Партийно-организационните основи на кризата в БСП

Партийно-организационните

основи

на кризата в БСП

автор: Анко Иванов

 

Исторически БСП почти винаги се е отличавала със стройна и здрава организационна структура и нормално функциониране на системата. В периода на безкрайния преход това започна да се променя в негативна посока. И причината е не само и не толкова в отмяната на принципа на демократическия централизъм. Причината  e безогледния принцип на отричане на всичко предишно от начините на функциониране на БСП.  Започнаха да се променят вътрешнопартийните ценности. Демократизацията започна от силно централизирана да се деформира във формална демокрация (използване на демократични процедури за постигане на неостатъчно демократични резултати). Най-силно това се проявява във формирането на партийните органи.

            Покойния Добрев и бившият лидер на БСП Първанов наложиха в БСП формата на провеждане на организационната дейности и формиране на ръководни органи на основата на груповия интерес, а не на общия партиен интерес и свободното волеизлияние на голямата маса от членове на БСП. По този начин се формираха в ръководствата на различните равнища затворени групи от членове на БСП, които съсредоточиха всички организационни функции в свои ръце и изолираха до голяма степен останалата част от членовете на БСП от вземането на решения по най-важните въпроси. Няма практика в БСП да се провеждат вътрешно-партийни обсъждания на най-важните въпроси на политиката на БСП и когато партията е управляваща и когато тя е в опозиция. Политиката и важните решения се вземат от прекалено тясна група от взаимосвързани лица. Такава форма на функциониране на партийните органи е много близка до това, което дядо Благоев навремето наричаше котерия.  Достигна се до парадоксалната възможност тесните местни групи (т.е. котерии)  да избират членове на Националния съвет, които висшият орган на БСП – конгреса не е избрал. Например така станаха членове на Националния съвет лица като Татяна Дончева (бивш служител на бандитската групировка Мултигруп), Румен Петков (със сериозни  съмнения за негови връзки и отношение с бившата бандитска групировка СИК), Димитър Дъбов (бивш служител в банката на СИК) и редица други.      

            Особено тревожно е явлението за подценяване от висшите (националните, централните и т.н.) ръководства с разумните предложения на членове  и симпатизанти на БСП. Нещо повече, дори да не им дават отговор, дори по предложения за промени в законите. Например, Корнелия Нинова, хобито на която е да се показва на екраните на телевизиите, но не може или не иска да вникне в предложения на членове на БСП. Ако са грешни, търпеливо да обясни грешката на този който прави предложенията, а ако са правилни да ги прокара в комисията в Народното събрание. За нея са меродавни напътствията на Станишев и позициите на Адемов. Е, така социални проблеми на хората не трябва да се решават.

На партийните събрания и форуми се изказват хиляди мнения и се правят хиляди предложения, много от които изразяват същността на истинските проблеми на обществото. Но в повечето случаи някои ръководители в БСП не се интересуват от тези личностни позиции на членовете на БСП,  а се интересуват от „общоевропейските“ супер абстрактни ценности и пригодни в повечето случи само Западна Европа. Типичен пример в това отношение са русофобските позиции на Вигенин и Найденов. Огромната част от членовете на БСП са носители на българската традиции да се почита и обича освободителят на България – Русия. Вместо да отстояват интересът на България за разумен подход към събитията в Украйна тези дейци на БСП действаха като дейци на Европейския съюз от Португалия или Ирландия, без да отчитат българските специфични връзки и отношения с Русия.  Тази липса на чуваемост на членската маса и привържениците е една от действителните причини за намаляване на електоралната маса на поддръжници на БСП.

            Не по-малко погрешни  и недемократични са начините на формиране на висшите органи на БСП. Да вземем конгресите на БСП. Те нарочно се свикват в тесен делегатски състав – около 700 души. И какъв е състава на делегатите: около 300 членове на Националния съвет, председатели на Общинските партийни съвети и някои други партийни дейци на възлови места. Като делегати на конгреса се избират и повeчето депутати от Народното събрание (около 50 души)  около 100 членове на общински съвети, областни управители, зам. областни управители, министри, зам. министри и др от БСП. Така се оформя едно ядро от около 450-500 души, което е лесно управляемо от организационното ядро на Националния съвет на БСП с водещата позиция на Дъбов, Николова, Мерджанов или някой друг. При така формиран състав и особено при свикването му по всяко време, по решение на тясното организационно ядро в БСП, не може да се формира истинска вътрешнопартийна демокрация при вземането на решенията и избора на ръководните органи.   Необходимо е конгресът да се свиква поне в двойно по-голям състав. Оправданията че липсват пари са прикритие на целта –манипулиране на решенията. Зала 1 на НДК струва едни същи пари за 700 делегати, за 1700 делегати, за 3700 делегати. Пътните разноски обикновено са за сметка на самите делегати. А цената на поканените гости нали пак се заплаща! По-голямата маса делегати много трудно може да бъде манипулирана и тя в много по-голяма степен ще отразява мненията и настроенията на членовете на БСП.

            Ако БСП иска да остане влиятелна политическа сила в българското общество трябва решително да промени функционирането си в посока на разширяване на вътрешнопартийната демокрация. Полезно за нея би било въвеждането на практиката на вътрешнопартийни допитвания (референдуми) по важни актуални проблеми. БСП като партия не се допита да своите членове дори по такива важни въпроси като влизането в ЕС, членството в НАТО. Бившият лидер на БСП Първанов се бие в гърдите че той сам бил вкарал в страната в НАТО. А в същото време огромната част от членовете и симпатизантите на БСП са против НАТО и създаването на военни бази на българска територия. 

Сега има редица възлови проблема за бъдещото развитие на страната. Първият и най-важният е проблемът на бедността - безкрайно ниските доходи на населението и лошото функциониране на социалните обществени системи (образование, култура, здравеопазване) и на тази основа масова емиграция и демографска катастрофа. Доходите зависят много от развитието на производството и производителността на труда. Но те зависят и в много голяма степен от данъчната система. Ето повод БСП да се допита например до своите членове и симпатизанти каква да бъде данъчната система в България, кой да понася по-голямата данъчна тежест – дали потребителите или бизнеса.  Сега са ощетени потребителите, т.е. 95% от българския народ, а са поощрени в разхищения на национално богатство бизнесмените. На мене не ми известна в света друга подобна идиотска данъчна система, 100% копие на свръх неолиберализма, провалил се в целия свят като икономическа идеология. На подобно мнение е и проф. Вучева – бившият финансов министър на България. Такова допитване би направило позицията на БСП много по-силна в обществото.   

В БСП следва се изработи и политика, изразяваща мненията и настроенията на членовете на партията и на привържениците и по отношение на мястото на държавната собственост. В Конституцията ясно е записана равнопоставеността на различните видове собственост. Но на практика, държавата собственост е дискриминирана. При социализма държавната собственост даваше около 93-96% от произведеният БВП. Сега при „победилия“ свръх неолиберализъм държавната собственост дава едва 10-11% от произведения БВП в страната и то благодарение само на няколко по-големи предприятия в сферата на енергетиката. Противоречието между „развитият“ социализъм  и „развитият“ тотален неолиберализъм е в мястото на държавната собственост. Дянков усвояваше 80% от печалбата на държавните предприятия, а „човекът на БСП“ Чобанов – 75%. В същото време частните предприятия на чуждестранните собственици плащат само 10%. В повечето случи поради чуждата собственост останалата част от печалбата се изнася в чужбина. Например по данни от Интернет Комбината в Пирдоп ежегодно транслира в Белгия около 1 млрд. лева годишно. Това дали съответства на записаното в Конституцията? По този въпрос членовете на БСП и техните симпатизанти трябва пряко да се произнесат, а ръководството на БСП да отстоява тяхната позиция. Защо да не се проведе вътрешнопартийна дискусия, дори вътрешнопартиен референдум, каква да бъде ролята на държавната собственост. Държавната собственост е тази, която може да осигурява по-големи приходи в държавния бюджет и да се увеличават държавните разходи за образование, наука, култура, здраве, спорт – все необходими дейности за живота на хората в страната.  Така процедират в Швеция, Норвегия, Дания, Франция и други страни.  

            Политиката на БСП трябва да се строи отдолу-нагоре. Това е новата истинска вътрешнопартийна демокрация. Ако се спазва подобен принцип БСП ще изразява интересите на своите членове и симпатизанти, ще може да подбира и предлага за решаване в Народното събрание от Правителството най-важните и най-актуалните проблеми на развитието на страната.

            Един от най-важните вътрешнопартийни проблеми, който доведе до кризата е формирането на ръководните екипи в партията и нейните представители в органите на законодателната и изпълнителната власт, в органите на местното самоуправление. Тук има няколко порочни кръга. Първият е вмъкването във властта и предоставянето на властови пълномощия на хора, които не изразяват интересите на членовете на БСП и съмишлениците на партията, а са във властта предимно от лични користни интереси. Става дума за широката Коалиция за България, включваща множество мижави партийки и обществени организации. В повечето случаи те не носят гласове на БСП на изборите, техните представители не са активни в органите на властта. Но за сметка на това понякога предават фронта. Такъв е последният пример със 101 вата организация на земеделците начело с Йончев. С гласовете на членовете и симпатизантите на БСП той стана депутат и с гласовете на членовете на БСП той стана враг на БСП. Ако нещо трябва да се промени е отказ от тази форма на уж обществена подкрепа за БСП, от измислената и наложената от Първанов, Румен Петков и Евгени Узунов форма за предварително коалиране. По моя оценка броят на гласовете от тези партии и организации не могат да донесат на БСП и един депутатски мандат, но им осигуряват доста места в Народното събрание. На БСП и трябват привърженици на социалната идея. С подобни партии и организации трябва да има сътрудничество, но то да не се търгува с места в органите на властта.

            Вторият порочен кръг на формирането на органите на властта (законодателна, изпълнителна, местна) e т.нар. „гражданска квота“. От тази гражданска квота действително има редица достойни лица като например проф. Сендов, проф. Пантев и др. Бедата е, че преобладаващата част от тази квота са политически номади, лица неуспели да направят кариера в други партии и БСП ги привлича като „граждани“. Особено драстичен е примерът с Калфин, който демонстративно напусна БСП, след това бе наложен като вицепремиер от Първанов, с гласовете на БСП отиде в Европарламента, с гласовете на БСП участва в президентската надпревара и само манипулирания избор му попречи да стане президент на България. А сега заби нож в гърба на БСП. В друг аспект е примерът с Мартин Захариев (активен член на СДС), който е лично предан на един от ръководителите на БСП. Дали това е достатъчно. А да вземем и най-крещящият пример – Пламен Орешарски. Да пропуснем активното му участие в ръководните органи на СДС. От гражданската квота на БСП той става два пъти депутат в Народното събрание и сега е Министър-Председател с мандатоносител БСП. Като човек, предложен и избран от БСП, той би трябвало да отстоява, защитава и провежда лявата социалистическата политическа линия.  Но в момента той е на-големият противник на социалното и социалистическо искане за реиндустриализация на страната, за мястото на държавната собственост, той е против отмяната на плоския данък, пак въведен под негово давление, той е сред маскираните противници на АЕЦ „Белене“. Хората гласуват за БСП и очакваната лява социалистическа политика, а не за дясна неолиберална политика, олицетворявана от Орешарски и компания. Проведените от Орешарски социални мероприятия не засягат същността на неолибералния дълбоко експлоататорски по своята същност икономически модел, а само му придават по-мек, фризиран образ, за да може наивните да се подлъгват. Само че изборите показаха, че 500 000 души привърженици на БСП не се хванаха на тази въдица и не отидоха да гласуват.    

            Проблемът с кадрите не е само на национално равнище. Той е още по-драстичен на местно равнище. Всички политически партии и политически дейци на местно равнище се стремят да уредят свои хора на всевъзможни постове и длъжности в областните управи, в регионалните дирекции и поделения на министерствата, в общините и общинските фирми. В по-малките населени  места започва безогледно уреждане  на роднините. И тук няма вече никаква социална справедливост.  Има партийни назначения. Безпределно активни в това отношение се оказаха ДПС. От тях в малките населени места не се заема нито едно работно място в селищата населени предимно с български турци. Справка – община Кърджали. На второ място в това класиране е непременно ГЕРБ. За съжаление има отделни назначения на кадри и специалисти и под давление на ръководни дейци на БСП. Лошото е, когато тези хора са неподходящи за заеманите длъжности, както стана с редица случаи при „конкурсите“ за главни лекари, за директори на училища и др.  БСП трябва да отстоява в органите на местната власт и техните поделения да влизат способни предимно млади хора, а не т.нар. „близки хора“.  

            БСП отново може да си върне предишните позиции, ако направи рязка промяна в политическата линия в Народното събрание и в Правителството като се опира на интересите на предимно на бедните хора, на младежите и девойките, които все още са останали в България. Тази промяна може да настъпи само след отстояване на лява социално-икономическа политика и дълбока промяна в партийно-организационната дейност на самата партия. Ръководните органи трябва да се обновят. В каква степен и кои равнища постове и длъжности да обхване тази промяна е в правото и в ръцете на членовете на БСП.  

29.05.2014 г.