Геоикономиката (англ. geoeconomics) е ново научно междудисциплинарно направление,
възникнало в края на XX век в лоното на геополитиката. Има различни разбирания за неговата
същност и теоретически основи. Тя е сплав между политика, икономика и
география. Геополитиката е научно направление в пространството между география (географско
пространство) и международна политика. А сплавта между геополитика и икономика е
основата на геоикономиката. Последната възниква в епохата на „студената война“.
В нея заляга схващането на американския социолог Имануел Уолърстейн, че възхода
и падението на световните геополитически господства е резултат от промяната в
световното стопанство в съответствие с икономическите цикли на Кондратиев.
Самият термин геоикономика е въведен за пръв път в употреба от американския
военен историк Едуард Лwтуейк (Edward N. Luttwak). Геоикономическите изследвания
и разработки имат предимно практико-приложен характер. Те са насочени предимно
към коригиране на външната и вътрешната икономическа политика на страните.
Много често геоикономическите разработки имат характера на дългосрочна
стратегия за международните икономически позиции на определена държава или блок
от държави. В арсенала на геоикономическите мероприятия и действия са включени
протекционистки (митнически), технологични, търговски, валутни и други войни.
В наши дни чрез украинската криза се преплитат тясно и
противоречиво геоикономическите интереси на САЩ, Европейския съюз, Русия и
самата Украйна. Водещи са трите интереса – на САЩ, ЕС и Русия.
Геоикономическите интереси на Украйна са на заден план, независимо от това, че
нейната територия е плацдармът на икономическото противоборство и на
икономическите интереси.
В геоикономически аспект водещ е
интересът на САЩ. Поради това и САЩ са в основата на предизвикването на
кризата. За да разберем позицията на САЩ, трябва да си отговорим на въпроса
защо те са толкова активни в Украйна, похарчиха 5 млрд долара, и непосредствено
ръководят политическите действия на местната узурпаторска власт. Отговорът е в
икономическата ситуация в самите САЩ. Бързото икономическо развитие на САЩ през
последните десетилетия на XX и началото на XXI век са финансирани от световната икономика, предимно
чрез използването на долара като световна валута и изпомпването на национален
доход от другите страни най-вече чрез американските транснационални компании,
владеене и използване на преобладаващата част от световните енергийни ресурси
от въглеводороди. Независимо от това изкуствено поддържаният висок жизнен
стандарт в САЩ доведе да огромен дори за тази страна държавен дълг. Държавният дълг на САЩ достигна до 17
трилиона долара. През последните десетина години стабилността на икономиката на
САЩ и на самия долар до голяма степен зависиха от купуването на държавни ценни
книжа от другите страни и най-вече от Китай. Сега вече тази възможност е ограничена.
Пред САЩ има две алтернативи. Първата е да бъде девалвиран долара, с което да
се премахне огромния вътрешен дълг. Това ще доведе до огромен икономически
катаклизъм в страната, но и в международните икономически връзки, до снижаване
на жизненото равнище не само в САЩ, но и в целия свят, до огромна безработица и
социални и политически напрежения, конфликти и дори войни. Засега Китай, Русия
и другите страни от БРИКС, както и ЕС не
могат да заместят долара като световна валута. САЩ търсят друг изход, нови
ресурси за запазят световното си икономическо господство. На тях им трябва
огромен пазар, на който да продават своите стоки. Огромен пазар, но без мита,
т.е. чрез осъществяването на т. нар. зони за свободна търговия. Съвсем
неслучайно САЩ предложиха на ЕС сключването на споразумение за свободна
търговия между с Европейския съюз. Европа е най-големият пазар в света и САЩ
искат да го използват за спасяването на своята икономика, но в ущърб на
европейците. Такова е схващането на някои от най-известните американски учени и
специалисти. Например проф. Пол Кристи, директор на „Института за глобални
перспективи“ при Колумбийския университет. Той твърди, че: „За да приключат с дълговете,
на Съединените щати са необходими нови пазари, по мащаб съпоставими с
