Украински унитаризъм и федерализъм

Украински унитаризъм и федерализъм

Автор: Анко Иванов

Събитията в Украйна отново повдигат един отдавна решен исторически въпрос – за формата на държавното териториално-политическо устройство. Сега в пресата могат да се срещнат най-различни, често пъти емоционално обагрени определения. Това с най-голяма сила се прояви след провеждането на двата референдума в Източна Украйна. Новосъздадените местни органи в Донецка и Луганска области първоначално се обявиха за федерално устройство на държавата, независимо от отделни гласове и призиви за присъединяване подобно на Крим към Русия. В редица други рускоговорящи области се формира движение за федерализиране на Украйна. В Одеска област то бе удавено в кръв, отровни газове и огън. Федерализацията се прави за да се отчетат териториалните, националните, историческите и социално-икономическите различия на отделните територии и население. Разумните хора разбират, че Украйна в днешните си граници не е еднаква териториално в своята история, бит на населението, култура, език, религия, стопанска развитост и т.н. Исканията за федерално устройство са опит да се спре политиката на управляващите за тотално украинизиране на страната, за въвеждане на пълното господство на украинския език, култура, обичаи, исторически ценности и т.н. По същество се сблъскват две различни териториално-политически концепции – унитаризъм и федерализъм

Унитаризмът (от лат. Unitas - единство) е такова държавно устройство, при което територията на държавата се управлява централизирано, от един център. Това управление може да бъде пряко в малките по териториален обхват и малък броя население държави. Но то може да бъде и опосредствано от съществуването на административно-териториални единици, които могат да носят най-различни имена – окръзи, области, номи, губернии, префектури и т.н. Повечето държави в света са унитарни – Франция, Полша, България, Румъния, Гърция, Турция, Швеция, Куба и т.н. Тази форма е благоприятна: а) за исторически обособени държавни територии, земи с почти еднородно население (напр. Япония с над 98% японци), сходна култура, един език и т.н. В някои от тези унитарни държави може да има обособяване на територии с някакви особености, но те са в статуса предимно на националните и религиозните особености и в тях се формират културни автономни пространства.

След разпадането на Съветския съюз и обявяването на Украйна за самостоятелна държава, в новата и конституция е заложен принципът на унитаризма. Това веднага постави в неравностойно положение всички други етноси (без украинския), понеже отпадна като държавно-правен, официален език руския. При това положение живеещите в Украйна други народности се налага не само да научат и знаят добре украинския, но и задължително да го използват във всички обществени общувания и отношения. Руснаците, живеещи в Югоизточна Украйна и Крим се оказа, образно казано „за една нощ“ да научат и знаят литературно украински, да се откажат от официалния руски език, който в тези земи е бил държавен официален език над 200 години. В по-тежко положение се оказаха другите народности, живеещи в Украйна – българи, молдовани, унгарци, русини, поляци, кримски татари, гагаузи, евреи, които вече ползват три езика – майчиния, руския и нововъведения задължителен украински език. Руският език служеше като сплав между различните етноси. Руският език и езикът на етносите бе принизен само до битово използване и като своебразно хоби. В Украйна започна процес на т.нар. украинизиция. По същество това е налагане на украинския език, украинската именна система, исторически традиции и празници, култура и бит. По същество принципът на унитаризма от принцип на териториално-политическа организация на държавата се превърна в инструмент на национален шовинизъм и национална асимилация на другите народности. Зa почти четвърт век самостоятелна Украйна в Закарпатието и в Северна Буковина почти изчезнаха русините, а се увеличиха много бързо „новоукраинците“. Украинизирането засегна дори новоизбрания президент – Пьотр Порошенко с майка еврейка с украинска фамилия и баща евреин – Валцман. Бъдещият президент своевременно сменя явното еврейско фамилното име Валцман с украинско звучащото Порошенко. Подобни процеси има сред другите малочислени етноси. Унитарното териториално устройства на Украйна позволява на централната власт да изсмуква огромни финансови ресурси от най-промишлено и икономически развитите области, населени предимно с руснаци – Донецка, Луганска, Днепропетровска, Николаевска, Одеска, Херсонска и т.н. Това доведе до понижаване на жизнения стандарт на руснаците в Новорусия и Крим. Те виждаха, че унитаризма и украинизацията влошават техния живот, а братята им в съседна Русия имат значително по-висок жизнен стандарт. Ако жизненият стандарт на Крим бе по-високо от този в Русия никакъв референдум не би бил възможен за присъединяване към Русия.    

Федерализмът  (от лат. Foederare) е форма на териториално-политическа организация на държавата, при което тя функционира като обединение от относително самостоятелни държавни образувания (щати, провинции и др.) чрез действието на единна (обща) конституция, парична единица, гражданство, армия, външна политика и др. Но всяко отделно образувание има своя самостоятелност, собствена конституция, закони, съд, законодателна и изпълнителна власт. В този тип държавно устройство има рязко разграничение между правата на еднотипните държавни органи и власти като федералните има приоритет пред местните (регионалните). Докато при унитарните държава има едностепенна (централизирана) териториална структура на държавното управление, то при федералните държави има двустепенна структура, при която в повечето сфери и дейности има низово (регионалното) равнище. Функционирането на федералната държава се основава на отчет на интересите на регионите (щатите, провинциите), партньорство, съгласие и компромиси при различия. В света държавите с официално федерално устройство са около 25. Но това са големи по територия страни като Китай, САЩ, Индия, Бразилия, ЮАР, Германия, Русия. Има и малки федерални държави, каквито са Австрия, Швейцария (макар формално последната да се нарича конфедерация), Белгия, Микронезия, ОАЕ и др.. Федерации се създават и разпадат. Съветския съюз бе създаден преди 90 години  и се разпадна. Югославия съществува много по-малко време. Русия се превърна във федерация. Други федерации като ЮАР коренно се променят. Има и неформално (не обявени със закон) съществуващи и действащи федерации като Великобритания, Испания, Белгия и др.

