Социално-икономическите корени на кризата в Украйна

Социално-икономическите корени

на кризата в Украйна

автор: Анко Иванов

Когато в едно общество има кризисни явления и противоборства, има политически напрежения, обикновено причините се търсят в различни влияния върху живота на хората и политическите решения. Социално-икономическите условия на живот в страната са един от най-важните, а може би и най-важният фактор за обществената ситуация в определена страна. В Украйна освен националистическите, геоикономическите и геополитическите причини за кризата много силно влияят и вътрешните украински социално-икономически условия.

Сегашната социално-икономическа ситуация в Украйна се формира след продължителен период на преход от един тип стопанство (социалистическо) към друг тип стопанство (капиталистическо) и от една политическа към друга политическа система. Различното в нейното формиране от подобните ситуации в другите бивши социалистически страни и подобно на тази в бивша Югославия е: 1) Разкъсването на трайните икономически връзки на някогашното цяло (СССР и Югославия) бавното и трудно формиране на нови икономически връзки, формирането на нова цялостна функционираща икономическа общност; 2) развихрянето на националистическите страсти, напрежения и конфликти, които още повече усилват икономическата разруха.    

            Икономическата производствена ситуация, подобно на тази във всички бивши социалистически страни, в Украйна се отличава със силен спад на промишленото производство, закриването и фалирането на хиляди промишлени предприятия. Това доведе до намаляване на произвеждания БВП, на доходите на населението, на отчисленията за бюджета и т.н. Съхраниха се на някакво по-ниско равнище предимно въгледобива, черната металургия, химическата промишленост и производствата на военната промишленост, тясно кооперирани с производствата в Русия. Украинската икономика продължава съкращаването на производството. През тази година международните финансови институции прогнозират свиване на украинската икономика с 5-7%.

            Външнотърговският обмен е отрицателен като финансов резултат. Това води до непрекъснато увеличаване на украинския дълг. Неконкурентноспособността на украинските изделия води до формиране на нова структура на износа. Сега Украйна е предимно износител на непреработени суровини – въглища, руди, метали, царевица и и т.н. Износ на машиностроителна продукция има предимно за Русия. Това се дължи на тясното коопериране на производствата, остатък от икономическата общност на бившия Съветски съюз. Но и тези връзки вече са в процес на прекъсване. Показателен е примерът с производството на двигатели за руските хеликоптери. Сега основният доставчик на тези двигатели е заводът „Мотор Сич“ в град Запорожие. Русия вече подготви свой завод от Санкт Петербург, който ще започне това производство. Подобна е ситуацията в самолетостроенето и другите отрасли на военното машиностроене. За първите четири месеца на 2014 г. износът от Украйна намалява с 13%. Намалява и вноса – с 23%. Увеличава се външната задлъжнялост на Украйна и най-вече спрямо Русия, поради отказа на украинските управници да плащат за руския природен газ. Особено бързо намалява търговията с Русия – за четирите първи месеци на тази година  - с 26%. За продукцията, която не се изнася в Русия (локомотиви, вагони, парни котли, металообработващи машини и др.) няма друг пазар. От украинските стоки на международния пазар ограничено се търсят въглища, чугун, желязо, царевица и пшеница. Всичко това е съпроводено от значителен спад на курса на украинската гривна.

            В Украйна е налице огромна поляризация на доходите на населението. Хората в страната са разделени на две групи: грамадна група бедни и незначителна група от много богати. Преобладаващата част (грамадната група) от почти цялото население, е много бедно, с много ниско равнище на доходите (работна заплата, пенсии и т.н.), с ниска покупателна възможност. В Украйна средното равнище на доходите и особено на работните заплати и пенсиите е най-ниското от бившите европейски социалистически страни. Драстично по-ниски доходите със съседните  Полша, Беларус, Русия. Огромната безработица, бедност води до огромни земографски проблеми, сравними с тези на България – огромно високо равнище на емиграция, бързо застаряване на наслението, много ниска раждаемост и висок отрицателен естествен прираст.

В същото бреме втората група граждани на Украйна е много богата с доходи измервани в милиони и милиарди долари, с множество сметки в офшорни зони, придобивани имоти в други страни и курорти. Тази група формира обособена олигархическа група. Олигархията бе създадена, както и във всички бивши социалистически страни, на основата на бандитската приватизация. Но украинската олигархия е ненадмината. Тя владее почти цялата промишленост, добивът на полезни изкопаеми, банките. Тази олигархия не само подкрепя финансово определени политически партии и организации, като олигархиите в другите бивши социалистически страни. Тук не партиите са обгърнати от икономически „кръгове“ по определението на Доган. Тук олигарсите имат свои политически партии и организации. Партията на регионите, която бе управляваща до началото на годината, бе създадена от олигарсите и предимно от Ринат Ахмедов, Сергей Тигипко и Янукович. В почти всички страни има корпоративен вот на изборите, но в Украйна той е невероятен по размери и обхват, поради огромната концентрация на стопански дейности в ръците на шепата олигарси. Има две главни особености на украинската олигархия. Първата особеност е пряко и явно срастване на олигарсите с политическата власт. В Украйна по различни данни има различен брой милиардери в доларово изражение. Но броят е около 12. Единият от тях – Пьотр Порошенко (по баща Валцман) вероятно след дни ще стане президент на Украйна. Доскоро близкият на Янукович Сергей Тигипко е член на украинският парламент. Игор Коломойский и Тарута са губернатори на едни от най-важните области на Украйна. Втората особеност на украинската олигархия е формирането от олигарасите на собствени въоръжени групи за изпълнение на техни поръчки. С такива отряди разполагат Ринат Ахмедов и Коломойский. Вторият дори открито и пряко финансира ликвидиране и отстраняване на свои политически противници и борци срещу управляващата клика (10 000 долара за човек или може би за отнемане на човешки живот). Тези собствени въоръжени отряди открито се подкрепят, особено в масовите сцени на протести и сблъсъци, от издържаните от олигарсите футболни агитки на големите футболни отбори – Шахтьор на Ахметов, Металург на Тарута, Динамо Киев на Суркис, Днепър на Коломойский и други. Футболните запалянковци бяха намесени и в трагедията в Одеса. Тази украинска олигархия ограбва не само руснаци и други етноси, но и  украинци. Тя успешно използва развихрящия се украински национализъм и неофашизъм за своите цели и най-вече за смачкване на всякакво недоволство.           

            Във всяка европейска страна има неравенство в териториалното развитие на икономиката. Такова има и в Украйна. В тази страна то има своите специфични особености. Условно Украйна е поделена на няколко големи териториални района. Двата от тях са определящи по големина, по брой на населението и по произведеният БВП. Основният икономически район е този на Източна и Южна Украйна (бившата Новорусия). Този район е много богат на въглища, шистов газ, железни и манганови руди, каменна сол и други полезни изкопаеми. Тук са съсредоточени въгледобива, металургията, химическата промишленост, енергетиката, тук има гъста железопътна мрежа, развит речен транспорт, тук са морските пристанища (Одеса, Мариупол и други), осигуряващи вноса и износа на страната. Този район осигурява преобладващата част от износа на Украйна. Само двете области – Донецка и Луганска осигуряват около 25% от произведения БВП в Украйна. Новорусия осигурява и най-големите отчисления в държавния бюджет на Украйна. В този район е силно доминиращо рускоезичното население, но има и украинци, българи, татари, гагаузи и др. Вторият голям район е Малорусия, някогашните Галиция и Волиния. В този район природните ресурси са ограничени – предимно плодородните черноземни почви, нерудните полезни изкопаеми. Неговата икономическа специализация е предимно селскостопанска – отглеждането на царевица, пшеница, зеленчуци, плодове и др. Този район има незначителен дял от отчисленията в държавния бюджет и в износа на страната. В него е доминиращо украинското население. Малки по територия и население са географските райони на Лвов, Задкарпатска Украйна и Северна Буковина.  Това са територии, продължително време владени от съседните държави и с пъстър етнически състав. От района на Лвов по времето и след Втората световна война е изселена голямата маса от полското население. След това са заселени предимно украинци и руснаци и е развита промишленост, особено машиностроене. Закарпатска Украйна е била Австро-Унгарско владение продължително време, което е дало отражение на етническия и религиозния състав. Традиционен местен етнос са русините, но там живеят още украинци, унгарци и др. Северна Буковина обхваща голяма част от земите на сегашната Черновицка област на Украйна край границата с Румъния. Тя е била владяна от Австро-Унгария, Молдова и Румъния.Този район е населен предимно с украинци, русини и румънци. Тези три малки района са много слаби в икономическо отношение.  Това голямо икономическо неравенство между районите, които етнически и религиозно са с различно доминиращо население поражда големи социални напрежения. По-богатите и развити икономически източни и южни райони не могат да се развиват тъй като голяма част от техните финансови ресурси издържат останалата част на страната. Това напрежение е една от причините за политическите напрежения в украинските области на Новорусия и желанието на населението да се отдели от Украйна или поне да се федерализира страната, така че по-голямата част от средствата да остават за развитието на областите в Източна и Южна Украйна.      

            Икономическите проблеми на Украйна са много големи, те са широкоспектърни и дълбоки. Янукович правилно определи, че присъединяването на Украйна към ЕС ще доведе до икономическа катастрофа и поради това поиска и получи спасяващ заем от 15 млрд долара от Русия, но успя да получи само първия транш от него. Последвалите събития и държавния преврат в Украйна изправят страната пред финансов колапс. Изключително трудната икономическа ситуация на Украйна бе правилно определена и от Кристин Лагард – шефа на Международния валутен фонд:  „Кризата в Украйна в икономически план крие опасност, която е трудно да се определи. Освен това, едва ли може да се прогнозира вероятността за нейното разпространение и на другите страни. И все пак тази криза може да има тежки икономически последствия за световната икономика. …На Украйна са необходими много повече от 17.1 млрд долара.“ Лагард дори назова много по-големи цифри. Редица специалисти считат, че за икономическото спасяване на Украйна ще са потребни около 100 млрд долара. Отпуснатите от МВФ пари обаче са срещу многообхватни и болезнени рестрикции. Това неминуемо ще доведе в следващите години не по-малко от сегашното икономическо противопоставяне и напрежение в Украйна.  

Нещо повече икономическият спад или дори разпад на Украйна ще повлече към рецесия или най-малко не ще позволи икономически растеж на Русия, понеже икономическите системи на двете страни са тясно свързани. Евентуалното включване на Донецката и Луганската народни републики към Русия ще изисква много по-големи капиталовложения за цялостна реконструкция и модернизация на изостаналите в технологично отношение мощности на въгледобива, рудодобива, химическата промишленост. Осигуряването от Русия на евтин природен газ може само временно да облекчи ситуацията. Изравняването на доходите и пенсиите на украинците с тези в Русия ще претовари руската осигурителна и социална система. Тези икономически и социални перспесктиви много ясно се виждат и оценяват от руското държавно ръководство и поради това то не извършва никакви прибързани стъпки към асоцииране на Донецка, Луганска и другите рускоговорящи области на Украйна. Самостоятелното съществуване на бъдеща държава Новорусия или части от нея също ще повлече огромни финансови ресурси на Русия, която няма морално  право да ги остави на произвола на съдбата.

           

23.05.2014 г.