Украйна - двойният стандарт, целите и сценариите в политиката

Украйна – двойният стандарт, целите и

сценариите в политиката.

Анко Иванов

            През последните месеци в българската преса и средствата за масова информация се развихри една американофилска и русофобска истерия. Тя противоречи на коренните настроения на масата българи. Основава се на политическите внушения на новия „по-голям атлантически брат“. Свидетели сме на безумни умозаключения и заклинания, заплахи от санкции и т.н. За съжаление в този американофилски и русофобски истеричен хор се включиха българският президент,  външният и военният министър на България. Тях явно много ги е страх „големият брат“ да не ги издуха от заеманото вммясто в политическата йерархия в България.

Сега е време разумните политици (ако у нас има такива) би трябвало да отсеят от многото плява зърното на истината. А истината, много отдавна е известно, се познава чрез сравнението. Фактите са упорито нещо, но само когато се разглеждат обективно и сравняват.  Всеки може да сравнява, но сравнението в политика трябва да  бъде правено по сходни политически събития, ситуации и поведение. За сегашните събития в Украйна добро сравнение направи известният американски професор от Масачузетския технологичен институт Ноам Чомски. В интервю  пред италианския журналист Пио Д’Емилиа  каза следното:   

„През тези дни ми се наложи да чета безумни уводни статии, които ни връщат към времената на студената война. Как може да се сравняват сегашните действия на Путин в Крим със събитията в Унгария, Чехословакия и Афганистан? Дори Джордж Оруел не е могъл да си представи  такова „единодушие“ при оценката на събитията.  Какво принуждава журналистите да пишат някои неща? Какво право има запада, който нападна Ирак и го окупира, подложи на бомбардировки Афганистан, пасивно наблюдаваше, ако и активно не провокираше разделянето на Югославия и признаване независимостта на Косово, да протестира, да се възмущава и дори да въвежда санкции против Русия за това, което се случи в Крим, където, доколкото ми е известно, нямаше клане, етнически прочиствания и насилия? Аз питам: защо ние продължаваме да считаме целия свят за наша подопечна територия, която ние имаме право, почти дълг, „да контролираме“ и дори да модифицираме в съответствие с нашите интереси.“  (превод  от руски от текста в  ИноСМИ).     

            Сравнението на политическите факти, събития, ситуации и позиции явно разкрива двойният стандарт на САЩ. Това, което за тях е „разрешено“, т.е. нахлуване без санкция на ООН в Ирак, вместо контрол над небето на Либия, провеждане на военни действия, подготовка, финансиране  и провеждане на множество „нежни“, „оранжеви“, „цветни“ революции, арабски и венецуелски „пролети“, Тянънмънски „протести“ и  т.н. е  безкраен израз на „висша демокрация“, на „спазване на международното  право“. Но самоопределението на хората, тяхната воля е израз на „тероризъм“, на „сепаратизъм“ и т.н. отрицателни  етикети.  В подобни ситуации винаги възникват резонните въпроси:

Първо, с какви цели се води борбата за Украйна.  В случая те са многопосочни.

Главната цел на САЩ е да обезсили и да дестабилизира възраждаща се Русия. Процесът на възраждането на тази страна е продължителен, бавен и мъчителен, но олигархията, управляваща САЩ, знае, че това трябва да се направи в началния етап. В заключителния етап на възраждането на Русия ще бъде късно.  

За Европейския съюз главната цел е икономическото спасение на обединена Европа. Стремежът  да бъде вкарана Украйна в ЕС има няколко стратегически икономически цели: а) използване на огромните горивни и минерални ресурси на Украйна  - черни и антрацитни въглища, кафяви въглища, железни руди, манганови руди, соли  и др.; б) огромното почвено богатство – украинските черноземи; в) използване на големия пазар за стоките на най-развитите страни от ЕС; г) нов финансов ресурс за стабилизиране на  изнемогващата финансова система на ЕС чрез изпомпване на национален доход от Украйна, подобно на това, което бе направено с България, Румъния и другите бивши социалистически страни; д) осигуряване на недостигащата квалифицирана работна ръка и специалисти за икономиката на  най-развитите страни от ЕС.  По-далечната икономическа цел на ЕС към привличането на Украйна е влияние върху руския пазар и руската икономика, понеже стопанствата на Украйна и Русия са много тясно свързани.

Третата е националистическата цел на някои съседни на Украйна държави (Полша, Румъния, Молдова, Унгария), които се стремят да възродят стари положения или формират нови надежди за национално разширение и влияние. Това с най-голяма сила се отнася за Полша и полските управници, които в скрита форма се опитват в рамките на ЕС да възродят Реч Посполита. Не случайно поляците станаха част от посредниците и участниците в събарянето на законната власт на Янукович.

Четвъртата цел е предотвратяване разпада и усилване на могъществото на Русия. Това е руска национална цел. Стремежът на НАТО да изтласка Русия в Азия, приближаването на военните възможности за атака на Москва формират в Русия ново мощно национално чувство и стремеж за самозащита. От могъществото и силата на Русия зависи съдбата не само на живеещите в Русия народи, но и на огромните маси руснаци, живеещи в бившите републики на Съветския съюз – Естония, Литва, Латвия, Беларус, Украйна, Молдова. В Европа Русия има сухопътни граници с територии плътно населени с руснаци. Разпадането на икономическите връзки между Украйна и Русия ще доведе до множество трудности за руската икономика. Най-вероятно поради това руското ръководство изключително внимателно подхожда към процесите в Украйна и се стреми да ги смекчи, а не да ги изостря, както му вменяват във вина.  

Второ, какви ще са последиците от събитията в Украйна? В случая имаше четири възможни сценария.

Първият сценарии бе Украйна бързо да стане член на ЕС и на НАТО и с това да се решат целите на САЩ, ЕС и голяма част от местната олигархия и неофашистите. Той бе най-добрият за САЩ и ЕС. И най-лошият за Русия. Стъпването на НАТО на Кримския полуостров създаваше за САЩ и НАТО огромно военно стратегическо предимство и по същество ликвидирането на вековното влияние на Русия в Черноморския басейн. С референдума в Крим, този сценарии бе провален, но и модифициран – без Крим.  Но този сценарии остава актуален.

Вторият сценарии е присъединяването на Украйна към Таможенния съюз и бъдещото общо икономическо пространство с Русия, Беларус и Казахстан. Този сценарии вече почти е невъзможно да се реализира. Превратът срещу Янукович бе направен именно с тази цел – провал на присъединяването на Украйна към Таможенния съюз.

Третият сценарии е федерализирането на Украйна с две обособени части: Левобрежна Украйна и Одеска област, рускоговоряща и православна Украйна; Деснобрежна Украйна – предимно украиноговоряща с католическо религиозно влияние. При този сценарии Украйна воже да бъде надеждeн естествен мост между Европейския съюз и общото икономическо пространство на Русия, Беларус и Казахстан (Евразийски съюз). И този сценарии вече е почти изчерпан като възможност за реализация поради твърдата упоритост на неофашистите и националните радикали от сегашното управление на Украйна и подкрепата им от САЩ.

Четвъртият сценарии е териториалното свиване на Украйна до размерите на някогашното Галичко княжество и Волинско воеводство и постепенно присъединяване на рускоговорящите и населени предимно с руснаци области към Русия като самостоятелни субекти на Руската федерация.

            Кой от тези сценарии ще се реализира в решаваща степен зависи от разположението на силите около Украйна и най-вече от живеещите в Украйна украинци, руснаци, молдовци, румънци, българи, гагаузи, унгарци, поляци, евреи и др..