В Украйна централната олигархическа власт няма интерес от федерализация на страната, понеже няма да може да решава всичко и свободно да преразпределя ресурси, да действа в интерес на украинизацията и против патриотизма и националните чувства и интереси на другите народности и региони на страната. За да тушират напрежението, политическите сблъсъци и да се покажат в по-благоприятна международна светлина, управляващите украинизатори-националисти и профашистки елементи уж отстъпват. Те предлагат повишаване на статуса на руския език, но само на местно равнище и в битови условия, в неговото изучаване по желание, но само ограничени по брой и възможности училища. Проповядваната от украинските временно управляващи страната националисти децентрализация е по същество фризура на централизма в държавното управление. Децентрализацията не премахва пряката зависимост на областите от централната власт. В идеите на украинските националисти децентрализацията се разбира само като възможност на месното население и управленски органи на областите да правят предложения, които да достигат до централната власт и в най-добрия случай местното население само да избира своите губернатори. Тази схема не премахва главните различия и необходимост от самостоятелно решаване на въпросите за развитието на територията и разполагане с изработените приходи в бюджета.     

Пред Украйна, ако иска да съществува самостоятелно, като развита европейска държава, стои дилемата: Украйна в сегашните си граници като федерална държава или остатъчна унитарна Украйна. Вече почти всички мислещи световни анализатори стигат до извода, че без федерализация Украйна няма да може да съществува. На САЩ и Европейските реални ръководители (Меркел, Оланд, Камерън) им се иска на всяка цена Украйна да се съхрани в сегашните граници и да стане мощно острие срещу Русия, да стане източник на ресурси и пазар за стоки за Европейския съюз. Това може да стане само на основата на победата на великоукраинския шовинизъм, умело подклаждан през последните десетилетия от САЩ (5 млрд долара), Германия, Полша, Литва и някои други европейски страни. Играта им е  „вабанк“. И в тази игра уж губещата ("международно изолираната" според Обама) е Русия, но в действителност изходът не се знае. Дори и да паднат т.нар. Донецка и Луганска народни републики, кървавата пропаст между украинските националисти от една страна и руснаците и другите рускоговорящи народи в Новорусия е изкопана и тя е безкрайно дълбока. Стратегията на украинските управници: армия срещу народ винаги и навсякъде в света е губеща. Очаква се в скоро време да възникнат и локалните огнища на напрежение между другите етноси и украинските националисти. Американската и западноевропейска стратегия Украйна да е част от европейското икономическо пространство и НАТО, но финансово да се издържа от досега послушна Русия е явно неработеща. Русия повече няма да храни някаква националистическа хунта и нейната Национална гвардия и „Десен сектор“ за сметка на жизненото равнище на руския народ.  

В тази силно променена геополитическа и геоикономическа глобална световна обстановка Украйна в териториално политическо отношение може да се развие по четири сценария. Първият е запазване на унитарното устройство, но със загуба на цялата или на части от Новорусия. Особено ако Украйна загуби Донецка, Луганска, Николаевска и Одеска области. Това означава Украйна да остане без реален излаз към Черно море и без енергийни  ресурси – въглища, нефт, природен и шистов газ. При запазване на унитарния характер е възможно и отпадане от Украйна на някои от западните територии с различен от украинския национален състав. Вторият сценарий е запазване на сегашния унитарен характер на държавата, но с откъсване на Донбас. Третият сценарий на развитие е промяна в конституцията на страната и федерализация, като всяка отделна област или групи области Новорусия, Малорусия (в миналото наричана от поляците „Руска Украйна“), Закарпатие, Северна Буковина и др. станат субекти на новата федерална държава. Четвъртият сценарий, поддържан от известният руски публицист А. Паршев (книгата „Почему Америка наступает“), e създаването на конфедерация.

Конфедерацията  (от лат. сon – заедно и foederatio - союзно обединение) e форма на обединение на суверенни държави, при което всяка запазва своя суверенитет и собствени органи на властта, но се създават специални за координация на действията на отделните страни. По този модел бе създаден Европейския съюз и сега се създава Евразийския икономически съюз. Сега има силен напън ЕС от конфедерация по замисъл да се превърне във федерация. Конфедерално устройство в бъдеще може да има и Украйна, тъй като повечето от нейните области имат брой население и територия по-големи от редица членове на ЕС. Такава държава може да бъде призната от САЩ, Западна Европа и Русия. Това ще бъде формално една държава, с едно знаме, химн, герб, с два официални езика – украински и руски. В тази държава ще се отчита спецификата на всички етнически, исторически и икономически формирани региони на Украйна.

В хода на протичане на украинската криза не е изключено да се достигне и до друг сценарии – кръвопролитна гражданска война с намесата на чужди за Украйна сили.

31.05.2014