Идейните основи на кризата в БСП

Идейните основи

на кризата в БСП

автор: Анко Иванов

 

Наскоро приключилите избори за Европейски парламент ясно разкриха дълго премълчаваната криза в БСП. Тази криза има различни измерения, но тя е главната причина за изключително слабият изборен резултат. Едно от най-важните, но почти винаги премълчавано измерение за всяка една политическа партия в България е идейното измерение. В годините на прехода думите идея и идеология станаха „мръсни“ думи. Това, което може да движи отделния човек и хората като човешко обединение, да ги насочва към едни или други обществени действия е идеята. Подценяването на идеите и идеологията съвсем не е случайно. Това е наложено отношение на победителите в Студената война. Наложеният неолиберализъм признава само една единствена ценност в обществото – количеството спечелени пари. А отдавна е известно, че политическите идеи не са пари, а са виждане за това какво трябва да бъде обществото, как да живеят хората в него.

След 1989 г. от социалистическа партия БСП започна да се трансформира и преобразува. Първоначално това бе идейно движение към социалдемократизация, т.е усвояване на идеите на социал-демократите. Родоначалник на това действие бе една малка група от специалисти към Висшия съвет на БСП. През 1990 г. тя бе създадена по инициатива на Андрей Луканов и в нея бяха включени отломките на закритата АОНСУ. В тази група се открояваше една сива личност, която твърдеше, че БСП трябва да се социал-демократизира „хапка по хапка“, тъй като членската маса на БСП не е в състояние за 24 часа да се прероди в презираните преди това от пратийната членска маса социал-демократи.  Този специалист по прераждането на БСП дори получи прякора „Жоро Хапката“. Търсеше се от западните социал-демократически партии модел за подражание. А в Западна Европа имаше огромно социал-домократическо разнообразие – от леви и центристки до десни социал-демократи. Направляваният от Луканов Жоро Хапката избра и предпочете дясната европейска социалдемократизация. Тази промяна се правеше във всички партийни документи, но никога не казваше ясно на членската маса, че това е социалдемократизиране. В ръководството на БСП ясно се оформиха две групи от млади „лидери“, които гравитираха към двамата големи в тогавашното ръководство на БСП – Лилов и Луканов. За съхраняване на социалистическото направление като водещо в промените на БСП се оказаха Виденов (в по твърда и ясна форма) и Стоилов (в по-мека и гъвкава форма). За по-бърза и насочена крайно надясно трансформация (към дясна социалдемокрация и социален либерализъм) се очертаха Томов, Първанов и Камов. След падането на правителството на Виденов, ръководството на партията бе овладяно от тази социал-либерална групировка начело с Първанов. Именно той за пръв път в явна форма заговори за социал-либерализирането на БСП.

            През следващите години тази посока вече не бе публично огласявана, но практически бе прокарвана. И това стана със съдействието на Първанов и неговите хора в ръководството на БСП – Добрев, Петков, Овчаров, Станишев и Калфин (като зам.председател на министерския съвет, отговарящ за икономическото направление). След като стана министър-председател и се поочука в проблемите на развитието на страната Станишев започна да вижда някои от недостатъците на тази социал-либерална политика, но нямаше необходимата подкрепа вътре в ръководството на БСП, както и в межуднароден план, нямаше и необходимата лична решителност да се възпротиви на този курс.  Този социал-либерален курс стана водещ в политиката на БСП в периодите, когато тя бе в управлението на страната. По същество този социал-либерален курс се оказа неолиберализъм в действие. В провежданата от БСП икономическа политика той стана дори водещ (без да се споменава името неолиберализъм). Реализатори на този политически курс в правителството с мандата на БСП сега са Орешарски, Бобева, Чобанов, Стоянович, Андреева, Дивизиева, Златанова – всичките бивши активни членове в ръководни органи на СДС.

            В идейните основи на БСП решаващо място освен посоката (каква политика да се провежда) и целите на партията има и идеята каква партия да е БСП. След промените се водеше дълга дискусия каква партия да е БСП – масова или тясно организирано политическо ядро. Макар, че доминираше идеята партията да е масова, все повече тя се превръща  в елитарна – здраво твърдо ядро от членове на БСП. В това отношение в БСП бе подценен един от решаващите идейни въпроси – как да функционира партията. Формално в партийните документи и в изявленията на нейните ръководители се твърди, че тя е демократично устроена. Но засега тази демократичност се вижда предимно като възможност за публична изява на различни мнения. Подценява се главното – кои интереси изразява БСП в обществото. Сегашната размита формулировка, че БСП е партия на всички е доминираща. Е, няма как БСП да изразява и отстоява интересите на богаташите (неолиберални идеи)  и на бедняците (социалните, левите идеи). Каквато и еквилибристика да се прави, огънят и водата са несъвместими, противоречията не се обединяват, а се разрешават. Противоречието между огромната маса бедняци в България и малката група богаташи се преодоляват не с братска прегръдка и милостиня, а чрез политика за социална справедливост и солидарност. Сега не само в България, а и в цяла Европа, дори и в САЩ главният проблем е икономическото неравенството в обществото. 

Политиката е израз на интереси. Партийте са част от обществото (от фр. Parte – част). По това какви интереси се изразяват и защитават, какви идеи за обществото се отстояват се разпознават отделните политически партии.  Във всяко общество има множество различни, дори противоположни интереси. Социалистическите партии са призвани да изразяват, защитават и отстояват социалната справедливост и социалната солидарност. В цял свят е известно, че плоският данък не е социлно справедлив и социално солидарен, но той бе наложен в българското общество (под натиска на НДСВ, ДПС, Първанов, Калфин и групата на Орешарски) от БСП. В аспекта на изразяване на интересите  на членовете и симпатизантите БСП се отклони от идейната основа на социалистическа партия.

            Демократичните основи на БСП предполагат не само свободата на изразяване на мнение по основни въпроси на партийната политика, изборност и сменяемост, мандатност на органите, но и  на най-важното: формирането по политическата линия на БСП отдолу – нагоре.  БСП няма проведено нито едно вътрешнопартийно допитване (референдум) по нито един важен политически въпрос (например, каква данъчна система да се осъществява в България). Разчита се на поддържане на европейската линия, на формулировките на председателя или ръководството на БСП.

            Ако БСП иска да излезе от кризата, трябва да направи дълбоки промени в цялостната си дейност, но като се започне от идейните въпроси и проблеми.   

 

27.05.2014 г.