американските. Следователно, необходимо е да се намери начин, с помощта на
който би било възможно напълно да се открие европейския пазар за САЩ. С
разработката на този проект ние се занимавахме много години. Бог е едал на
Съединените щати най-напредничавите технологии, най-мощната промишленост,
огромни финансови средства и гигантски природни ресурси – от това те и трябва
да се възползват за преодоляване на трудностите на растежа на американската
икономика. Това същото Бог е дал и на Европа, заради това решаването на общите
финансово-икономически проблеми е необходимо просто да се съединят двете главни
световни икономики в единна икономика. А за това е небоходимо да се
преориентира европейската икономика къвм по-тясно сътрудничество със САЩ“. Свързването или още по-точно овладяването от
американците на европейския пазар на първо място предполага овладяването на енергийните
ресурси, енергийното производство и разпределение. Сега ЕС е зависим на около
една трета от потребяваната енергия от доставките от Русия. Лозунгът за
енергийна независимост и за прекъсване на връзките и доставките на
енергоносители от Русия за европейските страни е по същество стремеж да се
отвори пазар за американските енергийни компании. Дори Обама директно предложи
на Меркел американските доставки на шистов газ. За страните от ЕС това е
икономически неизгодно и поради това те са нерешителни, особено най-големите и
развити европейски икономики.
Главната цел на предизвиканата от
САЩ криза в Украйна е прекъсване на икономическото сътрудничество между Русия и
Европейския съюз. Това ще принуди ЕС към сближаване със САЩ и поемане на
по-голямата част от американския вътрешен дълг. На по-ниско равнище са
останалите две цели: силно съкращаване на икономическите възможности на Русия
за развитие чрез прекратяване на приходите от износа на нефт и природен газ,
както и овладяването на огромните потенциални енергийни ресурси на Украйна,
особено от компаниите Шеврон и Шел.
Украйна в границите си до 2013 година разполагаше с три огромни зони на
енергийни ресурси. Първото са находищата на природен газ в черноморския шелф,
шелфа на Азовско море и п-ов Крим. Неслучайно американците планираха
създаването на американски бази на п-ов Крим – не само за военни, но и за
икономически цели. Присъединяването на Крим към Русия осуети използването на
тези огромни енергийни ресурси. Нещо повече на дъното на Черно море има много
ефективно потенциално гориво – газът сероводород. Този газ изпълва водите на
Черно море до 150 м до морската повърхност. Втората зона, много богата на
енергийни въглеводородни ресурси е Източна рускоговоряща Украйна и най-вече в
областите Донецка, Луганска, Харковска. Тук са огромните залежи на черни и
антрацитни въглища и тясно свързаната с тях най-развитата промишлена зона на
Украйна – металургия, машиностроене, производство на електричество и т.н. Но в
този район са и най-големите залежи на шистов газ в Европа и вече са дадени
лицензиите на Шеврон (района на Славянск) и Шел. Не случайно там е най-яростното противоборство между
украинските федералисти и поборници за Донецка и Луганска народна република с
поддръжниците на САЩ и Европейския съюз. Голяма част от населението вече се е
убедила от вредите от добива на шистов газ поради щетите от първите сондажни
проучвания и замърсявания на водата. Трета богата на въглеводороди украинска
зона е в района на Карпатите и Предкарпатието, където има находища на кафяви
въглища, нефт и природен газ.
Геоикономическите интереси на Европейския съюз в Украйна са много
по-широки. Те обхващат на първо място използването на енергийните и минерални
ресурси на Украйна. Във Франция вече е забранен добивът на шистов газ, в Германия
се очаква това да стане в скоро време. Но най-богатите находища в Украйна вече
имат държавно разрешение за добив. Не бива да се подценяват и големите находища
на черни коксуващи се въглища, на качествени манганови и железни руди – едни от
на-богатите находища в Европа и със световно значение. На второ място ЕС много държи да приеме
Украйна в своя състав и поради потребността от голям пазар за нейните стоки.
Украйна е една от големите по население страни в Европа (около 43 млн. души). Тези хора
трябва да се хранят, да се обличат, да ползват домакински уреди, превозни
средства и т.н., а европейските стоки са по-качествени, по-лъскави. На трето
място е потребността на страните от Европейския съюз от квалифицарана работна
ръка, каквато Украйна безспорно притежава и която сега е заета в нейната
промишленост. Това особено се отнася за машиностроенето, самолетостроенето и
т.н. Приемането в ЕС на Украйна ще улесни придобиването на собственост в
Украйна от западноевропейските компании, след това и износ на национален доход
към най-богатите сега европейски страни. Съвсем не случайно ЕС бърза да сключи
още през този месец споразумението с Украйна за свободна търговия.
Геоикономическите интереси на Русия
в Украйна са не по-малко важни от геополитическите. Съвсем не бе случайно
предложението на Русия конфликтът в Украйна да се решава в тристранна форма
между ЕС, Украйна и Русия. Геополитическите интереси на Русия и диктуват
позицията, че Украйна не трябва да членува в НАТО, в нея да няма чужди военни
бази, тя да пази неутралитет и да бъде стабилна политически и икономически. В
геоикономически аспект Русия не иска да загуби водещите си позиции в Европа
чрез снабдяването на европейските страни с горива и строителството на АЕЦ. Нещо
повече, тя не иска в ръцете на САЩ да попаднат богатите енергийни ресурси на
Крим, акваторията около него, както и на Източна Украйна. С Крим Русия се справи
много добре. В нейна геоикономическа полза засега се развиват и събитията в
Източна Украйна. Проблемите с доставката на европейските страни на природен
газ, които украинските управници (подстрекавани
от САЩ) се опитват да правят на Русия се преодоляват чрез новите
газопроводи „Северен поток“ и „Южен поток“.
Геоиокономческите
интереси на самата Украйна сега са подчинени на интересите предимно на САЩ и в
по-малка степен на ЕС. В
сcврeменния глобализиран свят
геоикономическите интерси на Украйна не са и не могат да бъдат постигане на господстваща
роля на нейната икономиката в Източна Европа или в цяла Европа. В неин
икономически интерес е да избере вярната позиция между интересите на големите
играчи на световното икономическо пространство. Самото украинско общeство е дълбоко раздeлено в каква посока да поеме: част от
хората са настроени за интеграция, (т.е ресурсен и
трудов придатък) с ЕС; интеграция в Евразийския съюз и с
Русия, основавщи се общите икономически връзки, традиции и опит; самостоятелно
развитие като мост между ЕС и Евразийския съюз. В Украйна има непрекъсната
промени в позициите и избора на възможности. Това „разкрачено“ положение доведе
до огромен вътрешен и външен дълг на страната.
Украинските националисти и украинските олигарси са привлечени от американските
геоикономически цели и стратегии чрез реализацията на които ще се разкъсат
традиционните икономически, политически и духовно-културни връзки с Русия. И те
много ревностно, страстно и безоогледно работят в тази посока, дори чрез
проливането на украинска кръв. Разкъсването на тесните икономически вързки на
Украйна с Русия ще увеличи неимоверно иконовическите трудности пред тази
държава. Нейното спасяване ще струва доста повече от спасителните планове помощи на ЕС за Гърция. Федералистите от
Източна и Южна Украйна са за поддържане на здрави и тесни икономически, политически
и духовно-културни връзки с Русия в широк полотически спектър – от съдаването
на автономни области и федерализиране на Украйна, създаване на нови самостоятелни
държавни образувания (Донецка, Луганска, Новорусия и т.н. републики) до присъединяване към Русия. И те много ревностно и активно подкрепят
своята позиция, воюват за нейното постигане.
Разрешаването на украинската криза и
постигането в някаква степен на предварително поставените цели може да се
осъществи чрез реализация на съответните геополитически и външнополитически
стратегии на САЩ, ЕС и Русия. В настоящия момент никоя от трите външни за
Украйна сили не е близко до постигане на своите геоикономически цели.
Автор: Анко Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар