несъответстващи на
политическите интереси на задкулисието. Да си спомним свалянето на предаването
на Волгин! Може би най-страшното в политиката на тези четири кръга е налаганият модел за подражание на
самоцензурата на журналистите. Тя е наложена чрез механизмите за: уволнение и
назначение на журналистите; йерархично израстване; размер на трудовите
възнаграждения. И само един пример за
политически внушения чрез наложения финансов интерес на водещите телевизионни
журналисти. Това е примерът с искането на предишното ръководство на БСП за
отмяна на плоския данък на облагане на доходите на физическите лица.
Разработената от Миков схема предвиждаше, ако не се лъжа в спомените си,
по-високо облагане на доходите над 2500 лева, и поетапно повишаване на ставката
за облагане. Да, но всички водещи журналисти в българските телевизии получават
заплати между 3000 и 10000 лева. Това означаваше, че Миков иска да им „бръкне в
джоба“ и те се постараха да го представят като неуспешен лидер на БСП. Нинова,
предлага облагане на доходите с по-висока ставка само за хората, получаващи над
10 000 лева месечно, т.е. ставка, която не засяга водещите журналисти и те
почти в хор започнаха кампания да я възвеличават като лидер на БСП.
Следователно не обективните интереси на огромната маса бедни българи са в
основата на журналистиката, а техните лични егоистични финансови интереси.
Новите епицентърски напъни за създаване на
нов политически харизматичен
образ на политически лидер.
През последната година е в ход
политическата дейност на определен кръг от хора в страната да се заблуди отново
българския народ, като се прогласи формирането на нов харизматичен лидер, който
„да поведе българският народ“. Част от журналистите са участници в създаването
на предишните „харизматични“ лидери като царчето Симеон и Б. Борисов, които
използваха вълната на народното недоволство от провежданата дясна неолиберална
политика, сега са се заели с нова мисия, създаване на нов алтернативен масово
внушаван лидерски образ на Корнелия Нинова
Механизмите за формирането на нов
политически образ с примамлив образно-изказен облик за пред публиката са
множество. Но няколко от тях прозират през последното послание на епицентърци,
които са най-активните във внушенията за „новия месия“, за „новия спасител на нацията“.
И както и в другите два случаи на месиански внушения има единство на личностна
мания за величие с масови пропагандни политико-журналистки внушения.
На първо място, това е внушението, че
виновно за всичко е времето и че основните лидери и партии залагали
на различни позиции по отношение на неолибералното българско статукво. Някога
времето си искало Борисов, сега си искало Нинова. И се появи новият слоган на
месианската епицентърска пропагандна кампания:
„Времето си иска Нинова“ (19.02.2017 г.). Ама това време, не е онова, за
което говореше Левски: „ние сме във времето и времето е в нас“. Ние не обръщаме
времето с политиките, които ни се предлагат от почти целия политически център в
България.
На второ място епицентристите, съзнават ли го или
не го съзнават, са за запазване на сегашното омразно неолиберално
статукво. Те определят, че ГЕРБ били за запазване на статуквото чрез „Същите лица, същите приказки за магистрали, все същото“.
Да, ГЕРБ са за запазване на статуквото. При тях промяната е предимно в социалното
говорене, но не като действие и истински намерения за действие, а само са принудени
от обстоятелствата да използват демагогска популистка фразеология. А
епицентърци твърдят, че „БСП залага на промяната“. А истината е съвсем
различна. И ГЕБР, и БСП, и Патриотичният фронт, и разпокъсаните десни партии, и
ДПС и ДОСТ са за запазване на статуквото, за евроатлантическата ориентация и
т.н.
За да разпознаем истината трябва да означим ясно главният,
основният проблем пред обществото, чието разрешаване ще доведе до същностна
промяна на статуквото. А това става чрез радикални икономически, социални,
политически, демографски, образователни и други политически програми, чиято
реализация ще доведе до истинско преборване на неолибералното статукво.
Главният проблем на България е бързо умножаващата се бедност
на населението, обогатяване на богатите и безкрайно обедняване на бедните. А
това се дължи на користното разпределение на новосъздаденото богатство в
страната. Богатството се присвоява от
малка група мутроолигарси. Това става чрез множество механизми, но
най-набиващото се на очи е много ниското равнище на заплащането на труда на
всички наемни работници, специалисти, експерти, учители, лекари, медицински
сестри, служители и т.н. Заплащане, което е два пъти по-ниско спрямо нивото на обществената
производителност на труда. Безкрайната бедност на работещите поражда новото
явление – нежелание на някои хора да се трудят, да повишават своето образование
и квалификация. Неработещите и работещите бедни са естествен източник на мотиви
за криминални престъпления, на мотиви за лично корумпиране. В предлаганите политически
предизборни платформи има само отделни неща, с които леко да се смекчи
ограбването на миналия и настоящия труд на огромната маса от хората. В тази
посока са предлаганите увеличаване на минималната работна заплата, минималната
пенсия, опрощаване на 50 и 100 лева от дължимите данъци при наличието на едно и
две деца и т.н. Повишаването на доходите е оставено в ръцете на работодателите,
които налагат своите решения в т.н. „Тристранка“, в която ролята на държавата е
сведена до минимум, а договарянето е от типа договор между вълк и агне.
Огромната бедност се дължи и на ограничената възможност чрез
данъчната система в държавния бюджет да се увеличават средствата за социални
дейности като безплатно образование, безплатно здравеопазване, увеличаване на
пенсии и стипендиите на учещите се и т.н. Българският бизнес е известен не само
с почти изцяло мутренския си произход и методи на дейност, с използването на поръчки
за обогатяване и т.н., а и с безкрайната си алчност. Става дума за алчност от
типа „одиране на две кожи от една овца“. Явно, е че българският едър и среден
бизнес е най-калпавия в Европа. Защо ли? Защото работи при най-ниските данъчни
ставки от 10%, при средно за Европейския съюз между 20 и 25%. Как така при
по-високи данъци в Естония, Полша, Словакия, Чехия и т.н. бизнесът е рентабилен и възнагражденията на труда са
по-високи и разбира се, жизненото равнище е по-високо? Но в България нито една
партия не предлага увеличаването на корпоративния данък. А това е главната
мярка за запазване на статуквото. Защото ако данъкът е не 10, а 20% ще се
увеличат приходите в държавния бюджет. По подобен начин стои въпросът и
намаляването на ДДС за редица социално важни
позиции. Само отделни незначителни партии предлагат намаляване само в отделни
позиции. Главните „политически играчи“ на предизборното поле си мълчат за
промяна на двата вида данъци, за повишаване на събираемостта на акцизите, за
борбата със сивата икономика и т.н. Сегашното статукво работи за едрия и част
от средния бизнес. Предизборните платформи са насочени предимно към облекчаване
на средния и дребния бизнес, особено програмите на БСП и Воля. Промяната на
статуквото изисква ограничаване на обогатяването на едрия бизнес и повишаване
на доходите на наемния труд. А това го
няма в предизборните програми, следователно епицентърци заблуждават своите
читатели. Твърдението на Нинова, че тя е алтернатива на статуквото чрез промяна
на политиките е несъстоятелна. Но тя е несъстоятелна и за огромното мнозинство
от политически партии, понеже техните програми се опитват в различна степен да
„фризират“ статуквото и по този начин чрез новота „фризура“ да го направят
по-възприемано от маса български избиратели.
На трето място е масовото информационно внушение, че на българското
общество са омръзнали определени политически лица, предимно поради
продължителното им участие в политиката. И медиите наложиха мантрата за
подмладяването, за смяната на лицата. Нинова подхвана тази струна и декламира,
че „Ние сме алтернатива на статуквото в две посоки – промяна в политиките и
промяна в лицата“. Така подходиха в подреждането на листите и някои други
политически партии. Но тъй като епицентърци славословят и почти боготворят Нинова,
ще се спрем отново на промяната на лицата в листите на БСП. Липсата в листите
на знакови доказани леви социалисти (Миков, Стоилов, Мерджанов, Божинов) и
възможността за отсъствие в бъдещи листи на Пирински и Станишев не решава
въпроса за главното за депутатите в Народното събрание – качеството на
законотворческата дейност. От „отстрелването“ на левите социалисти от листите
ще загубят не те, а социалистическата партия като цяло. С тяхното „отстрелване“
(по-точно лустриране) в БСП се насажда отново духът на социллиберализма на Първанов,
Овчаров и Станишев, избягва се от типичните социалистически и
социалдемократически идеи, насажда се авторитаризмът при вземането на решения (без
дискусия и спор), а само с ръкопляскания. Сега листата на БСП може да бъде
структурирана на четири групи. Първата е от съратници на Нинова и участници в
отстраняването на Миков от лидерския пост. Това са „стари лица“ в политиката на
БСП, някои от тях наближаващи ограничителната възраст от 12 години депутати (К.
Добрев, Ст. Данаилов). Втората многобройна група са лицата от т.нар.
„гражданска квота“ – хора с телевизионна визия като актьори, журналисти, други
дейци на културата, някои от тях на след пенсионна възраст като Ст. Данаилов,
Велков, Т. Томов и т.н. По-голямата част от тях са лица от типа Максим Захариев
и П. Курумбашев и други използвачи на името на социалистическата партия, т.е. хора
без афинитет към социалната политика и социалистическата идея. Такъв е примерът
и с Нона Йотова, съжителката на Б. Ботев (покровителстван от олигарха Гергов).
С тези лица се търси предимно възприемчив образ, независимо от качеството на
законотворци, т.е. на политическия пазар ни продават не политики, а
телевизионни образи. Третата група са милионерите в БСП, тези които поради
своето материално-финансово положение в обществото няма как да защитават
интересите на наемните работници и служителите. И четвъртата група са нови присопособенци
към обстановката и млади неопитни, макар и перспективни млади хора. С
изключение на Мирчев, Зарков и Симов, останалите по-млади хора са на толкова
задни позиции в листите, че едва ли за някои от тях ще сработи правилото 13:13
или 15:15 или пък преференциалния вот. Като цяло се формира група, която в
новото Народно събрание ще има по-привлекателен телевизионен облик, но със
значително по-ниско качество на законотворчеството. Това особено би затруднило
БСП, ако стане първа политическа сила и излъчи правителство. Тогава главното ще бъдат не „новите лица“, а
„можещите лица“, а те ще са кът. По този начин на формиране на листата се
формира своеобразен култ към лидера на партията. Манипулацията с новите лица, с
омръзналите стари лица е базата върху която се гради новата промисионерска
дейност на епицентърци, създаването на образ на нов Месия, на нов Спасител на
държавата, но този път в пола.
На обществото е потребна действителна радикална промяна чрез намаляване
на неравенството, повишаване на социалната справедливост, осигуряването на
социалната сигурност и по-високото жизнено равнище на хората. На хората не им
трябва самоцелна промяна, фризура на статуквото, прогласявана от платени от
мутроолигархията социолози, политолози, политици и особено от мастити
журналисти. Политиците трябва да се водят от политиките, основани на тяхната
политическа идеология, а не от невидимата „ръка на съдбата“ по израза на
епицентърци. И ако се обърнем към библията и я префразираме, изводът ще бъде,
че политиците се познават по реализираните политики, а не от обещанията за
промяна на лицата и на статуквото. Нинова, подобно на предишните „месии“ има
добър външен телевизионен образ, ясен, разбираем, конфронтационен изказ и
поведение. Но за промяна на статуквото се изискват съществено други
характеристики, тези които Нинова не притежава: чисто политическо и приватизационно
минало; истинска лява социална платформа, а не фризиране на неолиберализма;
диалогичност и вслушване в гласа и интересите на хората на наемния труд, а не социално
говорене, а действия в интерес на бизнеса и т.н. Ако БСП отново управлява и
провежда несоциалистическа, а социаллиберална или откровено неолиберална
политика това ще бъде фатално за съществуването на партията на социалистите. И
неминуемо в обществото ще се зароди нова силна радикално лява партия.
Предизборните платформи
подсказват на разумните избиратели, че действителна промяна на статуквото няма
да се състои, понеже ще надделее продажбата на телевизионни нови образи, а не
на действителна реална (не фризирана) политика за промяна на статуквото. А може
да се случи и нещо ново, нещо неочаквано от рода на Априлски тезиси след изборите.
20.02.2017 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар